РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110109364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, действащ чрез
юрк. П. И., срещу О. К. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 6 649.60 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по
Фактура № */* г., издадена за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г., за обект с аб. № * и
кл. № **********, находящ се в *, сумата от 2 429.27 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 30.09.2019 г. до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6855 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти
състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. И.
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
1
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
твърди, че между ищцовото дружество и ответника е налице облигационно правоотношение
по договор за пренос на ел. енергия до процесния обект на потребление. Сочи, че ответникът
е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми, но същият
бил отхвърлен с влязло в законна сила решение, постановно по гр. д № 68 по описа на ВКС
за 2021 г. Излага, че въпреки влизането в сила на посоченото решение, към момента
дължимата от ответника сума не била заплатена. Поддържа, че за посочените суми за
главница и лихва се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била отново
оспорена от ответника-длъжник, поради което и заповедният съд му е дал указания за
предявяване на установителен иск.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на исковите претенции
и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, по делото е приобщено ч. гр. д. № 6755 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, като ищецът е представил и следните писмени доказателства, а именно
извлечение от сметка към 15.05.2023 г.; фактура № ********** от 18.09.2019 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36м; извлечение за фактури и плащания за период;
решение № 961/25.05.2020 г., постановено по гр. д. № 15570 по описа за 2019 г. на РС-
Варна; решение № 260570 от 23.09.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1335 по описа за 2020
г. на ОС-Варна; Определение № 268 от 07.04.2021 г., Определение № 60304 от 08.11.2021 г.,
Определение № 50398 от 13.12.2022 г. и Решение № 50007 от 07.02.2023 г., постановени по
к. гр. д. № 68 по описа за 2021 г. на ВКС; констативен протокол № 1105082 от 17.10.2018 г.;
констативен протокол от метрологична експертиза на електромер от 10.09.2019 г.; писмо от
18.09.2019 г., адресирано до ответника; становище от 10.9.2019 г.; ОУ на ищеца; Решение на
ДКЕВР от 07.11.2007 г.; извлечение от вестник „труд“; експертно заключение по
назначената ССчЕ.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 813.16 лева, от които: 231.58 лева – разноски по ч.
гр. д. № 6755 по описа за 2023 г. на РС-Варна, а именно 181.58 лева държавна такса и 50.00
лева възнаграждение за юрисконсулт и 581.58 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 181.58 лева държавна такса; 100.00 лева - възнаграждение за
юрисконсулт и 300.00 лева – депозит за вещо лице.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че О. К. П.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, следните суми: сумата в размер на
6649.60 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по Фактура № */* г.,
издадена за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г., за обект с аб. № * и кл. № **********,
находящ се в * и сумата в размер на 2429.27 лева /две хиляди четиристотин двадесет и
девет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
2
30.09.2019 г. до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 6855 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 6/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, О. К. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. – П. П.” АД, ЕИК *
сумата в общ размер от 813.16 лева /осемстотин и тринадесет лева и шестнадесет
стотинки/, от които:
- 231.58 лева – разноски по ч. гр. д. № 6755 по описа за 2023 г. на РС-Варна, а именно
181.58 лева държавна такса и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт и
- 581.58 лева – разноски сторени в настоящото производство, а именно 181.58 лева
държавна такса; 100.00 лева - възнаграждение за юрисконсулт и 300.00 лева – депозит за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3