Решение по дело №84/2023 на Административен съд - Силистра

Производство по реда на глава XII , чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

По касационната жалба на П.Т.М.:

Касационното производство е образувано по жалба на П.Т.М. в качеството на главен архитект на Община Тутракан против Решение № 58/05.10.2023 г. по АНД № 234 по описа на Районен съд - Тутракан за 2022 година. Чрез касационната жалба се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Счита се, че решението е неправилно. Моли се за отмяна на същото и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът подчертава, че повече от 40 години се занимавал с взривоопасни и пожароопасни производства. Това – складиране на зърно, било според невзривоопасно. Взривоопасните категории били Ф5А и Ф5Б. Във всички разисквания до сега, във всички дела, които са били водени,този вид обект бил определян с категория на пожарна опасност Ф5В, т.е. не е взривоопасен. Към взривоопасните сгради и взривоопасните производства имало определени изисквания, които са регламентирани в чл. 402 от същата Наредба. Там е споменато на какви условия трябва да отговаря конструкцията на взривоопасните производства и складиране.

С решението на въззивната инстанция наказателното постановление е било изменено като е бил намален размерът на определената санкция от 3000 лева на 1000 лева.Приложена е хипотеза за преквалификация на деянието от чл.234,ал.1 от ЗУТ на чл.232,ал.1,т.2,предл.2 от ЗУТ- деяние, наказуемо с по-леко по степен наказание.

В отменителната част е подадена касационна жалба от административно-наказващия орган началника на РДНСК, чрез процесуален представител юрисконсулт К.. Счита, че решението в отменителната част е неправилно, защото изпълнителното деяние, а именно – последващо, т.е. повторно одобряване на инвестиционен проект без към съответната преписка да е било приложено становище на държавен орган – „Пожарна безопасност и защита на населението „(ПБЗН), с което да се прецени съответната степен на противопожарна безопасност за съответния обект-склад за съхранение на растителни култури, е осъществено. Това било така, тъй като първото нарушение било установено и факт, независимо, че за първото деяние нямало завършващ санкциониращ акт. Излагат се и доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за ясно и пълно обвинение, залегнало в АУАН. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура счита и двете жалби за неоснователни. Споделя изложените мотиви на Районен съд – Тутракан.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените основания от жалбоподателя, и при задължителната проверка на основание чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК в срока за касационно оспорване по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбите са неоснователни, поради следните съображения.

За да измени оспореното наказателно постановление, районният съд е установил следната фактическа обстановка, служеща за база за преценка на материалния закон от касационната инстанция:

На 24.09.2021 г. жалбоподателят е одобрил Инвестиционен проект „Реконструкция на животновъдни сгради № 3 и № 4 и промяна на предназначение в складове за земеделска продукция и модернизация на земеделско стопанство, находящо се в ПИ № 10149.102.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Варненци, община Тутракан” .

На 24.11.2021 г. въз основа на одобрения инвестиционен проект е издадено разрешение за строеж № 53/24.11.2021 г. Разрешението за строеж е отменено със Заповед № ДК-11-СС-5/08.12.2021 г. на Началника на РДНСК - гр. Силистра (л. 41). Заповедта е влязла в законна сила на 04.01.2022 г.

На 29.11.2021 г. от свид. Д. и М. е извършена проверка по чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, за което е съставен констативен протокол. Установено е, че е процесния одобрен инвестиционен проект без наличието на положително становище на органите на ПБЗН (л. 29).

На 15.12.2021 г. от РДНСК - гр. Силистра до жалбоподателя е изпратена покана за съставяне на АУАН, като същата е получена от жалбоподателя на 07.01.2022.

Междувременно на 26.01.2022 г. разрешение за строеж за същия обект е издадено наново, като (под № 5/26.01.2022 г.), като строежът е определен като първа категория (л. 163).

На 04.02.2022 г. за констатираните нарушения свид. Куртев е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № СС-2/04.02.2022 г.

Актът бил съставен в присъствието на свид. М., в отсъствие на касатора и му е бил връчен на 10.02.2022 г.

На 29.07.2022 г. било издадено атакуваното НП .

Относно същия строеж консултантът по чл. 166, ал. 1, т. 1 бил санкциониран от АНО за това, че погрешно е квалифицирал строежа като пета категория в изготвения доклад за оценка, като му е наложена имуществена санкция по чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. С Решение № 3987/25.10.2022 г. по АНД № 5833/2022 г. НП било отменено като впоследствие решението на първоинстанционния съд е отменено с Решение № 2176/03.04.2023 г. по д. № 377/2023 г. на Административен съд - София - град, като е потвърдено НП .

От правна страна-

На първо място – по отношение оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: касационната инстанция не констатира такива. Въззивната инстанция е уважила всички процесуални искания, включително и служебно е събирал доказателства. По делото са разпитани К.Й.К.– актосъставител,М.А.М. - свидетел при съставянето на АУАН (служител на РДНСК),изслушана е съдебна пожаротехническа експертиза.

Районният съд е анализирал събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и е установил обективната истина за правно-значимите факти.

По приложението на материалния закон – Касационната инстанция възприема мотивите на оспореното решение на основание чл. 221,ал.2 от Административно-процесулния кодекс,вр. с чл.63в от ЗАНН.В тази връзка настоящият състав на съда препраща към мотивите на въззивното решение.Съгласно последното и както съдебно-техническата експертиза установява, ключов момент в процесната хипотеза е обстоятелството, че при складиране на зърно и предвид конкретната ситуация, обичайно се отделя въглероден оксид (СО). Според физичните свойства СО е горим газ, няма мирис, няма вкус. При концентрация между 12,5 до 74 обемни процента се взривява при източник на горимо натоварване с достатъчна мощност. Вещото лице е пояснило, че зърното в насипно състояние не е взривоопасен материал при съхранение в нормални условия, но под въздействие на катализатори, (подходяща температура, влажност, кислородно съдържание във въздуха, количество на съхраняваното зърно) същото започва да се самонагрява вследствие на микробиологични процеси. При достигане на температура на самовъзпламеняване в съхраняваната зърнена култура започва процес на непълно горене. Това е процес, при който горимите вещества започват да тлеят без наличие на пламъчно горене. Също така при извършване на дейности при товарене/разтоварване на зърнени култури се отделя значително количество горими прахове и летящи частици. Съгласно т. 18 на § 1 към ДР на Наредба № 1з-1971 „горим прах” са фино отделени твърди частици, 500 мм или по-малки по номинален размер, които могат да се възпламенят.Изведен е извод , че е налице не само пожароопасна , но и взривоопасна субстанция. Като резултат обосновано е обобщено, че процесният обект следва да се класифицира като първа категория строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1,б.„г” от ЗУТ.Този правно значим факт е основание за изискване становище от административния орган за съответствието на строежа с изискванията за пожаробезопасност.

В обобщение, касационната инстанция намира, че двете касационни жалби са неоснователни.

Въззивният съд е извършил пълна проверка на въведените въззивни оплаквания. Изяснил е обективната истина за правнозначимите факти.Преценил е, че е налице изпълнително деяние , но го е отнесъл към приложима правна норма по чл.232,ал.1,т.2,пр.2 от ЗУТ, използвайки правомощието по чл.63,ал.7,т.1,пр.3 от ЗАНН.В тази връзка оспореното решение на РС-Тутракан следва да се остави в сила.

На основание чл.63д от ЗАНН в полза на страните следва да се преценят разноски.

По касационната жалба на П.М.- предвид отхвърлянето на оспорването в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

По касационната жалба на Началника на РДНСК-в полза на П.М. следва да се присъдят 450 лева за адвокатски хонорар, удостоверени с приложения договор за правна помощ и справката за извършен превод по банков път.

По компенсация Началникът на РДНСК следва да заплати на П.М. разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар

Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/05.10.2023 г., постановено по НАХД № 234/2022 г. по описа на Районен съд – гр.Тутракан.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да заплати на П.Т.М., ЕГН:********** разноски в размер на 300 ( триста ) лева по компенсация.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

Председател:
Членове: