РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502523 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2770/20.07.2022г. по гр.д.№323/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.439 от
ГПК,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата 1218,84лв.,представляваща
главница в размер на 910,94лв. за доставена ТЕ през периода 01.11.2006г.-
30.09.2009г.,обезщетение за забава в размер на 182,90лв. за периода 01.01.2007г.-
15.04.2010г.ведно със законната лихва от 16.04.2010г.,сумата от 125лв.,представляваща
разноски по ч.гр.д.№4906/2010г.,за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано
изп.д.№611/2010г. по описа на ЧСИ Л.М..Недоволен от така постановеното решение е
останал ответника в първоинстанционното производство и счита,че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли,тъй като задължението не е
погасено по давност.
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от
фактическа и правна страна,установи следното:
Въззиваемата страна по делото е посочил в исковата си молба,че с изпълнителен
лист по ч.гр.д.№4906/2010г. по описа на ПРС е бил осъден да заплати процесните суми на
жалбоподателя,тъй като същия се явява доставчик на ТЕ и процесния изпълнителен лист е
1
бил издаден по заповедно производство и заповедта за изпълнение е влязла в сила.Въз
основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№611/2010г. по описа
на ЧСИ Л.М..Исковата претенция на жалбоподателя е на основание чл.439 от ГПК или
същата се основава на факти,произтичащи след издаването на изпълнителното
основание.Същият счита,че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност и
процесните суми не се дължат.
Въззиваемата страна навежда доводите си,относно погасяване на вземането по
давност въз основа на т.д.№2/2013г. на ОСГТК,с което беше отменено ППВС №3/80г.,с
което постановление се предвиждаше,че давност не тече при наличие на изпълнително
производство,което е висящо,а с решението по т.д.№2/2013г. ОСГТК прие,че с
извършването на всяко същинско изпълнително действие започва да тече нов давностен
срок,а такива действия са извършване на опис,налагане на възбрана или въобще всяко
действие,с което по същество се събира вземането на кредитора.В настоящия случай
жалбоподателя счита,че не е налице бездействие на кредитора повече от две години и на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не е настъпила перемпция по право,поради което правилно
ЧСИ М. не е прекратила производството по делото.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и същото следва да
го потвърди поради следното:
Настоящата инстанция приема,че е налице изтекла погасителна давност,тъй като
от момента на образуване на изпълнителното дело 07.06.2010г. и от момента на връчване на
ПДИ на 17.06.2010г. не са извършвани никакви същински изпълнителни действия,за да е
спирала да тече давността по отношение на вземането,като с образуването на
изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение на
длъжника.Следователно на 17.06.2012г. е настъпила перемция и всички действия,които са
вършени от ЧСИ М. оттам нататък не пораждат правни последици,тъй като ЧСИ е следвало
да прекрати изпълнителното дело.От значение за настоящото производство е дали са
извършвани същински изпълнителни действия относно събирането на дълга и дали тези
действия са породили правни последици.Тъй като повече от две години след завеждане на
изпълнителното дело не са извършвани никакви действия,то делото е било прекратено по
закон,без значение е дали ЧСИ е издал акт за прекратяване на производството по него или
не.Оттам нататък започва да тече давностния срок за погасяване на вземането.Следователно
задължението на ищеца се е погасило подавност още през 2017г.Това е така,защото
настоящата инстанция намира,че вземането за главницата се погасява с петгодишен
давностен срок съобразно нормата на чл.110 от ЗЗД,а вземанията за лихви с краткия
тригодишен давностния срок съгласно чл.111,б.В от ЗЗД.
Ето защо с оглед горепосоченото първоинстанционното решение се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да се потвърди,тъй като по отношение на вземането
е изтекъл давностния срок и вземането се е погасило по давност.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата
2
страна по реда на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят в размер 315лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2770/20.07.2022г. по гр.д.№323/2021г. по описа на
РС-Пловдив,ХIII гр.с-в.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК-***** със
седалище и адрес на управление:гр***** да заплати на адв.Н. К. разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 315лв./триста и петнадесет лв./ по реда на чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3