РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Ямбол, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Пепа Ил. Чиликова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600337 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба
на Х. А./ К. А. /, гражданин на ********** ******* *********, чрез
служебния му защитник - адвокат Б. К. от АК-*****, против Присъда №90
/02.11.2022год., постановена по НОХД № 509/2022 год. по описа на РС-
Елхово.
С атакуваната присъда въззивника -подсъдим Х. А. е признат за
виновен в това, че на **.**.**** г., в землището на с.********, община
********, обл.Ямбол, в района на гранична пирамида №160, е влязъл през
границата на страната, от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта-престъпление по чл. 279, ал.1
от НК като му е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода” и наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 100 лева.
Със същата атакувана присъда на осн. чл.66, ал.1 от НК наказанието от 3
1
месеца "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Във въззивната жалба на подс. Х. А., депозирана чрез служебния му
защитник – адвокат Б. К. от ЯАК, се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Твърди се
наличие на явна несправедливост на наложеното от РС-Елхово наказание
"лишаване от свобода", което се явява според защитата несъответно по своя
размер и интензитет на обществена опасност на деянието и на дееца.
Настоява се за отмяна на постановената от ЕРС присъда и постановяване
на въззивно решение от проверяващата инстанция, с което да се приложи
разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК по отношение на подсъдимия, който
търси закрила в Република България.
В съдебно заседание въззивника-подсъдим Х. А., гражданин на
********** ******* *********, редовно призован, не се явява. Представлява
се от служебно назначения му в първоинстанционното производство
защитник от АК-*****. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната
жалба. Твърди се, че са налице доказателства по делото за приложение на
разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК, т. к. след 2 годишното пребиваване на
подсъдимия на територията на Република Турция положението му там се е
усложнило рязко в последните няколко месеца, което при липсата на виза и
документи е наложило същия да търси помощта на т. н."каналджии" за да
премине на територията на Република България. Настоява се въззивната
инстанция да отчете и обстоятелството, че подсъдимия е депозирал молба
за международна закрила до съответните компетентни институции. Настоява
се за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда.
Представителят на ОП-Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна,
а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна, правилна и
обоснована. Излагат се съображения, че наложеното на въззивника-
подсъдим с оспорваната присъда наказание е справедливо и се настоява
въззивната жалба да се остави без уважение. Участващият в
производството прокурор излага доводи за липсата на доказателства , от
които да се изведе необходимост за прилагане на нормата на чл. 279, ал.5 от
НК, т. к. анализът на същите сочи, че подс. А. е пребивавал на територията на
Република Турция две години и по икономически причини е взел решение
2
да се установи да живее във Франция, което му решение е довело до
незаконното преминаване на границата на Република Турция и влизането му
в Република България с помощта на т. н. "каналджии. Според представителят
на ОП-Ямбол, целта на подс. А. очевидно е да търси по-добър материален
живот в друга страна от Европа, различна от Турция като липсват данни по
делото той да е преследван или репресиран в Република Турция поради
своята раса, религия или политическите си възгледи, което да сочи към
търсене на международна закрила в Република България. Излагат се доводи
за наличие на чисто социално- икономически причини за предприетото от
подсъдимия незаконно влизане на територията на страната ни при липсата и
на заявено от него по съответния ред желание да получи в България
убежище и закрила.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от
НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения, приети за установени са правилни и се
подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата
на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в
изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е
достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно
осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно
деяние по чл.279, ал.1 от НК. Проверяващата инстанция споделя приетото
за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното
производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло
към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа
страна, а именно:
Подсъдимият Х. А./ по негови твърдения/ е роден на ********** г. в гр.
*** *****, ******** ******** ******** и е гражданин на ***** с последен
3
известен адрес именно в посочения град, б., с о. о., н.. Няма документи за
самоличност.
Въззивникът- подсъдим Х. А. / К. А./ е напуснал ***** през 2018 г. и се
установил в Република Турция. Преди месец септември 2022 г.
подсъдимият взема решение да напусне Република Турция и да се
установи да живее в държава от Европа, по възможност Франция, където има
роднини и социално-икономическите условия предоставят много по- добри
възможности за живот и издръжка. Поради липсата на виза за влизане в
Република България, подсъдимият решава да ползва услугите на т. н.
"каналджии", с помощта на които да влезе незаконно на територията на
Република България. В изпълнение на това си решение на **.**.****г.
подс. А. заедно с други свои сънародници, като част от група , с помощта
на неустановено по делото лице срещу заплатената сума от 4 500 евро
пресича границата на страната ни в района на гранична пирамида № 160, в
землището на с. ********, община ********. Групата преминава през отвор
във възпрепятстващото съоръжение на границата. След като подсъдимият и
цялата му група в продължение на няколко дни вървят и се лутат, на
**.**.****г. се качват в ремарке на товарен автомобил, който по- късно
вечерта е спрян за проверка от двама полицейски служители - свид.А. Е. и
колегата му, на път I-7, на около 2 км. от село ***, обл.Ямбол. Според
свидетеля Е., товарният камион с пътуващите в него лица, нелегално
пресекли българската граница, преди това се е движил в посока с.
*******, обл. Ямбол. Двамата полицаи установяват над 60 лица, които
пътуват в проверения от тях товарен автомобил. Последните са задържани от
повиканите на мястото служители на ГПУ-Елхово.
Във връзка със задържането на 60-те лица, на следващата сутрин-
**.**.****г. на свид. И. П.- служител в ГПУ-Елхово към РДГП Елхово и
дежурен към момента е разпоредено да извърши проверка и установи
мястото, където е станало преминаването, респективно е нарушена
държавната ни граница, т. к. задържаните на път I-7 до с.***, обл.Ямбол 60
на брой лица отговарят на рисковия профил за нелегално преминали през
държавната ни граница. В хода на проверката свидетелят П. установява
голям отвор във възпрепятстващото съоръжение и множество следи ,
оставени вероятно от голям брой лица в района на гранична пирамида
№160, находяща се в землището на с.********, община ********.
4
Свидетелят констатира,че големия брой следи около намерения от него
отвор започват от Република Турция, насочени са към границата на
страната ни и продължават към вътрешността на Република България.
Задържаните лица са регистрирани и в хода на тази регистрация се
установява от компетентните органи, че подсъдимият е гражданин на
********** ******* ********* с името Х. А. / К. А./.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, към момента на
задържането му, подсъдимият не е осъждан на територията на Република
България.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт
решаващият съд, гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничният
полицай И. П. и полицай А. Е.- служител на РУ-Ямбол при ОД на МВР-
Ямбол, които са еднопосочни, кореспондиращи и в логична взаимовръзка
от една страна, а от друга - кореспондират с подробните обяснения на
подс.Х. А., прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в
хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 279, ал.2,
вр. с ал.1, т.2 от НПК, кореспондиращи изцяло с писмените
доказателствени източници- дактилоскопна справка за подсъдимия, Заповед
за задържане на лице и справка за съдимост.
Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в
достоверността на писмените доказателствени източници, част от които
представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не
са оспорени от страните.
Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като
достоверни и обективни свидетелските показания на полицаите Е. и П. -
същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията на
въззивника- подсъдим Х. А. и са относими към релевантни за предмета на
доказване факти и обстоятелства - установяват времето и мястото на
осъществяване на деянието и неговия механизъм. Еднопосочни и в
кореспонденция със свидетелските показания на полицаите Е. и П. и с
5
обясненията на подсъдимия са и прочетените и приобщени към
доказателствената съвкупност писмени доказателства.
Въззивната инстанция намира, че делото е попълнено с релевантните
доказателства, които в достатъчна степен, еднопосочно и в кореспонденция,
разкриват фактическата обстановка, такава каквато е установена от
решаващия съд и безкритично възприета от настоящия съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
прави следните правни изводи:
Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на
решаващият съд, че от събраните по делото доказателства може да се
направи безспорен и несъмнен извод, че подс. Х. А., гражданин на ********
******* *******, е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му от РП-Елхово обвинение и в този смисъл правилно и
законосъобразно същия е признат за виновен по повдигнатото му и
поддържано от РП-Елхово обвинение.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Осъществено е съставомерно деяние по чл.279, ал.1 от НК от страна на
подсъдимия, т. к. на**.**.****г., в района на гранична пирамида160, в
землището на с.********, община ******** е влязъл през границата на
страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
От обективна страна по несъмнен начин е установено в хода на
първоинстанционното производство, че на инкриминираната дата
въззивникът - подсъдим Х. А. като част от група извършва фактически
действия по преминаването на държавната граница между Турция и
България, без да е получил за това разрешение от компетентните гранични
власти, осъществяващи гранично- пропускателния контрол. Граничният
режим на Република България изисква преминаването на държавната
граница през специално предназначени за това места- ГКПП, със знанието и
разрешението на компетентните гранични власти - такова разрешение /виза/
на **.**.**** г., подсъдимият не е имал и не е търсил - аргументи от
свидетелските показания на граничния полицай И. П., кореспондиращи с
6
подробните обяснения на подсъдимия и със свидетелските показания на
полицай А. Е.. Изложеното сочи на обоснованост и законосъобразност на
изводите на ЕРС, че с действията си на инкриминираната дата, подс.А.,
гражданин на *****, е нарушил установения в Република България правов
ред, свързан с режима за преминаване на държавната граница като деянието
е осъществено в първата хипотеза на чл. 279, ал.1 от НК , а именно: без
разрешение на надлежните органи на властта в хипотезата на " влизане "
в страната ни от Република Турция. Като правилен и обоснован се
преценява и изводът на решаващият съд в контролирания съдебен акт, че
деянието е довършено - несъмнено откриването и задържането на
нарушителя на държавната ни граница става в района на с. ***, обл.
Ямбол, при движението му като част от група от 60 лица към вътрешността
на страната.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено виновно, с форма
на вина пряк умисъл - несъмнено подс.А. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите последици, но е искал и пряко е целял
именно този престъпен резултат. Предприемайки пътуването от
гр.Истанбул към границата на Република Турция с Република България и
преодолявайки защитното преградно гранично съоръжение с помощта на
предварително подготвен за целта отвор, подсъдимият е знаел, че както
той, така и придружителите му, които той не познава, но се движи заедно с
тях в група, не разполагат с нужното разрешение за да влязат редовно и по
законовия ред в Република България, бил е наясно и с пропусквателния
режим на границата ни- знаел е, че се влиза на територията на Република
България с виза, но е искал и пряко целял настъпването на
общественоопасните последици от неговото деяние. Подсъдимият
несъмнено е съзнавал, че преминава държавната ни граница незаконно, без
знанието и без разрешението на официалните власти и при драстично
нарушение на граничния контрол. Предприемайки преминаване на
държавната ни граница в посока от Република Турция с преодоляване на
защитното гранично съоръжение, подс.А. е съзнавал, че нарушава закона,
но е искал и пряко е целял постигането на този противоправен престъпен
резултат, т. к. крайната му цел е била да пристигне и се установи на
територията на Франция.
7
ПО ВИДА И РАЗМЕРА на наложеното наказание :
За осъщественото от въззивникът- подсъдим престъпно деяние по
чл.279, ал.1 от НК, материалната норма предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 5 години, с кумулативно предвидено наказание "глоба" в размер
от 100 до 300 лева. Решаващият съд, при индивидуализацията на
наказанието, обосновано и законосъобразно, е взел предвид от една страна
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, предвид
завишената му динамика в рамките на този конкретен граничен район и
правилно е отчел личната занижена обществена опасност на дееца, който
не е осъждан на територията на страната ни към момента на деянието, прави
пълни самопризнания в хода на ДП и има критично отношение към
действията си. Правилно и обосновано е съобразено и обстоятелството, че
пълните самопризнания на въззивника- подсъдим, направени в хода на ДП
са способствали за изясняването в пълнота на относимите към предмета
на доказване факти. В този смисъл проверяващата инстанция напълно
споделя правните изводи на РС- Елхово, че следва да се определи наказание
в условията на чл.54 НК при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в рамките на законовия минимум от ТРИ
МЕСЕЦА "лишаване от свобода". Проверяващата инстанция намира
наложеното на подсъдимия наказание от 3 месеца „лишаване от свобода",
което е в рамките на законовия минимум, за законосъобразно и
справедливо. Като такова се преценява и кумулативното наказание "глоба",
отмерено от решаващият съд в рамките на предвидения законов минимум
от 100 лева.
Обосновано и законосъобразно, първостепенният съд е приел , че са
налице формалните законови предпоставки за приложение на условното
осъждане по смисъла на чл. 66, ал.1 от НК - няма налично предходно
осъждане в Република България и за целите на специалната и генерална
превенция не е наложително и необходимо продължителното изолиране на
******** гражданин от обществото. Правилно, законосъобразно и
обосновано така наложеното на подс. А. наказание от 3 месеца "лишаване
от свобода" е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила.
8
Установеното от фактическа страна дава основание на въззивната
инстанция да приеме за неоснователно искането на защитата на подс. А. за
прилагане спрямо него на нормата на чл.279, ал.5 от НК- *********
гражданин да не се наказва като лице потърсило убежище на територията
на страната ни - да се ползва от гарантираното в чл.27, ал.2 от Конституцията
на Република България право на убежище. По делото липсват доказателства,
че подс.А. влиза в страната ни за да търси закрила и убежище - видно от
обясненията му той преминава през територията на България като крайната
му цел е да пристигне и се установи да живее трайно на територията на
Франция, където има роднини. Няма данни по делото в страната му по
произход - ******** ******* ********, той да е преследван поради своите
религиозни, политически или други убеждения или пък да е преследван
заради дейности в защита на международно признати права и свободи. В хода
на ДП не са направени от страна на подсъдимия изявления, че той иска и
желае да се ползва от закрила и защита в България и в тази връзка да подаде
молба за убежище в страната ни. Такива изявления липсват и в момента на
задържането на лицето ведно с група от още 60 лица, незаконно преминали
през границата на страната ни. Както правилно и законосъобразно приема
решаващият съд в атакувания съдебен акт, цялостното поведение на
подсъдимия, ведно с анализа на фактите и обстоятелствата по неговото
установяване и задържане и пълните му самопризнания, еднопосочно и
категорично сочат, че той не търси защита, убежище и закрила на
територията на Република България, а цели транзитното и преминаване в
осъществяване на крайната си цел - установяване на територията на Франция,
където икономическите и социални условия за живот са значително по-
добри от тези в Турция, където лицето е пребивавало в последните няколко
години. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция да се съгласи
изцяло с правните изводи на контролирания съд, че липсват основания и
доводи, които да сочат на приложение на разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК
спрямо подс. А..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Правилно и законосъобразно в контролираният съдебен акт не са
възложени разноски в тежест на подсъдимия. Нормата на чл.189, ал.2 НПК
9
сочи, че направените в хода на ДП разноски за преводач остават за сметка
на органа, който ги е направил и в този смисъл законосъобразно, РС-
Елхово не е осъдил подс.Х. А. за направените такива. На осн. чл. 189,
ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 15.00 лева
решаващият съд е възложил да останат за сметка на органа, който ги е
направил - РДГП-Елхово.
Предвид гореизложеното и на осн.чл. 338, вр. с чл. 334, т.6 от НПК,
Ямболският окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 90/02.11.2022 г., постановена по
НОХД № 509/2022 г. по описа на Елховския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10