№ 26
гр. Казанлък, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510200593 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №346/ 05.05.2022 г., издадено
от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление/НТУ/ към агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
С. А. Й. е останала недоволна от наложеното й наказание и чрез свой
процесуален представител моли съда да отмени горното НП. В с.з. същата не
се явява и не се представлява. Процесуалният й представител депозира
писмено становище, в което излага подробни аргументи в подкрепа на
изразеното си становище в жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, и след като извърши цялостна проверка на съставения
акт и на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд приема за
установено следното:
Административно-наказващият орган приел за установено от
фактическа страна следното:
„На 16.12.2021г. в 04:04:28 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав
мост, е пристигнало пътно превозно средство с рег.№***** вид: Влекач,
1
марка и модел ДАФ ФТ ХФ 105, с обща техническа допустима максимална
маса- над 12 тона и с 6 оси, управлявано от г-жа Й..
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че
на 05.12.2021г., в 16:10:18 часа, горепосоченото пътно превозно
средство(ППС) с регистрационен № СМ0549АР. попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата(ЗП). Цитираното превозно средство е
засечено на 05.12.2021г., в 16:10:18 часа, по път I-6, км.331+828, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата(ЗП).
Като място на нарушението е посочен път I-6,км.331+828, за който се събира
такса за изминато разстояние- тол такса, съгласно Приложение към т.1 на
Решение №101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние- тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис(доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението D330Е820В68В4D72 Е053031F160А8В2С, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения- видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство(контролно устройство с
идентификатор № 10321) част от системата.
Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол
такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да
измине определено разстояние между две точки.
2
Правилно в АУАН №346/16.12.2021г. е отбелязано, че процесното ППС е с
обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно- при
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима
такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава
от приложения към настоящата преписка доклад от Електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с рег. №
***** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
346/16.12.2021г. и е връчен на нарушителя на 16.12.2021г., което е
удостоверено с негов подпис.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на свидетелите А.В.П. и Н.М.К., с адрес за призоваване:
*******
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, но такива
не са направени.
Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по
чл.44,ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН), но
такива не са постъпили.
Следва да бъде изрично посочено, че описаните факти и обстоятелства в
АУАН № 346/16.12.2021г. се подкрепят изцяло от материалите, съдържащи
се в административнонаказателната преписка и по-конкретно от справка от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за
пътищата. В тази връзка, наказващият орган счита, че са налице всички
законови предпоставки за ангажиране на административно-наказателна
отговорност, поради виновно неизпълнение на административното
задължение за заплащане на дължими пътни такси.
В хода на извършената служебна проверка на административно-наказателната
преписка, е установено, че за ППС с рег.№ ***** не са изпълнени законовите
изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със
заплащането на дължимите пътни такси. За процесното пътно превозно
средство на посочената дата 05.12.2021г. в 16:10:18ч. няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в
Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента- ********* на надлежно
3
плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента- ********** на
рамката(10321), на която е отчетено нарушението.
Във връзка с гореизложеното изрично следва да се посочи, че съгласно
чл.106,ал.4, изр. първо от Закона за пътищата размерът на дължимата за
плащане тол такса се определи въз основа на реално получени декларирани
тол дати, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10,ал.7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут. Към момента на извършеното административно нарушение, за
процесното ППС не e била заплатена дължимата тол такса, съгласно
изискванията на чл.10, ал.1,т.2 от ЗП.
Съгласно чл.106,ал.3 от Закона за пътищата: „Тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки“.
Във връзка с всичко изложено регистрираното в Електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП движение на процесното ППС
правилно и законосъобразно е отчетено като административно нарушение,
въз основа на което е съставен и АУАН №346/16.12.2021г. срещу лицето С. А.
Й..
В хода на извършената проверка, на 16.12.2021г., г-жа Й. е заплатила
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.106,ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133,00(сто тридесет и
три) лева. Горното се потвърждава от Квитанция за платени пътни такси в
Република България № 43715658 от 16.12.2021г.
Съгласно чл.189е,ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да
заплати компенсаторна такса по чл.10,ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН № 346/16.12.2021г. не е постъпвала по сметка
на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на
административно нарушение на нарушителя.
4
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с рег.№ ***** е с обща технически допустима максимална маса над 12
тона и е засечено на 05.12.2021г. в 16:10:18 часа, по път I-6, км.331+828, като
за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение- няма маршрутна карта
или бордово устройство.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 05.12.2021г., в 16:10:18 часа.
Следва изрично да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189е,ал.9 от
ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за
пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства,
доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна
норма, описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват с
доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е
реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно-
„противното не е доказано“.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.43 от ЗАНН, като не са
допуснати нарушения и нередовности или каквато и да е неяснота относно
нарушението, които да ограничават правото на защита на нарушителя.
В хода на административнонаказателното производство и при проверка на
административнонаказателната преписка се установи но безспорен и
категоричен начин, факта на извършеното деяние, представляващо
административно нарушение по чл.179 ал.3а от Закона за движението по
пътищата.
За извършеното административно нарушение е предвидено определено по вид
административно наказание- глоба, в абсолютно определен размер, породи
което не се излагат мотиви относно обстоятелствата по чл.57,ал.1,т.8 от
ЗАНН.“
С оглед на горното началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление/НТУ/ към агенция „Пътна инфраструктура“
5
гр.София е приел, че въззивника е нарушил чл.179, ал.3а от Закона за
движението но пътищата, поради което му наложил административно
наказание- глоба в размер на 1800 лева.
Предвид на това, че не съществуват законови пречки за обжалване на
наказателното постановление настоящият състав приема, че жалбата е
допустима.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител
П. Т. и писмените доказателства по делото, приобщени по съответния
процесуален ред.
Настоящият състав счита, че акта за установяване на административно
нарушение и НП са изготвени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по ЗДвП, видно от приложените към административната
преписка заверени копия от Заповед №РД-11167/ 08.02.2021 год. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед ЧР-НТУ33/ 23.01.2019
год. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед № ЗАМ-
332/326544/ 28.02.2020 год. на Директора на Агенция „Митници“.
Установено е, че на 16.12.2021г. в 04:04:28 часа в направление
излизане от територията на Република България, на граничен контролно-
пропускателен пункт Русе-Дунав мост, е пристигнало пътно превозно
средство с рег.№***** вид: Влекач, марка и модел ДАФ ФТ ХФ 105, с обща
техническа допустима максимална маса- над 12 тона и с 6 оси, управлявано
от С. А. Й.. Установено е и че не е била заплатена дължимата пътна такса по
чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата.
Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени безспорно
както въз основа на приложения като доказателство снимков материал, така и
от показанията на разпитания по делото актосъставител.
По делото не се спори, че горното ППС е собственост на юридическото
лице ********, отдало го под наем на „************.
Разпоредбите на чл.139,ал.5 и ал.7 от ЗДвП предвиждат, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата като водача на пътно превозно
6
средство е длъжен преди да предприеме движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за
пътищата в случаите,когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато тя е заплатена от трето лице. От своя страна
нормата на чл.102,ал.2 от ЗДвП постановява, че собственика е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Посочено е също така, че в случаите когато в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението следва да се
изпълни от него.
Цитираните норми задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси
при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна
мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси. Тези задължения са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и изминато разстояние(НУРПИФССТРКППСБВБИР),
приета на основание чл.10,ал.7 от ЗП.
Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол-таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по
чл.10а,ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея
4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че размера на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10,ал.7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В Наредбата по чл.10,ал.7 се определят и начините за
7
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
В издаденото наказателно постановление правилно е посочено, че
съгласно разпоредбата на чл.189е,ал.3 от ЗДвП, независимо от налагането на
административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната
такса по чл.10а, ал.2 или чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, като задължението се счита за
изпълнено при заплащане на таксата по чл.10,ал.2 от Закона за пътищата.
Доколкото от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателя не е заплатил компенсаторна такса в предоставения му срок,
то същият дължи заплащане и на таксата, посочена в разпоредбата на
чл.11,ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, която
се дължи за това ползване, съгласно чл.29,ал.1 от Тарифата за таксите, които
се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Нещо повече- жалбоподателят в случая е имал обективна възможност
да се освободи от административно наказателна отговорност, а това, че не я е
използвал не може да се приеме за оневиняващо го обстоятелство. По време
на проверката, той е бил уведомен за законовата възможност по чл.189е,ал.2 и
ал.3 от ЗДвП да заплати на място преди съставяне на АУАН или в 14-дневен
срок от съставянето му компенсаторна такса по чл.10,ал.2 от Закон за
пътищата, с което да се освободи от административно-наказателна
отговорност, респективно от издаване на наказателно постановление.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според тази норма водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б,ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че
8
наказващия орган не бил разполагал с информация, относно самоличността
на извършителя и поради това той трябвало да прекрати административно-
наказателното производство, съгласно чл.54,ал.1,т.3 от ЗАНН,а не да издава
наказателно постановление. Процесуалният представител на въззивника
черпи аргументи от писмо, изпратено до собственика на превозното средство
с изискване на информация относно факта кой водач е управлявал същото.
Приема, че дори и да е имало устни твърдения от страна на свидетелите по
акта, че след като водача е бил попитан същия не е отрекъл да е управлявал
ППС на датата на нарушението, самопризнанието не представлявало
абсолютно доказателство и в случая липсата на изрично отричане не
означавало самопризнание. Позовава се в тази връзка на презумпцията за
невиновност по чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.16 от НПК и намира, че дори
и да е налице самопризнание, че дадено лице е извършител, неговата
отговорност не може да бъде ангажирана, без да са събрани доказателства за
това, както и на разпоредбата на чл.303,ал.1 от НПК, приложима субсидиарно
по силата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл била формиращата се съдебна
практика, цитирана в депозираната жалба.
Съдът намира подобна интерпретация за превратно тълкуване на факти и
обстоятелства от страна на жалбоподателя, тъй като от съдържанието на
едно писмо се достига до извод за недоказаност авторството на деянието от
една страна, но от друга страна- процесуалния представител на
жалбоподателя в тази връзка изобщо не коментира факта, че в АУАН е
положен подпис от санкционираното лице и не оспорва авторството му. Не
отчита и обстоятелството, че изпращайки писмо АНО може да цели
събирането на още доказателства за това кой е извършител на нарушението,
макар вече да е бил наясно с това. В тази връзка следва да бъде отбелязан и
факта, че пред настоящия състав за пръв път страна в административно-
наказателно производство се позовава на „формираща се съдебна практика“, а
не например на трайна такава.
Настоящият съд намира за неоснователно и възражението на
въззивника, че в наказателното постановление не било посочено ясно и
разбираемо мястото на нарушението, защото не бил посочен номера на тол
сегмента или неговото наименование, за да можело да се направи обоснован
извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние- тол такса, приет с Решение №101 от 20.02.
9
2020г. на Министерски съвет. Съображенията на съда за този извод са:
-първо, че посочването на отделен тол сегмент би представлявало ненужно
детайлизиране и стесняване на смисъла на „място на нарушението“ и
-второ- посочването на „път I-6, км.331+828, включен в обхвата на платената
пътна мрежа“ е напълно достатъчно като координати на извършеното
нарушение.
Въззивникът тълкува нормата на чл.179,ал.3г от ЗДвП в смисъл, че ако
пътното превозно средство имало монтирано устройство за целите на
подаване на декларирани тол данни, което не функционира, и при извършена
на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на
декларирани тол данни не се дължало на умишлена намеса във
функционирането на посоченото устройство, наказание по ал.3а не се
налагало, т.е. ако превозните средства са оборудвани с бордови устройства,
пред какъвто случай сме били изправени в настоящото производство, то
задължително контролните органи следвало да ги проверят и ако те не
установят умишлена намеса и действия, не следвало да се налага наказание по
ал.3а. Намира, че след като в настоящия случай контролните органи не са
проверили дали камиона е оборудван с бордово устройство и неговата
изправност и не са установили наличие на умишлени действия върху
бордовото устройство, наказателното постановление било издадено
незаконосъобразно. Цитираната разпоредба обаче не съдържа задължение за
контролните органи да проверяват наличието и фунционирането на бордови
устройства и затова съдът не споделя и това възражение на жалбоподателя.
Настоящият състав намира за неправилна позицията на въззивника, че
дори да се съдържало твърдение от страна на Агенция „Пътна
инфраструктура“ в насока, че не е установено изминатото разстояние, то
същото било изцяло неоснователно. Това е така, защото изявлението на
нарушителя в посока, че административно-наказващия орган разполагал с
информация от данните от камерите(техническите устройства, установяващи
нарушението), в кои тол сегменти е навлязло съответното пътно превозно
средство и че на базата на тези данни Агенция „Пътна инфраструктура“
можела да изчисли дължимата тол такса е невярно. С данни за дължината на
всеки един тол сегмент и респективно за изминатото разстояние всъщност
разполага не АНО, а третото лице- „Диджитол смарт инфраструктура“АД.
10
Процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище, че
използваното техническото устройство следвало да бъде сертифицирано и да
преминава през техническа проверка, съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за наименованията, означенията и определенията на единиците по
чл.11,ал.1 и за правилата за изразяване и обявяване на резултатите от
измерването, но това не било сторено от АНО. Цитира разпоредби от двата
нормативни акта и прави заключението, че въз основа на тях можело да се
направи „единствения верен извод, че техническите средства част от
системата са средства за измерване“, защото измервали величини- място и час
на нарушението. Съобразно текста на чл.189е,ал.8 от ЗДвП обаче:
„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, като отразените
в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.“ Предвид цитирания текст и този на нормата
на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в които липсват изисквания системата и нейните
компоненти да преминават проверка по Закона за измерванията, съдът намира
и това становище на въззивника за неправилно.
Съдът,в изпълнение на задължението си служебно да следи за
наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, констатира,
че при съставянето на АУАН и съответно при издаването на НП са били
допуснати такива, като съществува разминаване между словесното описание
на нарушението- че водача не е заплатил дължимите тол такси и числовото
изражение на правните норми, които вменяват съвсем различни задължения
на водача. Самото деяние се изразява в нарушаване на разпоредбата на
чл.139,ал.7 от ЗДвП, съгласно която водача на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, който ще ползва или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Актосъставителят и
11
административно-наказващият орган са посочили, съответно в АУАН и в НП,
че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП, съгласно който: „Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“, но това е
санкционна норма, установяваща санкция именно за нарушение на чл.139,ал.7
от ЗДвП, което се установява от идентичността на фактическия състав на
задължението, респ. на хипотезата на санкционната разпоредба.
Непосочването на правилната правна норма, която е нарушена е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, поради допуснато съществено процесуално нарушение на
чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. Тъй като очевидно актосъставителят и
АНО са приели, че нарушението е по чл.179,ал.3а от ЗДвП, е следвало при
описанието му да посочат на коя от двете хипотези е налице: „не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние“ или „няма закупена маршрутна карта“, съобразно категорията на
пътното превозно средство, какви задължения не е изпълнил жалбоподателя и
въз основа на какви доказателства се установяват тези факти. Подобни
обстоятелства не са изложени както в АУАН, така и в НП и поради това не
става ясно какво конкретно задължение било вменено на въззивника, в
качеството му на водач на превозно средство, за което се дължи заплащане на
тол такса, за да се установи недвусмислено налице ли е неизпълнение на това
задължение и в какво се изразява деянието на нарушителя. С това
противоречиво и абстрактно описание на нарушението и правна
квалификация е накърнено в значителна степен правото на защита на
санкционираното лице, което било лишено от възможността да разбере за
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.
Освен това обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни пречки
за съдебния състав да провери материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление по отношение на елементите от
12
обективната и субективна страна на състава на нарушението и правилното
прилагане на закона.
Предвидената санкция, съгласно чл.179,ал.3а от ЗДвП е абсолютно
определена, т.е. с фиксирана стойност и не предвижда възможност за
преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размера на
наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице липса
на плащане или такова е направено, но е за различен маршрут и това е
станало поради грешка. Дължимата такса е в размер на 0,17 лева, съгласно
чл.27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа. Наложената глоба в размер на 1800 лева
надвишава над 10 000 пъти дължимата тол такса и е повече от очевидно, че
санкцията е явно непропорционална и противоречи на целите на
европейското законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН.
Санкцията, предвидена в чл.179,ал.3а от ЗДвП е в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62
в националното право и противоречи на чл.9а от Директивата, поради
нарушаване на изискването за пропорционалност, както основателно
възразява от процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно
правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява
непосредствено приложение на съответните текстове на директивата,
настоящият състав е задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от
Директива 1999/62 като определи наказание в съответствие с принципа за
пропорционалност.
Изложеното по-горе навежда извод, че конкретното деяние не е с висока
степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран
размер глоба грубо нарушава принципа за пропорционалност, установен в
чл.9а от Директива 1999/62. Констатирането на горните факти и
обстоятелства, с ефект на смекчаващи, които характеризират конкретното
деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения, дават
основание на съда да приеме, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното жалбата се явява основателна и наказателно
13
постановление №346/ 05.05.2022г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление/НТУ/ към агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Жалбоподателят желае
заплащане на 720 лева възнаграждение за ангажирания от него адвокат.
Поради това и с оглед изхода на делото,на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН,
агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София следва да бъде осъдена да
заплати на С. А. Й. направените от същата разноски за ангажиране на
процесуален представител в размер на 720(седемстотин и двадесет) лева.
С оглед на изложените фактически и правни констатации и на основание
чл.63,ал.1,предложение III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №346/ 05.05.2022г., издадено
от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление/НТУ/ към агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на
С. А. Й., с ЕГН **********, от гр.С., ул.„К. и М.“№34, е наложено
административно наказание- глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин)
лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на С.
А. Й., с ЕГН **********, от гр.С., ул.„К. и М.“№34, направените от същата
разноски в размер на 720(седемстотин и двадесет) лева за упълномощаване
на процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
14