РЕШЕНИЕ
№ 21293
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110116933 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесетa, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото първоначално е било образувано е по искова молба, подадена от А. В. Д.,
EГН **********, чрез адв. К. Г., с която срещу ****** е предявен отрицателен
установителен иск за сумата 4872,08 лева по издадена от ответника фактура №
******/08.03.2024 г.
Постъпил в срок отговор на исковата молба, с която ответникът е заявил искане
за съединяване за общо разглеждане в едно производство на образуваните по искови
молби на ищеца срещу ответника гр.д. № 16934/2024 г. по описа на 159 с-в, гр.д. №
16935/2024 г. по описа на 31 с-в и гр. д.№ 16936/2024 г. по описа на 157 с-в.
Служебно са изискани справки относно страните, предмета и етапа на
производствата по посочените дела, както и на екземпляри от исковите молби, по
които тези дела са били образувани. Такива са предоставени по настоящото дело, като
въз основа на същите, съдът e приел, че са били образувани различни производства
между едни и същи страни във връзка с издадени от ответника фактури за ел.енергия,
начислена за един и същ кл. № ****** - вилен имот на ищеца в гр. ******. Ищецът
отрича да дължи сумите на ответника на едни и същи основания. Като е констатирал,
че се касае за едно и също правоотношение и тъй като делата са се намирали на един
и същ етап, за процесуална икономия съдът с определение № 22864/03.06.2024 г. е
съединил за разглеждане в общо производство и издаване на общо решение под
номера на настоящото дело гр.д. № 16933/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в. следните
висящи граждански дела между същите страни, които имат връзка помежду си, а
именно: гр.д. № 16934/2024 г. по описа на 159 с-в, гр.д. № 16935/2024 г. по описа на 31
с-в и гр. д.№ 16936/2024 г. по описа на 157 с-в.
В исковите молби се твърди, че при справка за дължими суми ищецът е
1
установил, че от страна на ответника са издадени фактура с № ******/08.03.2024 г. на
стойност 4872,08 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. за задължение от ищеца в
размер на 2358,36 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева;
фактура № ******/08.03.2024 г. за сумата 4867,27 лева. Твърди се, че фактурите не са
били изпратени на ищеца и той не е бил уведомен за издаването им. Посочено е, че
партида с кл. № ****** е била открита на името на ищеца за вилен имот на адрес в гр.
******, който не се ползва, като ел. енергия се консумирала единствено за включване
на СОТ и дежурно осветление. До момента на издаване на процесните фактури
регулярно се заплащали дължимите суми. С оглед изложеното, ищецът оспорва да е
ползвал посоченото във фактурите количество ел. енергия, като твърди, че сумите са
начислени незаконосъобразно. Оспорва начина и методиката, по които са определени
посочените количества кВт/ч. Ищецът /в качеството си на потребител/ счита, че не
дължи процесните суми поради начална липса на основание. Във фактура №
******/08.03.2024 г. било посочено, че претендираната сума представлява количество
ел. енергия за периода 04.12.2023 г. – 03.01.2024 г., във фактура № ******/08.03.2024 г.
било посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за
периода 04.02.2024 г. до 18.02.2024 г., във фактура № ******/08.03.2024 г. било
посочено, че претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода
04.01.2024 г. до 03.02.2024 г., във фактура № ******/08.03.2024 г. било посочено, че
претендираната сума представлява количество ел. енергия за периода 03.11.2023 г. до
03.12.2023 г. Ищецът поддържа, че не било възможно за посочените периоди да бъде
начислена фактурираното количество енергия, оспорва същата да е реално
консумирана. Поддържа, че е изправна страна по правоотношението, както и че
доставчикът на ел. енергия не е представил конкретни данни и доказателства, че в
процесния обект електрическата енергия се измерва от законно монтирано,
сертифицирано по реда на Закона заизмерванията и Правилата за измерване средство
за търговско измерване (СТИ) – електромер, нито кой точно от намиращите се на
улицата пред дома му електромери касае абонатния номер и партида на ищеца. На
следващо място, ищецът твърди, че ответникът претендира суми, за които били
съставени частни изходящи от ЕРП и доставчика на ел. енергия документи, изготвени
в отсъствие и без знание и съгласие от страна на абоната. Въведено е възражение за
погасяване на процесните вземания по давност. Моли се за постановяване на решение,
с което да се признае за установено несъществуването на задълженията, за които са
издадени горепосочените фактури. Претендират се разноски.
Ответникът не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия с кл. № ****** относно
процесния имот. Твърди се, че ищецът е потребител на ел. енергия за имота преди
започването на упражняване на лицензионна дейност от страна на ****** /01.01.2007
г./ и между страните за периода до 18.03.2023 г. са действали Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ******, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г.,
издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №
ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, а след 18.03.2023 г. действали Общи условия за
продажба на ел. енергия на ******, одобрени с Решение № ОУ-3/10.03.2023 г. на
КЕВР, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, в сила от 18.03.2023 г., като ответникът
посочва, че съгласно разпоредбите на ЗЕ /чл. 98а, ал. 4, чл. 98б, ал. 4, отм. в редакцията
преди ДВ, бр. 54/, договорът обвързва страните и без изричното му писмено приемане.
Твърди се, че за процесния обект е било монтирано СТИ, но до него не е имало
достъп, тъй като имотът, в който се намирало, бил ограден и заключен. Посочва се, че
за периода от края на 2015 г. до 19.02.2024 г., до СТИ не е бил осигуряван достъп, не е
бил подаван самоотчет от потребителя. Ответникът твърди, че на 19.02.2024 г. при
2
оператора на електроразпределителната мрежа е постъпил сигнал за липса на
електрозахранване. При отстраняване на причините за тази липса и съответно при
осигурен достъп, бил извършен демонтаж на СТИ – видно от констативен протокол №
******/19.02.2024 г., съставен съгласно изискванията на чл. 49, ал. 2 от Правилата за
търговия с ел. енергия. Видно от протокола, СТИ било демонтирано при следните
показания – дневна тарифа – 054 050 кВтч и нощна тарифа – 029 788 кВтч. Отчетеното
количество /77 318 кВтч/ било подадено за фактуриране към крайния снабдител
******, в резултат на което били издадени процесните 4 бр. данъчни фактури.
Поддържа, че ищецът не е оспорил Общите условия, в които е посочено как се
формира задължението за ел. енергия, като допълва, че във фактурите е отразена
реално доставената и отчетена от СТИ ел. енергия. Твърди се, че за времето през което
не е бил осигурен достъп до СТИ, изчисленията са правени на базата на
средноаритметичната величина на потребеното количество. Посочва се, че
отразените задължения касаят години, през които е консумирана ел. енергия,
която не е била заплащана. Ответникът сочи, че не притежава лицензия за дейността
по разпределение на ел. енергия, поради което в предмета на дружеството не попадат
дейности по измерване на ел. енергия, отчитане на показания, проверка, подмяна и
монтаж на средства за търговско измерване, включително преустановяване и
възстановяване на електрозахранването на обекти, а издава фактури въз основа на
предоставените от оператора на електроразпределителната мрежа данни за измереното
количество ел. енергия. Оспорва се задълженията на ищеца да са погасени по давност,
тъй като не се касае за бездействие от страна на кредитора, а за обективна
невъзможност да се установи задължението на ищеца. Счита, че отразените във
фактурите кратки периоди на потребление са ирелевантни, като следва да се съобрази
действителното потребено количество ел. енергия. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: че между страните е налице
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия за
битови нужди за обект с клиентски номер ******, регистриран на името на ищеца за
вилен имот в гр. ******. Не е спорно също така, че на 22.03.2024 г. ответникът е издал
процесните четири фактури, като със същите за периода 03.11.2023 г. – 18.02.2024 г.
вкл. е фактурирал наличието на вземане за цена на електроенергия в общ размер на
сумата 16 969,79 лева.
От страна на ответника е представена справка от информационна система
относно показанията на СТИ № ****** за потребител с аб. № ****** за клиент А. Д..
За периода 19.11.2015 г. 02.11.2023 г. периодично е отбелязвано, че се касае за имот със
сезонна консумация, че няма достъп до СТИ в обитаем обект, съответно не са
отчитани реалните показания на електромера в същия.
Ищецът не оспорва, че ответникът (с предходно търговско наименование******)
притежава лиценция за обществено снабдяване с електрическа енергия, както и че
****** (сега ******) въз основа на лицензия от 2004 г. е осъществявало дейността по
разпределение на електрическа енергия за имота през исковия период.
По делото като писмени доказателства са приети общите условия, приложими
към договора за продажба на електроенергия, респ. общите условия за ползване на
електроразпределителната мрежда, собственост на ******.
От приетия по делото констативен протокол № ******/19.02.2024 г. се
установява, че на посочената дата в присъствие на представител на потребителя
3
служители на ****** са извършили проверка на адреса на имота, като е бил
демонтиран електромер фабричен № ******, произведен 2009 г., монтиран през 2015 г.
с година на последна проверка 2015 г., с показания относно дневна консумация ******,
нощна консумация ******. Като забележка в протокола е отбелязана констатация за
стопяване на клемния блок на СТИ.
Събрани пред настоящата инстанция са гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Д. В. и Ю М., служители на ******.
Св. В. е заемала длъжността „отчетник“ в района на гр. ****** от 2016 г. За
процесния имот е сподила, че при посещенията си на адреса не е отчитала СТИ, тъй
като същото се намирало в касета в границите на имота, а същият е бил ограден.
Правила е опити да влезе в имота, но никога не е засичала обитатели. Вратата е била
заключена с катинар. Не й е известно друг нейн колега да е отчитал показанията на
електромера или от страна на потребителя да са предоставяни данни за показанията на
СТИ за периода, през който работи като отчетник. При посещенията си в имота е
оставяла бележка на мрежата, че потребителят следва да осигури достъп до
електромера за отчитането му или да се свърже по телефон за предоставяне на данни
за показанията му. На свидетеля не е известно защо СТИ за конкретния обект не е
изнесен извън границите на имота.
Св. М. също е заемал длъжността „отчетник“ в периода 2010 г. – 2018 г., а след
него – длъжността „техник мерене на ниско напрежение“ в района на гр. ******.
Известен му е недвижимият имот, във връзка с който се води спорът. През м.02.2024 г.
е бил изпратен от началника си за подмяна на електромер по подаден сигнал, че
намиращият се на място бил неизправен и данни за наличие на шунт на една от фазите
(електроенергията, преминаваща през същата не се измервала и отчитала от СТИ
съгласно показанията на свидетеля). На място и в присъствието на представител на
потребителя в разпределителната касета, намираща се в имота, е бил установен
трифазен електромер, чиято средна (втора) фаза е била шунтирана, а самият
електромер е бил стопен, според свидетеля, от висока консумация. Съставили
протокол за подмяна на електромера и в същия вписали отчетените киловати, които
показвало СТИ. Съгласно показанията на свидетеля СТИ може да се разтопи освен при
претоварване (превишаване на максималната мощност), също и при по-хлабави връзки
при монтаж, който обаче се извършвал с реглаж. В показанията си свидетелят е
посочил, че има електромери, които могат да се ползват 15-20 години без да се
констатира проблем. Конкретният електромер бил статичен с вградена електроника. В
съставения протокол свидетелят е посочил, че наличието на шунт не е било отразено,
тъй като това се правело от колеги от друга дирекция. Същевременно в началото на
разпита си свидетелят заяви пред съда, че в задълженията му влиза „установяване на
нерегламентирани присъединявания, както проверка за изправност на схемата на
свързване в електрическото табло“. Докато е бил отчетник, свидетелят е отчитал това
СТИ, тъй като до един момент оградата е била компрометирана и се влизало през нея.
По-късно целостта на оградата е била възстановено и отчетниците вече нямали достъп
до СТИ. Не е засичал лица в имота, освен при подмяната на електромера през 2024 г.
На свидетеля не е известно защо електромерът не е изнесен извън границите на имота.
Същият не е бил подменен според показанията, тъй като не е имало достъп до имота.
Прието е заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Ц.. Съгласно същата измерването на количеството консумирана в
имота електроенергия е измервана посредством електромер с фабр. № ******,
намиращ се в табло в границите на имота. СТИ е трифазен статичен електромер.
Същият е бил демонтиран на 19.02.2024 г. със стопен клемен блок. Тогава са отчетени
и показанията му. Електромерът е преминал проверка на 27.07.2015 г. Отчетеното
4
количество електроенергия е било равномерно разпределено за периода 03.11.2023 г. –
18.02.2024 г. Отчетените показания вещото лице е посочило, че съответстват на
отразените количества електроенергия в процесните фактури. Съгласно заключението
вещото лице е посочило, че през СТИ може да премине количество ел.енергия в
размер на 23,03 kWh, но съпоставяйки го с предоставената мощност на абоната (15
kW), експертът счита, че това не е възможно, освен ако потребителят допълнително е
монтирал електрически мощности, които да надвишават предоставената му мощност,
водещо до повишаване на тока в проводниците, присъединени към електромера, което
от своя страна може да доведе до разтопяване на клемния блок, каквото е било
констатирано в случая. По служебно поставената от съда задача за преизчисление на
количеството електроенергия среднодневно за периода 19.11.2015 г. – 19.02.2024 г. (за
който ответникът твърди СТИ да не е бил реално отчитан, т.е. за 3007 денонощия)
съобразно действащите през този период ценови решения, вещото лице е посочило, че
същата би възлизала на сумата 10 875,01 лева с вкл. ДДС.
Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в проведеното
на 24.10.2024 г. открито съдебно заседание. Въз основа на поясненията му съдът
намира, че при превишаване на предоставената от страна на електроразпределителното
дружество мощност, проводниците се нагряват повече от допустимото, което води до
стопяване на клемния блок на електромера. Според вещото лице няма друга възможна
причина за стопяването на клемния блок освен превишаването за продължителен
период на предоставената мощност. На въпрос на съда дали е възможно разтопяването
да се дължи на дългогодишна експлоатация на проводниците, вещото лице е посочило,
че трябва да е изминал период от повече от 15 години, тъй като самият електромер е
предвиден за продължителна експлоатация, а в случая проверка е била извършена през
2015 г. Съгласно изявлението на вещото лице и доколкото СТИ не е преминавал
последващи проверки след 2015 г. същият не е бил годно средство за измерване
съгласно Закона за измерванията.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е да докаже наличие на сключен с ищеца договор за продажба на електрическа
енергия, по силата на който през процесния период е доставил електрическа енергия в
претендираното количество и на претендираната стойност, както и наличие на
обстоятелства, които имат за правна последица спиране и/или прекъсване на
давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Установено е по делото, че страните са били обвързани от договор за продажба
на електрическа енергия при общи условия за периода от 2015 г. насетне. Предвид
горното с оглед съществуването на договорно правоотношение ответникът е имал
задължение да доставя в собствения на ищеца имота ел. енергия, който като
потребител на ел. енергия се е задължил да заплаща стойността за реално
консумираната енергия.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от общите условия за продажба на електрическа енергия
****** фактурира дължимите от клиента суми въз основа на предоставените от
оператора на електроразпределителната мрежа валидирани данни за измереното
количество електрическа енергия и мощността за обекта.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на ******, в случай че средството за търговско
измерване е поставено в имота на клиента, включително в общите части на етажната
собственост, клиентът има задължение да осигурява достъп на упълномощени
5
представители на****** до него за контрол, отчитане и обслужване. Ал. 2 предвижда,
в случай че достъпът за отчитане на средствата за търговско измерване не бъде
осигурен, пренесеното количество електрическа енергия се изчислява на база на
средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните
тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от
предходната година. Съгласно ал. 3 потребителят се уведомява за извършеното по ал.
2 изчисление с документа за дължимите суми за електрическа енергия. При
последващо осигуряване на достъп се извършва корекция според реалните
показания на средствата за търговско измерване.
Следва да се подчертае обаче, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ електрическата
енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване
– собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на клиента. Ал. 3 предвижда, че операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа
определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и
на управляващите и комуникационните устройства към тях. Операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа,
предоставя на своите клиенти измервателни средства, които точно измерват
действителното потребление. Разпоредбите на ЗЕ в тази част са ясни – законът възлага
задължение на оператора на електроразпределителната мрежа да определи мястото на
монтиране на измервателния уред, както и че същото следва да е на или до границата
на имота на клиента, както и да предприеме съответните действия в случай че
измервателните съоръжения не се намират на мястото, където това е указано от закона.
По подобен начин съдържанието на договорното правоотношение е било
регламентирано и с ОУ на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на ******, действали в периода преди 2021 г., вкл. и през голяма част от
времето, през което СТИ в процесния имот не е било реално отчитано. Съгласно чл. 19
от тези ОУ средствата за търговско измерване се поставят на място, определено от
електроразпределителното предприятие, както следва: 1. До или на границата на имота
на потребителя, включително на фасадата на сградите на потребителите; 2. В общите
части на жилищни сгради – етажна собственост; 3. В енергийни обекти, собственост на
електроразпределителното предприятие, на потребителя или на трети лица с тяхно
съгласие. 4. На границата на собственост между разпределителната мрежа и
енергийните съоръжения, собственост на потребителя или мястото на присъединяване.
Чл. 26 от тези ОУ е предвиждал в случай че средството за търговско измерване е
поставено в имота на потребителя, включително в общите части на етажната
собственост, потребителят/ етажната собственост има задължение да осигурява достъп
на упълномощени представители на електроразпределителното предприятие до тях за
контрол, отчитане и обслужване. В случай, че достъпът за отчитане на средствата за
търговско измерване не бъде осигурен, пренесеното количество електрическа енергия
се изчислява на база на средноаритметичната величина на използвани количества
енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия
съответен отчетен период от предходната година. Електроразпределителното
предприятие, уведомява крайния снабдител за определените количества с оглед
изчисляване на сумите, които потребителят дължи. Потребителят се уведомява за
извършеното по ал.2 изчисление с документа за дължимите суми за електрическа
енергия. При последващо осигуряване на достъп се извършва корекция според
реалните показания на средствата за търговско измерване, ако това е необходимо.
В случай че достъпът за отчитане, контрол и обслужване не бъде осигурен и това
бъде констатирано с констативен протокол по реда на тези Общи условия,
6
електроразпределителното предприятие има право и да преустанови временно
снабдяването след 7 (седем) дневно писмено предизвестие.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 8 от ОУ електроразпределителното предприятие има
право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, когато е бил
възпрепятстван достъпът на представители на електроразпределителното предприятие
до неговите съоръжения, разположени в имота на потребителя. Аналогична
разпоредба съдържат и актуалните ОУ (чл. 62).
Следователно и въз основа на установените по делото факти, приложимите
законови разпоредби и клаузи на общите условия, съдът намира, че разпределителното
дружество не е предриело необходимите действия, от една страна, за позициониране на
СТИ съобразно действащото законодателство, а същият е бил оставен в границите на
имота на потребителя, а от друга страна, не е положило дължимата грижа за отчитане
на намиращото се в границите на имота СТИ. Както се посочи и по-напред, в един
продължителен период от време, макар адресът на имота да е бил посещаван, реалните
показания на електромера не са били отчитани. За разпределителното дружество е
била налице възможност вкл. и да преустанови електрозахранването в имота,
доколкото пък е установено, че потребителят не е изпълнявал задължението си да
осигури достъп на проверителите за отчет на показанията, фактуриране и заплащане на
действително консумираната електроенергия.
Както се посочи и по-напред, ответникът се е съгласил да фактурира
потребеното количество електроенергия от потребителя след отчитане на данните за
потреблението от оператора на електроразпределителната мрежа. Следователно и е
налице дейност по възлагане на работа, при осъществяването на която ответникът в
качеството му на възложител по това правоотношение се е съгласил да поеме риска от
начина на изпълнението на тази дейност.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални
знания из областта на техническите науки и доколкото не възниква съменение относно
неговата правилност, се установява, че процесният имот - къща, находяща се във
вилна зона на гр. ****** е електроснабден, като ответникът е доставял електроенергия
през процесния период. Въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, е установено, че периодично обектът е бил посещаван от служители на
електроразпределителното дружество за отчитане на показанията на електромера, но
поради неосигуряван достъп такива не са отчетени за времето от м.11.2015 г. –
м.02.2024 г., когато реален отчет е бил извършен в присъствието на представител на
потребителя, видно от приложения по делото констативен протокол и от показанията
на свидетеля М..
Предвид горното съдът приема, че е отчетено реалното потребление на
електроенергия в имота съгласно заключението на СТЕ, което количество е било
потребено през целия период, през който не са били снемани показанията на
намиращото се в имота СТИ. В тази връзка следва да се подчертае, че съдът намира,
че отчетеното количество електроенергия е такова за целия исков период, независимо
от обстоятелството, че ответното ддружество го е фактурирало с четири фактури за
периода 03.11.2023 г. – 18.02.2024 г.
По делото е установено, че ищецът не е осигурявал достъп до собствения си
обект, а електромерът се е намирал вътре в имота. Следва да се посочи, че
неоснователни в тази насока са доводите на ищеца чрез процесуалния му
представител, че не е бил информиран, че следва да осигури достъп за отчет на
намиращото се в имота му СТИ. Това задължение е регламентирано с публично
известните общи условия, които не се нуждаят от изричното им приемане от
7
потребителя. В случая, както по-горе бе изяснено, не се установява през периода 2015
г. – 2024 г. да е било преустановено електроснабдяването в обекта, следователно и
електроенергия в същия е потребявана през този период. Наред с това, от данните по
делото се доказа, че фактурираното количество електроенергия е реално миналото през
електромера и потребено в имота, с оглед което и за потребителя е възникнало
задължение за заплащане на цената на същото.
По отношение на доводите на ищеца, че СТИ е било негоден уред за измерване
на потребената в имота електроенергия съдът следва да посочи, че обстоятелството, че
след 2015 г. електромерът не е преминавал изискуемите съгласно закона метрологични
проверки, не прави същия негодно измервателно средство. Когато измерващото
средство на потребяваната от абоната електрическа енергия е било метрологично и
технически изправно, за дължимостта стойността на реално потребената ел. енергия е
без правно значение обстоятелството, че то е било с изтекъл срок за метрологична
проверка по ЗИ (в този смисъл е напр. решение № 100 от 29.06.2021 г. по гр. д. №
2996/2020 г., III г. о., ГК на ВКС). Задължението на потребителя да плати доставената
електрическа енергия следва и от разпоредбата на чл. 183 ЗЗД, според която купувачът
по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В случая се налага
изводът, че процесният електромер е бил технически изправен. В представеното и
неоспорено по делото копие на констативен протокол, съставен в присъствието на
представител на потребителя, са отчетени реалните показания на СТИ. Стопяването на
клемния блок не електромера не е установено да влияе върху техническата изправност
на същия и върху възможността му да отчита реално потребеното количество
електроенергия. По делото няма въведени твърдения от страна на ищеца да се е
възползвал от правото си по чл. 38ж ЗЕ, съответно по ОУ, за заявяване изготвянето на
метрологична експертиза на СТИ. Следователно и по делото не е установено
електромерът да е бил технически неизправен, доколкото неизвършването на
периодични проверки не обосновава извод, че същият отчита невярно доставеното
количество електрическа енергия, нито освобождава потребителя от договорното
задължение да плати цената на действително доставената такава според данните на
електромера. От друга страна, недопустимо е страна по договор да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в неизпълнение на
задължението за осигуряване на достъп до СТИ за отчет, респ. за проверка.
Възраженията на ищеца, че ответникът е фактурирал за по-малък период
потребеното количество енергия обаче съдът намира за основателни, с оглед което и
доколкото ответникът не установява противното, следва да се приеме, че същото е
потребено през целия период, през който електромерът не е отчитан. Приложимо е
правилото на чл. 26 от ОУ на ****** (чл. 36 от ОУ на „ЕРМ Запад) относно
извършването на корекция според реалните показания на средствата за търговско
измерване при осигурен достъп до СТИ. Доколкото ответното дружество не е
изпълнило задълженията си по договора, в това число и неспазвайки собствените си
ОУ, препращащи към ОУ на разпределителното дружество, не е налице основание
измереното количество електроенергия да бъде фактурирано за периода съгласно
издадените 4 бр. фактури, а не за целия период на потреблението при това по
актуалните към момента на издаването на фактурите цени. С това си действие
ответникът всъщност цели да извлече благоприятни последици от неправомерното
поведение на лицето, на което е възложил периодично отчитане на потребеното
количество електроенергия. Това е така, защото съгласно приложимите ОУ са
създадени механизми за санкциониране на потребителите, които не спазват
задълженията си по договора за доставка и снабдяване с ел. енергия да осигурят
достъп до електромера в своя имот. В случая по отношение на потребителя не са били
8
предприети никакви санкциониращи мерки, насочени към отчитане на действително
потребената електроенергия в дълъг период от време, вкл. чрез изнасяне на СТИ до
или извън границата на имота или преустановяване на захранването с оглед липсата на
достъп до електромера. Последното е още един довод в подкрепа на извода, че
потребеното количество енергия, установено със СТЕ и претендирано от ответника,
касае целия период, доколкото доставката е извършвана през същия. Ето защо и съдът
намира, че цената за потребената електроенергия е била дължима през целия период,
през който не е отчитано СТИ и то по действащите през същия ценови решения.
Съгласно заключението на СТЕ вземанията на ответника към ищеца по средни
цени за периода 19.11.2015 г. – 18.02.2024 г. възлизат на сумата 10 875,01 лв. с ДДС,
поради което дружеството продавач се явява кредитор на ищеца потребител за
посочената сума за целия период на неосигурен достъп. С оглед обстоятелството, че в
правната сфера на ответника е възникнало валидно вземане спрямо ищеца, то следва
да бъде разгледано и другото основание, на което твърди, че към настоящия момент
ищецът не дължи плащане, а именно – погасяване по давност на вземането.
Безспорно вземанията за цена на електроенергия попадат в обхвата на
разпоредбата на чл. 111 б. "в" ЗЗД, в който смисъл е и ТР № 3/18.05.2012 г. Исковата
молба е подадена на 25.03.2024 г., поради което по давност са погасени всички
вземания за консумирана електроенергия за периода до 25.03.2021 г., за които няма
ангажирани доказателства давността да е спирана или прекъсвана. На основание чл.
162 ГПК и като взе предвид заключението на вещото лице по СТЕ, съдът намира, че
извън погасителна давност са вземанията в размер на сумата 3837,18 лева, изчислена
за период от 1061 дни (25.03.2021 г. 18.02.2024 г.), изчислена както следва: при
заключение на вещото лице по размера 10 875,01 лева за 3007 денонощия - 10875,01
лева : 3007 денонощия х 1061 дни, необхванати от погасителна давност = 3837,18 лева.
Следователно и претенцията на ищеца следва да бъде уважена за сумата 13 132,61
лева и да се отхвърли за разликата до пълния размер от 16 969,79 лева.
Като неоснователни съдът прецени доводите на ответника, че след като СТИ не
е било отчитано в период от повече от 8 години, то и за същия давност за тези
вземания не е текла. Както се посочи и по-горе, налице е бездействие от страна на
овластено от ответника лице, което не може да бъде игнорирано и да се приеме, че
същото не се отразява в правната сфера на ответника като кредитор.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на сумата
678,78 лева, От същата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата
525,30 лева.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. съдът определя възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на адв. Г. в размер на сумата
1600 лева, от която следва да й бъде присъдена сумата 1238,20 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски в размер на
сумата от 226,12 лева от общо сторени разноски в размер на 1000 лева (депозит за
изготвяне на СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено по размер от съда).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. В. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, сумата
13 132,61 лева, представляваща начислена цена на електрическа енергия по издадени
фактура с № ******/08.03.2024 г. на стойност 4872,08 лева; фактура №
******/08.03.2024 г. на стойност 2358,36 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. на
стойност 4872,08 лева; фактура № ******/08.03.2024 г. на стойност 4867,27 лева, за
обект с кл. № ******, находящ се в гр. ******, местност******, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 16 969,79 лева (за сумата
3837,18 лева).
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:******, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. В. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ******, сумата 525,30 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
да заплати на основание чл.,38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. на адвокат К. П. Г., САК, със
служебен адрес: ******, сумата 1238,20 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. В. Д.,
ЕГН **********, в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата 226,12 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10