№ 970
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241100510902 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадени и от двете страни въззивни жалби
срещу Решение №8046/30.04.2024г. по гр.д. 40366/2022г. по описа на СРС, 50-
ти състав, с което И. Г. Л., ЕГН **********, е осъден да заплати на Н. Н. А.,
ЕГН **********, на основание чл.45, ал.1, във вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл.51 от
ЗАдв, сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода 26.10.2021г.-20.07.2022г., настъпили в
резултат от неоказана ефективна правна помощ при процесуално
представителство по реда на чл.95 от ГПК по ч. гр. дело №2712/2021г. по
описа на РС – Пазарджик, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 27.07.2022г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 1 000 лева и за периода 01.10.2021г.-25.10.2021г.
С депозираната от ответника И. Л. въззивна жалба се обжалва
постановеният съдебен акт в частта, в която предявеният от ищеца Н. А. иск с
правно основание чл.45, ал.1, във вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл.51 от ЗА е уважен.
Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че е налице неоказана на
ищеца правна помощ по ч. гр. дело №2712/2021г. по описа на РС – Пазарджик,
вследствие на което същият е претърпял неимуществени вреди. Разяснява се,
че предмет на посоченото частно дело е било обезпечаването на доказателства
по реда на ГПК във връзка с претърпян от ищеца инцидент в затвора в гр.
Пазарджик. Твърди се, че целта на образуваното производство е била
установяване на служителите, които са употребили физическа сила спрямо
1
ищеца, като се поддържа, че същата е била постигната с подадения от адвоката
сигнал и образуването на пр. пр. №4155/2021г. на РП-гр. Пазарджик, в
резултат на което вреди не са настъпили за ищеца. Поддържа се, че към
момента на първия регистриран в представената по делото справка преглед
ищецът не е бил уведомен, че производството за обезпечаване на
доказателства е било прекратено, поради което няма как здравословните му
проблеми да бъдат породени от това обстоятелство. Твърди се, че при
провеждане на останалите отразени в справката прегледи същият вече е бил
наясно със самоличността на упражнилите физическа принуда спрямо него
служители в затвора, поради което и те не биха могли да бъдат обвързани с
неуспешното протичане на гражданското производство. Поддържа се, че
дадените от свидетеля Д. Г. показания не касаят процесния период, тъй като се
отнасят за събития от 2014г.. Обобщава се, че по делото не са налице
доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие
прекратяването на производството по ч. гр. дело №2712/2021г. Предвид
изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което предявената претенция да бъде изцяло
отхвърлена.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ищеца Н. А., с който се оспорва нейната основателност.
Ищецът Н. А. е подал и въззивна жалба срещу постановения съдебен акт
в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск. Поддържа се, че
ответникът не му е предоставил ефективна правна помощ, като неговите
действия са довели до невъзможност да бъдат обезпечени доказателства за
нанесения му от надзирателите в затвора в гр. Пазарджик побой. Твърди се, че
в резултат на това същият е претърпял болки и страдания, изразяващи се в
„безсъние, главоболие и психически срив“. Посочва се, че от представената по
делото медицинска справка е видно, че за периода 26.10.2021г.-20.07.2022г.
има регистрирани няколко прегледа по повод негови оплаквания за киселини и
главоболие, за лечението на които са му били предписани различни
медикаменти- фамотидин, беналгин и валидол. Отбелязва се, че освен
влошаване на здравословното му състояние, ищецът е изпитал и сериозно
емоционално безпокойство от действията на процесуалния му представител,
като видно от показанията на свидетеля Д. Г., същият е изживял силен
емоционален срив. С оглед на изложеното се поддържа, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е крайно недостатъчно за
компенсиране на претърпените от него неимуществени вреди, поради което се
отправя молба за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и
уважаване на иска в пълния предявен размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От книжата по приложеното ч.гр. д. № №2712/2021 г. по описа на РС –
Пазарджик се установява, че ищецът Н. А. е подал молба по чл.207 от ГПК с
искане за допускане на обезпечениe на доказателства по бъдещ иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по твърдения за извършен
2
спрямо него деликт в затвора в гр. Пазарджик – физическо насилие от
надзиратели. Със същата молба е поискано предоставяне на правна помощ по
образуваното дело и освобождаване от държавна такса.
С Определение №1459/03.08.2021г. РС-гр. Пазарджик е оставил без
движение молбата по чл.207 от ГПК, освободил е молителят от заплащане на
държавна такса и му е предоставил правна помощ.
С Определение №1618/01.09.2021г. РС-гр. Пазарджик е назначил за
процесуален представител на молителя Н. А. адвокат И. Л., като е разпоредил
да му бъдат връчени постановените по делото определения.
На 13.09.2021г. в изпълнение на дадените от съда указания е постъпила
молба от адв. Л. в качеството му на процесуален представител на Н. А..
С Разпореждане №5055/13.09.2021г. РС-гр. Пазарджик отново е оставил
производството по чл.207 от ГПК без движение, като е дал срок за
отстраняване на нередовностите на подадената молба, състоящи се в
посочване на трите имена на ответниците по бъдещия иск, както и
представяне на преписи от подадената на 13.09.2021г. молба.
Видно от приложената по делото разписка, съобщението за
постановеното от съда разпореждане е получено от адв. Л. на 24.09.2021г.
На 28.09.2021г. в РС-гр. Пазарджик е постъпила молба от адв. Л., с която
същият е представил исканите от съда преписи от молбата от 13.09.2021г.,
като е отправил искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
информация за имената на двамата служители, които са причинили телесни
повреди на ищеца Н. А..
С Разпореждане №5396/29.09.2021г. РС-гр. Пазарджик е издал
поисканите съдебни удостоверения.
С Определение №2027/2021г. съдът е прекратил производството по
делото поради неотстранени в срок нередовности на молбата, като
постановения от него акт е потвърден с Определение №296/17.11.2021г. от
ОС- гр. Пазарджик.
Видно от приложената по делото разписка, ищецът Н. А. е уведомен
лично за определението, с което производството е било прекратено, на
26.10.2021г.
По делото е представена медицинска справка от 11.12.2023г., издадена
от МЦ Затвор- гр. Пазарджик, от която се установява, че за периода
01.10.2021г.-20.07.2022г. по отношение на ищеца Н. А. са регистрирани
няколко прегледа, първият от които на 18.10.2021г., а последният- на
27.06.2022г., като оплаквания му са били за киселини и главоболие и са му
предписвани едни и същи медикаменти – фамотидин, беналгин и валидол.
В рамките на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят
Д. Г., който разяснява, че от 2014г. пребивава в съседна на ищеца килия в
затвора в гр. Пазарджик и чува всичко, което се случва при него. Посочва, че
след като ищецът претърпял инцидент със служителите в затвора дълго се
ядосвал, викал и често го будел през нощта. Уточнява, че ищецът бил
3
изпаднал в безизходица от факта, че адвокатът му не бил спазил срока за
отстраняване на нередовностите на подадената от него молба, поради което
заведеното от него пред РС-Пазарджик дело било прекратено.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към
мотивите на първоинстанционния акт. Същевременно в изпълнение на
задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да
изложи свои собствени мотиви по съществото на спора във връзка с
наведените в жалбата доводи намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл.45, ал.1, във вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл.51 от ЗАдв. Съгласно чл.51
от ЗАдв адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по ЗАдв, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
и сл. от ЗАдв, адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и
чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен
за необходимите за професията доверие и уважение, като при упражняване на
професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да
защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и
точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения, като при или
по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и
похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка
на закона и на адвокатската етика. Отговорност на адвоката за вреди може да
бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на
пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши
надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на
съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не отговаря за
вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил
всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.
