Решение по дело №4125/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1210
Дата: 1 декември 2009 г. (в сила от 1 декември 2009 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20092120204125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                       01.12.2009 година                   град Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

Бургаски районен съд                                                       Наказателна колегия

На първи декември                                                  2009 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:                                                                                  

Секретар: Райна Жекова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдията Стефанова

НАХД № 4125 по описа за 2009 година

 

Производството е по реда на чл. 4 – 7 от УБДХ и е образувано във връзка със съставен акт за констатиране на дребно хулиганство.

 

Бургаският районен съд, като взе предвид обясненията на нарушителя, както и писмените доказателства, приложени по преписката ЗМ № 05-1988/2009 година по описа на П. РУ при МВР – град Б. установи следната фактическа обстановка:

На 29.11.2009 година свидетелката М.Т.К., собственик и работеща в кафе-аператив „Т.”, находящо се в град Б., около 20.30 часа приключвала работа в заведението, тъй като последните двама клиенти си тръгнали. След тях в заведението пристигнал Й. Т. Д., който живее на същия адрес, както и свидетелката и си поръчал две питиета. След като ги изконсумирал решил да се прибира. По времето докато консумирал споделил със свидетелката за неприятности, които има с родителите си, като й казал още, че баща му е болен от диабет и че се налага да отиде същата вечер в аптека за лекарства. След като Й. Д. си тръгнал от заведението свидетелката К. започнала да го почиства, като през това време входната врата била отворена. На вратата застанал нарушителят М.Г.Д. и попитал свидетелката К. дали Й. Д. е бил в заведението. Свидетелката му отвърнала, че е бил, но си е тръгнал. Стоейки на вратата на заведението нарушителят поискал огънче от свидетелката, но същата казала, че не пуши и не може да му даде. Направило й впечатление, че Д. не държал в себе си цигара. Последният отново попитал за Д., като през това време повдигнал фланелата си и свидетелката видяла пистолет, който е втъкнат в панталона. Уплашена от това свидетелката заключила вратата на заведението, след което нарушителят извадил пистолета, но без да го насочва към нея и започнал да чука с него по стъклото на входната врата, отправяйки й отново въпроси „Къде е Д.?”. Свидетелката изпаднала в паника, тъй като по времето от 11 години, в които е работила в това заведение, такъв инцидент с пистолет не й се е бил случвал, поради което се уплашила. В паниката позвънила първо на съпруга си, който бил извън града в село И. в., но поради това, че не видяла добре дисплея на мобилния телефон, успяла да го блокира. Съпругът й позвънил и тя му обяснила за случката и му казала, че е уплашена. От своя страна нейният съпруг се обадил на полицията в РУ на МВР – град М. Т., които пък от своя страна са се обадили в П. РУ на МВР – град Б.. До пристигането на полицията пред заведението според свидетелката е минало около половин час, през което време нарушителят е чукал по стъклото на входната врата с пистолета и най-накрая се отказал. При пристигането на полицията свидетелката споделила на полицейския служител, че й е направило впечатление за външния вид на нарушителя скъсания му панталон. Заявила, че се страхува да се прибере до блока, в който живее и полицейският служител й предложил да я придружи. Когато пристигнали пред входната врата на блока свидетелката К. забелязала, че същото това момче, което я е изплашило с пистолета, седи на пейка пред входа. Посочила го на полицая и направила описание на оръжието, което видяла. Полицейските служители с протокол за доброволно предаване са иззели от М.Д. 1 /един/ брой газов пистолет със сериен № 8-002292 и 1 /един/ брой пълнител за пистолет без боеприпаси, както и 1 /един/ брой белезници.

Нарушителят оспорва да е вадил пистолета, но не оспорва, че го е показал на свидетелката. Твърди също, че е бил в нетрезво състояние и че е бил агресивен. Съжалява за това, което е предизвикал у свидетелката и се признава за виновен.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, показанията на свидетелката К., обясненията на нарушителя, както и приложените писмени доказателства по делото, съдържащи се в преписката на П. РУ на МВР – град Б.

 При изясненото от фактическа страна съдът намира, че М.Г.Д. на 29.11.2009 година около 21.00 часа в град Б., пред кафе-аператив „Т.” в присъствието на свидетелката М. К. е нарушил обществения ред и спокойствие, изваждайки газов пистолет и чукайки с него по заключената входна врата на заведението, което действие е предизвикало основателен страх у свидетелката. Деянието от нарушителя е извършено виновно и е налице афектен умисъл при осъществяването му. Деянието, поради своята по-ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

При индивидуализиране на административното наказание по вид и размер съдът отчете участието на дееца в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и на извършителя му /до извършването на това деяние деецът не е осъждан и не е санкциониран за проява на дребно хулиганство/. Прецени като отегчаващо вината обстоятелство това, че не е бил провокиран от свидетелката К., а просто не е зачел установения в страната правов ред, както и липсата на адекватен самоконтрол върху поведението си.

Предвид гореизложеното БРС намира, че в настоящия случай по-удачно като вид наказание ще е налагането на глоба, която следва да бъде определена към минимума, предвиден в Указ № 904 от 28.12.1963 година за борба с дребното хулиганство, в редакцията му от ДВ, бр. 27/2009 година, в сила от 10.04.2009 година, а именно „глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева, което би било съответно на извършеното и отговаря на целите на закона.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 1, ал. 1 от УБДХ, Бургаският районен съд

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

НАЛАГА на основание чл. 6, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 1, ал. 1 от УБДХ на нарушителя М.Г.Д. - роден на *** година в град Б., с постоянен адрес в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** административно наказание  „ГЛОБА” в размер на 100.00 /СТО/ ЛЕВА.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала:
Р. Ж.