№ 86
гр. Дупница, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101848 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу А. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата твърди, че е собственик на 1/4 идеална част от Масивна жилищна сграда, на
един етаж, състояща се от сутерен с площ 87 кв.м., първи етаж с площ 87 кв.м. и таван с
площ 87 кв.м., търпима при условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, находяща се в ***,
построена по отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел
ХІХ (деветнадесети), попадащ в квартал 27 (двадесет и седми) по плана на *** целият с
площ от 624 кв.м. (шестстотин двадесет и четири квадратни метра), при граници и съседи:
улица с осеви точки 80-81-82-87, УПИ ХХ, УПИ ІІІ-322, УПИ ІV-323, УПИ ХVІІІ, УПИ V-
324, съгласно улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед №192/20.01.1954г.
Твърди, че по време на брака си с Б. К. Ч. (починал на 08.12.2022г.), сключен на
06.04.1969г. и прекратен с развод на 12.02.2013г., по силата на Нотариален акт за дарение на
д.недвижим имот № 159, том ІІ, дело №794/05.08.1987г., на Ст. Д.ски районен съдия,
родителите на съпруга й Д. и К. Ч. даряват на сина си 1/2 ид.част от описания недвижим
имот, която ид.ч. е била негова лична собственост. В резултат от тази сделка Б. Ч. е станал
съсобственик с останалите притежатели на идеални части от имота.
Съсобствеността е прекратена по силата на съдебна спогодба, одобрена с Протокол от
28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд, като собствеността върху
описаната жилищна сграда е поставена в дял на Б. Ч., срещу парично изравняване на
дяловете на всички останали съделители. С придобиването на изключителната собственост
1
по време на брака на Б. Ч. с ищцата В. Ч., тази допълнително придобита 1/2 ид.ч. е
придобита в режим на СИО. Към момента на придобиването на тази 1/2 ид.ч. (28.12.1987г.)
Б. Ч. и ищцата В. Ч. са живели заедно в едно общо домакинство, стопанисвали са и са
ремонтирали имота, както и са извършвали търговска дейност в мазето на жилищната
сграда. Там е израснала и тяхната дъщеря Д. Д..
През 2003г. Б. Ч. е заминал за Р. Гърция с друга жена, след което не се е завръщал
дълго време в Р. България. След завръщането му, бракът между двамата е прекратен с развод
по вина на съпруга, по силата на Решение № 3-90-299/16.01.2013г., постановено по гр.д.
№17501/2012г. по описа на СРС.
С прекратяването на брака е прекратена и съществувалата до тогава СИО, включваща
и придобитата чрез спогодбата от 28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен
съд 1/2 ид.ч. от процесната масивна жилищна сграда. По този начин ищцата е станала
собственик на 1/4 ид.ч. от същата.
След развода бившият съпруг на ищцата Б. Ч. се е снабдил с Констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 78, том І, рег.
№476, дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С. С., с район на д-вие ДРС, с който се е
легитимирал като собственик на цялата процесна жилищна сграда.
На 26.06.2017г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40,
том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, Б. Ч.
е прехвърлил на ответницата А. И. Г. собствеността върху процесния недвижим имот.
Към момента ответницата владее имота и възпрепятства достъпа на ищцата и дъщеря
й до него, поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че тя (ищцата) е собственик на 1/4 идеална част
от гореописания недвижим имот и да я осъди да й предаде владението върху собствената й
идеална част. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е закупила имота от нейния
единствен собственик, който се е легитимирал като такъв с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 78, том І, рег. №476,
дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С. С., с район на д-вие ДРС, поради което го
владее на валидно правно основание още от 2017г., поради което, при условията на
евентуалност, се позовава и на изтекла в нейна полза кратка (петгодишна) придобивна
давност. Излага подробни съображения в тази насока.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на
д.недвижим имот № 159, том ІІ, дело №794/05.08.1987г., на Ст. Д.ски районен съдия, Д. и К.
Ч. са дарили на сина си Б. К. Ч. 1/2 ид.част от жилищна сграда, както и 1/2 ид.част от
паянтово перде, находящи се в парцел ХІХ в квартал 27 по плана на с. Блажиево, с площ от
2
624 кв.м., който е идентичен с процесния недвижим имот.
Видно от Протокол от съдебно заседание, проведено на 28.12.1987г. по гр.д.
№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд, собствеността върху описаната жилищна сграда е
поставена в дял на Б. Ч., срещу парично изравняване на дяловете на всички останали
съделители.
Видно от Решение № 3-90-299/16.01.2013г., постановено по гр.д.№17501/2012г. по
описа на СРС, влязло в сила на 12.02.2013г., сключеният с Акт за граждански брак
№5/06.04.1969г. на общ. Бобошево, между Б. К. Ч. и В. Т. Ч. граждански брак е прекратен с
развод.
