Решение по дело №91/2019 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

20.11.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2020                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 първи състав

На 03 (трети) септември                                                                 Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                       Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 91 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „....“ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Ю.Х. – управител срещу НП №27-0000763/08.03.2019 г. издадено от Директора на Дирекция“И.Т.“-гр.Ш..          

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за намаляване на санкцията в минималния предвиден в закона размер.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от пълномощник на дружеството и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – “И.Т.” гр.Ш. счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 31.01.2019г. служители на Д. „И.п.т.” – С.К. и П.С., извършили проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство в обект, ползван от жалбоподателя. Обектът представлявал офиси– стаи, находящи се в сградата на Народно читалище „Х.Б.1923“ с адрес ул.“Г.Д.“№40, ет.2, с. Б.Р., О.В., обл. Ш.. Достъпът до тези помещения се осъществявал от вход на сградата и през коридор, в който имало и други помещения, функциониращи като библиотека и Център за професионално обучение. В хода на осъществената проверка проверяващите служители и свидетели по делото установили, че дружеството е работодател на две лица по сключени граждански договори за лекторска работа-обучение на трети лица - 15 курсисти. В самото помещение, в което се осъщетвявало обучението нямало поставен пожарогасител. Проверката била надлежно обективирана в Протокол №ПР 1903521 от 31.01.2019г., с която на дружеството били дадени съответните предписания. На 08.02.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0000763 за това, че дружеството „....” ЕООД, в качеството си на работодател, при осъществяване на дейността си, не е изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица, назначени по граждански договори, тъй като не са осигурени необходимите и изпитани пожаротехнически средства за пожарогасене, което осъществявало фактическия състав на нарушение на чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил подписан от управителя. Дружеството не се възползвало от законното си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да депозира писмени възражения. Въз основа на така съставения и връчен акт за установяване на административно нарушение Директорът на Д. „И.п.т.”- *** издал Наказателно постановление №27-0000763 от 08.03.2019г., с което за установеното нарушение на дружеството, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.

            Горната фактическа обстановка съдът счита за установена от приетите по делото писмени докателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и логични.  

    При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Настоящата инстанция намира, че административно-наказващия орган е следвало да посочи конкретната материално-правна разпоредба изискваща наличието на пожаротехническо средство в офиса на дружеството жалбоподател, което не е било направено и е ограничило правото на защита на санкционираното лице и възможността за контрол за законосъобразност от съда.

В съставените АУАН и НП, като нарушена материално-правна норма е посочена единствено разпоредбата на чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно която „в зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората, работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене“. От формулировката на текста, е видно, че нормата регламентира безопасни условия на труд в сгради и не съдържа конкретно изискване за брой и вид пожаротехнически средства, а това изискване е поставено в зависимост от други фактори, които в настоящия казус не са изяснени в хода на административно-наказващото производство. По своята същност нормата е препращаща, като оборудването на обекти с пожаротехнически средства, техния вид и количеството е определен съгласно приложение №2 към чл.3 ал.2 от Наредба №Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба № 8121з-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г./. За обект „Читалище“, предвид класа на функционална пожарна опасност- Ф2.1, съгласно т.26, раздел 2- „обществени сгради“, на 400кв.м. се изискват нормативно 1 брой пожарогасител с клас на праха АВС, с вместимост 6 кг. и 1 брой пожарогасител на водна основа.  Поради непосочване на препращата разпоредба, както и АУАН, така и в НП, административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН. Обстоятелствата от обективната страна на нарушението, както в АУАН, така и в НП, са описани непълно и неясно, което също е съществено процесуални нарушение по чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН.

Освен това Наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата и при неправилно приложение на материалния закон. АНО не е изследвал дали има поставени такива пожарогасители в сградата. В двата подзаконови нормативни акта, които регламентират изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, няма изискване за поставяне на пожарогасител по отношение на стая в сграда, а единствено за помещения със специално предназначение в административни сгради с площ  100 m2, сред които липсва офис. От събраните по делото доказателства се установи, че в сградата на читалището е имало поставен пожарогасител. Което означава, че нарушението не е извършено от обективна страна.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

   Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №27-0000763/08.03.2019 г. издадено от Директора на Дирекция“И.Т.“-гр.Ш., с което на „....“ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Ю.Х. – управител, за нарушение по чл.225, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1800.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред А.С.гр. Ш. по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                                                 Районен съдия: