Р Е
Ш Е Н
И Е
№
27 февруари 2014 година
гр.С.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение, I-16 състав, в о т к р и т о заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.Т., като разгледа докладваното от съдията Георгиева
гражд.дело №150 описа на съда за 2013
година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Софийският градски съд е сезиран с искова молба от “Р.К.” ООД гр.С. против “Р.” ЕООД ***, с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за вреди от забавянето на изпълнението на влязлото в сила между страните решение на СРС, ГК, 26 състав по гр.д.№10810/2004 г., в резултат на постановеното спиране на изпълнението, по инициатива на „Р." ЕООД в производството по чл.303 и сл. от ГПК, изразяващи се в лишаването на ищцовото дружество от възможността да ползва присъдения му имот: магазин с площ около 154 кв.м., находящ се в гр. С., в сградата на бул. „В." N */*, построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на гр. С., местност „Ц.", при граници: бул. „В."' N 50, етажна собственост на бул. „В." N ** и бул.„В.”, в периода от 03.11.2011 г. (датата на постановяване на окончателното решение на ВКС) до 02.01.2013 г. (датата на подаване на настоящата искова молба), в размер общо на 135 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; и иск за присъждане на обезщетение за ползването без основание на процесния имот, собственост на ищцовото дружество – описаният магазин, находящ се на бул."В." N **, в периода от 02.01.2008 г. до 02.11.2008 г., в който е било висящо исковото производство за предаване на владението на имота между страните, чрез който период ищцовото дружество е било лишено от възможността да ползва собствения си имот, като претендира обезщетение в общ размер 90 000 лева, , ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаванне на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът, с писмения си отговор в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че искът за обезщетение за вреди поради спирането на принудителното изпълнение по чл.282, ал.4 от ГПК е неоснователен, тъй като такива не са настъпили за ищеца. Оспорва и иска за неоснователно обогатяване, като твърди че не е налице материалната предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение- връзка между претендираното бедняване на ищеца поради лишаването от ползването върху процесния имот, за сметка на неоснователно обогатяване на ответника. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представените по делото доказателства, с решение на СРС, ГК, 26 състав от
16.02.2007 г. по гр д. 10810//2004 г., предявеният от “Р.К." ООД
срещу „Р." ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗСоб, за предаване на
владението на недвижим имот: магазин, с площ около 154 кв.м., находящ се в гр. С.,
в сградата на бул. „В." N **,
построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на гр. С., местност „Ц.", при
граници: бул. „В." N **,
етажна собственост на бул. „В." N ** и бул. „В.", е уважен. Решението е влязло в сила на
03.11.2011 г., когато е постановено, и влязло в сила, окончателното решение №
52/03.11.2011 г. на II ТО, ВКС по гр.дело № **5/09г., с което е отхвърлена
касационната жалба на ответника „Р." ЕООД срещу решение № 349 от
03.11.2008 г. по гр.д. N 2461/2008 г. на Софийски градски съд, IV „в"
състав, потвърждаващо първоинстанционното. Въз основа на влязлото в сила
решение и издаден изпълнителен лист по молба на “Р.К.” ООД с вх. №
4499/08.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № 940/2011 г. при ЧСИ Н.К.
- рег. N 789 в Камарата на ЧСИ, за въвод във владение на „Р.К." ООД в
процесния имот. Представени са ПДИ изх.№ 7530/10-11-
Представен е протокол на ЧСИ (л.99), с който насроченият въвод е бил отсрочен. Насрочен е нов въвод на 04.02.2013 г. Представен е протокол за въвод във владение от 18.12.2013 г. по същото изп.дело, видно от който магазинът се ползва от дружество –наемател на трето лице “Д.Е.П.” ЕООД, което е направило възражение по чл.523, ал.2 от ГПК и заявило свои права върху имота.
От
обективното и компетентно заключение на единичната съдебно техническа
експретиза и заключението на вещите лица по допълнителната и повторна експертиза,
назначена от съда по същата задача, при изследване по сравнителния и пазарния метод, средната
наемна цена за имот от същия вид, квадратура, месторазположение и
предназначение, както и индивидуалните характеристики на имота, е 31, 86 лв. –
за
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове първият от които е за присъждане на обезщетение за вреди от забавеното изпълнение, в следствие на спирането му по реда на чл.309, ал.1 вр. с чл.282, ал.2, т.2 от ГПК. Отговорността на ответника в тези случаи е специфична безвиновна деликтна отговорност. Предпоставките за уважаване този иск са: предприето от ищеца срещу ответника принудително изпълнение, възоснова на подлежащо на принудително изпълнение съдебно решение (или респ. обжалвано пред касационната инстанция, но невлязло в сила решение) за въвод във владение, допуснато спиране на изпълнението от касационния съд, неоснователност на спирането и вреди. В тежест на ищеца е да установи всички предпоставки, които обуславят основателност на иска му. От ищеца бяха представени по делото и събрани доказателства за това, че има предприето принудително изпълнение за въвод във владение въз основа на съдебното решение, чиято отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК е била поискана от ответника “Р.”ООД и за спирането му. По делото обаче не се установи ищецът да е претърпял имуществени вреди съизмерими с пропуснатите ползи от имота, поради спиране на принудителното изпълнение. Заключението на съдебната експертиза не е доказателство за това, че е претърпял вреди, тя е годно доказателствено средство само относно техния размер. По делото не се посочиха и представиха доказателства, че ищецът е могъл да получи граждански плодове от имота, но поради осуетения въвод във владение това не е станало- и доказателства, които да обосновават извода, че вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 135 000 лв., за ползването на имота, за период от 03.11.2011 г. до 02.01.2013 г. в резултат на спирането на изпълнението на влезлите в сила съдебни решения, причина за което е искането на „Р." ЕООД е неоснователен.
Вторият от
обективно съединените искове също е недоказан и поради това неоснователен. Същият намира правното
си основание в чл.59, ал.1 от ЗЗД и с него се претендира обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника от неоснователното ползване през исковия
период, в който пък ищецът е бил лишен от ползването на собствения си имот
поради това. В случая, с влязло в сила съдебно решение на СРС по гр.д. №
10810/2004 г. с което е уважен предявеният от “Р.К.”ООД иск по чл.108 от Закона
за собствеността, се установява
упражняване на фактическа власт от ответника към определен момент - приключване
на устните състезания, и то доказва упражняването на фактическа власт върху
процесния магазин от ответното дружество, чрез негови наематели. Исковата
претенция обаче обхваща целия период, в който е било висящо делото пред първата
инстанция по предявения иск по чл. 108 от ЗС, приключило с осъдително решение
за ответника да предаде владението върху процесния магазин на „Р.К." ООД. Съдебното
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно обстоятелството, че „Р."
ЕООД е владяло имота на „Р.К." ООД от датата на подаване на исковата молба
през
По делото са представени писмени доказателства относно извършен въвод във владение от 18.12.2013 г. спрямо трето лице, предявяването на иск за защита на самостоятелни права върху имота от това трето лице, но тези обстоятелства не обосновават искането за спиране на производството по настоящето дело и това искане бе отхвърлено.
С оглед на изложеното, съдът намира че предявените искове са недоказани и неоснователени и следва да се отхвърлят с решението по делото. Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 270 лв. за възнаграждения на вещи лица, както и за адвокатско възнаграждение, но тъй като по делото не се установи неговия размер, съдът не следва да присъжда такова.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Р.К.” ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”В.” №*** и съдебен адрес гр.С., ул.”Л.”№**, ет.*, офис* против “Р.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “К.С.”, бул.”С.”№55 иск за присъждане на обезщетение в общ размер 135 000 ( сто и тридесет ш пет хиляди) лева, за вредите причинени, в резултат на спирането на изпълнението, по искане на ответника „Р." ЕООД, на влязлото в сила съдебно решение от 16.02.2007 г. по гр.дело № 10810/2004 по описа на Софийски районен съд, гражданска колегия, 26 състав за предаване на владение на недвижим имот: магазин с площ около 154 кв.м., находящ се в гр. С., в сградата на бул. „В." N **, построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на гр. С., местност „Ц.", при граници: бул. „В."' N 50, етажна собственост на бул. „В." N ** и бул. „В., поради лишаването му от ползване на имота в периода от 03.11.2011 г. до 02.01.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (02.01.2013 г.) до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Р.К.” ООД с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”В.” №*** и съдебен
адрес гр.С., ул.”Л.”№**, ет.*,
офис *
против “Р.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “К.С.”, бул.”С.”№** иск за присъждане на
сумата от общо 90 000 (деветдесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за ползването
на имот: магазин с площ около 154 кв.м., находящ се в гр. С., в сградата на
бул. „В." № **,
построена в УПИ I и VII от кв. 351 по плана на гр.
С., местност „Ц.", при граници: бул. „В." N **, етажна собственост на
бул. „В." № ** и
бул. „В.", от което е бил лишен в
периода от 02.01.2008 г. до 02.11.2008 г., ведно със законната лихва върху тази
сум, считано от датата на подаване на
исковата молба (02.01.2013 г.) до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Р.К.” ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”В.” №*** и съдебен адрес гр.С., ул.”Л.”№**, ет.*, офис * да заплати на “Р.” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., район “К.С.”, бул.”С.”№**, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, сумата от 270 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: