№ 4646
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110117851 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „М...“ ООД, ЕИК ..., със седалище с.М.,
представлявано от управителя чрез адв. В. спрямо „Е.“ ЕООД, ЕИК .. със
седалище гр.С..., представлявано от управителя чрез адв. В..
Ищецът твърди, че страните са страни по неформален договор от
м.септември 2021 г., по който Е. ЕООД е поръчал на ищеца изработването и
продажбата на „заготовки арматура", количество- 1633кг, при единична цена
на 1кг на стойност от 1.35лв. или на обща стойност от 3074, 58 лв. с ДДС.
Сочи се, че възложената работа е изпълнена и предадена от ищеца на
ответника, за което е издадена фактура № 3433/28.09.2021г., получена и
подписана от представляващия ответното дружество. Излага се, че през месец
септември на 2021г. е било поръчано и доставено и др.количество ‚заготовки
арматура", 930 кг., при единична цена на 1кг в размер на 1.55лв.на обща
стойност от 1729, 80 лв. с ДДС, за която доставка е била издадена фактура №
3436/29.09.2021г. Сочи се, че сумите за възнаграждение по двете фактури не
са платени от ответника, поради което са били потърсени и по съдебен ред -
първо по реда на заповедното производство, в което е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и при нейното оспорване и по исков ред с
подаване на исковата молба по настоящото дело.
1
С оглед на гореизложеното и като се ангажират доказателства се
претендира решение за установяване на сумата по оспорената заповед с №
34852/ 05.12.2022г. по гр.дело с № 64227/ 2022г. по описа на СРС в общ
размер на 4 804,38 лв. с ДДС като сбор от 3074, 58 лв. с ДДС,
представляваща дължимо се възнаграждение /цена/ по фактура N°
3433/28.09.2021г. ведно със законната лихва върху нея считано от
24.11.2022год. до окончателното й изплащане, както и за 1729, 80 лв. с ДДС,
представляваща дължимо се възнаграждение по фактура № 3436/29.09.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.11.2022год. до окончателното
плащане и като се ангажират доказателства се желае решение в този смисъл.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил, с който се
оспорва възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между страните като се оспорва исковите фактури да са подписани от
представител на ответното дружество и се навежда, че предаването на
уговореното между страните количество стока не е било осъществено, което
води до изключване на задължението за заплащане на цената им. Като
недоказани исковете се оспорват и като неоснователни и се желае решение в
този смисъл. Не се ангажират доказателства.
Искът е с правно основание по чл.286 от ТЗ, във вр. с чл.327 от ТЗ и
чл.200 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи вземането си на
соченото основание – договор за покупко-продажба на вещ, както и предаване
на стоката на купувача.
От представените по делото фактури № 3433/28.09.2021г. и №
3436/29.09.2021г. е видно, че в тях са посочени видът на стоките, предмет на
твърдените от ищеца договори за търговска покупко-продажба, както и
тяхната цена, количество и начин на плащане. От счетоводните документи е
видно и че последните са подписани двустранно от представителите на
ищцовото и ответното дружество, както и че стоките са получени от
представителя на ответното дружество на датата на издаване на съответния
2
счетоводен документ.
Договорът за търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден и
консенсуален договор, който се счита сключен между страните в момента, в
който стоката премине в собственост от продавача на купувача, което,
предвид консенсуалния характер на договора, е от момента на неговото
сключване. От този момент за купувача възниква задължението да плати
договорената цена. Договорът за търговска продажба е неформален договор,
освен в предвидените от закона случаи, поради което съставянето на
счетоводни или други документи /фактури, разписки, приемо-предавателни
протоколи и др./, не е изискване за действителност на сделката, а касае
установяването на факти относно цената и количеството на стоката,
предаването й от продавача на купувача и др.
Посочените фактури, като частни документи, свидетелстващи за
облигационни отношения между страните, могат да се считат за валиден
договор, ако носят реквизитите на такъв. Фактурата може да се обсъжда и
като счетоводен документ, който, като такъв, да свидетелства за
облигационни отношения между търговци, на основание разпоредбата на чл.
53, ал.1 от ТЗ, според която всеки търговец е длъжен да води счетоводство и
на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, според която редовно
водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
Значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска
продажба на стоки е даден с множество решения на ВКС- решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по
т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008
г.;решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по
т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г.,
II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, с които е прието, че фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска
продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи
от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място
на съставяне.
3
От представените счетоводни документи, имащи характера на сключен
договор, е видно, че ищецът /продавач/ е предал стоките на ответника
/купувач/ и ответникът ги е получил в съответния ден на издаване на всеки
конкретен счетоводен документ. С това ищецът /продавач/ е изпълнил
задължението си, като е предал стоките на ответника. Ответникът е приел
доставените стоки без забележки и е подписал всяка една от представените
фактури.
По отношение възражението на ответника за неистинност на подписите
на управителя, положени върху фактурите: от подписаните за двете страни
фактури, посочени по-горе, се установява наличието на договор за продажба
със съдържанието, обективирано във фактурите относно страни, предмет и
цена. Дори да се приеме, че тези фактури не са подписани от лице, снабдено с
представителна власт спрямо ответника, то договорът обвързва търговеца при
условията на чл. 301 от ТЗ, доколкото по делото не се доказа от страна на
ответника да е извършил действия по незабавно противопоставяне.
Ето защо предявените искове се явяват основателни в цялост и следва
да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 356,10 лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 356,10 лв. – разноски по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.286 от ТЗ, във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.200 от ЗЗД, че „Е.“ ЕООД, ЕИК ..
със седалище гр.С..., представлявано от управителя чрез адв. В., дължи на
„М...“ ООД, ЕИК ..., със седалище с.М., представлявано от управителя чрез
адв. В., сумата в общ размер на 4 804,38 лв. с ДДС като сбор от 3074, 58 лв. с
ДДС, представляваща дължимо се възнаграждение /цена/ по фактура N°
3433/28.09.2021г. и от 1729, 80 лв. с ДДС, представляваща дължимо се
възнаграждение по фактура № 3436/29.09.2021г., ведно със законната
4
лихва, считано от 24.11.2022год. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
34852/ 05.12.2022г. по гр.дело с № 64227/ 2022г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК .. със седалище гр.С..., представлявано от
управителя чрез адв. В., да заплати на „М...“ ООД, ЕИК ..., със седалище
с.М., представлявано от управителя чрез адв. В., сумата в размер на 356,10
лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 356,10 лв. – разноски
по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5