№ 33
гр. Разград , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101695 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от “ЮБЦ ”ЕООД срещу М. М. Г., с която е предявен иск
за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 148,77 лв., представляваща
неустойка по договори, сключени между ответника и „БТК“ЕАД с кл.№11939707001 и
законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в
заповедното производство разноски. Твърди, че между ответника и Българска
телекомуникационна компания е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 16.06.2015 г. за ползване на интернет и далекосъобщителна
услуга с месечна абонаментна такса от 17,80 лв. с ДДС с добавена услуга от 4 лв. за срок от
24 месеца, че на 08.06.2016 г. абонатът е добавил и ползването на мобилен телефон с
месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с услуги с месечна абонаментна такса от 7,80 лв. за
срок от 24 месеца. Твърди, че за предоставените услуги по този договор „БТК“ЕАД е издала
фактури за периода 22.03.2017 г. – 21.07.2017 г. на стойност 128,97 лв., че ответникът не е
платил същите, което е породило право на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. Сочи също така, че след едностранното прекратяване
„БТК“ЕАД е издал крайна фактура с №********** с начислена сума за плащане в размер на
569,55 лв., от които 148,77 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди,
че датата на деактивация на процесния абонамент е 04.08.2017 г. и същата се генерира
автоматична по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане
след изтичането на срока, както и че неустойката се дължи на основание т.2 от стр.5/6/7, че
същата е в трикратния размер на абонаментните такси, както и че същата е посочена и в
Общите условия, които абонатът приел, подписвайки декларация за това. Сочи, че с договор
1
за цесия това вземане е прехвърлено на ищеца, че за извършената цесия ответникът е
уведомен с приложение към исковата молба, както и че за това вземане ищецът е поискал и
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1163/2020 г. по описа на Районен съд -
Разград.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че не е получил Договор за мобилни услуги. Сочи
противоречия в исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи
неравноправност на клаузите от общите условия, на които се позовава ищеца. Твърди липса
на доказателства за понесени от ищеца вреди. Претендира за заплащане на направените по
делото разноски.
Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1163/2020 г. на РзРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД и ответника са сключени
договор за мобилни услуги от 08.06.2016 г./л.68 и сл./ за ползване на услуга
„Комбинирай и спести“с абонаментен план „Комбинирай и спести“. На стр.7 от договора е
посочено, че при прекратяване на договора преди края на срока по вина на абоната, същият
дължи неустойка в размер на месечните абонаменти за услугите до края на срока на
договора, но за не повече от трикратния им размер.
В договора за мобилни услуги е посочено, че при прекратяване на договора през
първоначалния срок абонатът дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една карта до края на срока, а в
случай, че е предоставено устройство за ползване на услуги – че дължи разликата между
цената на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа и
заплатената при предоставянето му от оператора цена или съответно обща лизингова цена
по договора за лизинг.
Към договора е приложена ценова листа.
По договора са издадени:
Месечна сметка №**********/22.04.2017 г. за сумата 50,48 лв. за услуги/л.26/;
Месечна сметка №**********/22.05.2017 г. за сумата 101,85 лв., от които 50,48 лв.
баланс от предходни периоди, а останалите – за услуги /л.25;
Месечна сметка №**********/22.06.2017 г. за сумата 153,77 лв. /л.24/, от които вече
101,85 лв. баланс за предходни периоди и останалите – за услуги. В тези три месечни сметки
е включен месечния абонамент по различните договори;
2
Месечна сметка №**********/23.07.2017 г. за сумата 128,97 лв., от които 126,06 лв.
баланс за предходни периоди, а остатъка – за мобилни услуги /л.23/. На втора страница на
тази сметка е посочено, че сумата 1,67 лв. е начислена само за оферта „Комбинирай и
спести“, за която в предходните месеци са начислени по 20,65 лв.;
Месечна сметка №**********/22.08.2017 г. за сумата 569,55 лв., като 439,60 лв. са за
„корекции, дарения и услуги от партньори“, а 128,97 лв. – баланс от предходни периоди. На
стр.2 от сметката е посочено, че други корекции са неустойки за невърнати устройства, за
тарифен план, за отстъпка, за фиксирани гласови услуги и за предсрочно прекратяване на
договор – за устройство. Нито една от тях не е в размер на 148,77 лв.
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД са прехвърлени вземания /л.15/, посочени в приложение
към договора. Съответно „Българска телекомуникационна компания“ЕАД е упълномощила
„С.Г.Груп“ООД да я представлява при уведомяването за цесията /л.21/.
С договор от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлил на ищеца закупени
вземания, сред които и тези, закупени от „Българска телекомуникационна компания“ЕАД с
договора от 16.10.2018 г. В изпълнение на този договор цедентът „С.Г.Груп“ООД е
подписал извлечение от приложението към договора /л.11/, което се отнася до вземане
спрямо ответника М. М. Г. за сумата 148,77 лв., произтичащо от договори за мобилни
услуги, лизингови договори и начислени неустойки.
Към исковата молба е приложено уведомлението за цесията /л.12/.
По заявление на ищеца от 13.08.2020 г. е образувано ч.гр.д.№1163/2020 г., по което
на 14.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение за сумите 148, 77 лв. обезщетение за
неизпълнения на договори, ведно със законната лихва от 13.08.2020 г., 25 лв. държавна такса
и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414
от ГПК същият е депозирал възражение, а в срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил
установителен иск.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 148,77 лв.
е за заплащане на неустойка, която е уговорена в договора между страните. Задължението за
заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на договора. В
договора, сключен между страните не е регламентиран начина на прекратяване на договора,
вкл. и по инициатива или вина на абоната. Ето защо следва да се приложат съответните
разпоредби на Закона за задълженията и договорите и по специално чл.87 ал.1 от с.з., който
регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна
поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен
договор предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на прекратяването
на договора е от значение, тъй като именно това прекратяване е юридическия факт, от който
3
възниква правото на ищеца да получи, респ. задължението на ответника да плати неустойка
по договора.
В настоящия случай ищецът твърди, че прекратяването на договора е станало на
04.08.2017 г. Ако това е така, то на тази дата е възникнало задължението на ответника да
плати неустойка. В случая обаче заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 13.08.2020 г. по пощата, респ. е предадено на куриера на 12.08.2020 г. и в
съответствие с чл.422, ал.1 от ГПК настоящият иск за съществуване на вземането се счита
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срока по чл.415, ал.2 от ГПК, както е в настоящия случай. На 12.8.2020 г.
вече е изтекъл тригодишният давностен срок, регламентиран в чл.111, б.“б“ от Закона за
задълженията и договорите и в писмения отговор ответникът се е позовал на това.
Твърдението на процесуалния представител на ищеца, че за начало на давностния
срок следва да се вземе предвид датата на издаване на месечната сметка – 22.08.2017 г.,
съдът намира за неоснователно, тъй като в този документ /който ищецът нарича фактура/ не
е посочено такова задължение.
Ответникът има право на направените в настоящото производство разноски в
съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. В производството по настоящия иск
същият е направил разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Съответно
ищецът следва да заплати на ответника и направените по ч.гр.д.№1163/2020 г. разноски за
адвокат за изготвяне на възражение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, за
установяване, че М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр.***** дължи сумата
148,77 лв. неустойка, както и законна лихва върху тази сума от 13.08.2020 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение №2788/14.08.2020 г. по ч.гр.д.№1163/2020 г. на РзРС.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София и
адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 ДА ЗАПЛАТИ на М. М.
Г., ЕГН ********** с адрес гр.***** сумата 300 лв. /триста лева/ разноски по
настоящото дело и сумата 250,00 лв. / двеста и петдесет лева / разноски по
ч.гр.д.№ 1163/2020 г. на РС Разград.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът в едноседмичен срок от влизане в сила на
4
съдебното решение да посочи банкова сметка, по която ищецът може да плати
доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д. №1163/2020 г. на РзРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5