Видно от Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 78, том І, рег. №476, дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С.
С., с район на д-вие ДРС, след развода бившият съпруг на ищцата Б. Ч. се е снабдил с КНА, с
който се е легитимирал като собственик на цялата процесна жилищна сграда.
На 26.06.2017г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40,
том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, Б. Ч.
е прехвърлил на ответницата А. И. Г. собствеността върху процесния недвижим имот.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№РСЛ22-УГ01-11711/14.12.2022г.,
издадено от Столична община, район „Слатина“, Б. К. Ч. е починал на 08.12.2022г., Акт за
смърт №0102/09.12.2022г. в с. Лозен, обл. София, като след смъртта си е оставил един
наследник по закон-дъщеря си Д. Б. Д..
Видно от представените с отговора на исковата молба Обявление за провеждане на
публичен търг с явно наддаване за продажба на УПИ с отстъпено право на строеж, Заповед
№РД-01-05-194/05.07.2021г. на Кмета на общ. Бобошево и Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, частна общинска собственост от 28.07.2021г., М. В. В. (съпруг на
ответницата А. И. Г.) е придобил собствеността върху УПИ, в който е построена процесната
жилищна сграда, който УПИ преди това е бил частна общинска собственост.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Д. Б. Д.-дъщеря на ищцата, Й. К. Д.-внук на ищцата по майчина линия и К. С. Д.-зет на
ищцата (съпруг на дъщеря й Д. Д.), П. Р. К., Г. С. Р. и М. В. В.-съпруг на ответницата.
Ангажираните от ищцата свидетели Д. Б. Д.-дъщеря на ищцата, Й. К. Д.-внук на
ищцата по майчина линия и К. С. Д., чиито показания съдът прецени съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността им от изхода на делото в полза
на ищцата, дават показания, че 1/2 идеална част от процесната жилищна сграда покойният Б.
Ч. придобил по силата на договор за дарение от своите родители, а другата 1/2 ид.ч.
придобил по силата на съдебна спогодба, като уравнил дяловете на съделителите си в пари.
В къщата Б. Ч. живеел със съпругата си В. Ч., а през 1993г. в мазето устроили магазин-
механа, направили и строително-ремонтни дейности на значителна стойност. Магазинът
функционирал до 2010г., а след развода между Б. и В. Ч. последната не посещавала имота. В
периода от 2003г. до 2012г., според показанията на свидетеля К. Д., магазинът не работел,
3
тъй като Б. ч. заминал да живее и работи в Р. Гърция. Когато се върнал през 2012г. го
отворил отново, но за кратко. В периода от 1993г. до 2003г., преди Б. Ч. да замине за Гърция,
ищцата редовно пребивавала в имота, поддържала същия и помагала на съпруга си в
магазина.
От показанията на свидетелите П. К.-кмет на село Блажиево от 2015г. и Г. Р., се
установява, че процесната жилищна сграда е продадена през 2017г. от Б. Ч. на А. В.а, като
новите собственици впоследствие закупили и поземления имот, в който е построена
сградата, който преди това е бил частна общинска собственост. Предишният собственик-Б.
Ч. до 2003г. поддържал имота и стопанисвал заведението (магазин и механа), като съпругата
му В. Ч. и дъщеря му Д. Д. идвали всяка събота и неделя, както и през лятото, за да му
помагат. След като през 2003г. Б. Ч. заминал за Р. Гърция, както заведението, така и къщата
били затворени и много рядко се появявали хора там. Според свидетеля Р., Б. Ч. бил в много
лоши отношения с бившата си съпруга и дъщеря си.
Свидетелят М. В.-съпруг на ответницата, чиито показанията съдът преценява също
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността му от изхода на
делото в нейна полза, дава показания, че ответницата придобила собствеността върху
къщата през 2017г., по време на брака им, което го прави неин съсобственик, тъй като е в
режим на СИО. От дядо си свидетелят разбрал, че се продава съседната на техния имот
къща, след което свидетелят и съпругата му намерили обявата в Интернет. След няколко дни
се разбрали с Б. Ч., който във всички документи фигурирал като единствен собственик.
Никой не е предявявал претенции към имота, разбрали, че има такива едва след като от
прокуратурата ги уведомили, че има подадена жалба срещу тях.
По делото са събрани и други, неотносими към предмета на доказване писмени
доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ответникът е
направил възражение придобивна давност с правно основание чл.79, ал.2, вр. с чл. 70, ал.1
от ЗС.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищецът да докаже при
условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
че е собственик на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание, че същият
се намира във владение на ответника, който го владее без правно основание, поради което
ищецът е лишен от ползването му.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прима за установено,
че Б. К. Ч. (починал на 08.12.2022г.), по време на брака си с ищцата, сключен на 06.04.1969г.
и прекратен с развод на 12.02.2013г., е придобил собствеността върху процесния имот-
Масивна жилищна сграда, на един етаж, състояща се от сутерен с площ 87 кв.м., първи етаж
с площ 87 кв.м. и таван с площ 87 кв.м., търпима при условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ,
4
находяща се в ***, построена по отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот,
съставляващ парцел ХІХ (деветнадесети), попадащ в квартал 27 (двадесет и седми) по плана
на *** целият с площ от 624 кв.м. (шестстотин двадесет и четири квадратни метра), при
граници и съседи: улица с осеви точки 80-81-82-87, УПИ ХХ, УПИ ІІІ-322, УПИ ІV-323,
УПИ ХVІІІ, УПИ V-324, съгласно улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед
№192/20.01.1954г.
По силата на Нотариален акт за дарение на д.недвижим имот № 159, том ІІ, дело
№794/05.08.1987г., на Ст. Д.ски районен съдия, родителите на Б. Ч.-Д. и К. Ч. даряват на
сина си 1/2 ид.част от описания недвижим имот, която ид.ч. е станала негова лична
собственост. В резултат от тази сделка Б. Ч. е станал съсобственик с останалите притежатели
на идеални части от имота. Съсобствеността е прекратена по силата на съдебна спогодба,
одобрена с Протокол от 28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд, като
собствеността върху описаната жилищна сграда е поставена в дял на Б. Ч., срещу парично
уравняване на дяловете на всички останали съделители.
С придобиването на изключителната собственост по време на брака на Б. Ч. с ищцата
В. Ч., тази допълнително придобита 1/2 ид.ч. е придобита в режим на СИО. Съпружеската
имуществена общност следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака
на съпрузите или до промяна по договор между тях, съпритежание на вещни права върху
движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са
придобити, в резултат на съвместен принос. За съвместен принос следва да се разбират
всички прояви /установени факти/, касаещи общите усилия на двамата съпрузи без оглед на
формата на съдействие за набавяне на парични средства, полагане на труд за създаване на
имуществата, работа в домакинството или по друг начин. Законовата презумпция на чл. 21,
ал. 3 от СК /чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. отм./ променя доказателствената тежест, а
оборването й по исков ред, с регламентирания специален иск по чл. 21, ал. 4 от СК.
Към момента на възмездното придобиване на въпросната 1/2 ид.ч. (28.12.1987г.) Б. Ч.
и ищцата В. Ч. са живели заедно в едно общо домакинство, стопанисвали са и са
ремонтирали имота, както и са извършвали търговска дейност в мазето на жилищната
сграда. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, също така,
че до 2003г., когато Б. Ч. е заминал за Р. Гърция, той е стопанисвал имота и е развивал
търговска дейност, като съпругата му и дъщеря му са му помагали за това, посещавайки
всяка събота и неделя имота, като и през лятото.
След завръщането на Б. Ч. от Р. Гърция през 2012г., бракът му с ищцата е прекратен с
развод, по силата на Решение № 3-90-299/16.01.2013г., постановено по гр.д.№17501/2012г.
по описа на СРС. С прекратяването на брака е прекратена и съществувалата до тогава СИО,
включваща и придобитата чрез спогодбата от 28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски
районен съд 1/2 ид.ч. от процесната масивна жилищна сграда. По този начин ищцата е
станала собственик на 1/4 ид.ч. от същата.
С оглед на изложеното, следва да се разгледа възражението на ответницата за
придобиване на собствената на ищцата 1/4 идеална част от имота по давност.
5
След развода бившият съпруг на ищцата Б. Ч. се е снабдил с Констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 78, том І, рег.
№476, дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С. С., с район на д-вие ДРС, с който се е
легитимирал като собственик на цялата процесна жилищна сграда.
На 26.06.2017г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40,
том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, Б. Ч.
е прехвърлил на ответницата А. И. Г. собствеността върху процесния недвижим имот, по
време на брака й с М. В. В..
Давностното владение, съгласно чл. 77 от ЗС, е оригинерен способ за придобиване на
собствеността, към което са изискуеми следните предпоставки: от обективна страна -
упражняването на фактическа власт – държане на веща; от субективна – намерение за
своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия,
типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично
или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез
първите два признака в продължение на предвидения от закона срок – 10 години при
недобросъвестно и 5 години при добросъвестно владение и не на последно място -
владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска
придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение.
Според легалната дефиниция на чл. 70. ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Добросъвестността на владелеца се предполага по силата на 70 ал.2 ЗС, затова по правилото
на чл. 154 ал.2 ГПК в тежест на ищцата, на която е противопоставена придобивната давност
по чл. 79 ал.2 ЗС, е да обори законната презумпция като докаже, че ответницата А. В.а е
знаела при сключване на договора за покупко-продажба с Б. Ч., обективиран в Нотариален
акт № 40, том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., че процесната
жилищна сграда не е изцяло собствена на продавача, а 1/2 ид.ч. е придобита от него по
време на брака му с ищцата в режим на СИО. Такова доказване не беше проведено в
настоящото производство, още повече, че такива твърдения не са наведени нито в исковата
молба, нито в многобройните уточняващи молби. Никой от свидетелите, включително и
ангажираните от ищцата, не даде показания в тази насока-относно знание на ответницата
към момента на придобиване на имота, че той не е изцяло собствен на прехвърлителя.
При формалната легитимация на продавача с нотариален акт и при липсата на
каквито и да било доказателства, че ответницата обективно е разбрала, че договаря с
несобственик, няма основание да се приеме, че презумпцията на чл. 70 ал.2 ЗС е оборена,
тъй като знанието на владелеца, че е договарял с несобственик по 70 ал.2 ЗС не може да
почива на предположение, а трябва да се докаже по несъмнен начин.
Знанието като основание за изключване на презумпцията на чл. 70 ал.2 ЗС следва да
съществува към момента на сключване на договора, добросъвестността на приобретателя не
6
отпада от последващо узнаване, че е праводателят му не е бил собственик, защото в чл. 70
ал.1 изр.2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание.
По приложението на разпоредбата на чл. 70 от ЗС съществува задължителна съдебна
практика - ППВС 6/1974 г. Според тълкуването в раздел III т. 9 на постановлението, правно
основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички
прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата,
замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици,
като общото между тези основания е, че те са деривативни и чрез тях се прехвърля право на
собственост на лице, което не е собственик. В конкретната хипотеза основанието, на което
ответницата е влязла във владение на процесния имот е действително, тъй като съгласно
трайната съдебна практика договорът за продажба на чужд недвижим имот не е нищожен
като противоречащ на закона. Този договор е действителен и обвързва страните, които са го
сключили, но не поражда действие, т.е. вещно-прехвърлителен ефект по отношение на
собствеността върху продавана вещ в полза на купувача, поради което не е противопоставим
на действителния собственик, които търси защита на правата си с иск за собственост срещу
закупилото вещта от несобственик лице. Следователно двустранната сделка, каквато е
договорът за покупко – продажба, сключен между Б. Ч. и А. В.а, обективиран в Нотариален
акт № 40, том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., е основание за
добросъвестно владение, в случай, че купувачът не е знаел, че праводателят му не е
пълноправен собственик на имота, като добросъвестността се предполага до доказване на
противното и следва да е налице към момента на сключване на сделката.
От ангажираните по делото доказателства не се установява, че при изповядването на
Нотариален акт № 40, том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С. са
съществували вписани обстоятелства, от които купувачът А. В.а би могла да направи извод,
че купува от несобственик, такива доказателства не са представени по делото, дори такива
твърдения не са изложени в исковата молба. Още една индиция в тази насока е
обстоятелството, че след като ответницата е придобила собствеността върху процесната
жилищна сграда в режим на СИО със съпруга си М. В., последният е закупил от общ.
Бобошево и собствеността върху поземления имот, в който е построена сградата. Това
обстоятелство показва по безсъмнен начин, че ответницата и съпругът й владеят процесния
имот като свой.
Поради изложеното следва да се приеме, че оборимата презумпция по чл. 70 ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗС не е оборена от ищцата и ответницата е установила добросъвестно владение
върху процесния имот от момента на сключване на сделката с продавача Б. К. Ч. на
26.06.2017г. и това владение е било смутено за първи път на 12.08.2024г. с предявяване на
иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да
7
заплати на ответницата сторените разноски по делото в размер на 1500.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В. Т. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу А. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108
от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата А. И. Г., че ищцата В.
Т. Ч. е собственик на 1/4 (една четвърт) идеална част от следния недвижим имот:
Масивна жилищна сграда, на един етаж, състояща се от сутерен с площ 87 кв.м., първи етаж
с площ 87 кв.м. и таван с площ 87 кв.м., търпима при условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ,
находяща се в ***, построена по отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот,
съставляващ парцел ХІХ (деветнадесети), попадащ в квартал 27 (двадесет и седми) по плана
на *** целият с площ от 624 кв.м. (шестстотин двадесет и четири квадратни метра), при
граници и съседи: улица с осеви точки 80-81-82-87, УПИ ХХ, УПИ ІІІ-322, УПИ ІV-323,
УПИ ХVІІІ, УПИ V-324, съгласно улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед
№192/20.01.1954г., както и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата
владението върху 1/4 идеална част от имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на А. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1500.00 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща сторените от ответницата разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8