Р Е Ш Е Н И Е
София,
29.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, I отделение, трети
състав, в
закрито съдебно заседание
на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Богдана
Желявска
При секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 5509 по описа за 2015г., за
да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за сумите, съответно 70 000 лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и 2 042 лева обезщетение за имуществени
вреди.
Ищецът Л.Б.И. заявява, че на 05.7.2013 г. около 20.10
часа в гр. София, е настъпило ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени
вреди. Според него виновен за станалата катастрофа е водачът на л.а. „Ауди“
„А-4“ с ДКН ******** управляван от А.А.. По случая е съставен Констативен
протокол № К 593 от 05.07.2013 г. по описа на ОПП-СДВР.
Според твърденията в обстоятелствената част исковата
молба ищецът е получил вследствие на ПТП диафизарно счупване на лявата
подбедрица; счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост; контузия на
гръдния кош със счупване на пето и шесто ребро в ляво; контузия и охлузване в
дясна челно-скулна област на главата. От получените увреждания търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в множество болки и страдания. Подробно
излага получените имуществени вреди, търпяни във връЗ.а с лечението му, за
което прилага фактури и фискални бонове. Твърди, че към момента на събитието по
отношение на автомобила, чиито водач е причинил увреждането, е налице сключен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрагователна полица № 22113000825791
със срок на действие 13.03.2013 г. – 12.03.2014 г. с ответника З. „Л.И.“ АД.
Моли да бъде осъден ответника З. „Л.И.“ АД, да му заплати на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 05.07.2013г. до окончателното изпълнение на
задължението, застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 042 лева, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства
и доказателствени искания.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва станалото ПТП. Не оспорва наличието на
застрахователен договор по цитираната застрахователна полица. Оспорва
противоправното поведение на водача А.А., оспорва механизма на ПТП, оспорва
причинно-следствената връЗ.а между процесното ПТП и получените увреждания от
ищеца, навежда доводи за съпричиняване. Оспорва фактическите обстоятелства за
проведено лечение. Претендира разноски.
Ангажира доказателства и доказателствени искания.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника А.Г.А., ЕГН **********, който оспорва предявения иск.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и след
цялостната им преценка в съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приети са
като писмени доказателства по делото: констативен протокол за ПТП, епикриза от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ИЗ 22663 и епикриза ИЗ 23809, фактури и справка от
„Гаранционен фонд“.
Съгласно изслушаната и приета по делото авто-техническа
експертиза, приета и неоспорена от страните, при изследване на материалите от
прокурорската преписка и скицата за протокола
за оглед, се установява, че на 05.07.2013 год. около 20.10 часа лек автомобил
марка „Ауди А4“ рег. № ******** с водач А.Г. *** с посока на движение от ул.
„Бели Дунав“ към ул. „Обелски път“. Срещу вх. ********** е ударил пресичащият
от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходец Л.Б.И..
Ударът е настъпил с предната дясна и дясностранична част на автомобила в лявата
странична част на тялото на пешеходеца. Вещото
лице изследва два варианта в зависимост от хода на движение на пешеходеца, като
в първия случай изчислява, че ударът е предотвратим за водача, а във втория
случай, посочва, че е непредотвратим. При първия вариант посочва, че причини за
настъпването на ПТП са късната реакция на водача на опасността, която
представлява пешеходеца, пресичащ платното за движение и пресичане на
пешеходеца на неопределено за целта място, а при втория вариант -пресичане на
пешеходеца на неопределено за целта място. Наред с това в съдебно заседание,
уточнява, че при всички случаи водачът е имал обективна възможност да забележи
и възприеме пешеходеца още когато е бил на тревната площ.
От
изслушаната и приета по делото съдебно-медицИ.ка експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял счупване на лява подбедрица, което е довело до трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, а именно за
6 месеца при нормален оздравителен процес;
счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост, довело до трайно
затруднение на движенията на левия горен
крайник за период по-голям от 30 дни, а именно за 6 месеца; контузия на гръдния кош, счупване на 5-то и
6-то ребра в ляво, което е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, контузия и охлузване
в дясната челно-зигоматична област на главата, което е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Посочва, че описаните травматични увреждания са в причинно – следствена връЗ.а
от претърпяното от Л.И. ПТП. По отношение на травмите са извършени две
оперативни интервенции. На 11.07.2013 г. е извършена репозиция с последваща
метална остиосинтеза с интрамедуларен пирон със застопоряващи винтове на
счупването на лявата подбедрица. На 15.07.2013 г. ищецът е опериран като е
извършена оперативна репозиция с последваща метална остеосинтеза с 3 К. игли на
счупването на хирургичната шийка на лявата раменна кост. Проведено е и
медикаментозно лечение с вливания, обезболяващи, антибиотици, антикуаголант. По
отношение на имуществените разходи в експертизата и в съдебно заседание
уточнява, че претендираните разходи са били необходими и се заплащат от
пациента, а не от НЗОК.
Изслушания по делото свидетел В. в съдебно заседание
заяви, че познава ищеца от 10-тина години. Знае за ПТП при което е пострадал.
Посетил го е в Пирогов, бил в тежко състояние, още не би опериран, изпитвал
болки, жена му била там. Престоял в болницата около 10 дни. След изписването му
се е прибрал в къщи. Бил с гипс около месец. Не можел да работи, защото го
боляло. Около шест месеца не е можел да работи. Към момента вече работил, но не
било както преди.
За безспорно между страните е установено наличието на
застраховка гражданска отговорност по отношение на „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******
със застрагователна полица № 2211300025791 със срок на действие 13.03.2013 г. –
12.03.2014 г. с ответника З. „Л.И.“ АД.
Съдът въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от правна страна
следното:
За да се уважи искът с правно основание чл. 226 КЗ
/отм./, необходимо е да е налице осъщественият състав на непозволеното
увреждане – деяние, вредоносен резултат и причинна връЗ.а между двете, а вината
се предполага до доказване на противното. Необходимо е също така и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на причинилия ПТП автомобил
и ответното дружество.
Безспорно между страните е, че увреждащият лек автомобил
„Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******, е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно
дружество З. „Л.И.“ АД, към датата на процесното ПТП.
Съдът, като кредитира приетата по делото АТЕ и съобрази съдебната практика,
съгласно ТР № 28 от 28.11.1984 г.по Н.Д.№ 10/84 на ОС на ВС, съгласно моментът
за възникване на опасност за движението, а именно за начало на възникване на
опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема
наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към
платното за движение и с поведението си и с поведението си явно или очевидно
показва, че във всички случаи ще навлезе
в него, уточнението на вещото лице, че водачът е имал обективната
възможност да възприеме пешеходеца докато е бил на тревната площ, както и
останалата необорена от ответника презумпция за вина на водача А.А., доколкото
ответното дружество не е доказало, че същото е случайно деяние, приема за
установено и доказано по делото, че деянието е противоправно и механизмът на
реализираното ПТП, е в причинно-следствена връЗ.а с настъпилия за ищеца
вредоносен резултат.
В хода на съдебното производство от ответната страна бе
направено възражение за съпричиняване. Настоящият съдебен състав, като взе пред
вид изводите на вещото лице по приетата АТЕ, намира, че направеното от
ответника ЗК „Л.И.“ АД възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от
страна на пострадалия ищец, е основателно и доказано и, пред вид факта, че
пострадалият е пресичал на необозначено за целта място, определя същото на 20 %.
Установи се по делото, че в резултат на реализираното на 05.07.2013
г. в гр. София ПТП, са причинени множество телесни увреждания на ищеца, в
резултат на които той е търпял силни болки и страдания, през един доста
продължителен период.
От заключението на вещото лице СМЕ бе установено също
така, че ищецът е направил имуществени разходи за лечение в размер на 2 042.70
лева.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се определи
по справедливост, като вземе пред вид произхода, вида и характера на търпените
от ищеца неимуществени вреди, тяхната продължителност, възрастта на ищеца – мъж
в работоспособна възраст, че искът за неимуществени вреди е доказан до размера
на сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева. С оглед приетото за доказано в хода на делото от страна на ответинка
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото обезщетение следва да се
определи на 48 000 лева и за тази част искът следва да се уважи, като за
разликата до 70 000 лева следвап да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Следва да бъде уважена изцяло претенцията за претърпени
имуществени вреди в размер 2 042, 70 лв., като основателна и доказана..
По отношение на претендираната законна лихва съдът приема
следното:
Отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетения произтича от сключения застрахователен договор. Тази отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорността на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самия причинител на вредата. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от деня на увреждането – 05.07.2013
г.
Пред вид изложеното, съдът намира, че ответникът ЗК „Л.И.“
АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Любомир Б.И., на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение, както следва: за претърпени
неимуществени вреди в размер на 48 000 /четиридесет и осем хиляди/ лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП – 05.07.2013 г. до окончателното
изплащане на задължението, като претенцията следва да се отхвърли за 70 000
лева, като неоснователна и недоказана, както и застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 2 042.70 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 на
ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева и за депозити за
експертизи 400 лева. Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатския хонорар съдът намира за частично основателен доколкото са проведени
три съдебни заседания, поради което същия следва да бъде намален до размера от 4
000 лева. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация, съответно за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 742.86 лева и разноски за депозити в размер на 274.28 лева.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Д, да заплати на Л.Б.И., ЕГН **********,*** сумата от 48 000
/четиридесет и осем хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 05.072013 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 05.07.2013 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 48 000 лева до пълния предявен размер
от 70 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, да заплати на Л.Б.И., сумата от 2 042.70
лева, /две хиляди четиридесет и два лева
и двадесет стотинки/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди;
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, да заплати на Л.Б.И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по
компенсация в размер 3017.14 / три хиляди и седемнадесет лева и четиринадесет
стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: