Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14505 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 139821/12.06.2019г. по
гр.д. № 33766 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми
състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
че Б.А.Д.-В., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** заплащане на сумата от 733,64лв.,
ведно със законната лихва от 16.02.2018г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 35, в гр.
София, ул. „*******за периода от м.12.2014г.
до 30.04.2016г.; сумата от 129,28лв., представляващи обезщетение
за забава за плащането на главницата от за периода от 16.09.2015г. до
01.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 10871/2018г. на Софийски районен съд, като ответникът Б.А.Д.-В., ЕГН **********, е осъден да
заплати на ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни
разноски от 70,50лв. по заповедно
дело и 399,50лв. по исковото дело,
като неоснователни са отхвърлени исковете
за възнаграждение за дялово разпределение за 42,16лв. за периода от 01.12.2014г.
до 30.04.2016г., както и за сумата от 9,49лв., представляващи лихва за забава
на плащането й за периода от 16.09.2015г. до 01.02.2018г., като ищецът Т.С.”ЕАД, ЕИК *******е осъден да
заплати на ответника Б.А.Д.-В., ЕГН **********
съдебни разноски от 9лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1. въззивна жалба вх.№5111020/27.06.2019г.
по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******в частта, в която исковете са
отхвърлени за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забава на
плащането му. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че страните са
обвързани от договор при Общи условия и сумите му се дължат, суброгирал се бил
в правата на третото лице –помагач заплащането им и издал фактури за тях. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ответника за разноски по делото.
Въззиваемият-ответник по исковете – Б.А.Д.-В., ЕГН
********** е оспорил жалбата като неоснователна. Посочила е, че решението в
тази част е правилно. Не дължала сумите, те били погасени и по давност. Претендирал
е разноски.
2. въззивна
жалба вх. № 5126204/25.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
24.07.2019г. депозирана от ответника по
исковете Б.А.Д.-В., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.
Посочил е, че била собственик на имота и същият бил топлоснабден, но по делото
не било установено да е потребила енергия в количества и на стойност, за които
исковете са уважени, че е предоставена услуга с необходимо качество, сумите
били за период извън процесния, а и задълженията били погасени по давност. Договорът
бил нищожен поради липса на предмет, защото не уговарял качество на услугата и
количество по цени. Фактурите били по прогнозни стойности, не била получавала
фактурите, не била подписвала протоколи за измерване на потреблението и така не
било установено количеството потребление, ОУ не били влезли в сила, защото
нямало договор за доставка на енергията., не дължала лихви върху прогнозни
суми, сумата от 71,05лв. била за друг период, срокът на договора с Т.С.”ЕООД
бил изтекъл и не я обвързвал, Наредбата за топлоснабдяване в частта за
формулата за изчисление на сградната инсталация била отменена. Претендирал е
разноски за държавна такса.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******не е изразило
становище по жалбите.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2014682/29.05.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу Б.А.Д.-В., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване
на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 733,64лв., ведно със
законната лихва от 16.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 35, в гр.
София, ул. „*******за периода от
01.12.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
от 129,28лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата от 733,64лв. за периода от
16.09.2015г. до 01.02.2018г., сумата от
42,16лв., ., ведно със законната лихва от 16.02.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г.,
сумата от 9,49лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 42,16лв. за периода от 16.09.2015г. до 01.02.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10871/2018г. на Софийски районен
съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и е клиент
на топлинна енергия в имота, потребил такава в количества, качество и на
стойност за които е предявен иск, дължал и стойност на услугата дялово разпределение на
енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът Б.А.Д.-В., ЕГН ********** в
срока за отговор е оспорила исковете. Посочил е, че е била собственик на имота през периода, но не
дължала сумите поради влошено качество на услугата, фактурите били по прогнозни
стойности , не била подписвала протоколи за предаване на услугата, а и
задълженията до 16.02.2015г. били погасени по давност. Не била искала
предоставянето на услугата. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – –„Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 10871/2018г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. № 3017143/16.02.2018г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено Б.А.Д.-В., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата от733,64лв., ведно със законната лихва от
16.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 35, в гр. София, ул. „*******за
периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от
129,28лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата
от 733,64лв. за периода от 16.09.2015г. до 01.02.2018г., сумата от 42,16лв., ., ведно със законната
лихва от 16.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.12.2014г.
до 30.04.2016г., сумата от 9,49лв., представляващи лихва за забава
на плащането на главницата от 42,16лв.
за периода от 16.09.2015г. до 01.02.2018г., както и съдебни разноски
от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 16.04.2018г.,
на 16.04.2018г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 30.04.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 29.05.2018г.
По делото с приети неоспорени от
страните нотариален акт № 76/11.12.2014г., нотариален акт № 127/21.06.2016г.,
споразумение от 21.06.2016г. , съгласно които на 11.12.2014г. Г.А.Д.е дарил на Б.А.Д.-В.
½ ид.ч. от апартамент № 35, в гр. София, ул. „*******, ет.10, на
21.06.2016г. Б.Д. е продала на А.К.С.целия имот, като са се съгласили Б.Д. да
заплати стойността на потребената в имота топлинна енергия за периода до 21.06.2016г.
По делото са приети договор от 28.06.2002г., протокол от ОС на ЕС от 11.06.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „******* е
избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и Решение
от 03.02.2014г., съгласно чл. 33 от ОУ от 2008г. в забава на плащането на
топлинна енергия се изпада след изтичане на 30 дни от края на периода за който
е задължението, а съгласно чл. 33 от ОУ от 2014г. в забава се изпада след изтичане на 30 дни от публикуване на
фактури за топлинна енергия на интернет-сайт на Т.С.”ЕАД.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно, които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен
иск.
По делото са приети изравнителни
сметки, справка от „Т.С.”ЕООД, съгласно които от май 2014г. до април 2015г. в
имота е начислявана енергия само за отопление, за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. е начислена енергия за подгряване на вода и за отопление по отчети
на уредите в имота.
С прието по делото заключение по
основната и допълнителна съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че в сградата се потребява
топлинна енергия, обем на процесния имот е 180 куб.м., в него се
потребява енергия за битово горещо водоснабдяване, отчитана по водомер, както и
за отопление с 4 отоплителни тела с поставени измервателни уреди, щранг-лира в
банята. Посочило е, че общият топломер е отчитан редовно, отчислявани са
технологични загуби, дяловото разпределение било направено съобразно правилата
на Наредбата за топлоснабдяване при реален отчет на уредите. Посочило е, че
реално потребената енергия за периода от декември 2014г. до април 2016г. е в
размер на 758,42лв. , която е определена въз основа на реални отчети на
уредите в имота по записванията на третото лице – помагач. Не било възможно за този период към момента на изготвяне на експертизата
да се установи температура в отоплявани помещения и тази на топлата вода.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца процесните
суми са дължими от ответника, че ищецът е начислявал суми по прогнозни данни и
след изравнителни сметки е приспадал начисления със суми за връщане, съответно
е добавял такива със суми за доплащане. Посочило е, че през 2016г. били платени
суми като 104,03лв. били отнесени за
погасяване на задължения за топлинна енергия за периода октомври-декември
2015г., а 17,16лв. били отнесени за възнаграждение за дялово разпределение за
периода юни 2015г. – декември 2015г. Лихва за забава на плащането на главницата
била 103,51лв. Съобщеният към фактурите съдържали всички данни от фактурите.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр.
с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди и възнаграждение
за разпределението й, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради
което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът е носител на вземане
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и на обезщетението за
забава на плащането му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение на енеригята, за
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено
да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите
към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на
цялото количество доставена енергия в имота. По делото това обстоятелство не е
спорно, а и се установява от приети по делото нотариални актове и
споразумителен протокол.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
2008г., че има такива одобрени от ДКЕВР през 2008г. и през февруари 2014г.,
като е установено и че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана
ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г.,
съответно 2014г., одобрени от ДКЕВР,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива качествени
показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни
условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че по делото не е установено ответникът през процесиня
период да е потребила в имота енергия в количества и на стойност , за които са
предявени исковете. С отговора на исковата молба и с въззивната жалба
ответникът по исковете изрично е посочил, че не е подписвал протоколи за отчета
на уредите в имота и начислените й суми не отговарят на потреблението. В тежест
на ищеца по делото е да установи количеството потребена енергия в имота. Същото
се извършва с протоколи за отчет на уредите. Такива протоколи по делото не са
представени от ищеца, нито от третото лице помагач, не е установено начина на
отчитането на тези уреди. В изравнителните сметки е посочено, че същите са
изготвени след реален отчет на уредите,
но доказателства, че такъв отчет е извършен, че показанията на уредите в имота
са били определени стойности не са представени по делото. Вещото лице по
техническата експертиза е работило по записванията на ищеца и на третото лице
помагач, но изводите му не могат да докажат реалното извършване на отчетите на
уредите. Тези факти е следвало да се установят с други доказателствени средства,
а не със съдебна експертиза. Последната може да установи сами факти, за които
са нужни специални знания, с които съдът не разполага, а в случая естеството на
фактите – стойности на уредите за измерване на индивидуалното потребление, не
предполага необходимост от специални знания. При така възприето съдът приема,
че заключението на съдебно-техническата експертиза не установява реално
потребление на енергия в имота, защото не са установени верността на данните,
въз основа на които е направен този извод на вещото лице.
При така установеното съдът приема,
че неправилно районният съд е уважил иска за главница за топлинна енергия и
съответно акцесорния му иск за обезщетение за забава на плащането й. При този
извод на съда безпредметно е да се разглеждат останалите възражения на
ответника по исковете, включително и
възражението за недължимост на сумите поради погасяването им по давност.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забавата
му:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни
сметки, че за процесния период разпределението на дяловото разпределение на
енергията в сградата е извършено от
третото лице-помагач. При така установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на третото лице –помагач. По делото не е установено
ищецът да е придобил това вземане по
предивдени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава
на плащането му е неоснователен. С оглед гореизложеното решението на СРС в
частта, в която е отхвърли иска за
главница от 42,16лв. и
акцесорния му иск за обезщетение за забава на плащането й в размер на 9,49лв. е правилно и като такова
следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която е присъдил в тежест на ответника разноски от 399,50лв. по исково дело и
70,50лв. по заповедно дело следва да се отмени. На ответника по исковете следва да се присъди сумата от още 141лв. съдебни разноски за исково
производство пред СРС.
За въззивното производство на ответника
по исковете следва да се присъдят разноски за държавна такса от 25лв.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 139821/12.06.2019г.
по гр.д. № 33766 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми състав в частта, с която
е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Б.А.Д.-В., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане на сумата от 733,64лв., ведно със законната лихва
от 16.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 35, в гр. София, ул. „*******за
периода от декември 2014г. до 30.04.2016г.; сумата от
129,28лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата
за периода от 16.09.2015г. до 01.02.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10871/2018г. на Софийски
районен съд, както и в частта, с която ответникът Б.А.Д.-В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******съдебни разноски
от 70,50лв. по заповедно дело и 399,50лв. по исковото дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******с адрес: *** срещу Б.А.Д.-В.,
ЕГН ********** с правно основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземането на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу Б.А.Д.-В., ЕГН ********** за заплащане
на сумата от 733,64лв., ведно със
законната лихва от 16.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 35, в гр.
София, ул. „*******за периода от
декември 2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 129,28лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 16.09.2015г. до
01.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 10871/2018г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
139821/12.06.2019г. по гр.д. № 33766 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати
на Б.А.Д.-В., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 166лв.(
сто шестдесет и шест лева), представляващи съдебни разноски в производството
пред СГС и СРС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца ––„Т.С.”ЕООД, ЕИК *******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.