Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
04.07.2016г., гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ТЕОДОРА
ДИМОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2287 по описа на ДРС за
2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Л.В.Г., ЕГН ********** *** срещу Д.Н.Б., ЕГН
********** ***, М.Е.Н., ЕГН ********** *** и М.Д.М., ЕГН ********** *** искове
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1200 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени психически дискомфорт, неудобство, срам и унижение,
в резултат на непозволено увреждане,
настъпило на 21.11.2010г., изразяващо се в нанесена телесна повреда (контузия
на дясна колянна става, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око,
разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния
кош). В исковата молба са изложени съображения, че на 21.11.2010г. около
02.00ч. ищецът бил с компания в дискотека „Планет” /сега с наименование
„Магнет”/ в гр.Добрич. Компанията се състояла от 6 души. Всички били прави
около барплота в най-дясната част на дискотеката, като танцували и се черпели.
В един момент от дясната страна на ищеца внезапно се появило непознато за него
лице – Д. и без да казва нищо замахнал с твърд предмет, който ищецът не видял,
като го ударил в областта на дясното око. От удара ищецът се олюлял, залитнал и
приклекнал. Докато се изправи дошла охраната на заведението. Пред всички
посетители в заведението единият охранител – ответникът М. с удар в областта на
гърдите го съборил на земята, при което ищецът паднал на дясната си страна.
Тогава другият охранител М. започнал да го рита в областта на краката, гърба и
главата. След това М., влачейки го по земята и удряйки го, минал през цялото
заведение и го изкарал във фоайето на заведението. Веднага след това двамата
охранители влезли в заведението. Ищецът сигнализирал по телефона на органите на
МВР. Служителите дошли след около 2 минути и видяли Д., който продължавал да
пие в дискотеката. Служителите отвели всички лица в Първо РУП гр.Добрич, където
те дали писмени обяснения по случая. Вследствие на множеството нанесени на
ищеца удари, същият получил следните травматични увреждания: контузия на дясна
колянна става, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око,
разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядане по задната повърхност на
гръдния кош, което обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. След нанесения му побой ищецът изпитвал болки и страдания, довели до
физически дискомфорт, както и психически такива – бил силно унизен с оглед
публичостта на побоя, изживял психически стрес,
дискомфорт и неудобство. Още повече, че ищецът работи като полицай и
много хора в града го познават. Наложило се да ползва неколкократно отпуск, тъй
като се срамувал да излиза от къщи с подуто, оттекло и цялото в синини око.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.Н.Б., чрез назначения му особен представител адв.Н. не е подал
писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответниците М.Е.Н. и М.Д.М., чрез назначения им особен представител адв.М.
са подали писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване
основателността на исковата претенция.
В хода на
производството ответникът М.Д.М., чрез упълномощения адв.К. излага становище за
неоснователност на исковата претенция. По делото не е установено ответникът М.
да е нанесъл удари на ищеца, от което да са настъпили установените увреждания.
Ответникът е бил служител на заведението, в което е възникнал инцидента и не
може в лично качество да му бъде търсена отговорност за причинените по време на
изпълнение на служебните му задължения вреди. Исковата претенция следва да бъде
насочена към юридическото лице, в което е бил назначен ответника.
Районният съд, след
преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че на 21.11.2010г.
ищецът заедно с компания бил в дискотека „Планета” в гр.Добрич. Ответникът Д.Б.
разговарял с ищеца Л.Г., при което му нанесъл удар с юмрук в окото. След това
се намесили ответниците М.Н. и М.М., които били служители в заведението. Н. и М.
нанасяли удари на ищеца и го извели от заведението, като го „влачели за
краката”. Според св.Жеков и двамата „охранители” /визирайки ответниците Н. и М./
са удряли ищеца а според св.Великов единият от охранителите дърпал и влачел към
изхода ищеца, а другият го ударил в областта на лицето. След това окото на
ищеца било червено и с кръвоизлив. След този инцидент ищецът, който работи като
полицай бил в отпуск около две седмици. Окото му било насинено, не било приятно
в този вид да работи с граждани. Изпитвал неудобство от колегите си. Ищецът споделял, че се чувства унизен. Горното
се установява от показанията на свидетелите К. Великов и Жулиен Жеков, без
родство със страните по делото. Свидетелите М.А. и Х.Х., работещи в дискотека
„Планета” към датата на инцидента, излагат че двамата ответници М.Н. и М.М. са работели в заведението, като
портиери, при което им било въложено да събират такса за вход, да следят за
облеклото на клиентите и пр. В заведението нямало охранители. Ответниците Н. и М.
не били охранители, но при възникване на инцидент/проблем се „намесвали”. Св.А.
излага, че е видяла възникналото на 21.11.2010г. сбиване между клиенти на
заведението. Според А. при това се е образувало „кълбо от хора”. Ищецът Л.Г. е
имал зачервявания по тялото. Видимо е било, че е участвал в сбиването. Св.А. не
е възприела лично действията на охраната /визирайки ответниците Н. и М./ при
възникналото сбиване, тъй като тя в този момент е отишла да повика полиция.
Сочи, че по вида им е личало участие във възникналото сбиване, но не знае дали
те са се намесили вътре в заведенито или във фоаето. Св.Х. не помни възникнало на 21.11.2010г.
сбиване между клиенти, отрича ответниците Н. и М. да са извеждали клиент на
заведанието, влачейки го.
Представено
е медицинско удостоверение №1289/2010г. от 22.11.2010г., изготвено от МБАЛ
„Св.Анна – Варна”, Съдебна медицина, след преглед на ищеца Л.Г., удостоверяващо
причинени на същия увреждания: контузия на дясна колянна става; кръвонасядане и
оток на клепачите на дясното око; повърхностна разкъсно-контузна рана по
лицето; кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош. Според заключението
установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети
и биха могли да се получат по време и начин посочени от пострадалия – удар с
юмрук в лицето, удари с юмруци и ритници.
По
делото е назначена и изслушана
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – съдебен лекар. От
заключението на вещото лице се установяват причинените на ищеца увреждания – контузия
и оток на дясна колянна става, частично разкъсване на медиалната колатерална
връзка на дясна колянна става; оток и кръвонасядане по клепачите на дясното
око; разкъсно-контузна рана по лицето; кръвонасядане на гръдния кош.
Установените увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети
и биха могли да се получат по време и начин, посочен от ищеца в исковата молба.
Всички установени увреждания са в причинно-следствена връзка с нанесения побой.
Според експерта уврежданията в областта на клепачите на окото преминават за
около 2 седмици, а травмата на дясното коляно – частично разкъсване на
медиалната колатерална връзка при което се затруднява движението на десен долен
крайник за период от около 20-30 дни. По делото няма данни за настъпили
усложнения вследствие на нанесените травматични увреждания. През оздравителните
период пострадалият е чувствал болка и страдание и функционално затруднение на
дейността на засегнатите органи. Уврежданията са обусловили временно
разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорността за непозволено
увреждане се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредоносното деяние се състои
в увреждане на здравето на ищеца, чрез неговото
временно разстройство, неопасно за живота. В хода на производството
по делото се установи, че
ответниците са причинили увреждане на ищеца. Последното се установява от
показанията на свидетелите К. Великов и Жулиен Жеков. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели, като достоверни. Същите са непротиворечиви,
последователни, обективират лични непосредствени възприятия и не са налице
доказателства по делото, които да ги опровергават. От обективна страна не може
да има съмнение, че деянието на ответниците, причинило телесно увреждане e противоправо. Това е така,
защото деянието е против конституционно закриляното естествено право на телесна неприкосновеност /елемент от
личната неприкосновеност/ на всеки
човек арг. чл.30, ал.2 от
КРБ. С оглед данните по делото презумпцията за виновно
поведение, установена в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена. В резултат на виновното поведение на ответниците ищецът е получил различни по характер и степен
на засягане на телесната неприкосновеност
травматични увреждания. Именно те съставляват вредата, подлежаща на обезщетяване. Тя се съизмерява с
претърпените от него болки и страдания. Освен чисто
физическите страдания, ищецът е преживял
и психически стрес,
който следва да бъде надлежно
овъзмезден. Установява се, че е било засегнато личното му чувство за чест и достойнство.
Същият е
изпитвал срам и неудобство пред колегите си и пред трети лица. Човешки
разбираемо, правно оправдано и справедливо е тези неблагоприятни за ищеца последици, наречени на езика на гражданското право неимуществени вреди да бъдат възмездени от ответниците чрез
парична компенсация. Установява се и причинната връзка между
поведението на ответниците и настъпилата вреда за ищеца, което характеризира
предявените искове за обезщетяване на причинените неимуществени вреди от пострадалия
като доказани по своето
основание.
Правоизключващото
възражението на ответника Д.Б., заявено чрез
адв.Н. в хода на устните състезания, че същият е действал в условията на
„неизбежна отбрана” е направено извън предвидения за това срок, при което не
подлежи на разглеждане по същество.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост
/чл.52 от ЗЗД/. Критерият не е абстрактен и почива на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Установи се по делото,
че ищецът е получил травматични увреждания, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта, подобни увреждания преминават за
около 2 седмици, до 20-30 - травмата на дясното коляно. Липсват данни, както в
съдебно-медицинската експертиза, така и други такива установяващи, понесени от ищеца значителни болки и страдания. При това съдът счита, че сумата от
600 лв. е достатъчна
за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, която ответниците следва да
заплатят солидарно. За разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 1200 лв. искът следва
да бъде отхвърлен. Съответно съдът счита,
че по справедливост
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 400 лв. за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство, срам и унижение, в резултат на непозволено
увреждане, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 1200 лв. искът следва
да бъде отхвърлен. Не се установиха по делото
обстоятелства, налагащи присъждането на обезщетение в по – голям размер и обуславящи основателността на исковете до пълния им размер.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК тримата
ответници дължат на ищеца сторените по делото разноски в размер на 341,67 лв.(100 лв. –
държавна такса по предявените искове; 15 лв. – държавна такса за издаване на
удостоверения; 60 лв. – възнаграждение на вещото лице по СМЕ; 166,67 лв.–
заплатено адвокатско възнаграждение). Ответникът
Д.Н.Б. дължи на ищеца и сумата от 166,67 лв. – възнаграждение на назначения му
особен представител. Ответниците М.Е.Н. и М.Д.М. дължат на ищеца и сумата от 166,67
лв. - възнаграждение на назначения им особен представител.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Н.Б., ЕГН ********** ***, М.Е.Н., ЕГН ********** *** и М.Д.М.,
ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Л.В.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на непозволено
увреждане, настъпило на 21.11.2010г., изразяващо се в нанесена телесна
повреда (контузия на дясна колянна
става, кръвонасядане и оток на клепачите
на дясното око, разкъсно-контузна рана на лицето,
кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош),
като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 600 лв. до претендирания размер от 1200 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Б., ЕГН ********** ***, М.Е.Н., ЕГН ********** *** и М.Д.М., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Л.В.Г., ЕГН **********
*** сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически дискомфорт, неудобство, срам и унижение, в резултат на непозволено
увреждане, настъпило на 21.11.2010г., изразяващо се в нанесена телесна
повреда (контузия на дясна колянна
става, кръвонасядане и оток на клепачите
на дясното око, разкъсно-контузна рана на лицето,
кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош),
като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 400 лв. до претендирания размер от 1200 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Б., ЕГН ********** ***, М.Е.Н.,
ЕГН ********** *** и М.Д.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.В.Г., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 341,67 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Г., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в
размер на 166,67 лв.
ОСЪЖДА М.Е.Н., ЕГН ********** *** и М.Д.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.В.Г., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в
размер на 166,67 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: