Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 686
08.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав
На 23.06.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 911 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
е по
въззивна жалба
на Д. З.
К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адв.В.И., против решение № 4682 от 09.12.2019 г.
постановено по гр.д.№4239 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр.с., с което се изменя режима на упражняване на родителските права по
отношение на малолетното дете Ш. С.С., ЕГН: **********, постановен с влязло в сила споразумение от 21.03.2018г., постановено по гр.д. № 2682/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, по следния начин:
предоставя се упражняването на родителските права по отношение на детето на
бащата С. М. С., ЕГН
********** до промяна на обстоятелствата
от значение за това като майката Д. З. К.,
ЕГН: **********
ще има право да вижда и взема детето Ш. С. С., ЕГН: ********** при
себе си всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца за времето от
09.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с преспиване при майката, както и
един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; майката Д. З. К. ще заплаща на
детето, чрез неговия баща и законен представител С. М. С., издръжка в
размер на 150,00 лева месечно, считано от
15.03.2019г. до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Д. З. К. е осъдена да
заплати на С. М. С.
направените по делото разноски в размер на 730,00 лева.
В жалбата и в съдебно
заседание се излагат оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението, поради погрешна преценка от съда
на установените по делото факти и обстоятелства, както и неправилно кредитиране на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че не са настъпили обстоятелства, обосноваващи промяна на режима на упражняване на
родителските права. Оспорват се показанията на свидетелите на ищеца и се позовава на
ангажираните от майката свидетелски показания относно полаганите грижи за
детето. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което да се отхвърли предявения иск.
Претендират се разноските
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на
въззивната жалба от
въззиваемата страна С. М. С., ЕГН
**********, с адрес:
***, чрез пълномощника
по делото адв.С.Н., с който същата се оспорва като неоснователна. Намират се за доказани обстоятелства, обосноваващи упражняването на родителските
права от бащата и родителския му капацитет за отглеждането на детето. Моли се за
оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноските за
въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна с правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
На основание чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, както и по
допустимостта му – в обжалваната му част, като по отношение на неговата
правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата
съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство по промяна упражняването на
родителските права по
отглеждане и възпитаване на детето, личните отношения между детето и родителите
и издръжката, в което съдът следи за интереса на детето.
При извършената служебна проверка на
постановеният първоинстанционен акт, въззивният съд намира, че решението е валидно, а по отношение на
неговата допустимост приема следното:
По делото от фактическа страна
е установено, че страните са родители на малолетното дете Ш. С. С., родено на *** г. Със споразумение от 21.03.2018 г., одобрено по гр.д.№ 2682 по описа за 2017
г. на Районен съд – Пловдив, упражняването на родителските права върху
малолетното дете са предоставени на майката, определено е местоживеене на
детето при майката, определен е
режим на лични отношения на
бащата с детето
и последният се е
задължил да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 140 лв., считано от 01.04.2018г. ведно
със законните последици.
Бащата С. М. С. е сезирал районният съд с иск с правно
основание чл.59 ал.9 СК за промяна упражняването на родителските права спрямо
малолетното на страните дете, с искане до съда да бъдат предоставени на него, да се
определи режим на лични отношения между майката и детето по преценка на съда,
както и майката да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лева месечно,
считано от влизане на решението в сила.
В исковата
молба ищецът твърди, че
са налице основания
за промяна на
родителя, който да
упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Посочил е за постигнато между страните
съгласие майката да се премести да живее на нов адрес в с.К., на който да
осигури сносни условия на живот на детето и пространство, тъй като живеела с
родителите си, нейният брат, снаха и двете им деца в порутена къща, състояща се
само от две стаи. Поддържа се, че майката не е изпълнила тази уговорка с
бащата, при което останала да живее с детето при неподходящи условия за
неговото отглеждане в посоченото жилище, което е обитавано от осем човека.
Навежда и обстоятелството, че детето през голям период от време се отглеждало
от бабата по майчина линия, тъй като майката на детето имало нов приятел, с
който живеела в гр.С. и била в напреднала бременност с близнаци. Излага и
обстоятелствата, че за детето не се полагат достатъчно грижи, тъй като след
като го завел на лекар, същият открил, че детето имало въшки. Последният път
когато отново взел дъщеря си, тя било болна с температура и хрема, завел я на
лекар, който й изписал антибиотик. Намира за притеснително, че майката и
нейните родители неглижират здравословното състояние на детето и не му обръщали
достатъчно внимание.Въпреки, че дъщеря му била записана на детска градина в
с.К., същата рядко я посещавало. От друга страна ищецът излага обстоятелства,
че условията при него са повече от добри, тъй като живее с родителите си в
къща, състояща се от четири стаи и там детето има самостоятелна стая, къщата
разполагала с всички удобства, както и че детето било много привързано към
него. Не искало да се връща при баба си и дядо си по майчина линия, а майката
на детето преимуществено живеела с нови си мъж. Детето споделяло, че се чувства
крайно некомфортно да живее в посочената обстановка. С така изложените обстоятелства
ищеца обосновава основателността на предявения от него иск по чл.59, ал.9 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК майката не е
депозирала отговор на исковата молба, в съдебно заседание оспорва предявния
иск.
С обжалваното решение районният съд е уважил
предявения иск по чл.59, ал.9 от СК като е изменил режима на
упражняване на родителските права по отношение на детето,
постановен със споразумение от 21.03.2018г. по гр.д. № 2682/2017г. на ПРС, като предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето на бащата, определил е
режим на лични отношения на
майката с детето, както и е постановил майката да
заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 150 лв., считано от 15.03.2019 г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на
сумата.
Въззивният съд намира, че така постановеното
решение е недопустимо в частта, с
която издръжка е присъдена за периода от датата на подаването на исковата молба
- 15.03.2019
г. до датата на влизане в сила на решението, тъй като
в случая ищецът претендира присъждане на издръжка от влизане в сила на
решението. При предявен иск по чл. 59, ал.
9 от СК,
когато съдът служебно присъди издръжката от
момент, по-ранен от искания от ищеца, е налице произнасяне свръхпетитум, поради
което решението в тази част е процесуално недопустимо / в този смисъл Решение № 65 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4202/2013 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо, на основание
чл. 270, ал.
3, изр. 1 от ГПК в тази процесуално недопустима част първоинстанционното решение следва да се обезсили, като
производството по делото се прекрати в същата част.
В останалата си част обжалваното решение
на районния съд е допустимо, поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност в
рамките на оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени
процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на
задължението му да следи за интереса на детето и без да има наведени от
страните оплаквания.
От фактическа
страна по делото няма спор,
а и се
установява от събраните доказателства, че
малолетното дете на
страните живее в село
К., община С., област Пловдив, в жилище на бабата и дядото по майчина линия.
Бащата на детето живее в град Б., заедно с родители си в притежавано от тях
жилище.
От изготвения
в първоинстанционното производство социален доклад от
ДСП- Първомай се установява, че детето живее при майката като
всяка първа и трета седмица детето гостува при бащата в гр.Б.. Майката
информирала социалните работници, че желае да продължава да се грижи за своята
дъщеря Ш., но също така и същата да продължава да гостува при баща си в гр.Б..
Не желаела да се прекъсва връзката между детето и баща му. При отглеждането и
възпитанието на детето, майката получава необходимата подкрепа от своята майка
и настоящия си съжител. Майката съжителства с Н. А. Р. в дома на родителите си
в с.К.. На 11.05.2019 г. майката е родила близнаци. Споделила, че настоящия й
съжител е в много добри отношения с дъщеря й Ш., който се грижи за нея и
заявява желание да я осинови. По думите на бабата по майчина линия Б. Х.,
дъщеря й желае да се грижи за детето и за новородените деца, като бабата
заявява желание и възможност да помага на дъщеря си в грижите за тях. По
отношение на дядото по майчина линия се сочи, че е в Испания, откъдето
периодично им изпраща средства. След проведен разговор с детето е констатирано,
че детето е в добро здравословно и емоционално състояние, облечено в чисти и
подходящи за сезона и възрастта му дрехи.От разговор с детето се получила
информацията, че детето обича и двамата си родители,харесва да бъде и с
двамата. Проведена е среща с директорката на ЦДГ „Детелина“ с. К., която дала
информация, че детето редовно посещава детската градина. Винаги е в добър
външен вид и добра хигиена.Майката на детето редовно присъствала на
родителските срещи и заплащала месечната такса. Директорката на детската
градина споделила, че не забелязала детето да е неглижирано. Самото дете не
споделяло в градината, че майката му не се грижи за него. В социалния доклад е
отразено, че основни грижи за детето се полагат от майката, която задоволява
битовите, здравните, образователните, емоционалните потребности на Ш..
Жилището, в което се отглежда детето в с.К. предоставя добри условия на
живот.Състои се от две стаи, баня и салон. Обзаведен е с обичайните мебели и
вещи. В него няма необезопасени места,
които биха представлявали опасност за живота и здравето на детето. Майката не
работи, защото е в майчинство, същата е подпомагана на осн.чл.7 от ЗСПД, както
и от родителите си и от настоящия си съжител. Детето посещава смесена група ЦДГ
„Детелина“ с. К..При проведени срещи с майката и детето е констатирано, че
между тях има силна емоционална връзка. Майката и нейният съжител заявили, че
желаят да осигурят необходимата сигурност и стабилност на детето в семейството
си. Между майката и бащата няма противоречия. В заключение се прима, че детето
се отглежда при подходящи жилищно - битови условия от майката и нейното
семейство. Задоволяват се адекватно всичките базови, здравни и ежедневни
потребности на детето. Не са установени рискови фактори за детето в средата, в
която се отглежда.
От изготвения
социален доклад от ДСП- Раковски
се установява, че по време на съвместния си живот страните
са живеели в жилището на родителите на ищеца в гр.Б.. При среща на социалните
служители с бащата, същият заявява, че изплаща редовно издръжката на детето,
изказва дълбока привързаност и обич към дъщеря си. По негови думи, отделя
цялото си време на детето. Бащата заявил, че не желаел да прекъсва връзката
между детето и майка му. Проведена е среща с бабата и дядото по бащина линия,
които споделили, че с нетърпение очакват срещите си с внучка им, както и
информирали, че заедно посрещат нуждите на детето и оказват пълна подкрепа на
сина си в грижите за Ш..Проведен е и разговор с чичото по бащина линия на
детето, който е привързан към детето, както и неговите деца. Според социалния
доклад, основните грижи за детето се полагат от майката, а за бащата има
определен режим на осъществяване на лични отношения - два пъти в месеца с
преспиване. Домът на бащата е семейното жилище на неговите родители в гр.Б.,
община Б., област Пловдив, което представлява едноетажна постройка, с вътрешен
санитарен възел в много добро техническо състояние. Състои се от 4 стаи -
едната се ползва от родителите му, две спални - едната не се ползва, като е
отредена за бъдеща стая на детето Ш., третата спалня се ползва от бащата. В
стаята има отреден кът за Ш., в който са подредени нейните играчки, а в
гардероба са закачени купени нови дрешки.Четвъртата стая представлява хол с
трапезария.Кухнята е ситуирана в салона, като е оборудвана с всички уреди и
пособия, необходими за нормалното битуване. В двора има осигурено място за игри
и почивка. Бащат работи във фирма Птицекланица „Брезово“АД като общ работник с
декларирано месечно възнаграждение 900 - 1000 лева. Между бащата и детето
съществувала силна емоционална връзка. По думите на бащата детето споделяло, че
се чувства много добре при него. Бащата заявил желание и възможност да осигури
необходимата сигурност и стабилност за детето в семейството му, родителите на
бащата са заявили пълна подкрепа за сина
им в грижите за Ш.. Като заключение е прието, че детето ще бъде със задоволени
потребности, хигиенно - битовите условия са отлични, домът е напълно обзаведен
и няма опасност за живота и здравето на детето.
В първоинстанционното производство е приет амбулаторен
лист от преглед на детето на
01.03.2019г., при който са установени
наличие на множество гниди в окосмената част на главата на детето. Според удостоверение
от стоматологичен кабинет от 30.08.2018г., при преглед на детето са установени множествен кариес и зъби с гангрени и
пулпити, като лечението им е продължило 21 дни и детето е водено там от баща
си, който заплащал в брой цените на съответните манипулации.
Представени са два броя допълнителни
споразумения към трудов договор на ищеца от 29.12.2017 г. и 28.12.2018г., според което
същият работи в „Брезово АД“ – гр.
Брезово на длъжност „***“ с последно посочено основна месечно
възнаграждение от 654,00 лева. Приложено е удостоверение от работодателя за
доход на ищеца в горепосоченото дружество за
периода м. август 2018г. до
м. януари 2019г., според което същият има
общ доход от 7 275,96 лева, или средно на месец – по 1 212,66
лева.
Приложени са справки от ТД на НАП – Пловдив за
двамата родители от 06.06.2019г., според които ищецът е със среден
месечен осигурителен доход от 1000,00 лева, а
майката не работи от 20.09.2018г.
По почин на страните за установяване на
фактическите им твърдения са ангажирани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля В. М.
С.,
брат на ищеца се установява, че в
момента ищецът живее в гр. Б. в собствена на
техните родители къща на един
етаж. Свидетелят удостоверява, че къщата е кирпичена с
вътрешна баня и тоалетна, състои се от четири стаи и всички стаи са
обзаведени, в нея живеели трима човека – брат му, майка му и баща му. В къщата имало обособена детска стая за Ш., която идвала през първата и третата седмица на месеца. Свидетелят посочва, че винаги
бил с брат си, защото той нямал книжка и кола, отивали в с. К., за
вземат детето и го водили в Б., където детето преспивало през седмица. Посочва, че е влизал в къщата на Ш.,
когато страните са били заедно, като къщата е от две стаи и един коридор с
външна тоалетна, мисли, че няма баня. Тогава живеели там майка й, баща й, брат
й, снаха й с още две деца, Д. и Ш.. Свидетелят посочва, че не е наясно къде
живее Д.,***. Последните два месеца бабата давала детето. Посочва, че детето не
е в много прилично състояние, не било прилично облечено и казвало, че тези
дрехи не били нейни, а на някакви други деца.Постоянно била хремава и с въшки.
Когато взимали детето, водели същото на лекар и зъболекар. Последно карал брат
си в Пловдив, за да купи дрехи, обувки, тротинетка. Детето било радостно когато
е с бащата.Когато я взимали за Б., от едно барче в селото е взимали и там я
връщали.Брат му работел
в птицекланица в Б., работник
е и работел от 8 до 5 ч. В събота и
неделя винаги почивал. Около 900 – 1000 лв. получавал чиста
заплата. Не знае Д.
какво работи и какви пари получава.
От показанията на Ш.Ш. С. - баба на детето по
бащина линия, се установява, че детето живее при майка си. Когато ходили да
взимат детето, то било давано от бабата по майчина линия и го връщали също на
нея. Нямали контакт с майката. Знаели, че е женена в гр.С. и там живеела. Детето живеело заедно с майката на Д. ***. Свидетелката посочва, че детето се чувства щастливо и радостно при тях.
Според свидетелката детето било тормозено в семейството
на майка си, защото там имало още две деца на майката. Посочва къщата на Д.,
когато е ходила и спал там. Къщата имала две стаи, тогава нямало баня, имало
външна тоалетна. Ш. било с мръсни дрехи,
когато идвала при тях й купували нови дрехи. Детето
било привързано към бащата.
Когато било при тях, то спяло при баща си, излизали заедно на разходка по паркове и навсякъде.
Наскоро бащата й купил
нова тротинетка. Купил й дрешки, яке, дънки. Похарчил за дрехи 200 лв.
Намира за явно, че контактите на майката с детето са
изчезнали, защото се оженила на друго място и има две деца, за които се
грижи.
От показанията на свидетеля Б. Д. Х. - баба на детето по майчина
линия се установява, че майката отглежда детето в с. К.. Детето
постоянно живеело там, заедно с майка си и настоящия й
съжител, както и свидетелката. Други хора не живеели там. Посочва, че къщата им е от тухли и имали две стаи с баня, салон и още една недовършена
стая. Банята била
вътре в къщата с бойлер, душ и плочки. Тоалетната била външна. Двете
стаи били обзаведени.
Ш. спяла
в едната стая заедно с майка си, която добре се грижела
за детето добре като всеки
ден я водела на детска градина в
К., имало
служебен бус, който взимал децата
в 7,30 ч. и в 16,30 ч. връщал децата
обратно. Майката не работела, била в
майчинство е и получавала 360 лв. Майката имало нов съжителя, с който живеели заедно, живеел при тях в К.
и имали две близначета – момичета. Съжителят на майката бил машинен оператор в частна фирма и
получавал 750 – 800 лв. на месец. Според свидетелката детето
е нахранено, облечено, здраво и не боледувало. Според свидетелката детето не е имало въшки, защото, ако имало въшки щели да я върнат от детската градина. Посочва, че отношенията на детето и майката са много хубави, детето
прегръщало майка си, целувало я и
казвало колко много я обича. Бащата взимал детето от определено място, не идвал у тях, защото не искал,
взимал детето от един магазин, която е на лелята на свидетелката. Майката купувала нови дрехи на детето, плащала
редовно таксата на детето за детска
градина. По отношение на своя син, свидетелката посочва, че
същият живеел
в собствена къща. Новият й зет живеел постоянно при тях, работел в С. и пътувал, вечер се
прибирал в къщи. Дъщеря й не ходела в С.,
той е от там. Детето не искало да ходи в петък при баща си, нямало
нови дрехи от баща си.
Във въззивното производство е представен социален доклад от ДСП- Първомай, според който към настоящия
момент основни грижи за детето се полагат от майката. Майката задоволява битовите,
здравните, образователните и емоционалните потребности на Ш.. Същата получава
необходимата подкрепа от родителите си и съжителя си. Всяка първа и трета
седмица от месеца детето гостува при бащата в гр.Б.. Домът, в който се отглежда
детето в с.К. предоставя добри условия на живот.Състои се от две стаи, баня и
салон. Обзаведен е с обичайните мебели и вещи. В него няма необезопасени места, които биха
представлявали опасност за живота и здравето на детето. Майката не работи,
защото е в майчинство, същата е подпомагана на осн.чл.7 от ЗСПД, както и от
родителите си и от настоящия си съжител. Детето посещава смесена група ЦДГ
„Детелина“ с. К., учителки са й госпожа П. и госпожа К.. Личен лекар на детето
е доктор Т. Т. с практика в с.К.. Същата е посещавана при нужда и за
профилактични прегледи. При проведени срещи и разговори с майката и детето е
получена информация, че между двете има силна емоционална връзка. Майката
заявява желание и възможност да осигурят необходимата сигурност и стабилност на
детето в семейството си. По информация от майката, тя и бащата няма
противоречия при отглеждането и възпитанието на детето. Майката е родител,
който желае детето му да расте в сигурна и безопасна семейна среда, която има
възможност и желание да осигури нормалното му развитие. В заключение е прието, че детето се отглежда
при подходящи жилищно - битови условия от майката си, нейните родители и
съжителя й. Задоволяват се адекватно всичките му базови, здравни и ежедневни
потребности на детето. Не са установени рискови фактори за детето в средата, в
която се отглежда.
Прие се представената от жалбоподателя служебна бележка от
19.06.2020 г. издадена от ДГ „Детелина“ с.К., с която се удостоверява, че
детето редовно посещава детската градина, майката на детето няма финансови
задължения към детската градина - неплатени такси храна.
С определение № 771 от 04.06.2020 г. по делото въззивният съд
задължи родителите да се явят лично в откритото съдебно заседание за изслушване
по реда
на чл.59, ал.6 от СК.
В съдебно заседание на 23.06.2020 г. по
реда на чл.59, ал.6 от СК беше изслушана майката Д. З. К.. Майката
заявява,че живее в село К. с майка си и баща си. Посочва, че има друг мъж и две
деца близначета. Според изявленията на майката, всички живеят в една
къща, която е с три стаи, баня и тоалетна, в едната стая живеят майка й и баща й. В една стая живеят
пет човека като Ш. спи с тях, децата си
имали собствени легла. В момента правят ремонт като строят още един етаж.
Майката посочва, че тя води и взима детето от детска градина. Посочва, че Ш.
има място за игра, много обичала по-малките деца. Личният
лекар на Ш.
бил докторът в К. и от две-три
години Ш. не се е разболявала. Водила детето на детска клиника на зъболекар, защото се
оплаквала от зъбите си през 2019
г., в края на годината, преди 5-6 месеца. Отношенията между
Ш. и новия мъж на майката били добри, същият обръщал
внимание на Ш..
Бащата С. М. С., редовно
призован, не се яви в съдебно заседание, за да бъде изслушан по реда на чл.59,
ал.6 от СК.
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.9 от СК при изменение на
обстоятелствата съдът по молба
на единия от родителите, по искане
на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно би могъл
да промени мерките относно
упражняването на родителските права по отношение
на ненавършилите пълнолетие деца
и да определи нови. Съгласно задължителните указания,
дадени в т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година
основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските
права са настъпилите след определянето му
изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето.
Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските
права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. Изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата,
при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските
права, така и на обстоятелства,
които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Съгласно
трайната съдебната практика
новите
обстоятелства се преценяват в
съвкупност по всеки конкретен
случай, с оглед неговите специфики, като за да се променят веднъж определените мерки е
нужно да са налице такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел– благополучието на детето, да налагат изменение на първоначалното решение. Съдът
следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето),
като в този смисъл да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне
относно родителските права.
В настоящия
случай, преценявайки събраните по делото
доказателства, въззиният съд намира,
че липсва такова изменение
на обстоятелствата по смисъла на
чл.59,ал.9 от СК,
което с оглед най- добрия интерес
на детето да налага промяна на родителя,
който да упражнява
родителските права по
отношение на него. По делото се
установява по непротиворечив начин от
приетите два социални
доклада от ДСП- Първомай и от показанията на
свидетелят Б. Х., че жилището в с. К., в което живее детето с майка си и нейния съжител, както и бабата и
дядото по майчина линия, има
необходимите социално-
битови условия за отглеждането
на детето. Детето се отглежда при
добри условия на живот, като за него
се полагат необходимите грижи както майката, така и съжителят й и нейните
родители. Не се доказва твърдението, че в същата къща живее братът на майката
със своето семейство, доколкото показанията на свидетелите В.С. и Ш.С. се
отнасят за по-ранен период, когато страните са живели заедно, а св.Б.Х. удостоверява,
че към момента синът й живее със семейството си в собствена къща. По отношение
отглеждането и възпитанието на детето се установява, че детето е в добро
здравословно и емоционално състояние, облечено в чисти и подходящи за сезона и
възрастта му дрехи, което е констатирано от социалните работници при срещата им
с детето. Последното е потвърдено и от директора на детската градина в с.К.,
който при среща със социалните работници е посочил, че детето редовно посещава
детска градина, винаги е в добър външен вид и хигиена, както и че майката
редовно присъства на родителските срещи и заплаща таксата. От представените
служебни бележки от директора на детската градина също се доказва, че детето
редовно посещава детското заведение. От приетия във въззивната инстанция
социален доклад се установява, че детето
има личен лекар в с.К.. По делото не се доказва
детето да боледува повече от обичайното за децата на неговата възраст. Доказа
се, че се е наложило стоматологично лечение на детето, което е било осъществено по инициатива на бащата, но този
факт не е достатъчен да обоснове промяна в обстоятелствата при отглеждането на
детето. Действително се констатира, че социално- битовите условия
в жилището на бащата в гр. Б.,
биха били по- добри за детето
в сравнение с тези
при майката, но това
обстоятелство не може да
има решаващо значение
при преценката на кой
от родителите да се предостави
упражняването на родителските
права. Обстоятелството, че бащата ще бъде подпомаган при отглеждането на детето
от родителите си, също не е решаващо, тъй като се доказва, че майката получава
подобна помощ. Не може
да се направи по- различен извод и
от факта, че майката има нов съжител и новородени деца.
