РЕШЕНИЕ
№ 2949 23.07.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета
година
В открито
заседание на единадесети юли 2018 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 7718 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1
от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
В.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, твърди, че се е намирала в трудово -
правни отношения с ответника ОУ “Димитър Талев” – П., с адрес **********, като
заемала длъжността “**************”, когато на 05.04.2017 г. със Заповед № ******
г. на **** на училището била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Заявява, че тази заповед била отменена от съда като незаконосъобразна. Със
Заповед № ****** г. отново била освободена от работа, тъй като не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа - ***************** със
специалност ********* съгласно изискванията по длъжностна характеристика,
връчена на служителя на 12.03.2018 г.
Счита
уволнението за незаконосъобразно. При сравнение на двете длъжностни
характеристики се установява, че текстът на новата такава, връчена със
заповедта за уволнение на 12.03.2018 г., съвпада изцяло с текста на
длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 21.06.2013 г. От съпоставката
на двете длъжностни характеристики -
тази, връчена на 05.04.2017 г. и връчената на 12.03.2018 г., става ясно, че в
новата са предвидени нови значими трудови функции, свързани с ****** на
училището, които липсват в предходната характеристика, а са отпаднали също
съществени трудови функции. По този начин се е стигнало до фактическо формиране
на нова длъжност. Следователно, трудовото правоотношение е можело да се
прекрати законосъобразно на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а не и на
посоченото в заповедта правно основание. Уволнението е незаконно, тъй като работодателят
противопоставя изисквания за нова длъжност, с нови трудови функции, макар
наименованието на длъжността да е запазено.
Заявява,
че избраното правно основание за уволнение от работодателя е тенденциозно, тъй
като за него не се ползва закрила по чл.333 от КТ, като в случая е налице
злоупотреба с право.
С
оглед изложената фактическа обстановка, от съда се иска да постанови решение, с
което се иска да признае уволнението на ищцата за незаконно и да постанови
неговата отмяна, да възстанови ищцата на предишната й работа, да осъди
ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 4962 лв. за времето,
през което същата е останала без работа за периода от 12.03.2018 г. –
12.09.2018 г., съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, на база
съответното брутно трудово възнаграждение на ищцата в размер на 827лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски. Представени са доказателства.
В
предоставения му едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявява, че исковата молба е неоснователна. Заявява, че след
възстановяване на ищцата на работа, след отмяна на уволнението, тя следвало да
изпълнява трудовите функции, залегнали в длъжностната характеристика от 2013 г.
Именно тези трудови функции тя изпълнявала до уволнението й с процесната
заповед. Ето защо не следва да се извършва паралел между длъжностните
характеристики от 2017 г. и 2018 г. С новата длъжностна характеристика се
въвеждат само по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на
същата длъжност, като е последната е запазена. Уволнението е извършено поради
липса на изискуемото от длъжностната характеристика вид и равнище на
образование, като ищцата не твърди да притежава такова.
Не
е налице и злоупотреба с права. През 2016 г. била предприета процедура по
съкращаване на щата поради липса на финансови средства, като следвало да се
съкратят 7 лица. Поради постъпили средства в началото на учебната година
процедурата по съкращаване в щата не е реализирана. Не било вярно и че ищцата
се е ползвала от закрилата по чл.333 от КТ поради налично заболяване, като тя
не била представила на работодателя си доказателства за наличието на такова
заболяване. В рамките на предоставените му правомощия работодателят е действал
добросъвестно при промяна на изискванията за заеманата длъжност. Извършеното
уволнение било правилно и законосъобразно, като същото е било извършено
съобразно законовите изисквания. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
При условията на евентуалност, а
именно в случай, че исковете бъдат уважени, е направено възражение за
прихващане на сумата от 883,06лв. – изплатено на ищцата обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ, платено на отпаднало основание, обезщетение за неспазено предизвестие,
от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Ангажирани са доказателства. Претендира
направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и от представеното лично трудово досие на ищеца, се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „**************”. Трудовото
правоотношение било прекратено със заповед на работодателя № ********* г. , на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на необходимото образование, а
именно висше образование бакалавър и/или магистър със специалност ***********.
Липсва спор и относно факта, че с длъжностна характеристика, утвърдена на 23.02.2017 г. със
заповед № ******** г. на работодателя, са променени изискванията за заемане на
длъжността „**************”. С решение № 296/ 25.01.2018 г., постановено
по гр.д. № 8172/ 2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
уволнението било признато за незаконно и отменено, като Б. била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „**************“. Със Заповед № *********
г. на **** на ответното училище, връчена на ищцата на същата дата, било
прекратено трудовото правоотношение, считано от 13.03.2018 г. на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, а именно *****************
със специалност „*******“ или „******“, или „*******“ съгласно изискванията по
длъжностна характеристика, утвърдена на 02.02.2018 г. В настоящото производство
се атакува законосъобразността на последнопосочената заповед.
Ищецът заявява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като е променен характерът на работата, като от старата длъжностна характеристика
отпаднали задължения по т.12, 17, 18, 22, 25, 26, 28, 29 вкл. В новата
длъжностна характеристика били включени нови задължения, които липсват в
старата такава – т.16,20,22,23,24,26, 27, 29. Съдът споделя наведеното възражение.
От съпоставката на двете длъжностни характеристики –
стара, утвърдена на 23.02.2017 г., и нова, утвърдена на 02.02.2018 г., се
установява, че от трудовите функции са отпаднали част от задълженията за
длъжността / т.12, 18, 22,25,26 и 28/ - за изготвяне на присъствена форма 76 на
персонала, водене на електронен опис за местонахождението на *** и краткотрайни
активи и своевременно отразяване на движението им, изготвяне на ********************,
за следене и проучване необходимостта от материали и докладване на ***- **** ***. Отпаднала е и отговорността
за ********** и др. В новата длъжностна характеристика са добавени нови трудови
функции / по т.22,23,24 и 29/ - за водене книгата за заповедите на ****, входящ
и изходящ дневник, ********************, нейната регистрация и организация за
предаването й.
При съпоставката се установява, че от изпълняваните
трудови функции са отпаднали съществени *********, а са възложени множество
допълнителни ********.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика в насока, че съгласно чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация
следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудово правоотношение
длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или
професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността
/изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ - съкращаване в щата.
В този смисъл е и Решение №
715/19.08.2005г. по гр.д. № 250/2003г. ІІІ г.о., Сб. Съдебна практика на ВКС,
ГК, 2005-06г., стр. 356, в което е прието, че уволнението е незаконно на
посоченото основание, ако работодателят противопоставя изискване за нова
длъжност, с нови трудови функции, които работникът не е изпълнявал по сключения
между страните трудов договор.
От съпоставката на трудовите задължения по двете длъжностни характеристики
се констатира, че в новата длъжностна характеристика са предвидени и нови значими трудови функции, свързани с
административната дейност на училището, които в предходната длъжностна
характеристика липсват, а са отпаднали също съществени
трудови функции, свързани с ******** на
училището. В резултат на разширяването на едни трудови функции и
намаляването на други се е стигнало до фактическо формиране на нова длъжност. В новата
длъжностна характеристика за длъжността „******” работодателят е възложил
съществени нови трудови функции, наложили и нови изисквания за заемане на
длъжността. Следователно, трудовото правоотношение е
могло да бъде прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ. Съдът
намира, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят противопоставя
изисквания за нова длъжност, с нови трудови функции, които ищецът не е
изпълнявал по сключения между страните трудов договор, макар и наименованието
на длъжността по длъжностната характеристика да е запазено. Следователно не са налице законовите предпоставки на извършеното уволнение
на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е основателен и доказан.
Следва да се посочи, че в настоящото производство на съпоставка подлежат
именно посочените по – горе длъжностни характеристики, а не и тази, утвърдена
през 2013 г. За този извод съдът съобрази обстоятелството, че преди предходното
уволнение на ищцата на същата е връчена длъжностна характеристика, утвърдена
през 2017 г. и макар уволнението, основано на нея да е било отменено от съда
като незаконосъобразно, то след възстановяването й на работа, трудовото
правоотношение се възстановява във вида преди уволнението. В случая
законодателят е въвел законова фикция в насока, че трудовото правоотношение не
се счита прекратявано.
С оглед пълнота ще се разгледат и останалите, наведени
от страните съображения.
Относно наведеното съображение от ищцата
за злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, съдът намира
следното :
Практиката на ВКС, напр. решение № 321/31.10.2011 г. по
гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по
гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и в множество други
решения по чл. 290 от ГПК
е претърпяла развитие. В нея категорично и еднозначно се приема, че при
проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху
преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по
целесъобразност - с оглед нуждите на работата - трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност. В решение № 321/31.10.2011 г. по
гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че
само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на
работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията
е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл - дали работодателят е
действал добросъвестно - в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ,
или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ.
В решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че
съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на
работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената
промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения
следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната
за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът
на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е
направен и в решение №
66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр. отд. на
ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя изисквания не
са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да прецени, че е
налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 239/21.05.2012 г. по
гр. дело № 799/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, където е прието
следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от
работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование
относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно
възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато
ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК,
в решение №
71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС
е прието следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в
различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е
оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване
да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ
(допустимо, възможно само по себе си правно действие) е използвана
целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ,
съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в
изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е
и решение №
58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС.
В настоящия случай обаче, при лежаща върху
ищеца доказателствена тежест да установи, че промяната на изискванията за
длъжността е продиктувана единствено от целта на работодателя да уволни именно
ищцата и то без да е необходимо разрешение по чл.333 от КТ, такива доказателства
не бяха ангажирани. Макар ответникът да признава, че през 2016 г. е щял да
съкрати тази длъжност, той заявява, че наред с нея щял да съкрати още 6
длъжности, което обстоятелство се установява от представените от него
документи. В тази насока съдът намира възражението на ищеца за злоупотреба на
работодателя с правото на уволнение, за неоснователно и недоказано.
Предвид посочената по – горе задължителна практика на
ВКС, то и не следва да се обсъждат наведените от ищцата съображения относно
посочените в заповедта мотиви на работодателя.
С оглед
изложените по –горе пороци на заповедта за прекратяване на правоотношението, то
уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед
уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорният такъв за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок от незаконното уволнение
работникът има право на обезщетение за оставане без работа. Ищецът претендира
такова обезщетение за период от шест месеца – в периода 12.03.2018 г. –
12.09.2018 г. От постъпилото удостоверение от ТД на НАП – П. се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника до
22.06.2018 г. ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение,
поради което и искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде уважен за
посочения период, а за останалия претендиран такъв – следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Относно размера на претенцията: От представеното
удостоверение от работодателя се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за пълен работен месец преди уволнението, а именно за
м.юли 2016 г., възлиза на 827,28лв., а
обезщетението за оставане без работа – на 2875,65лв. / изчислено на база 15
работни дни за м.март 2018 г. – 590,85лв., за два пълни работни месеца – април
и май 2018 г. – 1654,56лв. и за 16 работни дни от м.юни 2018 г. – 630,24лв., на
база дневно възнаграждение от 39,39лв./. Претенцията на ищеца ще се уважи в
посочения размер, а до пълния претендиран такъв – ще се отхвърли като
неоснователна.
С оглед уважения иск по чл.225, ал.1 от КТ съдът
следва да се произнесе и по направеното от ответника евентуално възражение за
прихващане. Ответникът представи копие от фиш за работна заплата за м.март 2018
г., с който целеше доказването на изплащането на претендираното
обезщетение по чл.220 от КТ в размер на
883,06лв. и извлечение от сметка, от което се установява изплащане на това
обезщетение чрез превод по банкова сметка ***, които не са оспорени от последната.
Обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ представлява обезщетение за неспазено
предизвестие, т.е. същото е дължимо на основание прекратяването на трудовото
правоотношение. С оглед отмяна на уволнението, то в полза на работодателя
възниква претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание, поради
което и работникът дължи връщането му на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. С оглед
неоспорването на представените доказателства – копие от фиш и извлечение от
банкова сметка, ***, че обезщетението е изплатено на ищцата. Ето защо съдът
намира, че следва да извърши прихващане на двете насрещни вземания до размера
на по- малкото от тях, като искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да се уважи до
размер на 1992,59лв., а до размера от 2875,65лв. – да се отхвърли като погасен
поради прихващане.
Главницата ще се присъди наред със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
претендира заплащане на адв. възнаграждение, като с оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в размер на
800,52лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете, на същия
ще се присъди сумата от 115,69лв.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 244,70лв./ по 80лв. за уважените неоценяеми искове и 79,70лв. за
уважения осъдителен иск за обезщетение, както и държавна такса в размер на 5лв.
за издадено на ищеца съдебно удостоверение/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със заповед № *********г.
на **** на Основно училище „Димитър Талев“, с административен адрес **********,
с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, считано от
13.03.2018 г., е прекратено трудовото правоотношение с В.А.Б., ЕГН **********,***, и като
такова го ОТМЕНЯ, като възстановява
ищеца В.А.Б., ЕГН **********, на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност – “**************”, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Основно училище „Димитър Талев“,
с административен адрес *********, представлявано от **** И.М.Ч., да заплати на
В.А.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1992,59лв./хиляда деветстотин
деветдесет и два лева и 59 ст./, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението в периода 12.03.2018 г. до
22.06.2018 г.вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 800,52лв./осемстотин лева и 52ст./ –
разноски по производството, представляваща заплатено адв. възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, като за разликата над уважения до
размер на 2875,65лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на работодателя за изплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 883,06лв., основанието за което е
отпаднало, а до пълния предявен размер от 4962 лв. и за периода 23.06.2018 г. –
12.09.2018 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.А.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Основно училище
„Димитър Талев“, с административен адрес *********, представлявано от **** И.М.Ч.,
сумата от 115,69лв. / сто и
петнадесет лева и 69ст./ - разноски за заплатено адв. възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Основно училище „Димитър Талев“, с административен
адрес *************, представлявано от **** И.М.Ч., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 244,70лв./двеста четиридесет и четири лева и 70ст./ – държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 25.07.2018 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