Р Е Ш Е Н И Е
№ 260544
гр.Пловдив,
28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести април, две
хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при
секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6982/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Ц.Д. ЕГН:**********, с адрес *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 2778689 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения, като
предлага същият да бъде отменен изцяло. Процесуалният представител на
жалбоподателят – адвокат С. поддържа жалбата, като посочва, че съставения
протокол не отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи. Сочи, че съгласно чл.10, ал.3 същата следва да
бъде приложена снимка на уреда, но не самия уред, а да е направена така, че да
може да бъде проверено самото му фиксиране. Още посочва, че в протокола са
отбелязани 78 фиксирани нарушения, а номера на статичните изображения е много
по-голям, както и че в протокола не е отбелязано разстоянието до пътния знак,
въвеждащ ограничението, от самия протокол не става ясно дали става въпрос за
пътен знак или не. Взема становище, че в протокола не е отбелязано кой е
използвал техническото средство, както и няма отбелязване кое е техническото
средство. Посочва, че посоката на движение в електронния фиш е посочена по един
начин, а в протокола – по друг, като счита, че липсва валидно съставен протокол
и също предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени
направените разноски, съгласно приложения договор за процесуално
представителство.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в
писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и
законосъобразен. Поддържа, че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите
по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за движение с
използването на такива технически средства или системи, както и че в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението. Още сочи, че е
в случая е извадена най-голямата максимално допустима грешка, както и че при
издаване на електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4
от ЗДвП, която норма е специална спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на
наказателното постановление. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по
чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, поради което данни в такъв смисъл са поискани от съда изрично с
Разпореждане от 11.11.2020г..
В отговор на същото, по делото изпарена призовка от въззиваемата
страна Разписка от 05.01.2020г. /л.27 от делото/, на която обаче нечетливо е
изписано името на лицето, което е получило същия, което лице не може да бъда
установено, както и неговата връзка с жалбоподателя. В тази връзка, съдът е
сторил възможното, за да бъде установено кое е това лице, като многократно са
изискани данни от куриерското дружество, доставило електронния фиш, но такива
данни не са получени и очевидно не могат да бъдат субразни. Ето защо, доколкото
е в тежест на въззиваемата страна да представи преписката в цялост, включително
и окомплектована с данните за връчване на препис от обжалвания акт – в случая
електронен фиш, и тъй като това не е сторено, то с оглед разпределение
доказателствената тежест съдът следва да приеме, че същата Разписка от
05.01.2020г. не установява надлежно връчване на препис от процесния електронен
фиш на жалбоподателя.
Още неотносими в случая са справки от електронна система,
доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за
отразяване на дата във въпросната система.
Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 29.05.2019г., в 15:47 часа, в град Пловдив, на ул.„Васил Левски“
до № 121 – посока бул.„Дунав“, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1
с № 11743са било заснето движение на товарен автомобил марка „Нисан Навара“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 91 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер
на 41 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 94 км./ч.
– превишение с 44 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 29.05.2019г. и час - 15:47:44ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Р.Ц.Д..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени
доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с
техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189,
ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи
– относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на ул.„Васил Левски“ до № 121, като
съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта
от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
над 40 km/h - с глоба в размер на 600 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно
Протокол № 59-С-ИСИ от 11.10.2018г. за лабораторна проверка на Българския
институт по метрология, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване. Съгласно писмо изх.№
57-00-223-2/24.11.2020г. периодичността на същата проверка е веднъж годишно.
Представен
е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, от дата 29.05.2019г. от който е видно начина на разполагане
на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от север на юг. Приложена е и снимка
на техническото средство.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил марка „Нисан Навара“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от
която е видно, че последното е собственост на „Транслогис“ ЕООД.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В
случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че като *** на „Транслогис“ ЕООД се
е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето,
управлявало товарен автомобил марка „Нисан Навара“ с регистрационен номер „***“
към момента на нарушението – 29.05.2019г..
Съдът намери на неоснователно
възражението на жалбоподателя, че съставения протокол не отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи.
В този смисъл неоснователно е възражението,
че съгласно чл.10, ал.3 същата следва да бъде приложена снимка на уреда, но не
самия уред, а да е направена така, че да може да бъде проверено самото му
фиксиране. В случая е приложена снимка на уреда на мястото на разполагане,
което напълно удовлетворява изискването на сочената разпоредба. Чл.10, ал.3 от
Наредбата не поставя особени изисквания за композицията на снимката, освен
същата да възпроизвежда уреда на мястото на разполагане, още повече – неяснен е
критерия, по който би могло да бъде преценено дали (и в каква степен) една
снимка е направена така, че със същата да може самостоятелно да бъде
„проверено“ мястото на разполагане на уреда (за установяване на което се
съставя и самия протокол).
Като неоснователно следва да бъде
преценено и възражението, че
в протокола са
отбелязани 78 фиксирани нарушения, а номера на статичните изображения е много
по-голям, доколкото неясно става основанието на твърдението, че броя на
изображенията следва по необходимост да е равен на боря на установените нарушения.
Последният въпрос е технически и без всякакво значение, доколкото в случая
несъмнено е установено, че номерът на статичното изображение, с което е заснето
изследваното нарушение – 0190847, попада в обхвата на изброените направени
такова от техническото средство, в процеса на неговата работа - съгласно съставения протокол. В този смисъл
и въпросът колко и какви са другите изображения и дали всички те установяват
нарушения следва да се прецени като неотносим.
На следващо място неоснователно и възражението,
че в протокола не е отбелязано разстоянието до пътния знак, въвеждащ
ограничението, от самия протокол не става ясно дали става въпрос за пътен знак
или не. Както вече бе посочено – в обжалвания електронен фиш се твърди
нарушение на посочената в чл.21, ал.1 от скорост на движение в населено място.
В същия електронен фиш не съществува твърдение за ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак, за да бъде изследвано наличието на такъв и в този смисъл
да се твърдят празноти в съставения протокол.
Съдът намери за неоснователно и
възражението, че в протокола не е отбелязано кой е използвал техническото
средство, както и няма отбелязване кое е техническото средство. Не съществува
изискване в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи да бъде посочвано лице, което използва
техническото средство, още повече последното очевидно противоречи на характера
на самото техническо средство като автоматично такова. В приложения протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи,
от дата 29.05.2019г. ясно е индивидуализирано техническото средство - ARH CAM
S1 с № 11743са.
Още неоснователно е възражението, че
посоката на движение в електронния фиш е посочена по един начин, а в протокола
– по друг, доколкото очевидно не се касае за противоречие или несъответствие, а
за различен начин на изписване на посоката – към бул.„Дунав“/към Юг.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК,
съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено
от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище. Съдът
намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за
разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание с кратка продължителност,
както и процесуалното представителство се изразява единствено в депозиране на
писмено становище, без явяване поред съда. Поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева,
който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2778689 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р.Ц.Д. ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона
за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 600лв. /шестстотин
лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА на Р.Ц.Д. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР - Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.