№ 4613
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110113588 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба за признаване за
установено по отношение на „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. . № ., че В. З. Г. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ул. . № . чрез адв. М., не дължи сумите по изпълнителен лист от
13.07.2010 г., издаден от Софийски районен съд - 30 състав, по гр. дело №
24947/2010 г., както следва: 1 169.45 лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит от 16.03.2005 г., ведно със законната лихва от
25.07.2011 г. до окончателното изплащане, която към 03.05.2019 г. възлиза на
925.69 лв., за което вземане е образувано изп.д. № . по описа на ЧСИ ., рег. №
844 на КЧСИ, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО им по ДАВНОСТ.
Ответникът „.“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който признава предявения иск и
прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Счита, че
не е станал причина за завеждане на делото и не дължи разноски.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Ищецът В. З. Г. с депозирана молба от 26.01.2023 г. прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Претендира и присъждане
1
на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на
предявения иска, счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева,
представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че възражението на ответника, че не дължи разноските по
делото е неоснователно. Това е така, защото същият е поддържал
висящността на изп.д. № . по описа на ЧСИ ., рег. № 844 на КЧСИ, прекратено
по силата на закона 15.05.2015 г., като на 03.05.2019 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника, т.е. повече от четири години след
прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, което означава, че
ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „.“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № ., че В. З. Г. ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. . № . чрез адв. М., не дължи сумите
по изпълнителен лист от 13.07.2010 г., издаден от Софийски районен съд - 30
състав, по гр. дело № 24947/2010 г., както следва: 1 169.45 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 16.03.2005
г., ведно със законната лихва от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане,
която към 03.05.2019 г. възлиза на 925.69 лв., за което вземане е образувано
изп.д. № . по описа на ЧСИ ., рег. № 844 на КЧСИ, поради погасяването на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. . № ., да заплати на В. З. Г. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ул. . № . чрез адв. М. разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3