Съобразно разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗАдв, адвокатът е длъжен да води
възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на ЗПП, със
същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
С оглед на изложеното и предвид установената по делото фактическа
4
обстановка настоящият въззивен съдебен състав намира за доказано виновно
неизпълнение от страна на адв. Л. на задълженията му да защитава правата и
законните интереси на ищеца Н. А. по най-добрия начин в рамките на
производството по ч. гр. дело №2712/2021г. по описа на РС- гр. Пазарджик. От
представените по делото доказателства се установява, че след като ответникът
в качеството му на процесуален представител на ищеца е получил
разпореждането, с което производството по делото повторно е оставено без
движение за отстраняване на констатирани нередовности, същият надлежно е
депозирал молба, с която частично е изпълнил дадените му от съда указания,
като е поискал издаването на съдебни удостоверения, с помощта на които да
се сдобие с необходимата информация за отстраняване и на останалите, но е
пропуснал да поиска от съда удължаване на предоставения му за тази цел
срок, поради което и подадената от ищеца молба по чл.207 от ГПК е била
върната. От изложеното следва, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между прекратяването на инициираното от ищеца производство за
обезпечаване на доказателства и неуспешното изпълнение на задължението на
адвоката за защита на неговите интереси, състоящо се в случая в обезпечаване
на неговото законосъобразно развитие. В този смисъл доводите на ответника
относно подадения от него сигнал до прокуратурата, в резултат на който се е
постигнал целения с прекратеното производство резултат са неоснователни,
тъй като протИ.правното поведение на адвоката се изразява в неполагането на
дължимата от него грижа за защита правата на представляваното от него лице
в рамките на образуваното частно гражданско производство, а не
непостигането на желания от това лице резултат. Както бе посочено по-горе,
задължението за предоставяне на ефективна правна помощ е задължение не за
постигане на резултат, а за използване на средства, като адвокатът не отговаря
във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат, а само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на негов пропуск да упражни
някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална
възможност за това, какъвто е и настоящият случай. Нещо повече, от
показанията на свидетеля Д. Г. се установява, че част от преживените от ищеца
негативни емоции се дължи именно на усещането, че същият не може да
разчита на професионалните умения на назначения му процесуален
представител при защита на своите права и интереси. За тяхното наличие
свидетелства и представената по делото справка, която макар да удостоверява
извършени и извън процесния период прегледи на ищеца, които няма как да
бъдат обвързани с процесните събития, представлява също и източник на
информация за възникнали по време на този период здравословни проблеми.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че предявеният от
ищеца иск с правно основание чл.45, ал.1, във вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл.51 от
ЗАдв се явява доказан по основание. Същевременно съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст.
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства за
понесените от ищеца вреди, настоящият съдебен състав намира, че районният
съд правилно и обосновано е определил размера на присъденото му
5
обезщетение. Наведените от ищеца в подадената въззивна жалба доводи за
преживени от него болки и страдания с по-голям интезитет съдът намира за
недоказани. В действителност от разпита на свидетеля Д. Г. се установява
породеното у ищеца силно разочарование от действията на назначения му
процесуален представител, довели до прекратяване на заведеното от него
дело, но същото е силно повлияно и от цялостното му емоционално състояние
вследствие развилия се между него и надзирателите в затвора в гр. Пазарджик
конфликт, за възникването на който ответникът не може да бъде държан
отговорен.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че като е
достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, поради което същото
следва да бъде изцяло потвърдено.
Относно разноските:
Предвид съотношението между уважената и отхвърлената част от иска,
предмет на въззивното производство, съдът намира, че разноски се следват и
на двете страни по делото. В рамките на настоящото производство такива се
претендират единствено от ответника И. Л., който претендира сумата от 25
лева, представляваща държавна такса за подадената от него въззивна жалба и
сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд. Доколкото пред
настоящата инстанция не се представят доказателства за изплащане на
подобно възнаграждение, съдът намира претенция за разноски в тази част за
неоснователна. Следователно съразмерно на отхвърлената част от предявения
иск на ответника се дължи сума в размер на 22,50 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №8046/30.04.2024г., по
гр.д.40366/2022г. по описа на СРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, да заплати на И. Г. Л., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 22,50 лева,
представляваща заплатена държавна такса за подадената от страната въззивна
жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7