Решение по дело №1383/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1601
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20207040701383
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1601

 

гр. Б., 19.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Николова

при секретар Г. Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1383/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е за втори път висящо пред Административен съд - Б., след като с решение № 9214/09.07.2020 г. постановено по административно дело № 2268/2020 г. по описа на Върховен административен съд, решение № 20/08.01.2020 г. по административно дело № 2042/2019 г. по описа на Административен съд-Б., е ЧАСТИЧНО ОБЕЗСИЛЕНО, ЧАСТИЧНО ОСТАВЕНО В СИЛА И ЧАСТИЧНО ОТМЕНЕНО И ВЪРНАТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Връщането на делото е в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Драго - 2007“ ЕООД против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Б. относно определения с него корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4030,54 лв. главница и  858,80 лв. лихви, а също и в частта за разноските. Съгласно решението на ВАС е указано съдът да задължи ответника да представи цитираният в РД РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г., за да провери изводът на вещото лице относно размера на непренесената загуба от 2013г. в периода 2014г.– 2015г. и остатъка за пренасяне през 2016г.

Административно дело №2042/2019г. по описа на Административен съд - Б. е образувано по жалба на „Драго-2007“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, против ревизионен акт (РА) № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019г., издаден от В. Радева на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Р. Вичева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 134/22.07.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (директор на ДОДОП-Б. при ЦУ на НАП), с която за данъчните периоди: 1. От 01.01.2016г. до 31.12.2016г. е установено задължение за корпоративен данък в размер на 4030,54 лева и е начислена лихва за забава в размер на 858,80 лева; 2. От 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е установено задължение за корпоративен данък в размер на 148,80 лева и е начислена лихва за забава в размер на 16,66 лева и 3. От 01.09.2018г. до 30.09.2018г., е установено задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 3 775,52 лева и е начислена лихва за забава в размер на 94,16 лева.

В жалбата си, адресирана до съда, жалбоподателят е посочил, че счита ревизионният акт за незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Оспорил е изводите на ревизиращия екип като е посочил, че отписаните задължения за 2016г. са за сметка на намалението на непокритата загуба от минали години, като по този начин отписаните задължения не са оказали влияние на финансовия резултат за 2016г. Приел е за неправилни и незаконосъобразни и изводите на контролните органи, направени по отношение задълженията за ДДС, като е посочил, че за съответните стоки са били съставени протоколи за брак и фири и в случая приложение следва да намери чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС. В съдебното заседание по административно дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б. дружеството-жалбоподател се е представлявало от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат И.Н. ***, който е поддържал жалбата по изложените в нея доводи и е поискал присъждане на направените по делото разноски по представен нарочен списък. Представил е и писмена защита.

В настоящото съдебно производство, дружеството-жалбоподател отново се представлява от адвокат И.Н. ***, който поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП” – гр. Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Б., като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218006579-020-001/31.10.2018г. (л.708 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.), издадена от В. Радева на длъжност началник-сектор. Със същата е възложено извършването на данъчна ревизия на „Драго-2007“ ЕООД, с обхват: 1.Корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г.; 2.Данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2018г. Заповедта е подписана с електронен подпис и е връчена на ревизираното лице по електронен път, съгласно представеното удостоверение (л.711 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.), като срокът на ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта – 12.11.2018г. и следва да бъде осъществена от Росица Вичева, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Валентина Атанасова, главен инспектор по приходите. Впоследствие, със заповеди № Р-02000218006579-020-002/11.12.2018г. (л.712); № Р-02000218006579-020-003/08.01.2019г. (л.716) и № Р-02000218006579-020-004/05.02.2019г. (л.720) на същия орган по приходите, подписани като електронен документ, срокът на ревизията е продължен последно до 12.03.2019г., добавен е нов период на проверка на задълженията по ДДС – от 01.10.2018г. до 30.11.2018г., включен е и още един служител към ревизиращия екип – Пролетина Дерменджиева. Тези заповеди също са връчени чрез електронни съобщения, видно от приложените удостоверения.

По делото са налични заповед № РД-1/02.01.2018г. и заповед № РД-3/02.01.2019г. (л.12-14), и двете на директора на ТД на НАП-Б., издадени на основание чл.11 от ЗНАП, като същите вменяват правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.

За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000218006579-092-001/04.04.2019г. (л.34 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Б., овластени със ЗВР. Съгласно нарочното удостоверение (л.52), същият е връчен чрез електронно съобщение на 12.04.2019г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите съставители. „Драго-2007“ ЕООД е подало възражение срещу доклада, в което са оспорени констатациите по него свързани с извършената в търговския обект инвентаризация и установените при нея липси.

Ревизията е приключила с издаване на РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019г. от В. Радева на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Р. Вичева на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА в тежест на „Драго-2007“ ЕООД са установени задължения: 1.За корпоративен данък в размер на 4179,34 лева и е начислена лихва за забава в размер на 875,47 лева; 2.За данък върху добавената стойност в размер на 9`301,64 лева и е начислена лихва за забава в размер на 189,85 лева. Актът е подписан с електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице чрез електронно съобщение на 20.05.2019г., съгласно удостоверението по чл.30, ал.6 от ДОПК (л.30 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.).

Недоволен от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия на основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок (съгл. входящия индекс на жалбата) с твърдения, че РА е незаконосъобразен.

С решение № 134/22.07.2019г. (л.7 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.), директорът на дирекция „ОДОП“ – Б. е отменил оспорения РА частично, досежно определените задължения за ДДС за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г., в размер на 5`526,12 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 95,69лв., защото в края на този период е имало установен излишък, а не липса на стоки. РА бил потвърден в останалата си оспорена част, с която за данъчните периоди: 1. От 01.01.2016г. до 31.12.2016г. е установено задължение за корпоративен данък в размер на 4030,54 лева и е начислена лихва за забава в размер на 858,80 лева; 2. От 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е установено задължение за корпоративен данък в размер на 148,80 лева и е начислена лихва за забава в размер на 16,66 лева и 3. От 01.09.2018г. до 30.09.2018г., е установено задължение за ДДС в размер на 3775,52 лева и е начислена лихва за забава в размер на 94,16 лева.

Решението е подписано със саморъчен подпис от директора на дирекция „ОДОП“ – Б.. Връчено е по електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение за връчването му (л.11 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.), е получено от жалбоподателя на 06.08.2019г. Жалбата срещу него е подадена на 16.08.2019г., видно от входящия индекс (л.5 от адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б.).

Съдът по адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд - Б. е приел, че предмет на оспорване в производство е РА, в частта с която е потвърден от решаващият орган.

Във връзка с предмета на спора, в хода на извършената ревизия е установено, че „Драго-2007“ ЕООД през ревизирания период е извършвало търговска дейност свързана с плодове, зеленчуци и други хранителни и нехранителни продукти в магазин и склад за съхранение и търговия с хранителни продукти с неживотински произход, находящ се в ***. Дружеството е вписано в търговския регистър на 10.01.2007г. и е регистрирано по ЗДДС на 19.02.2007г.

Констатацията на ревизиращия екип, която не е оспорена, е че през 2016г. дружеството е отписало задължени които има към лицата Д. Булгурова в размер на 11000 лева и Д. Димитров в размер на 29205,35 лева, или общо 40305,35 лева. Тази сума не е била осчетоводена по кредита на счетоводна сметка от група 70 и респективно липсват осчетоводени приходи в резултат на отписване на задължението. На основание чл.46, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е увеличен финансовият резултат със сумата от 40305,35 лева. За 2017г. е установено, че дружеството не е посочило на основание чл.28, ал.2 и 5 от ЗКПО като увеличение сумата от 1488,01лв., представляваща разходи за лихви и с тази сума е преобразуван счетоводният финансов резултат за 2017г. По отношение на релевантните за производството задължения за ДДС, които не са отменени с решението на директора на Дирекция „ОДОП”, в хода на ревизията са представени протокол за брак от 30.09.2018г., на стойност 6804,13 лева и протокол за фира от 30.09.2018г., на стойност 12073,45 лева. Установено е, че за всички стоки отразени в тези протоколи, е упражнено право на приспадане на данъчен кредит изцяло при закупуването им. На основание чл.79, ал.1, вр. чл.86 от ЗДДС е определен дължим ДДС в размер на ползвания данъчен кредит на бракуваните стоки в общ размер 3775,52 лева за данъчен период м.09.2019г.

По искане на дружеството-жалбоподател по адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд – Б. е била допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Р.Д., която е посочила, че към датата на съставянето на протоколите за брак и фира – 30.09.2018г. липсват данни какъв е бил срокът на годност на съответните стоки и дали той е бил изтекъл. В протоколите не е посочена причината за брака. Същите не съответстват на нормите за фира и брак за някои от стоките, съгласно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, обн. Изв., бр.61 от 31.07.1959г.; загл. доп. ДВ, бр.28 от 1980г., посл. доп., бр. 41 от 22.05.2007г. (съкр. Наредба № 13а-10403). Размерът на подлежащата на приспадане загуба на дружеството към 01.01.2016г. е определен на 32065,03 лева, като вещото лице е предложило вариант за определяне на данъчния резултат, след извършени увеличения с годишните счетоводни амортизации, разходи по чл.26 от ЗКПО и намаления с годишните данъчни амортизации и упражнено право на приспадане на данъчна загуба в размер на 8603,71 лева. При тези изчисления вещото лице Д. е достигнала до извода, че „Драго-2007“ ЕООД няма данъчен финансов резултат, който да бъде обложен за данъчната 2016г. Отписаните задължения в размер на 40305,35 лева са по договори за заем от 01.02.2009г. с Д. Димитров и от 31.01.2012г. с Д. Булгурова , като вещото лице е приело, че не е бил спазен принципът за предпазливост при отписването, като съответните договори за заем е следвало да участват при определянето на данъчните финансови резултати съответно за 2015г. и 2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът по административно дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд-Б. осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на ревизионния акт, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, е намерил от правна страна жалбата за допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА, а разгледана по същество за неоснователна по подробно изложените в Решението мотиви.

С решение № 20/08.01.2020г. по административно дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд-Б., съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. С решение № 9214/09.07.2020г. постановено по адм. дело № 2268/2020г. по описа на Върховен административен съд, решение № 20/08.01.2020г. по административно дело № 2042/2019 г. по описа на Административен съд-Б., е ЧАСТИЧНО ОБЕЗСИЛЕНО, ЧАСТИЧНО ОСТАВЕНО В СИЛА И ЧАСТИЧНО ОТМЕНЕНО И ВЪРНАТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Връщането на делото е в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Драго - 2007“ ЕООД против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Б. относно определения с него корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4030,54 лв. главница и 858,80 лв. лихви, а също и в частта за разноските. Съгласно решението на ВАС е указано съдът да задължи ответника да представи цитираният в РД РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г., за да провери изводът на вещото лице относно размера на непренесената загуба от 2013г. в периода 2014г.– 2015г. и остатъка за пренасяне през 2016г.

В изпълнение на указаното в решението на ВАС, настоящият съдебен състав е изискал и приел по делото РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г. на ТД на НАП-Б. и РД към него № Р-02000216003020-091 -01/14.09.2016 г., като е допуснал и извършването на съдебно-счетоводна експертиза, в хода на която вещото лице, следа като се запознае с представения по делото РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г. на ТД на НАП-Б., ведно с РД, изрично да посочи какъв е остатъка за пренасяне през 2016 г. на непренесената в периода 2014 г. – 2015 г. загуба от 2013 г., като в случай, че има непренесена загуба от 2013 год., вещото лице да посочи какъв би бил размера на корпоративния данък за 2016 год. и какъв би бил финансовия резултат.

Съдът кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено. Според представеното по делото заключение, вещото лице, ограничавайки отговора си в обхвата на подадената Годишна данъчна декларация за финансовата 2016 година, с вх. № 0200И0308235/29.03.2017 година в ТД на НАП-Б. е увеличило счетоводният финансов резултат с установената констатация в Ревизионен акт № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 година, а с остатъка от непренесената загуба от 2013 година, предвид чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, е намалила същия. Формирало е резултата по следния начин: размерът на данъчния финансов резултат е 21170,35 лева облагаема печалба, годишен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2095,86 лева, данък за внасяне 815,79 лева. Данъкът за внасяне е образуван като от 2095,86 лева са извадени направените авансови вноски от лицето през годината, които са в размер на 1050 лева, а също и годишния корпоративен данък, определен от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация за довнасяне 230,07 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до идентични правни изводи с предходния състав на Административен съд - Б. относно допустимостта на жалбата, а именно:

Жалбата, в частта й, касаеща предмета на настоящото дело е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна.

Настоящият съдебен състав, намира, така както е приел и предходния състав на Административен съд - Б., че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите, като доказателство в тази насока са заповед №РД-1/02.01.2018г. и заповед № РД-3/02.01.2019г.,  и двете на директора на ТД на НАП-Б., с които са определени органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспореният РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019г. е издаден от компетентни органи – началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП-Б. и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Б.. Той е в писмена форма и съдържа предвидените в чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионния акт е приложен и РД № Р-02000218006579-092-001/04.04.2019г.  като неразделна негова част в съответствие с чл.120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на РА, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

По материалната законосъобразност на РА в частта относно определения с него корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4030,54 лв. главница и 858,80 лв. лихви, съдът намира, че органът по приходите правилно е обосновал извод, че отписаните задължения през 2016г. на физическите лица Д. Булгурова и Д. Димитров, общо в размер на 40305.35лева, не са били осчетоводени по кредита на счетоводна сметка от група 70 и респективно няма осчетоводени приходи в резултат на отписване на задължението. Поради това законосъобразно на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО е бил увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата на отписаното задължение. Данъчният орган, обаче, е следвало да определи задълженията като вземе под внимание данъчната загуба, която дружеството е започнало да приспада и не я е приспаднало в пълен размер. В случая, както е посочило и вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, започне ли дружеството да изпълнява правото си на избор, данъчната загуба се пренася задължително до изчерпването на сумата през следващите 5 години. В случая, приспадането на данъчната загуба за 2013 г. се изчерпва през 2016г. в пълен размер, т.е. определянето на корпоративния данък за 2016г., следва да бъде определено като се вземат под внимание констатациите от РА от 2016 г., отписвайки тези заеми. Съдът намира за правилен извода на вещото лице касаещ формирането на финансовия резултат на дружеството, а именно: размерът на данъчния финансов резултат е 21170,35 лева облагаема печалба, годишен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2095,86 лева, данък за внасяне 815,79 лева. Данъкът за внасяне е образуван като от 2095,86 лева се извадени направените авансови вноски от лицето през годината, които са в размер на 1050 лева, а също и годишния корпоративен данък, определен от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация за довнасяне 230,07 лева.

С оглед на така установеното и предвид изложеното в заключението по приетата и неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Б. следва да бъде отменен в частта му, с която на „Драго-2007“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, са определени задължения за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. за сумата над 815,79 лева до пълния размер от 4030,54 лева и е начислена лихва за забава за сумата над 173.82 лева до пълния размер от 858,80 лева. В останалата й част жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и при своевременно направено искане от всяка от страните по делото за заплащане на разноски, такива следва да бъда присъдени в съотношение 44.52 % за жалбоподателя и 55.48% за ответника /при материален интерес 8759.02 лева и уважена част в размер на 3899.73 лева/. Жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 2010 лева /50 лева държавна такса, 72 лева за държавна такса за касационно обжалване, 420 лева ССч.Е по настоящото дело и 780 лева адвокатско възнаграждение, 400 лева депозит и 288 лева доплащане за експертиза по адм. дело № 2042/2019г. по описа на Административен съд – Б./, или ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 894.85 лева за разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от жалбата. Жалбоподателят следва да заплати на ответника сума в размер на 426 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата /55.48 % от 767.95 лева при материален интерес 8759.02 лева/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Б., осемнадесети състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Драго-2007“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ревизионен акт (РА) № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019г., издаден от В. Радева на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Р. Вичева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 134/22.07.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която дружеството са определени задължения за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. за сумата над 815,79 лева до пълния размер от 4030,54 лева и е начислена лихва за забава за сумата над 173.82 лева до пълния размер от 858,80 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Драго-2007“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** в останалата й част.

ОСЪЖДА „Драго-2007“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Б., при Централно управление на Националната агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 426 /четиристотин двадесет и шест/ лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Б., при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати в полза на „Драго-2007“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** разноски по делото в размер на 894.85 лева /осемстотин деветдесет и четири лева и 85 стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ: