Решение по дело №110/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Карлово, 24.06.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 110 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 484578- ****/16.12.2019 г. на Началник отдел „О.Д.“ П. в ЦУ на *** на „Т.В.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е  наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС.

         Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице и е депозирана жалба пред съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при неправилно прилагане на материалния закон, излага доводи. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, претендира разноски.

         Ответната по жалбата страна – ЦУ на *** моли наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира разноски.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя М.М. и приложените и приети писмени такива – Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17/17.05.2018 г. на изп. директор на ***, пълномощно, справка за ФУ/ИАСУТД, справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК, АУАН  № ****/ 23.10.2019г,  протокол за извършена проверка от 11.10.2019г., съдът намира за установено следното:

На 11.10.2019г. в 15.00ч., служители на ЦУ на *** извършили проверка на обект – кафе-автомат за продажба на топли напитки, находящ се в гр. К., ул. „Р.П.“ № *, свързан с електрическата мрежа и стопанисван от дружеството жалбоподател. Била извършена контролна покупка на един брой кафе еспресо на стройност 0.40лв., при което било установено, че на дисплея на кафе-автомата не се визуализира номер на касова бележка, час и стойност на закупената стока, като причината за това била липсата на монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. На кафе-автомата бил изписан телефон, на който контролните органи позвънили и се свързали с представляващия дружеството И.М., който пристигнал на мястото на проверката. От него разбрали, че дружеството „Т.В.“, ЕООД стопанисва и извършва търговска дейност с въпросната машина от една година. Същото саморъчно записал и в съставения протокол за резултатите от проверката. При извършена проверка в ПП „Фискални устройства“ било установено, че за кафе-автомата няма регистрирано и монтирано ФУВАС. На същата улица, но на други адреси имало две подобни устройства с монтиран ФУВАС, които били стопанисвани от други търговци.

Разпитана в хода на производството актосъставителят М., потвърждава констатациите по проверката. Показанията й са съответни и на останалия събран доказателствен материал и съдът ги ползва.

На 23.10.2019г. свидетелят М. съставила акт за установяване на административно нарушение № ****, в който отразила констатираното при проверката, като е квалифицирала нарушението като такова по чл. на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.

         Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган съгласно Заповед № ЗЦУ- ЗЦУ- ОПР- 17/17.05.2018г. на изп. директор на *** е издал обжалваното наказателно постановление.

         Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

         Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, спазени са правилата за съставянето му и е връчен на представител на нарушителя с разяснени му права на възражения  в 3 –дневен срок. Обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. С нормата на чл. 3 ал. 8 от Наредба Н-18/2006 г., действаща към момента на нарушението, е регламентирано, че лице, което извършва продажби на стоки чрез автомат на самообслужване, с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване (ФУВАС). Понастоящем това задължение не е отпаднало, предвид новата редакция на разпоредбата, ДВ бр. 8 от 2020г., задължаваща такъв род лица  да регистрират и отчитат всяка продажба чрез фискални устройства.  Изрично с разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведено задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в *** ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Не е спорно по делото, че на датата на нарушението от кафе-автомат за продажба на топли ***итки, включен в електрическата мрежа, е извършена контролна покупка на ***итка, при което на дисплея на кафе-автомата не се е визуализирал номер на касова бележка, час и стойност на закупената стока, тъй като не е било налице монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано ФУВАС. По този начин е нарушено императивното изискване на чл. 7 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Съдът счита, че събраният доказателствен материал не обосновава извод за санкциониране на различно от действителния нарушител лице, а авторството на деянието е безспорно установено в административно – наказателното производство. Данните кое е стопанисващото кафе- автомата лице е заявил лично представляващия наказаното дружество И.М., посочил е и периода на започване на дейността на апарата, като и саморъчно е вписал тези обстоятелства в протокола за извършената проверка. Възражения представляваното от него дружество да не е осъществявало процесната дейност не е ***равил нито в хода на проверката, нито при съставяне на АУАН, нито в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Посоченото възражение се лансира едва пред съда, като същото съдът приема единствено като опит за избягване на административно-наказателна отговорност. В случая безспорно е налице административното нарушение, извършено именно от дружеството, поради което следва да се понесе и съответната санкция. Неоснователно е възражението за нарушено право на защита на наказаното лице, тъй като била налице неяснота в какво качество и за какво нарушение се санкционира. Както АУАН, така и НП, а и протокола за извършената проверка, съдържа коректно описание на нарушението, като от същото става ясен обекта на проверка – кафеавтомат за продажба на топли ***итки, по смисъла на §1 т. 12 от ДР на Наредба Н-18, като стопанисващите ги лица попадат в обхвата на чл. 3 от същата и за тях са относими правилата на чл. 7 ал. 1. Некоректно е позоваването към друга разпоредба на чл. 118 от ЗДДС – ал. 3, предвид, че жалбоподателят не е санкциониран, че не е издал касов бон, а за това, че като задължено лице по чл. 3, какъвто безспорно е като стопанисващ апарат за самообслужване с електрическо захранване, от който се извършва продажба на стоки, в нарушение на задължението си по чл. 7 ал. 1 от Наредбата не е  монтирал, въвел в експлоатация и използвал регистрирано в *** фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Посочването в описателната част на „търговски обект“ не променя изводите на съда, доколкото контролният и наказващият орган ясно са уточнили вложеното  в него съдържание, чрез описание на устройството.

Съдът не счита за основателно и възражението, че се касае  за маловажен случай. Нарушената разпоредба на чл. 7 ал.1 от На­ред­ба № Н-18 от 13.12.2006г. е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, извършващи продажба на стоки и услуги, като охранява обществените отношения, които осигуряват приходната част на бюджета. Липсата на фискално устройство всякога ги накърнява. Конкретното нарушение не е със значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид. В случая се касае и за неотразяване на приходи от реално осъществени продажби до момента на проверката и то в период от една година по данни на собственика. Обстоятелството, че липсват данни за други нарушения също не може да обоснове извод за маловажност на деянието, тъй като само по себе си не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на същото от обичайните нарушения от същия вид. Поради това съдът намира, че  чл. 28 от ЗАНН е неприложим.

Правилно административно- наказващият орган е определил санкционната норма на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, съобразно която се наказва лице, което наруши условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.  Приложими са посочените в разпоредбата санкции, доколкото нарушението води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция е определена в минималния предвиден размер и не търпи корекция. В този смисъл следва да се потвърди наказателното постановление.

         С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и същото не представлява фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 484578- ****/16.12.2019 г. на Началник отдел „О.Д.“ П. в ЦУ на ***, с което на „Т.В.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е  наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС..

         ОСЪЖДА „Т.В.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Д.М. да заплати н.Ц.н.Н. ЕИК ********* сумата от 80.00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.