По делото се доказва, че детето живее заедно с майката и нейното семейство, при
което майката се грижи както за новородените деца, така и за детето Ш.. Не се доказва майката да се е преместила да
живее в гр.С. при съжителя си, нито че детето е оставено изцяло на грижите на
бабата по майчина линия. Показанията за това
на свидетелите В.С. и Ш.С. не се приемат за достоверни, тъй като не се
установява да са непосредствени и от лични наблюдения. Обстоятелството, че
детето се предава на бащата от бабата по майчина линия, а не директно от
майката, не може да се тълкува, че детето не живее с майка си и последната не
полага грижи за него. В показанията си св.Б.Х. сочи, че предава детето на
бащата от определено място в селото, защото бащата не искал да идва у тях. Не
се доказва твърдението, че детето се чувства некомфортно при майка си.
Показанията на св.Ш.С., че детето е било тормозено в семейството на майката не
се основават на лични впечатления, поради което и немогат да бъдат ценени като
достоверни. Напротив, според социалните доклади на ДСП - Първомай, между майката
и детето има силна емоционална връзка, като пред социалните работници детето е
заявило, че обича и двамата си родители, но желае да живее при майка си.
Същевременно при изслушването по реда на чл.59, ал.6 от СК майката изрично
заяви желанието и възможностите си да се грижи за детето.
В
обобщение се налага изводът, че липсват
обстоятелства, които да
сочат на влошаване на положението на
детето при майката, на която е
предоставена упражняването на родителските права,
нито такива, които да
сочат, че положението
на детето би
се подобрило в
случай, че родителските
права се предоставят
на бащата. С оглед на това не се
налага промяна на родителя, който да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете Ш. С. С., за определяне на режим на лични отношения между майката и детето,
както и за осъждането на майката да заплаща издръжка за детето в размер на 150
лева месечно, считано от влизане на
решението в сила.
Предвид
гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да
бъде отменено в посочената част, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на въззиваемия следва да се
възложат направените от жалбоподателката разноски в първата инстанция в размер
на 250 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2019 г. За въззивното производство жалбоподателката е
представила доказателства за заплатена ДТ в размер на 123 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева договор за правна защита и съдействие от
23.06.2020 г.
По тези
съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4682 от 09.12.2019 г. постановено
по гр.д.№4239 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр.с., в частта, с която издръжка е присъдена за периода от
датата на подаването на исковата молба - 15.03.2019 г. до датата на влизане в
сила на решението, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 4682 от 09.12.2019 г. постановено по
гр.д.№4239 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр.с.,
в останалата част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Д. З. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск по реда на чл. 59, ал.
9 СК за изменение на постановените с влязло в сила споразумение от 21.03.2018 г. по
гр.д.№ 2682 по описа за 2017 г. на Районен съд – Пловдив, мерки относно упражнява
родителските права по отношение на детето Ш. С. С., ЕГН: **********, което да бъде предоставено на бащата, за определяне на режим на лични отношения
между майката Д. З. К.,
ЕГН: ********** и детето Ш. С. С., ЕГН: **********, както и за осъждането на
майката Д. З. К., ЕГН: ********** да заплаща в полза на
детето Ш. С. С., ЕГН: ********** чрез
неговия баща и законен представител С. М. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН
**********, с адрес:
*** да заплати на Д. З. К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 250 лева и
разноските за въззивното производство в размер на 323 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.