Решение по дело №461/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 126
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20197130700461
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 02.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                               

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 461 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни, във вр с чл. 38, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУЕСИФ/, във вр. с чл. 145 и сл. от  Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на „****” ЕООД, ЕИК ******,  със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „******” № ***, представлявано от управителя П.Н.С., чрез адв. Д.И. от САК, съдебен адрес: ***, срещу Решение № РД-16-1514/17.09.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020.

Жалбата е била подадена директно в съда, като към нея не е било приложено копие на обжалвания административен акт. Отделно е липсвала и административна преписка, за да се извърши проверка за допустимост на производството.

В жалбата се твърди, че от мотивите на обжалваното решение е видно, че отказът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на жалбоподателя е постановен поради следното: Съобразно т. 27.1. и т. 11.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002- 2.024 физическото лице - предприемач не трябва да има участие в управлението и да притежава над 10 % собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистриран съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години. Предприемачът трябва да отговаря на тези изисквания за периода от датата на подаване на проектното предложение до приключване на изпълнението на проекта. При извършена проверка от административния орган по отношение на жалбоподателя е установено, че едноличен собственик на капитала на жалбоподателя е П.Н.С., която към датата на подаване на проектното предложение на 09.12.2018 г. е управител и съдружник с дял от 50 % от капитала на „***“ ООД, ЕИК ***, а също и е управител на дружеството „****“ ЕООД, ЕИК ****. В обжалваното решение е посочено, че тъй като „***“ ООД не е осъществявало дейност през последните две приключени финансови години, по отношение на него е налице изключението по т. 11.1 от Условията за кандидатстване.

По отношение на „****“ ЕООД в обжалваното решение е посочено, че за физическото лице - предприемач П.Н.С. не е налице изключението по т. 11.1 от Условията за кандидатстване, тъй като за това дружество в Търговския регистър е посочено, че е осъществявало дейност през 2016 г., а също и през 2018 г.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и издадено в нарушение на процесуалноправните правила и материалния закон. Жалбоподателят се позовава на писмени доказателства – договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „****“ ЕООД, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, подписана от новия управител на „****“ ЕООД С.С.Г., образец от подписа на навоя управител на „****“ ЕООД С.С.Г.,  както и множество други писмени доказателства, относими към производство по вписване на промени в ТР относно „****“ ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че към датата на подаване на настоящото проектно предложение от името на „****“ ЕООД на 09.12.2018 г. П.Н.С. не е била управител на „****“ ЕООД, независимо че горното обстоятелство не е вписано надлежно в ТР. Жалбоподателят твърди, че след 27.11.2018 г. П.Н.С. е била лишена от всякакви права и задължения по отношение на управлението на „****“ ЕООД, като след 27.11.2018 г. тя не е могла по никакъв начин да влияе и да участва в управлението на „****“ ЕООД. Жалбоподателят твърди, че задължение за организиране на вписването на промяната на управлението на „****“ ЕООД след 27.11.2018 г. е имал само и единствено новият управител и собственик на капитала - С.С.Г.. По отношение на вписването на промяната на управителя на „****“ ЕООД след 27.11.2018 г. П.Н.С. не е могла да въздейства по никакъв начин.

Жалбоподателят сочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ - Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят, като жалбоподателят сочи неотносима за настоящия спор практика на ВКС.

Жалбоподателят намира, че П.Н.С., в качеството й на физическо лице - предприемач, което е подало процесното заявление за кандидатстване за финансиране, отговаря напълно на поставеното изискване в Условията за кандидатстване по процесната програма за финансиране - да няма участие в управлението и да не притежава над 10 % собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистриран съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години, както към датата на подаване на процесното проектно предложение на 09.12.2018 г., така и в който и да било последващ момент, включително към момента на извършване на проверка от страна на административния орган.

Жалбоподателят твърди, че „****“ ЕООД не е осъществявало търговска дейност нито през 2016 г., нито през 2018 г.  Сочи, че действително от справка по партидата на „****“ ЕООД в Търговския регистър се установява вписване на ГФО за 2016 г., в който е посочено, че дружеството е реализирало приходи от дейността си в размер на 3 000 лева, но твърди, че това вписване в ТР не отговаря на обективната истина. По отношение на 2018 г. твърди, че е била установена допусната техническа грешка и след внимателен преглед на счетоводните документи е установено, че „****“ ЕООД нямало реализирани никакви приходи и за 2018 г.

В заключение жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.И. от САК, който поддържа жалбата, излага аргументи в съдебно заседание и писмена защита, като представя допълнителни писмени доказателства във връзка с доводите му относно допусната техническа грешка, включително иницирана проверка в ТД на НАП – София относно „****“ ЕООД и периодите на проверката – 27.07.2016 г.-31.12.2016 г. и 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и твърдението му, че „****“ ЕООД не е осъществявало търговска дейност нито през 2016 г., нито през 2018 г.  Жалбоподателят претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските в размер на 2400 лв.

Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, към Министерство на икономиката – чрез юрк. Г.Х., оспорва изцяло жалбата, намира обжалваното решение за законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, като от своя страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното Решение № РД-16-1514/17.09.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, е постановено:

„Отказвам да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата „****” ЕООД, ЕИК ****** с подадено по втори краен срок за кандидатстване проектно предложение, референтен номер BG16RFOP002-2.024-1635 и наименование: „Инициативи за телевизионно предприемачество в "****" ЕООД" по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП”, Инвестиционен приоритет 2.1. „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството”, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., със следните мотиви”:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент. Същото правило е допълнително посочено и в т. 27.1 от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, както следва:

„Предмет на проверката преди сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ще бъде и обстоятелството.... предприемачът има участие в управлението и притежава над 10% собственост в капитала (е съдружник или акционер) в друго юридическо лице или едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са извършвали дейност през последните две приключени финансови години”.

Допълнително цитираната пречка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е детайлизирана в отговора на въпрос № 162 от сесията „Въпроси и отговори" по процедура BG16RFOP002-2.024, публикувана на сайта на ОПИК: www.opic.bg.

В отговор на покана от 05.08.2019 г. на ръководителя на екипа по договаряне (определен със Заповед № РД 16-1231/11.07.2019 г. на ръководителя на УО) по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, дружеството-кандидат подава плик с вх. № 26-У-55/ 02.09.2019 г., съдържащ допълнителни документи за доказване на обстоятелството, че отговаря на изискванията за бенефициент.

В съответствие с Условията за кандидатстване (УК) по настоящата процедура, екипът по договаряне извършва проверка доколко конкретният кандидат изпълнява изискването за допустимост: над 50% от предприятието да се притежават от едно физическо лице-предприемач, което не трябва да има участие в управлението и да притежава над 10% собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години. Предприемачът трябва да отговаря на цитираното изискване (т. 11.1, подточка 5 и поле „Важно”, също там от Условията за кандидатстване) за периода от подаване на проектното предложение до приключване на изпълнението на проекта. Съгласно УК кандидатите са удостоверили, че предприемачът отговаря на посоченото изискване чрез представена към проектното предложение Декларация от физическото лице - предприемач (Приложение Б1).

Преди сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ екипът по договаряне е извършил проверката за наличие на горните обстоятелства, както към датата на подаване на проектното предложение - 09.12.2018 г., така и към датата на сключване на административния договор.

Установено е, че към датата на подаване на проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.024-1635 дружеството-кандидат "****" ЕООД се притежава еднолично от физическото лице- предприемач П.Н.С.. Към същата дата физическото лице-предприемач е едновременно управител и/или съдружник в две други юридически лица („***" ООД и „****" ЕООД), регистрирани съгласно Търговския закон.

Вследствие на проверката в публично обявените данни в Търговски регистър и РЮЛНЦ за физическото лице-предприемач и едноличен собственик на капитала на кандидата-П.Н.С. е установено, че:

1/ Към датата на подаване на проектното предложение (09.12.2018 г.) и към датата на извършване на проверката на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ - има качеството управител и съдружник с дял 50 % от капитала на дружеството „***" ООД, ЕИК ***. В допълнение е установено, че по партидата за актуалното състояние на последното дружество са оповестени: счетоводни отчети за 2016 г. с нулеви стойности, Декларация за неактивност за 2017 г. и счетоводни отчети за 2018 г. с нулеви стойности. Посочените обстоятелства попадат в приложното поле на въведеното с Условията за кандидатстване изключение (,,...с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години”) и при така установената фактическа обстановка за кандидата не е налице пречката за отпускане на помощ по т. 11.1, подточка 5 и поле „Важно" от УК.

2/ Към датата на подаване на проектното предложение (09.12.2018 г.) и към датата на извършване на проверката е управител на дружеството „****” ЕООД, ЕИК ****.

В допълнение е установено, че по партидата за актуалното състояние на последното дружество са оповестени: Отчет за приходите и разходите за 2016 г. с декларирани нетни приходи от продажби (код 15100) - 3 хиляди лв. Декларация за неактивност за 2017 г. и Отчет за приходите и разходите за 2018 г. с декларирани нетни приходи от продажби (код 15100) - 10 хиляди лв. В резултат от извършената проверка е установено, че дружеството е осъществявало дейност през 2016 г2018 г., с което е нарушено изискването за бенефициент, поставено в т. 11.1, подточка 5, поле „Важно” от Условията за кандидатстване.

Предвид описаното е прието, че: кандидатът "****" ЕООД, ЕИК ****** не изпълнява изискването за бенефициент поставено в т. 11.1, подточка 5 и поле „Важно" от Условията за кандидатстване, а именно, че „предприемачът не трябва да има участие в управлението и да притежава над 10% собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години. Предприемачът трябва да отговаря на изискването по т. 5), както и на изискването в поле „Важно” под т. 5), в периода от подаване на проектното предложение до приключване на изпълнението на проекта”.

Съгласно посоченото в т. 27.1 „Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и сключване на административни договори за безвъзмездна финансова помощ” от Условията за кандидатстване, гореизложеното представлява основание за издаване на мотивирано решение за отказ от сключване на административен договор, тъй като към датата на кандидатстване и към датата на сключване на административен договор за безвъзмездна финансова помощ, предприемачът има участие в управлението на друго юридическо лице, осъществявало дейност през 2016 и 2018 г.

Издателят на обжалвания в настоящото производство отказ е приел, че описаната фактическа обстановка изпълнява хипотезата на чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ, поради което на кандидата "****" ЕООД е издадено обжалваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.024-1635.

Жалбата е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт и за което той създава задължения. Обжалваното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 38, във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 38 от ЗУСЕСИФ и представените по делото заповеди: Заповед № РД-16-785/17.05.2019 г. и Заповед № РД-16-1459/02.09.2019 г. и двете на министъра на икономиката /на л. 81-83 от делото на АССГ/.  

Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.

Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 38 от ЗУСЕСИФ. Отделно съгласно чл. 146, т. 3 от АПК отменително основание е само съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореното решение съответства и на материалния закон.

При преценка материалната законосъобразност на обжалвания отказ съдът следва да съобрази от една страна съответствието на административния акт с материалния закон към датата на издаването на акта, а от друга страна – мотивите на акта, в които се сочи кой е релевантния момент, съобразен от административния орган – издател на акта при постановяване на обжалвания отказ.

В случая административният орган изрично е посочил релевантните дати и период: датата на подаване на проектното предложение 09.12.2018 г.

Доводите на жалбоподателя и представените от него в хода на съдебното следствие писмени доказателства касаят по-късен момент от момента на проверката, извършена от административния орган, поради което не се отразяват на законосъобразността на обжалвания в настоящото производство отказ.

Видно от всички писмени доказателства, а и няма спор между страните, че:

На 20.06.2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020г. (ОПИК) открива процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството" с два крайни срока за кандидатстване, като вторият срок за подаване на проектни предложения е с дата: 10.12.2018 г.

 Кандидатът „****” ЕООД е подал проектно предложение с регистрационен № BG16RFOP002-2.024-1635, което е преминало успешно оценката на проектните предложения, включваща: етап 1: оценка на административно съответствие и допустимост и етап 2: техническа и финансова оценка.

 Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, след одобрения оценителен доклад, кандидатите от списъка на предложените за финансиране проектни предложения се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на „Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”  /„Условията за кандидатстване”/.

На 05.08.2019 г. „****” ЕООД е уведомено за класирането, за следващите стъпки от процедурата и предстоящите проверки. Указано му е какви документи следва да представи в 30-дневен срок от получаване на поканата в качеството си на кандидат. Уведомен е кои документи и обстоятелства Управляващият орган ще проверява по служебен път, както и за последиците от неспазване на срока.

На 02.09.2019 г. - в срока за изпълнение на указанията - „****” ЕООД подава плик с вх. № 26-У-55/02.09.2019 г., съдържащ документи за доказване на обстоятелствата, че отговаря на изискванията за бенефициент.

В съответствие с Условията за кандидатстване /УК/ по процесната процедура, екипът по договаряне е извършил проверка доколко конкретният кандидат изпълнява изискването за допустимост: над 50% от предприятието да се притежават от едно физическо лице-предприемач, което не трябва да има участие в управлението и да притежава над 10% собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години. Предприемачът трябва да отговаря на цитираното условие (в т. 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите”, подт. 5 и поле „Важно” от Условията за кандидатстване) за периода от подаване на проектното предложение до приключване на изпълнението на проекта. Съгласно Условията за кандидатстване кандидатът е представил към проектното предложение Декларация от физическото лице-предприемач (Приложение Б1), с което декларира, че отговаря на горепосоченото условие.

На 02.09.2019 г. екипът по договаряне е съставил Контролен лист за извършена проверка на допустимост на кандидата, предложен за финансиране (документална проверка). При проверка на документите, представени от кандидата „****" ЕООД, членовете на екипа са констатирали, че към датата на подаване на проектното предложение - 09.12.2018 г. и към датата на сключване на административния договор (02.09-17.09.2019г.) физическото лице-предприемач П.Н.С. е едновременно управител и/или съдружник в друго юридическо лице: „****” ЕООД, регистрирано съгласно Търговския закон.

Проверката е извършена въз основа на публично обявените данни в Търговски регистър и РЮЛНЦ.

Вследствие на проверката в публично обявените данни в Търговски регистър и РЮЛНЦ за физическото лице-предприемач и едноличен собственик на капитала на кандидата - П.Н.С. е установено, че: към датата на подаване на проектното предложение (09.12.2018 г.) и към датата на извършване на проверката е управител на дружеството „****” ЕООД, ЕИК ****.

Допълнително е установено, че по партидата за актуалното състояние на „****” ЕООД, ЕИК ****, са оповестени: Отчет за приходите и разходите за 2016 г. с декларирани нетни приходи от продажби (код 15100) - 3 хиляди лв. Декларация за неактивност за 2017 г. и Отчет за приходите и разходите за 2018 г. с декларирани нетни приходи от продажби (код 15100) - 10 хиляди лв.

По тези съображения е прието в хода на проверката, че дружеството е осъществявало дейност през 2016 г. и 2018 г., с което е нарушено изискването за бенефициент, поставено в т. 11.1, подточка 5, поле „Важно” от Условията за кандидатстване.

Съгласно посоченото в т. 27.1 „Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и сключване на административни договори за безвъзмездна финансова помощ” от Условията за кандидатстване, гореизложеното представлява основание за издаване на мотивирано решение за отказ от сключване на административен договор, тъй като към датата на кандидатстване и към датата на сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, предприемачът има участие в управлението на друго юридическо лице, осъществявало дейност през 2016 г. и 2018 г.

По тези съображения и на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ е издадено Решение № РД-16-1514/17.09.2019 г. за отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата „****” ЕООД.

Съдът споделя доводите на ответника, че представените в хода на настоящото дело писмени доказателства не са били представени от жалбоподателя пред административния орган нито на етап кандидатстване, нито на етап документална проверка. При това положение и същите не са били известни на административния орган – издател на обжалваното в настоящото производство решение.

Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, че  от 09.10.2018 г. едноличен собственик на дружеството „****” ЕООД е станал С.С.Г., както и твърдяната настъпила промяна на управлението като занапред управител става С.С.Г., не са относими, т.к. няма спор, че проверката на административния орган е извършена въз основа на  публично обявените данни в Търговски регистър и РЮЛНЦ.

Съдът намира, че след като кандидатът-жалбоподател не е представил твърдените от него данни и документи пред компетентния административен орган, то правилно и същите не са били съобразени от издателя на обжалвания отказ.

В допълнение съдът намира, че издателят на обжалвания в настоящото производство отказ не е и бил длъжен да събира сам служебно други доказателства, извън представените от кандидата, както и общодостъпните публично обявените данни в Търговски регистър и РЮЛНЦ.

Правилно жалбоподателят сочи разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, съгласно която - Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.

Няма спор между страните, че не е имало надлежно вписване в ТР на промяната на управление и собственост на „****” ЕООД - към датата на подаване на проектното предложение – 09.12.2018 г. /релевантната за спора дата/.

Ето защо правилно екипът по договаряне е извършил своята проверка в публично обявените данни в Търговския регистър и РЮЛНЦ и е установил, че към датата на кандидатстване, както и към датата на издаване на обжалваното в настоящото производство решение П.С.е управител на „****” ЕООД.

Допълнително, както беше посочено по-горе, представените документи в хода на съдебното следствие по настоящото дело за промяна на управителя на „****” ЕООД не са били известни на Управляващия орган /на екипа по договаряне, извършващ проверка за декларираните от кандидата обстоятелства. Ето защо жалбоподателят с бездействието си в хода на производството по издаване на административния акт е станал причина за издаване на настоящия отказ.

Съдът споделя доводите на ответника, че във вътрешните отношения между съдружниците, както и между тях и дружеството, решенията по чл. 140, ал. 4 от Търговския закон проявяват своето правно действие веднага - с приемането им. Спрямо трети лица, обаче, конститутивният ефект настъпва от датата на вписването.

В случая Управляващият орган на ОПИК 2014-2020 г. се явява трето лице, поради което изводът в обжалвания акт, че към момента на подаване на проектното предложение (09.12.2018 г.) и към момента на издаване на решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, лицето П.С.е управител на „****4 ЕООД е законосъобразен.

Жалбоподателят е кандидат в процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което след като е проявил пасивност и не е предоставил сам твърдените от него писмени доказателства на административния орган, представени едва в хода на съдебното следствие по настоящото дело, няма как и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, издателят на административния акт да знае, нито е бил длъжен да знае за настъпването на промени в управлението и собствеността на „****” ЕООД, невписани в ТР.

Допълнително съдът не споделя довода на жалбоподателя, че условието за допустимост на кандидатите: физическото лице-предприемач да няма участие в управлението и да притежава над 10% собственост в капитала на друго юридическо лице или едноличен търговец, регистриран съгласно ТЗ или Закона за кооперациите следва да се приложи при наличие на двете предпоставки кумулативно.

Видно от оспорваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ, на стр. 2, е посочено, че условието е допълнително пояснено в отговор на въпрос № 162 от сесията „Въпроси и отговори” по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, публикувани на сайта на ОПИК.  Въпросите и отговорите са част от Условията за кандидатстване, публикувани на интернет страницата на Управляващия орган. В отговора ясно и недвусмислено се казва: „в случай че предприемачът има участие в управлението на друго юридическо лице, независимо че не притежава над 10% собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на същото или на друго юридическо лице, същият не отговаря на критерия за оценка на допустимост на проекта”.

Във връзка с твърдението, че „****" ЕООД не е осъществявало търговска дейност през 2016 г. и 2018 г. в хода на съдебното следствие се представиха писмени доказателства, които съдът намира за неотносими, защото същите не са били представени пред Управляващия орган нито на етап кандидатстване, нито към момента на документална проверка от екипа по договаряне.

В Условията за кандидатстване в т. 11, на стр. 10, както и в изпратената на 05.08.2019 г. покана/уведомление за представяне на документи за доказване на обстоятелствата, че кандидатът отговаря на изискванията за бенефициент е написано, че: „Неосъществяването на дейност през последните две приключени финансови години следва да се удостовери чрез представяне на Декларация за неактивност, подадена към НСИ преди сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (приложимо в случай че декларацията не е оповестена в Търговския регистър)”.

Няма спор, че в отговор на поканата „****” ЕООД е представило: декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, подписана от управителя П.С.и Учредителен акт на дружеството - кандидат.

Няма спор, а и е видно от административната преписка, че екипът по договаряне е извършил проверка в Търговския регистър и РЮЛНЦ, от която е установено че по партидата за актуалното състояние на „****” ЕООД са оповестени: Отчет за приходите и разходите за 2016 г. с декларирани нетни приходи от продажби (код 15100) - 3 хил. лв., Декларация за неактивност за 2017 г. и Отчет за приходите и разходите за 2018 г. с декларирани нетни приходи от продажби (код 15100) - 10 хил. лв.

Допълнително неотносима е декларацията за липса на търговска дейност за „****” ЕООД, подписана от С.Г., поради това, че същата е с дата 20.09.2019 г. - след датата на издаване на обжалваното в настоящото производство решение (17.09.2019 г.). Няма спор, а и видно от обратната разписка обжалваното решение е получено от „****” ЕООД на 19.09.2019 г.

Неотносима е и проверката на ТД на НАП – София, предвид това, че искането за проверка, по която е издаден протокол от 27.05.2020 г., е подадено с вх. № 53-06-1274/17.10.2019 г. /видно от л. 268 на делото/, поради което искането за проверка на годишните финансови отчети за 2016 г. и 2018 г. от органите по приходите е заявено месец след издаденото решение за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – предмет на настоящото производство.

Съдът споделя доводите на ответника, че за издаването на оспореното решение се прилага специалното производство на ЗУСЕСИФ и ПМС № 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020 г., което не допуска допълнително даване на указания и събиране на доказателства в етапа на документална проверка преди сключване на договора.

Производството, уредено в ЗУСЕСИФ и ПМС 162, е специално спрямо общите разпоредби на АПК и дерогира тяхното приложение, освен в предвидените от специалния закон случаи.

Така Решение № 4508 от 15.04.2020 г. по адм. дело № 3845/2019 г., VII отделение на ВАС.

 След извършената документална проверка, установявайки обстоятелството, че кандидатът „****” ЕООД не отговаря на изискванията за бенефициент, Управляващият орган е бил длъжен да издаде на основание чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ решение за отказ от предоставяне на безвъзмедна финансова помощ.

Така Решение № 4508 от 15.04.2020 г. по адм. дело № 3845/2019 г., VII отделение на ВАС.

Поради това липсва и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените мотиви съдът намира, че Решение № РД-16-1514/17.09.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което същото е законосъобразно и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора е основателна своевременната претенция на ответника за възстановяване на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е бил представляван надлежно от юрк. Х., която в съдебно заседание и писмени бележки своевременно е заявила претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „****” ЕООД, ЕИК ******,  със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „******” № ***, представлявано от управителя П.Н.С., чрез адв. Д.И. от САК, съдебен адрес: ***, срещу Решение № РД-16-1514/17.09.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК „****” ЕООД, ЕИК ******,  със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „******” № ***, представлявано от управителя П.Н.С., да запати на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката, направените по делото разноски в размер на  200 лв. /двеста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

                                         

 

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: