№ 314
гр. София , 18.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Л.Д. - защитник на подс. Б. АС. М.,
срещу определение на Софийски Районен Съд, НО, 1116-ти с-в по Н.О.Х.Д.
№ 735/20г. от 31.03.2021г., с което е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249,
ал.1 и 2, във вр. с чл.248, ал.5, т.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно,
че не са уважени направените възражения от защитата за допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимия, както и искането за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняването им на проведеното
разпоредително заседание по процесното дело.
В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на СРС. Сочи се, че в
обвинителният акт има пропуски в обстоятелствената част и несъгласие с
приетата от държавното обвинение квалификация на деянието, за което е
внесен в съда обвинителен акт срещу Д..
Съдът след като се запозна с жалбата, определението на СРС, и
материалите по досъдебното производство намира за установено следното:
Подадената частна жалба е допустима. Същата е подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител - адвокат, който се явява
процесуално легитимиран да обжалва и в законоустановения срок за
обжалване и протестиране, и съдържа всички изискуеми от НПК реквизити,
поради което следва да бъде разгледана от съда.
1
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като мотивите
на СГС за това са следните:
При извършен собствен анализ на материалите от ДП и определението
на СРС, се установи следното:
СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу Б. АС. М. и И.К. В. за
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. С
разпореждане от 28.01.2020г. съдията-докладчик по Н.О.Х.Д. № 735/2020г. по
описа на СРС, НО, 116-ти състав е насрочил делото за разглеждане в
разпоредително заседание. Такова заседание се е провело на 31.03.2021г.
В това заседание защитника на подсъдимия М. е пледирал, че при
изготвянето на обв. акт и на ДП са допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3, вр. с чл.248, ал.5, т.1 от НПК. След
изслушване на страните СРС се е произнесъл с обжалваното определение, с
което е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения
по смисъла на НПК и обвинението е достатъчно ясно.
Настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на
първостепенния съд в цялост.
СГС извърши и собствен анализ на мотивите на защитника, като
намира, че доводите изложени в тях са неоснователни.
След изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
първостепенният съд е констатирал, че не са налице допуснати съществени и
отстраними процесуални нарушения на досъдебното производство, които да
са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Б.М., като е
насрочил делото за разглеждане по общия ред за 11.05.2021 г.
По първото възражение на защитата, относно нарушение на правото на
обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен а именно, че
описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние не посочва
по ясен и конкретен начин извършването на престъплението, респ. е
ограничило двамата обвиняеми да разберат в какво са обвинени и да си
осигурят адекватна защита. Изрично се позовава, че при така описаното
изпълнително деяние на престъпния състав не става ясно по никакъв начин
точно кой от двамата подсъдими, в кой момент и по какъв начин е нанесъл
този удар или удари, които именно са довели до възникването на такова
увреждане по чл.129 ал.2 НК, което да обуслови телесната повреда като
средна такава, като допълва, че тази „неяснота“ (непълнота) в обвинителния
акт не се дължи на липсата на обективна възможност от страна на прокурора
да посочи тези обстоятелства, нито на липсата на достатъчен доказателствен
материал в рамките на разследването, а напротив, че в свидетелските
показания най-вече тези на самия пострадал, както в разпитите му пред
разследващ полицай, така и пред съдия по реда на чл.223 НПК, се съдържат
2
ясни и конкретни данни за механизма на извършване на процесното деяние.
По второто възражение за допуснато съществено отстранимо
процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, относно
наличието на противоречиви интереси на подсъдимите изтъква, че
незаконосъобразно е становището на СРС, досежно наличието на
противоречиви интереси на обвиняемите, че същите се обуславят единствено
от наличието на дадени от тях обяснения, откъдето да се направи извод, че
техните интереси са противоречиви, като добавя, че такъв подход на съда е
незаконосъобразен и противоречи на процесуалните правила на НПК.
В този смисъл излага, че ако на досъдебното производство е било
констатирано противоречието в интересите на двамата обвиняеми и ако е
била осигурена възможност на обв. Б.М. да се ползва от защита от адвокат,
така както първия обв. И.К., то най-малкото обв. М. би могъл да даде
допълнителни обяснения, а също така би могъл да направи съответните
искания, бележки и възражения при предявяването на разследването, каквито
очевидно в настоящата ситуация той не е направил. В този ред на мисли
счита, че не е изключена и хипотезата при наличието на защитник на страната
на обв. М. и при предоставена съответна зашита от негова страна изобщо
наказателното производство спрямо него да би било прекратено.
Според въззивния съдебен състав тези доводи на защитата не отговарят
на действителността и се явяват неоснователни.
По възраженията по пункт първи от жалбата следва да се отбележи, че
това е така, тъй като видно от приложения обвинителен акт (стр.1 и 2) е
изрично посочено какво се е случило според прокурора. Последния предвид,
че е „dominus litis“, е единственият, който може да прецени в хода на
досъдебно производство спрямо кои лица следва да се води наказателно
производство и с каква квалификация. СРС правилно е отчел, че не може да
дава указания на наблюдаващия прокурор по квалификацията. В същото
време и според настоящия контролен съдебен състав описаното в
обстоятелствената част и диспозитива на внесения обвинителен акт покрива
норматива за достатъчност на описаното, най-вече с оглед конкретиката на
случилото се и вида на извършеното, за което двамата обвиняеми са
предадени на съд.
Следва изрично да се подчертае в тази връзка, че досъдебното
производство се явява подготвително за същинското разглеждане на
наказателно производство, каквото се явява съдебното такова. В тази връзка
всяка една от страните може да иска събирането на доказателства по нейна
преценка, както да обсъжда и интерпретира същите по начин какъвто сметне
за удачен, съгласно тезата си, а съда ще прецени същите и тяхната
основателност с крайния си съдебен акт. Единствено съда може с
необходимата точност, след провеждане на съответното съдебно наказателно
3
производство да посочи какво точно се е случило с крайния си съдебен акт.
В този ред на мисли настоящия съдебен състав също счита, че
изложеното в обвинителния акт покрива критерийте за достатъчност, за да
може да се търси наказателна отговорност от съответните лица. Като
допълнение към изнесеното по-горе следва да се подчертае, че при такива
деяния е много трудно да се отграничат действията на всеки от участницете и
с категоричност да се определи точно кои действия, на конкретен участник са
довели до инкриминирания краен резултат. Именно това е и едно от най-
важните задължения на съдебната фаза на процеса, в условията на
състезателност и безпристрастност да се установи, доколкото може какво
точно се е случило, като се изясни фактическата обстановка в цялост, от
която пък вече могат да се изведат съответните правнообосновани изводи
относно обективната истина по казуса.
В обобщение, относно квалификацията за авторснвото на деянието, че
не е правилна, с оглед извършеното деяние също се оказват абсолютно
неправилни и недопустими на този етап, доколкото съгласно основните
правила на пеналистиката, доколкото преценката под кой текст от
наказателния закон да се квалифицира дадено деяние е единствено и само в
правомощията на прокурора и единствено той има право на тази преценка.
Точно това е, както бе посочено по-горе и ролята на съдебното производство,
в условията на състезателен процес да се прецени и определи какво е
правилното решение с крайния съдебен акт, който също от своя страна
подлежи на проверка чрез предвидения за това инстанционен контрол.
Същата квалификация е посочена както в постановлението за
привличане в качеството на обвиняем, така и в обвинителният акт и защитата
се е защитавала срещу тези факти и обстоятелства в хода на цялото ДП.
Това обаче не са обстоятелства, които следва да се преценяват в
процедурата по чл.248 от НПК. Анализът и оценката на доказателственият
материал е въпрос по същество на делото, като след провеждане на надлежно
съдебно следствие всяка от страните излага доводите по доказателствата и
обвинението. Решаващият съд, отчитайки тезите на страните ще прецени,
дали и какви противоречия са налице, как това се отразява на обвинителната
теза и съобразно това ще постанови крайният си съдебен акт. Именно този акт
се явява този, който би могъл да гарантира защитната теза и би представлявал
по-голяма защита на правата на подсъдимият. В тази връзка е и нормата на
чл.248, ал.4 от НПК, съгласно която в разпоредителното заседание не се
обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата и доказателствените средства.
Съгласно чл.246, ал.3 от НПК в заключителната част на обвинителният
акт, се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната
квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл.53 от НК;
4
има ли основание за трансфер на наказателно производство; датата и мястото
на съставянето на обв. акт и името и длъжността на съставителя.
Фактите на обвинението се излагат в обстоятелствената част на обв. акт,
където се посочват престъплението, извършено от обвиняемият чрез
посочване на всички фактически съставомерни белези, времето, мястото и
начинът на извършването.
В заключение по това възражение СГС заключава, че обв. акт съдържа
всички необходими реквизити, изискуеми от закона.
По второто възражение относно липсата на защитник за обв. М. в хода
но досъдебното производство СГС също изцяло се присъединява към
приетото от първостепенния съд, че се явява неоснователно и възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебната фаза,
което да е ограничило правата на обвиняемия М., доколкото не му е бил
назначен служебен защитник, като приема за установено, че такива основания
не са били налице, тъй като категорично не се установява към момента на
привличане двамата да са имали противоречиви интереси.
Това е така, тъй като действително не са налице данни защитата на този
подсъдим да е задължителна, в която и да е точка на чл.94, ал.1 от НПК и
липсват каквито и да е данни подсъдимите в хода на ДП да са имали
противоречиви интереси, доколкото същите не дават обяснения, от които
такъв извод да е бил направен и съответно да е било необходимо
преповтаряне на действие е участието на обвиняемия М. е назначен защитник.
Не се споделят и от въззивната съдебна инстанция доводите на
защитата, че от показанията на пострадалия се извеждат противоречиви
интереси, като и настоящета съдебна инстанция, също като първата такава,
без да навлиза в анализ на същите, следва да посочи единствено, че там
индиции за такива липсват. Действително защитата не сочи какви са
противоречивите интереси, като такива липсват както пред първата
инстанция, така и във въззивната жалба, и изложението пред въззивния съд.
Съдът отново се присъединява към приетото и изложено от първата
инстанция, че следва да се посочи изрично, че самият факт на привличане на
двама обвиняеми в условията на съучастие като форма на усложнена
престъпна дейност, не означава на общо основание наличие на противоречие
в интересите им.
Действително адв. Д. излага твърдения, че ако би бил назначен
защитник, би могло да бъдат направени доказателствени искания и събиране
на други доказателства в хода на ДП, като правилно СРС е посочил, че във
връзка с това твърдение следва недвусмислено да се уточни, че това
обстоятелство законодателят изрично е предвидил, че не представлява
5
процесуално нарушение - чл.248, ал.4 НПК, доколкото събирането на
доказателства, с оглед принципа на непосредственост, се извършва в
съдебната фаза, където доказателства могат да бъдат посочвани, поради което
не са налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора. В този ред на мисли следва да се отбележи
недвусмислено, че в хода на съдебното разглеждане на делото всяка от
страните има правото да прови каквито сметне за необходимо
доказателствени искания.
В обобщение следва да се отбележи, че в хода на ДП и при изготвяне на
обв. акт не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения
по смисъла на чл.248, ал.5, т.1 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3,
вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, СГС, НО, 17-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски Районен Съд, НО, 116-ти
с-в по Н.О.Х.Д. № 735/20г., с което е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249,
ал.1 и 2, във вр. с чл.248, ал.5, т.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Делото следва да се върне на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6