РЕШЕНИЕ
№ 429
20.11.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 22.10.2019г., при участие
на секретаря Катя Станоева в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 599 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б.А.Й. чрез адвокат С.Д.
срещу Решение № 770 от 18.07.2019г., постановено по гр. д. № 9072/2018г. по описа
на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу
„Топлофикация Перник“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с
предмет недължимост на суми, за които има издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.688/2009г. и е образувано изпълнително дело
2439/2018 на ЧСИ С.Б..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението
поради противоречие на правните изводи на ПРС досежно прекъсването и спирането
на давността с конкретно установените факти и доказателства по делото.
Постъпил e oтговор на
жалбата,
с който тя се оспорва.
При проверка
по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
От фактическа страна от данни по приложения препис от
изпълнителното дело на ЧСИ С.Б. и приложеното ч.гр.д. 688/2009г. се установява,
че изпълнителен лист е издаден на 22.05.2009г. въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 24.03.2009 по ч.гр.д. 688/2009г. на ПСР,
връчена на 08.04.2009г., влязла в сила на 23.04.2009г. Правилно ПРС е приел, че
с влизане в сила на заповедта за изпълнение давността се прекъсва и новата
давност е пет години.
Според настоящият състав на
ПОС влязлата в сила заповед за изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е
приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително
действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението
страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и
страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да
се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните
състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и
случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов
иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС Ст. Загора; Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на
ОС Враца и др.
Петгодишната давност обаче в случая е била изтекла към
датата на образуване на изп.дело при ЧСИ С.Б.. От неоспорените твърдения на
ищеца (ответника не е депозирал отговор на исковата молба) и от щемпела върху
гърба на изпълнителния лист се установява, че преди да се образува изпълнително
дело 2439/2018г. на ЧСИ Б. е имало образувано изпълнително дело 478/2009г. при
ЧСИ А.В., което видно от щемпела върху изпълнителния лист е било прекратено по
чл. 433, т. 8 от ГПК с последно извършено изпълнително действие от 03.09.2009г.
При липсата на други данни и с оглед разпоредбата на чл. 433, т. 8 ГПК с
следва да се приеме, че предходното изп.д. 478/2009г. се е прекратило по силата
на закона на 03.09.2011г.
Новото изпълнително дело при ЧСИ Б. е образувано на
16.10.2018г. след изтичане на всякакви давностни срокове.
Правилен е извода на ПРС, че с образуването на
предходното изпълнително дело давността за вземанията е спряла да тече.
Неправилно обаче ПРС е приел, че нова давност е започнала да тече от дата на
която е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК.
Тълкувателните решения, с които се обявяват за
загубили сила предходни тълкувателни актове на ВКС действително имат действие
занапред, но ПРС игнорира факта, че предходното изпълнително дело е било
прекратено по силата на закона, а след като е прекратено спряната до
прекратяването му давност продължава да тече, защото вече няма висящ
изпълнителен процес който да спира давността по смисъла на обявеното за
загубило сила Постановление на пленума на ВС от 1980 г. В конкретния случай
спирането на давността по изп.дело на ЧСИ В. е отпаднало с факта на неговото
прекратяване на 03.09.2011г. Тъй като с действието от 03.09.2009г. давността е
прекъсната и от тази дата до перемпцията е спряна, то и петгодишната давност за
неплатената част от вземанията е започнала да тече на 03.09.2011г. и е изтекла
преди образуването на второ изпълнително дело при ЧСИ Б. на 16.10.2018г., което
води до извод за основателност на иска по чл. 439 ГПК за недължимост на сумите
по изпълнителния лист от 3500,00 лева главница за периода 01.10.2003г. –
30.04.2007г., 991,78 лева - лихва за забава за периода 30.11.2003г. до
20.11.2007г., разноски от 89,85 лева и 31,71 лева за юрисконсулт всички посочени
в изпълнителния лист.
Горното налага отмяна на решението за отхвърляне на иска
за недължимост на тези суми и постановяване на ново решение за уважаване на
иска.
При този изход на делото ищецът има право на разноски за
двете инстанции в размер на: 90,00 лева за държавна такса за въззивно
обжалване; 800,00 лева за адвокатски хонорар за първа инстанция, 185,00 лева
държавна такса за първа инстанция; 5,00 лева за съдебно удостоверение; 24,00
лева заплатени такси за препис от изпълнителното дело на ЧСИ Б..
По отношение на адвокатския хонорар има заявено
възражение за прекомерност, по което ПОС следва да се произнесе предвид изхода
на делото.
Възражението е основателно. Минималния хонорара според
Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 552,97 лева.
Делото не се отличава с правна или фактическа сложност
включително по релевантните за неговия изход въпроси има практика на ВКС.
Именно този размер ще следва да се присъди за първа
инстанция. Тоест дължимите разноски са общо за двете инстанции в размер на
856,97 лева
Ответника по жалбата и исковете няма право на
разноски.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Решение № 770 от 18.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 9072/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което е
отхвърлен предявения от Б.А.Й. срещу „Топлофикация Перник“АД отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на сумите: 3500,00
лева главница за периода 01.10.2003г. – 30.04.2007г., 991,78 лева - лихва за
забава за периода 30.11.2003г. до 20.11.2007г., разноски от 89,85 лева и 31,71
лева за възнаграждение за юрисконсулт, за които има издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.688/2009г. на Пернишки районен съд и е
образувано изпълнително дело 2439/2018 на ЧСИ С.Б. КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.А.Й., ЕГН **********
с адрес *** поради погасяване по давност
НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ следните суми:
Ø
3500,00 лева
–главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. –
30.04.2007г. за имот с адрес в ***
Ø 991,78 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.11.2003г.
до 20.11.2007г.
Ø 12,56 лева – разноски по ч.гр.д.
688/2009г. за държавна такса и юрисконсулт.
За които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 688/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник
и е образувано изп. дело № 2439/2018г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на
действие Окръжен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Б.А.Й., ЕГН ********** разноски за двете
инстанция в размер на 856,97 лева за държавна такса.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове:
1. 2.