Разпореждане по дело №470/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е възоснова на искане с правно основание чл.276, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от А. Х. А., чийто предмет е искане за незабавно преустановяване на противоправни действия и бездействия на дл. лица при администрацията на Затвора Бургас, представляващи нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС и изразяващи се в неосигуряване на минималноизискуемата жилищна площ и нормални битови условия, свързани с невъзможност за проветрение на санитарния възел в килията, наличие на влага и мухъл в помещението за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поставяне на нощното осветление в санитарния възел, което задължава ищецът да държи нощно време вратата на санитарното помещение отворена, и го принуждава да диша изпарения на урина и фекалии през цялата нощ. Касае се за искане с правно основание чл.276 ЗИНЗС за прекратяване на действия и бездействия на орган и дл. лица по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС.

В искането си, А. представя подробно изложени мотиви. Твърди се, че тези бездействия нарушават забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като са в нарушение на човешките му права, представляващо жестоко нечовешко и унизително отношение. Прави искане, съдът да разпореди на Началника на Затвора Бургас да прекрати бездействието на ръководената от него администрация, изразяващо се в неосигуряване на нормални условия за пребиваване с цел изтърпяване на наложеното му наказание. Допълнително ангажира и гласни доказателства – свидетелски показания на св. Т. И. Д..

В открито съдебно заседание, молителят редовно доведен се явява лично и се представлява от назначен му по реда на ЗПП процесуален представител, с който поддържа искането си, като моли съда да постанови акт, с който да разпореди прекратяване на бездействието на длъжностни лица при ответника.

Ответникът, редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва искането. Излага становище, че бездействието му е законосъобразно и съответства на установената съдебна практика на ЕСПЧ и на изискванията, установени с релевантните международни актове, представя справка, изискана служебно от съдебния състав, както и допълнителна такава, ведно с технически проект , част „Архитектура“, касателно зоната с повишена сигурност при затвора Бургас.

Твърди, че липсват каквито и да е доказателства за наличие на предпоставките на чл.276, ал.1 ЗИНЗС, вр. чл.1 ЗОДОВ, което е достатъчно основание исковата претенция да бъде отхвърлена.

П. Ф.:

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Лишеният от свобода А. Х. А. търпи наказание лишаване от свобода „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Бургас, като е бил поставен на специален режим и е настанен при засилени надзор и охрана в постоянно заключено помещение на основание чл.71, ал.2 ЗИНС.

Същият, твърди, че в спалното помещение, в което изпълнява към настоящия момент наказанието „лишаване от свобода“ не са осигурени минималноизискуемите условия на живот, като акцентира на невъзможността за проветряване на санитарното помещение, малката площ на килията – под 4 [жк], установеното задължение за оставяне вратата на санитарното помещение отворена с оглед осигуряване на нощна светлина за контрол от надзорния състав на затвора, както и наличието на мухъл и влага в самото помещение. Във връзка с изложеното поддържа, че нито едно от помещенията не отговора на изричните изисквания на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС,

Според становище на гл. И. Д. М. от 01.09.2023г. л. св. А. А. е настанен сам в спално помещение със самостоятелен санитарен възел с площ от 5,8 кв. м., което е преценено като задоволяващо изискването за 4 кв.;. жилищна площ, при изключване площта на санитарния възел. Коментирано е желание на затворника да бъде настанен с друго лице в обща килия.

Представена е и справка от инсп. П. Л. – ИСДВР първа зона за повишена сигурност с низх. № ДЗ – 2832/20.03.2024г., в която е преповторено обстоятелството, че помещението с № 126 е с площ, определена отново както на 6,08кв.м., така и на 5.86 кв.м. Посочено е че в съответствие с изискванията на чл. 21 ППЗИНЗС помещението е Оборудвано със самостоятелно легло, спални принадлежнбости, железни шкафове, маса и отоплително тяло. Посочено е, че санитарният възел осигурява и денонощен достъп до тоалетна и течаща вода, а в помещението е наличен извод за кабелна телевизия , осветителни тела и стенни електрически контакти. Не се отрича обстоятелството, че нощното осветление се осигурява от аварийна светлина, монтирана в санитарното помещение.

Представена е и информация за начина на осигуряване на социалните и културно-информационни мероприятия относно осъдените на „доживотен затвор“, която има отношение към отделеното в самостоятелно дело производство по чл. 256 АПК, поради което не следва да бъде обсъждана в настоящия съдебен акт.

Служебно изискана и представена е прокурорска преписка № 6495/2023г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, видно от която, в приключващото проверката постановление изх. № 6495/2023 от 06.03.2024г. Прокурор при БОП е приел, че помещението е с площ от 6,08 кв.м. Това поредно разминаване в данните относно квадратурата на спално помещение №126 е дало основание на съдебния състав да изиска уточнение от ответния орган за действителната площ, като от допълнителна справка с изх.№ 23-3142/28.03.2024г. се сочи, че тя е 6,08 кв.м., а цифрата 5,86 представлява техническа грешка. Припомнено е и това, че видно от представена по делото заповед № ЗН-993/19.09.2023г. на Началника на затвора Бургас е било забранено на лишените от свобода да се къпят и извършват в санитарното помещение други дейности не по предназначение, които могат да образуват влага в помещенията.

Представена по делото е справка №ДЗ – 3202/29.03.2024г., която доразвива обясненията, че липсва изискване за оставяне на вратата на санитарното помещение отворена през нощта, тъй като при проверка дежурните разполагат с възможност да пуснат осветлението в спалното помещение.

Представен е и архитектурния проект на зоната с повишена сигурност на затвора Бургас.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т. И. Д.. Същият свидетелства, че е налична влага и мухъл по тавана на помещенията. Обяснява, че е налице неприятна миризма от тоалетните помещения, която не може да се контролира заради това, че тръбите били общи и използвани и от съседната килия. Обяснява, че липсва задължение да се ползва осветлението от тоалетната за нощен надзор, а по-скоро е за удобство на осъдените, за да не им светват крушките в спалните помещения при проверка. Обяснява, че в тоалетната липсва прозорец и затова не е възможно да се проветрява, като санитарното помещение е снабдено с тоалетна чиния с капак. Обяснява за извеждането на лицата от зоната за около час и половина на ден, както и за наличие на дървеници в килията му – обстоятелства, които не са предмет на жалбата на А..

Представени от страна на А. са и няколко жалби до началника на затвора, относно лоши битови условия, в килия №129, обитавана към настоящия момент от свидетеля Д. и касаят периода 10-11.2021г. От други жалби до началника на Затвора Бургас, касаещи периода 05-07.2022г. се установява това, че към същия момент лишеният от свобода А. е обитавал помещение № 227, но е сочил лошите битови условия като основание за желанието му да бъде преместен в помещение 226.

За да прецени основателността на претенцията съдебният състав взема предвид и публичнооповестения Д. Н. Н. П. М. О. И. П. В ЗАТВОРА БУРГАС, З. О. О. О. Т. „СТРОИТЕЛ“, З. О. О. З. Т. „ДЕБЕЛТ“, З. О. О. О. Т. „ЖИТАРОВО“ И А. К. З. БУРГАС (2023г.) Според същия в частта касаеща Затвора Бургас, относно материята с постъпилите оплаквания е посочено, че при проверката на двете зони за повишена сигурност (на първия и втория етаж), екипът на омбудсмана е констатирал наличие на влага и мухъл по стените в баните и санитарните помещения, което е предпоставка за развиване на респираторни заболявания и е в разрез с европейските и международни стандарти за осигуряване на хигиенични и здравословни условия за живот на лишените от свобода. В тази връзка са дадени указания да бъдат предприети спешни мерки за отстраняване на проблема чрез извършване на съответните ремонтни дейности в засегнатите помещения.

П. П.:

При такаустановените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС за извършване на действия с цел прекратяване на незаконосъобразно бездействие на Началника на Затвора Бургас, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови условия за пребиваване в помещение №126 в първа зона за повишена сигурност, достигащи в описаната в искането съвкупност до унизително и нечовешко отношение.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл.3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧОС е ратифицирана от РБ, поради което и на основание чл.5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл.3 от Конвенцията представлява „задължение пряко произтичащо от закон“ по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК.

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на дл.лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл.3 от същия закон и от ЕКПЧ по отношение на лицето, търсещо защита.

В настоящото производство се касае за спор касателно бездействие да бъде осигурена главно достатъчно жилищна площ и проветряване, а в отделената част от жалбата и за продължителна изолация без възможност за общуване.

В този случай, за да бъде уважена депозираната пред съдебния състав молба, в тежест на молителя е да докаже наличието на следните предпоставки: 1/ допуснато бездействие, вместо дължимо фактическо действие; 2/ уронване на човешкото достойнство на молителя или пораждане у него на чувство на страх, незащитеност или малоценност като пряк резултат от допуснатото бездействие / по арг.чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/, т.е. това че се надхвърля прага, респ. интензитета на суровост на положението, в което същият е поставен пряко заради спорното бездействие. Тези предпоставки следва да са налице при условията на кумулативност.

Анализът на събраните по делото доказателства обуславя извод за неоснователност на предявеното искане, поради липса и на двете нормативноизискуеми предпоставки за уважаването му.

При преценка наличието на първата предпоставка, съдът счита, че от събраните по делото доказателства от една страна се установява устройване на заявителя съобразно изискуемите критерии за минимална гарантирана жилищна площ. Стандартът за това бива установен в практиката на ЕСПЧ на база на различни международни актове за хуманно отнасяне към лишените от свобода, част от които, макар и с незадължителен характер са се превърнали в установен минимален критерий за битовите условия в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Те съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. Тези критерии най ясно и пълно са разгледани в обобщаващото решение Муршич с-у Хърватска (жалба №7334/13, Решение 20.10.2016г.). В него е препотвърден теста от делото А. и др. с-у Р. за пренаселеност, според който всеки лишен от свобода следва да разполага с 1. Лично място за спане в помещението; 2. Пространство от поне 3 кв.м. (когато споделя помещението с други) и съответно 5-6кв. м. когато е настанен индивидуално ; 3. Общата площ на помещението да е такава, че да позволява на лишените от свобода да се движат свободно между отделните предмети. ( в тази връзка в практиката на ЕСПЧ са се утвърдили и допълнителни критерии като минимална ширина на килията не по-малка от 2,00 метра и мин. Височина не по-малка от 2,50м. Според същият тест липсата на кой да е от тези елементи създава силна презумпция, че условията достигат до нивото на унизително отнасяне, в нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ. Припомнено е, че наред с този тест значение за преценката за достигане прага на жестокост, водещ до унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 ЕКПЧ след делото Ирландия с-у Великобритания, имат и всички обстоятелства по случая, като продължителността на пребиваването в такива условия, физическият и психически ефект върху пострадалия, а в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Според същото решение се сочи, че преценката на площта не може да бъде извършвана чисто механично, без да се държи сметка за всички останали условия, но силна презумпция за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ е налична в случаите, когато личното пространство за лишен от свобода е под 5-6 кв.м. в условията на индивидуално настаняване. На следващо място според цитираното решение отношение при извършване на преценка за нечовешко отнасяне следва да се взема и за наличието на свободното движение в пространство извън килията за извършване на различни дейности, както и условията на пребиваване, като според съобразяваните от ЕСПЧ стандарти на комитета за предотвратяване на изтезанията достъп на открито следва да бъде осигурен за поне един час на ден и като част от по-обхватна програма от дейности на открито за работа, възстановяване и образование, в подходящо пространство и където е подходящо с осигурен навес в хипотезите на неблагоприятни климатични условия.

Според настоящия съдебен състав искането на ищеца касаеща твърдения за недостатъчна жилищна площ и липса на битови условия в конкретния случай остава недоказана. Както от свидетелските показания на разпитания, така и от представените от ответника справки и най вече архитектурен проект, които източници взаимно се допълват, разполагаемата площ за заявителя А. в битовото помещение, което обитава - №126 помещения надхвърля 6,00 кв.м. Налице е пестеливо подбрано оборудване, което съответства на препоръчителните критерии за минимален жизнен стандарт, като поддържането на хигиената в тоалетното помещение е задължение на самия пребиваващ. В този смисъл са и изводите от доклада от проверката на Омбудсмана на Републиката, който е съвсем актуален и касае именно периода на пребиваване на А. в съответното помещение, доколкото данните от личните му жалби и сигнали, представени по делото сочат, че той е бил настанен в него след лятото на 2022г. Т.е. към настоящия момент той е пребивавал в процесното помещение за по-малко от две години.

В тези условия, за съдебния състав се поражда съмнение единствено относно недостигнатия стандарт от 2,00м. широчина на килията, който сам по себе си не би могъл да доведе до надхвърляне минималния праг на жестоко и нечовешко отнасяне към изтърпяващите наказание в тези килии, тъй като отклонението е едва от 10,00 см., но като се има предвид, че те се обитават от лица осъдени на доживотен затвор, и доживотен затвор без право на замяна, това обстоятелство в комбинация с твърде продължително пребиваване в подобно помещение и при евентуално наличие на здравословни проблеми, при прекалена продължителност може да доведе до подобно нарушение на чл.3 ЗИНЗС. В този смисъл е добре да бъде установена система за периодична размяна на пребиваващите в зоните за сигурност от единични в общи помещения, когато условията за сигурност няма да бъдат влошени. Друга възможност е да бъде увеличен престоят на открито на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода в тези килии за по-продължителен период и предоставяне на повече възможности за социални контакти с други лишени от свобода. Подобно поведение би било в съответствие с изводите на ЕСПЧ, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България по жалба № 37994/2009 г., където се приема, че режимът на лишения от свобода, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на риска и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала.

Все в същата връзка, относими при преценката на обстоятелствата около продължителното пребиваване в единични спални помещения са и изводите на ЕСПЧ, направени по делото Д. и Рибов срещу България, номер на жалба 34846/08, с окончателно решение от 17.02.2016г., които дават пряка представа за преценката на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа и самият съд към режимите на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Според мотивите на соченото решение в докладите на КПИ относно посещенията в затвора в [населено място] през 2012, 2014 и 2015 г. се констатира, „че там е упражнявана слаба или липсва всякаква структурно планирана намеса от страна на персонала за осигуряване на подходящо психическо и физическо стимулиране на затворниците с доживотна присъда и че по-голямата част от лишените от свобода не са имали достъп до организирани дейности извън килиите си и са оставяни в бездействие в продължение на до 23 часа в денонощието. Този наведен от страна на А. проблем, както бе споменато, е отделен в друго производство, провеждано по различен процесуален ред, което не се явява предмет на разглеждане в настоящия спор.

Що се отнася до твърденията на А. за липса на прозорец в санитарните помещения за проветряването им и наличието на влага по стените им, от събраните по делото доказателства съдът приема тези обстоятелства за доказани, както от цитирания по-горе доклад на Омбудсмана на Р. България за 2023г., така и от св. показания на свидетеля Д. и не на последно място косвено от Заповед № ЗН-993/19.09.2023г. на Началника на затвора Бургас, с която е било забранено на лишените от свобода да се къпят и извършват в санитарното помещение други дейности не по предназначение, които могат да образуват влага в помещенията. Това обстоятелство обаче само по себе си не е в състояние да надхвърли прага на нечовешко и унизително отнасяне, установен в разпоредбите на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧ.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

От събраните по делото доказателства се установява, че проветряването в спалното помещение на А. е осигурено посредством отварящ се прозорец. Липсва изрично нормативноустановено изискване за осигуряване на пряко проветряване на санитарното помещение, като такова практически може да бъде осъществявано индиректно, чрез прозореца в спалното помещение. Влагата и мухъла в санитарните помещения също сами по себе си, нито в комбинация с твърдяната липса на проветряване в тоалетните не е в състояние да надхвърли прага на суровост и да достигне формата на унизително и нечовешко отнасяне в конкретния случай. Макар сама по себе си причината за появяването й да е ирелевантна – дали се дължи на нискокачествен ремонт или на извършването на дейности, различни от задоволяване на физиологичните нужди на лишените от свобода в тези помещения, съществена роля в този случай играе въздействието на тази влага и мухъл върху здравето и физическото състояние на А.. Наличието на същата е ограничено по време, което може да бъде установено, както при сравнение с данните от предходните доклади на Омбудсмана на Р. България, така и от тези на Комитета за предотвратяване на изтезанията, като с последния доклад на Омбудсмана, макар да не е прието, че влагата и мухълът в санитарните помещения достига прага на нечовешко и унизително отношение, са дадени указания за спешното им отстраняване именно с оглед избягване достигането на този праг. Видно от същия доклад влагата е локализирана в района на санитарното помещение, като единствено за ареста при Затвора Бургас подобна влага и мухъл са установени и в спалните помещения, обитавани от задържаните. С. А. не твърди да е засегнат директно, като например да страда от респираторни заболявания и влагата да е влошила пряко и непосредствено здравето му, в който случай действително бихме били изправени пред нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗИНЗС в случай на отказ на началника на затвора лишеният от свобода да бъде изведен от подобно помещение или отказ то да бъде ремонтирано. Напротив оплакванията му са единствено относно лошите миризми в санитарното помещение, които е принуден да диша. Продължителното неотстраняване на така констатираните влага и мухъл също би могло да доведе на по-късен етап до надхвърляне прага на унизително и нечовешко отношение в комбинация с някои други фактори.

В тази връзка, на първо място съдът държи да припомни, че осигуряването на хигиената в санитарните и спални помещения на Затвора Бургас е задължение на обитаващите ги лица. На второ място А. не твърди недостиг или липса на хигиенизиращи препарати, а на последно място, твърденията на А., че е бил задължаван да спи при отворена врата на санитарното помещение заради осигуряване на дежурно осветление остават недоказани, както заради свидетелските показания на Д., в обратен смисъл, така и на представените справки, според които тази практика е била съгласувана между дежурните надзиратели и осъдените, за да им осигури непрекъснат сън в условията на постоянен контрол на присъствието им, като А. е в състояние да избере и възможност да затваря вратата на санитарното помещение и нощните проверки за присъствието му да бъдат извършвани чрез светване на светлината в спалното помещение.

В обобщение съдът намира искането за неоснователно, тъй като не бе доказано наличието на втората от двете предпоставки в хипотезата на чл.276 ЗИНЗС, а именно допуснато бездействие при изрично регламентирано задължение за фактическо действие, както и поставяне на молителя в условията на нечовешко и унизително отношение като пряк резултат на това бездействие. По така изложените съображения, искането следва да се отхвърли като неоснователно.

При този изход на делото А. дължи разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Така мотивиран, административен съд Бургас, III-ти състав

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането с правно основание чл. 276, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, предявено от А. Х. А. , по настоящем в Затвора-[населено място], против Началника на Затвора Бургас с твърдения за бездействия на длъжностното лице – Началника на затвора Бургас, изразяващи се в отказ да му бъдат осигурени установените с разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧ минимални стандарти за пребиваване в обитаваното от него помещение №126 на първа група при Затвора Бургас, да бъде разпоредено прекратяване на оспореното бездействие, представляващо нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА А. Х. А. да заплати на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ – София, при Министерството на правосъдието 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането, на основание чл.281 от ЗИНЗС, може да се обжалва пред тричленен състав на А. съд - Бургас, в тридневен срок от съобщаването му на страните.