№ 18334
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110127535 по описа за 2025 година
Ищците К. С. К. и Н. С. К. твърдят в исковата молба, че са собственици на
апартамент с идентификатор по КККР ***, находящ се на административен адрес ***
избено помещение и на 40 % от общите части на сградата, построена върху имот с
идентификатор по КККР 68134.102.246, като същата сграда се състои от два жилищни и
един мансарден етаж, които са с различни собственици, посочени от ищците в исковата
молба. Сочат, че в сградата няма регистрирана ЕС, нито легитимен управител. Сградата е
топлоснабдена. Твърдят, че за отоплителен сезон 2024/2025г.- топлоподаването било
извършено за няколко дни, единствено през м.10, след което било прекъснато едностранно от
ответното дружество. Твърдят, че са подавали заявления до ответника пред месеци 10., 11.,
12 и на 3.12.2024г. получили отговор, с който ги уведомили, че в началото на отоплителния
сезон било констатирано, че отоплителната инсталация в къщата е празна, отопление не
може да се включи, защото вътрешната отоплителна инсталация не била запълнена. Техник
на ответника посетил адреса, след сигнал на ищците, за да я запълни, но след теч в сградата
преустановил извършваното действие. Твърди се, че за останалата част от отоплителния
сезон не било извършвано топлоподаване, което принудило ищците да се отопляват на
електрически печки, и довело до разходи на ток от около 400 лева на месец. Твърди се, че
ответникът няма воля да възстанови топлоподаването, което създава стрес на ищците,
ищецът К. е с ЕР на ТЕЛК, като допълнителният стрес наложил вземането на лекарства.
Ищците твърдят, че са правили многократни опити от 2021г. ответното дружество да им
върне комплекта ключове, които осигуряват достъп до абонатната станция, който се състои
от: ключ от вратата – 1 брой, нов, ключ от абонатната станция – 1 брой стар с патрон,
ключове от входната врата на улицата и от входната врата на сградата, предадени на
1
служители на ответника, като искали предаването им, за да повикат специалист, който да
установи откъде идва течът, като твърдят, че единствените ключове се държат от техници на
ответника, което им пречи да извикат техник, който да отстрани теча от етаж 3 и да запълни
абонатната станция. Считат, че изложеното ограничава правото им собственост, чрез
ограничаването на правото им на достъп до абонатната станция, за да се установи откъде
идва течът , същият да бъде отстранен, съответно – абонатната станция да се запълни.
Твърдят, че са клиенти на ТЕ за битови нужди за собствения си имот, за който е регистриран
абонатен номер ***, договорна сметка ***, инсталация ***, като твърдят, че за период
1.10.2024г. до 30.4.2025г. са заплатили на „Електрохолд“ АД сумата 3000лева.
С оглед изложеното, предявяват осъдителни искове: за осъждане ответникът да им
заплати сумата от по 1500лева – имуществени вреди – сторени от ищците разходи за
отопление чрез електричество, платени на Електрохолд АД, за период 1.10.2024г. до
30.4.2025г. , сумата от по 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди; както и за
осъждането на ответното дружество да им предаде комплекта ключове, които осигуряват
достъп до абонатната станция, който се състои от: ключ от вратата – 1 брой, нов, ключ от
абонатната станция – 1 брой стар с патрон, ключове от входната врата на улицата и от
входната врата на сградата, както и съдът да задължи ответното дружество да възстанови
топлоподаването в имота.
Ответникът “Топлофикация София“ ЕАД, в писмения си отговор, оспорва иска като
недопустим, като сочи, че не е легитимиран да отговаря по него / възражението касае
материалната легитимация- кое лице при основателност на исковете следва да отговаря,
съответно – основателността на иска/ и неоснователен. Ответникът сочи, че носи
отговорност единствено за доставката, но не и за поддръжката на сградната инсталация и
вътрешната отоплителна инсталация на сградата - счита, че те са отговорност на живущите,
като общи части. Сочи, че в сградата липсва избрано лице, съгласно чл.13,ал.2 ОУ, което да
е инструктирано и обучено от продавача за допълване на сградната инсталация, както и за
действие при аварийни ситуации, в което да се съхранява ключ от абонатната станция.
Оспорва се твърдението, че ищците са собственици, сочи се, че не се навеждат твърдения за
действия на служители, които да са пречка за достъпа на ищците до абонатната станция,
като се сочи, че по подаваните заявления от ищците, служителят на дружеството не е
отказвал достъп. Не оспорват твърдението, че на 6.11.2024г. негов служител е посетил
имота, направил е проверка и е установил, че има теч, който не е отстранен, което е довело
до невъзможност ВОИ да се запълни и да се пусне отоплението в сградата, като е посочено,
че отопление може да се пусне само след писмено уведомяване от ЕС, че течовете са
отстранени, което съставлява техническа пречка, независима от ответника. Сочи, че
достъпът до абонатната станция е организиран от ЕС, както и че липсва избран управител на
ЕС или упълномощено лице, както и че е налице задължение по чл.51 ОУ. Сочи, че
районните техници са единствените, които могат да поддържат и настройват съоръженията
от абонатната станция в сградата, поради което и районният техник носи отговорност за
съхранението на ключа на помещението, в което се намира абонатната станция, като същото
2
се определя с решение на ОС на ЕС. Твърди, че съхранението на ключа от техника е
организационна и техническа мярка, насочена към гарантиране на изпълнението на
задълженията на дружеството, включително по отчет и поддръжка. Счита, че изложеното
фактическо действие не съставлява смущаване на правото на собственост, като държането
на ключовете е в изпълнение на нормативно задължение. Счита, че не може да предаде
ключове на лице, различно от избраното на ОС на ЕС, каквото лице няма. Оспорват се
претенциите са имуществени и неимуществени вреди, като недоказани, оспорва се причинна
връзка. Оспорва се твърдението, че влошаването на здравословното състояние на Н. К. е в
причинна връзка с поведение на служители на дружеството, като се сочи, че заболяването е
с хроничен характер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сградата с административен адрес
***, в режим на етажна собственост, е топлоснабдена, при продавач на ТЕ – ответникът,
ищците са клиенти на Те за битови нужди за апартамент с идентификатор по КККР ***, , за
който е регистриран абонатен номер ***, договорна сметка ***, инсталация ***, както и че
за отоплителен сезон 2024/2025г., топлоподаване в сградата не е осигурявано. Не е спорно,
че комплектът ключове, които осигуряват достъп до абонатната станция, който се състои от:
ключ от вратата – 1 брой, нов, ключ от абонатната станция – 1 брой стар с патрон, ключове
от входната врата на улицата и от входната врата на сградата, са в държане на районния
топлотехник – служител на дружеството, както и безспорно е, че съм м.10. и 11 2024г. в
сградата е констатиран теч в инсталацията. Безспорно е, че техник на ответника посетил
адреса, след сигнал на ищците, за да запълни инсталацията, но след теч в сградата
преустановил извършваното действие.
От представените по делото преписи на нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 1993 г. и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
1988г. е видно, *** и *** от една страна, и от дружа, К. К. и Н. К. са придобили правото на
собственост върху идеални части на апартамент, като впоследствие, *** е прехвърлила на
децата си . – ищците К. К. и Н. К., собствените си 5/16 ид.ч. от апартамента. Ето защо,
доводите на ответната страна, че ищците не са доказали правото си на собственост, са
неоснователни.
Ищците са представили отговори по техни заявления и жалби, цитирани в самите
отговори, както следва: отговор от СО, район Средец, по жалба от 18.10.2022г., с която
съответният район уведомява ищците, че в района не са намерени данни за регистриран
управител на ЕС. Налице е вписване, че няма да се разгледат доводите за незаконосъобразно
ОС на собствениците с поставяне на видеонаблюдение. От отговора се установява, че
ищците са сигнализирани Районната община с твърдения за проблеми при адресната
регистрация в рамките на същата сграда. Представени са отговори от ответното
дружество, по заявления от 28.10.2024г., 11.11.2024г. и 12.11.2024г. на ищците, в което
3
ответникът им е посочил, че в началото на отоплителния сезон е констатирано, че
отоплителната инсталация е празна, отоплението не може да се включи и вътрешно –
отоплителната инсталация не е запълнена заради ремонт или компроментирането й, като
след подаден сигнал по телефона, че ремонтите са приключили, районният техник е посетил
адреса и са предприети действия по запълване и обезвъздушаване на ВОИ, в който момент
от апартамента, в който текат ремонтни дейности е реагирало техническо лице, за наличието
на теч от инсталацията, което е наложило техникът да спре процеса и да източи
инсталацията, като е посочено, че ВОИ към 3.12.2024г- датата на отговора, не може да бъде
запълнена. В писмото е изразена готовност, след привеждане на инсталацията в готовност,
от районния техник, да им се окаже съдействие по обезвъдушаването и обучението на лице
от ЕС, за източване и допълване на сградната инсталация и действия при аварийни
ситуации, като им е посочена разпоредбата на чл.13,ал-2 ОУ. По искането на ищците да им
се предостави ключ от абонатната станция, е посочено, че такъв ключ е налице у техника,
които са му предоставени през 2020г. от домоуправителя. Прави се искане да се посочи
упълномощено лице, което да получи същият.
Видно от представения препис на писмен протокол, представен от ответника към
отговора, на 6.11.2024г. е съставен констативен протокол за извършена проверка от страна на
инженер Симов и адвокат Маврова, по повод подаден сигнал от ищците, като в
представения по делото писмен протокол е посочено, че течът, констатиран отпреди, не е
отстранен и е вписано, че инсталацията не може да бъде запълнена, както и да бъде пуснато
отоплението в сградата. Издадено е предписание, че се очаква от етажната собственост да се
изпрати до ответното дружество уведомление, че течовете са отстранени, като тогава ВОИ
може да се запълни.
В отговор от ответното дружество се сочи, че препис от този протокол не може да се
представи на ищците, защото адвокатът не е техен пълномощник.
В отговор на заявление от 25.11.2024г. на ищците, ответникът сочи, че не може да
запълни ВОИ, поради теча.
В отговор на заявление от 7.12.2024г. на ищците, ответното дружество отново
посочва същото , както и че не може да определи срок за отстраняване на аварията.
Ищците са представили по делото експертно решение, издадено на ищеца К. пред
2010г, при констатирани хронична исхемична болест на сърцено, и определена трайно
намалена неработоспособност, представени са квитанции за закупувани лекарства, епикриза
на Н. К., която удостоверява болничен престой за период 27.8.-30.8.2025г.
Представени са разписки за платени в полза на Електрохолд Продажби ЕАД суми за
клиентски номер ***, етаж 2. За период 4.10.2024г.-2.11.2024г.платената сума за
електрическа енергия възлиза на 20,20 лева, за период 3.11.2024г.-3.12.2024г. платената сума
възлиза на 24,41 лева, за период 4.12.2024г.-31.12.2024г.- 464,76 лева, за период 4.1.2025г.-
29.1.2025г.- 310,75 лева, за период 4.2.2025г.-05.3.2025г.- 292,81 лева, за период 6.3.2025г.-
3.4.2025г.- 56,75 лева, за период 4.4.2025г.-03.5.2025г.- 61,27 лева.
4
Представена е фактура и касов бон, от дата 11.11.2024г.. за закупуване на мобилно
климатично устройство и филтри на стойност 335 лева., както и на „друга електроника“ за
стойност 115 лева.
Пред СРС е разпитан ***, познат на ищците от 25 години. Свидетелят сочи, че е посещавал
дома им, включително за отоплителния сезон 2024-2025г., през който се отоплявали на ток –
използвали „духалка” и радиатор, но същите не могат да загреят достатъчно, както с
локално парно, жилището, което е голямо, с високи тавани. Наложило се двамата ищци да
се съберат в една стая, и не им било добре. Свидетелят сочи, че е запознат с проблемите на
Н., който бил болен, развил и диабет, а наскоро бил в болница. Не знае дали преди и след
събитията с ответното дружество е приемал едни и същи лекарства, като сочи на съда, че
самият свидетел е болен от диабет и има представа за отражението на стреса. Доколкото
ищецът е пенсионер, си стои вкъщи. Свидетелят сочи, че е имал ключ от абонатната станция
около 2000г., като е ходил да източва инсталацията. Знае, че сега ищците няма ключ. Знае и
за проблема в сградата, с теча, който възникнал от отворен прозорец на тавана и спукан
радиатор, заради който се наводнила сградата, знае, че К. постоянно пише жалби.
Свидетелят сочи, че сградата е на два етажа, като сочи, че „няма право на етажна
собственост”.
Други относими доказателства не са ангажирани от страните.
От правна страна, съдът намира следното. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че страните са обвързани от неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за апартамент с идентификатор по КККР ***, , за който е
регистриран абонатен номер ***, договорна сметка ***, инсталация ***, както и че за
отоплителен сезон 2024/2025г., топлоподаване в сградата не е осигурявано.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди, при липса на
изричен писмен договор, се урежда от ЗЕ, Наредба за топлоснабдяването, в сила към
момента на прекъсване на топлоподаването, и ОУ, приети от ответника за съответния
период / доколкото ищците не наведоха твърдения, че са уговорили специални условия,
изключващи приложението на същите, съгласно чл.150,ал.3 ЗЕ/.
Страните нямат спор, че присъедяването на сградата към топлопреносната мрежа е
извършено много преди 2000г./по данни и на свидетеля Ефтимов, разпитан по делото,
същият е източвал абонатната станция около тази година/. Цитираните по – долу разпоредби
се прилагат по посочения от съда начин, на основание § 68 от ЗЕЕЕ, който предвижда
отдавна изтекъл срок / 30.9.2002г./ на потребителите на ТЕ, заварени при приемането на
новата уредба за дялово разпределение, да окомплектоват отоплителните си тела с уреди за
дялово разпределение.
Сочените приложими разпоредби, предвиждат следното.
Чл.153,ал.1 ЗЕ, Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
5
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.
Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 86 от 2023 г., в сила
от 13.10.2023 г.) Топлоснабдяването и централизираното охлаждане е процес на
производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с
топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди и охладени течности,
включително охладена вода.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Топлоснабдяването и
централизираното охлаждане се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство,
пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система и система за
централизирано охлаждане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., бр. 59 от 2013 г., в сила от
5.07.2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Редът и техническите
условия за топлоснабдяване и централизирано охлаждане, за оперативно управление на
топлоснабдителната система и системата за централизирано охлаждане, за присъединяване
на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на
топлоснабдяването и централизирано охлаждане и спиране на топлоподаването и
охлаждането се определят с наредба на министъра на енергетиката.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 5.07.2013 г., бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Техническите правила
и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия се определят с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката.
Ответникът, освен продавач по правоотношението, съставлява и „топлопреносно
предприятие” по смисъла на ЗЕ и приетата, в делегация на чл.125,ал.3 от закона Наредба.
Наредба № 16-334/6-4.2007г е приложима в правоотношението на страните, предвид
предвидените в нея параграфи на ПЗР, уреждащи отоплителните сезони след 2007г., с които
е придадено действие занапред, в заварени, възникнали отпреди приемането й отношения по
продажба и пренос на ТЕ , включително за битови нужди.
Чл. 130 ЗЕ. Топлопреносното предприятие е длъжно:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) да снабдява с топлинна енергия
клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни
условия;
2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с
техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;
§1, т.65 ДР към ЗЕ Топлопреносна мрежа" е система от топлопроводи и технологични
съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното
предприятие с топлоизточника и/или клиентите, служещи за пренос на топлинна енергия от
6
топлоизточника до клиентите.
чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., бр. 35 от
2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) (1) Сградните инсталации на клиентите се присъединяват
към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
Чл.105а ЗЕЕЕ / отменен със ЗЕ/ (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да
присъединява към топлопреносната мрежа производители и потребители, разположени на
съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия.
Присъединяването на потребителите в сгради - етажна собственост, чрез абонатна станция
или нейни самостоятелни отклонения се извършва със съгласието на всички собственици
или титуляри на вещното право на ползване.
Чл.64,ал.1, т. 5 от Наредбата: Общото събрание взима решение за, т. 5. избор на лице,
което да бъде инструктирано и обучено от топлопреносното предприятие за допълване на
сградната инсталация, за действия при аварийни ситуации и което да съхранява ключа за
абонатната станция.
Чл.11а от § 1, ЗР на Наредбата, "Представител на етажната собственост" е
управителят, председателят на управителния съвет или упълномощено от етажната
собственост лице.
От цитираните разпоредби е видно, че за двете страни по делото съществуват
следните задължения: за ответника – съгласно чл.130 ЗЕ, да снабдява ищците с ТЕ, както и
да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа. При липса на изрично
твърдение от ищците, че са присъединени с нова сграда, респективно строителство,
абонатната станция е обща по предназначението си част, поради което и в съсобственост на
всички собственици в сградата.
Преди обсъждането на спорните по делото въпроси, следва да се посочи, че страните
донякъде изместват предмета на спора- ответното дружество сочи, че ищците не съставляват
излъчено от ОС на ЕС упълномощено лице, което да бъде обучено да борави с абонатната
станция – да я източва и напълва, и спира топлоподаването при аварийна ситуация.
Единственото значение на обстоятелството дали сградата е в режим на етажна собственост
или не, е приетата в Наредба за топлоснабдяването оборима презумпция в разпоредбата на
Чл.11а от § 1, ЗР на Наредбата, че "Представител на етажната собственост" по смисъла на
чл.13,ал.2 ОУ на ответника, е управителят, председателят на управителния съвет или
упълномощено от етажната собственост лице“ , като в случай на съсобственост, която няма
характера на етажна по смисъла на ЗУЕС / тоест, нито са налице три отделни обекта на
собственост, нито същите принадлежат на различни собственици/, то приложима е
разпоредбата на чл.30,ал.3 ЗС и решенията за общата вещ се взимат общо от собствениците,
които следва да излъчат представител пред ответното дружество, който да бъде обучен да
борави с абонатната станция при аварийни ситуации.
Относимостта на това твърдение на ответното дружество касае защитния довод на
ответника, че не може да предаде ключовете за помещението – абонатна станция на ищците,
7
а същите следва да са в държане на районния топлотехник, защото ищците не съставляват
такова, определено от ОС на ЕС, респективно – обучено лице, което да реагира на аварийни
ситуации. Ищците, от своя страна, считат предаването на ключовете до помещението за
жизнено необходимо, за да се извърши ремонтът на инсталацията, на следващо място – за да
могат да осигурят свой специалист, който да установи откъде идва теча, да го отстрани и
напълни инсталацията / така – уточнителна молба от 13.6.2025г./.
Абонатната станция, съгласно дефиницията на § 1, т. 1 ДР ЗЕ е „уредба, чрез която
се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на
топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите.”
Същата най- често се намира в най- ниското помещение на сграда, а по твърдения на
ищеца, и по представените от ответната страна доказателства, същата се намира в общото
на сградата мазе. Достъпът до нея е ограничен от ключ за помещението, в което тя се
намира, което обстоятелство отново не е спорно по делото. Този ключ е в държане на
районния техник при ответника, и ищците нямат такъв ключ. Това възражение съставлява
възражение на ответното дружество за забава на кредитора. Абсолютно неотносимо по
делото е дали сградата е в режим на ЕС или не, предвид на обстоятелството, че в рамките на
нормативната уредба още от ЗЕЕЕ/отм/, винаги за съсобствениците е съществувало
задължение да излъчат лице, което топлопресното предприятие да обучи за аварийни
действия с абонатната станция. От там, дали такова лице е излъчено от домоуправител, от
ОС на ЕС, а абсолютно неотносимо, защото никъде в нормативната уредба не е предвидено
единственият ключ до общото помещение, в което традиционно се намира абонатната
станция да е в държане единствено у обучено от ответното дружество лице. Ето защо, съдът
намира това възражение на отвеника освен за неотносимо към иска по чл.109 ЗС , и за
неоснователно.
Ищците, като собственици, на основание чл.38,ал.1 ЗС имат правото на достъп до
част от своята собственост, която включва и общото мазе, в което се намира абонатната
станция. Ответникът не твърди, че същата е негова собственост, на основание чл.137 ЗЕ,
включително последващо присъединяване, с изкупуване на изградената абонатна станция,
поради което и не обосновава правото си да ограничи достъпа на собствениците до
собствения им имот. Ето защо, искът по чл.109 ЗС, за предаване на единствените ключове,
които осигуряват достъп до общото мазе, в което са намира абонатната станция, за вратата
на абонатната станция – стария и новия, са основателни.
Не така стои въпросът с иска за връщане на ключовете до входна врата на улица и
сградата – ищците, като собственици в сградата, безспорно имат екземпляр от тези ключове.
На собствено основание, чрез тази част от претенцията ищците се опитват да ограничат
напълно достъпа на техническо лице, излъчено от ответното дружество, до частта от
топлопреносната мрежа, която се намира в тяхната собственост, което е абсолютно
недопустимо – уважаването на претенцията означава невъзможност на ответника да изпълни
задължението си да осигури снабдядването на топреносната мрежа до имота на ищците, и
останалите имоти в сградата с ТЕ или да изпълнява което и да е от задълженията си по
8
закон.
Ето защо, искът в тази част следва да се отхвърли, като неоснователен.
По останалите искови претенции на ищците. Същите се основават на твърдението на
ищците, че ответникът не е изпълнил задължението си да възстанови топлоподаването в
сградата. Действително, съгласно разпоредбата на Чл. 130 ЗЕ. Топлопреносното
предприятие е длъжно : ал.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) да снабдява
с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и
недискриминационни условия; Осигуряването на снабдяване с топлинна енергия се
осъществява до границите на собствеността в сградата. В защитно възражение, ответното
дружество твърди, че абонатната станция е източена и топлоподаване за отоплителния сезон
за отопление на имот и битово горещо водооснабдяване на имотите в сградите, не е
осигурявано, защото в отоплителната инсталация на сградата е констатиран още към
м.10.2024г. неотстранен теч. За този теч свидетелства и разпитаният пред СРС свидетел, по
думите на когото, течът бил възникнал от отворен прозорец на тавана и спукан радиатор,
заради който се наводнила сградата. Изложеното от свидетеля сочи първо на допуснат в
сградата теч или в обща част / таван/ или в отделен обект на собственост и, второ, е по –
вероятно спукването на радиатора да се е случило още пред зимата на 2023г.- 2024г., тоест, в
предходния отоплителен сезон. Ако отоплителната инсталация в отделен обект на
собственост в сградата е компроментирана, то собственикът на отделния обект има
задължението да я поправи, за да се осигури топлоподаването до цялата сграда. Ако
спуканият радиатор не се намира в апартамента на ищците / обстоятелство, за което не са
наведени твърдения/, то същите имат възможността да предявят към бездействащия
собственик нарочен иск по чл. 109 ЗС, за да бъде задължен от съда да извърши ремонт.
Ако компроментираната част от инсталацията се намира в обща част / таван/, то
задължението за ремонт е на всички съсобственици. Общото между двете е невъзможността
на ответното дружество да осигури напълването на инсталацията, ако същата не е годна да
работи, респективно – да изпълни задължението си да осигури топлоподаване до имота.
Доколкото инсталацията отново е обща собственост на съсобствениците / било те в режим
на етажна собственост или не/, ищците и останалите собственици в сградата имат
задължението да осигурят изправността на същата. Респективно, ответното дружество,
съгласно цитираните по – горе разпоредби, има задължението единствено да осигури
топлоподаване до границата на собствеността на ищците – потребители.
По делото не е спорно, че към 6.11.2024г., течът не е отстранен, нито е наведено
твърдение, че същият е отстранен до края на отоплителния сезон. Налице е, от страна на
ищците, забава на кредитора, уредена в чл.95,ал.1,пр.2 ЗЗД – те са кредитори на
задължението на ответното дружество да осигури топлоподаване за всеки отоплителен
сезон, но за да изпълни това си задължение, първо кредиторът следва да осигури
изправността на инсталацията, което съставлява „необходимо съдействие, без което той не
би могъл да изпълни задължението си” по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо, до
оказване на необходимото съдействие под формата на ремонт на авариралата част от
9
отоплителната инсталация, ответното дружество няма задължението да възстанови
топлоподаването, и искът с правно основание чл.79,ал. ЗЗД, ответното дружество да бъде
задължено да възстанови топлоподаването, е неоснователен.
По същите аргументи, на основание чл.96 ЗЗД, дори да се приеме, че ответното
дружество е в забава в задължението си ежегодно да осигури възможност да топлоподаване
за период от октомври до април, то същото се освобождава от последиците на забавата и не
дължи обезщетение за вреди от неизпълнението /чл.82 ЗЗД/. Искът за обезщетение за
имуществени вреди – сторени от ищците разходи за електричество и неимуществени вреди,
е квалифициран като иск по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, но вредите, по твърдение,
произтичат от договорно неизпълнение от страна на ответното дружество, поради което и
квалификацията е неправилна. Доколкото същата се основа на цитираните по – горе факти,
няма пречка същата да се разгледа и при сгрешена с доклада квалификация, не е било
наложително възлагане на друга доказателствена тежест по други факти на страните. Макар
да се установи, че ищците са заплатили доста по – висока стойност за отопление, в
сравнение с периода преди 11.2024г., закупили са отделни уреди, за да осигурят отопление
на жилището, то не е налице причинна връзка между договорно неизпълнение / и каквото от
страна на ответника няма, защото собствениците му дължат съдействие, под формата на
привеждането на инсталацията в изправност и до осъществяването на това задължение,
ответникът има правото да задържи престацията/, и вреди, претърпени от ищците. Ето защо,
исковете следва да се отхвърлят. Същото се отнася до иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 ГПК
имат и двете страни.
Ищците са сторили разноски от 320 лева за държавна такса и 1200 лева платено
адвокатско възнаграждение.
По възражението за прекомерност, направено от ответника в хода на устни
състезания. Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, като се съобрази
обстоятелството, че същото е платено от двамата ищци, тоест, всеки ищец е платил по 600
лева. Предявени са няколко иска – оценяеми, и два неоценяеми – по чл.109 ЗС и по чл79,ал.2
ЗЗД, ето защо, при минимално възнаграждение само за неоценяемия иск от 600 лева,
възражението е неоснователно.
Като се съобрази основателната част от всички претенции, тоест, основателна е
частично само претенция по чл.109 ЗС, СРС намира, че от сторените разноски, на ищците
общо следва да се присъдят ¼ от претендираните разноски или сумата от 380 лева.
На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, при
съобразяване на разпоредбата на чл.25,ал.2 НЗПП, и фактическата и правна сложност на
делото, от което да се присъди ¾ или 112,50 лева, които да се възложат общо на ищците.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със
10
седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец 23Б, след влизане в сила на
решението по делото, да върне на К. С. К. ЕГН ********** и Н. С. К. ЕГН ********** – и
двамата с адрес ***, комплект от ключове за достъп до помещението – общо за сградата
мазе, намиращо се на адрес ***, в което се намира абонатната станция, състоящ се от ключ
за вратата на абонатната станция 1 брой нов и ключ от абонатната станция, стар, с патрон, 1
брой, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за връщане на ключове от входната врата от улицата
и от входната врата на сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. К. ЕГН ********** и Н. С. К. ЕГН ********** – и
двамата с адрес *** против Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, улица Ястребец 23Б искове с правно основание чл.79,ал.2
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да възстанови топлоподаването в сградата с адрес
***; за осъждане ответникът да им заплати сумата от по 1500лева – имуществени вреди –
сторени от ищците разходи за отопление чрез електричество, платени на Електрхолд АД,
за период 1.10.2024г. до 30.4.2025г. , сумата от по 1000 лева обезщетение за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, Топлофикация София ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец 23Б да заплати на К. С. К.
ЕГН ********** и Н. С. К. ЕГН ********** – и двамата с адрес *** сторените по делото
разноски от 380 лева.
ОСЪЖДА К. С. К. ЕГН ********** и Н. С. К. ЕГН ********** – и двамата с адрес
*** да заплатят, на основание чл.78,ал.3 ГПК, на Топлофикация София ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец 23Б сторените по делото
разноски от 112,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11