Решение по дело №3077/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260318
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110203077
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260318/5.3.2021г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:  

 

                           СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                         

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3077 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на А.К.Т. срещу Наказателно постановление № 20-0819-002580 от 21.07.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

          - на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и

          - на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

          В проведеното на открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Ж.Г. излага доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от ст. юрисконсулт К.Л. - А.(процесуален представител на въззиваемата страна). Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

          От фактическа страна:

          На 09.05.2020 г. около 14,30 часа в гр. Варна жалбоподателят А.К.Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес 200 Д“ с рег. № В 3335 СМ. Същият предприел навлизане в паркинга на ул. „Братя Миладинови“, зад. бл. 63, където в този момент се поставяла маркировка за синя зона.

На мястото се намирал св. П.Ц.П. – инспектор в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, облечен със светлоотразителна жилетка и поставен бадж.  Същият бил инструктиран да отклонява движението с цел да не се наруши пътната маркировка. На процесната дата и час първо към паркинга подходил автомобил, който бил спрян от св. П. и отклонен да мине по съседната улица. След това към паркинга се насочил лекият автомобил „Мерцедес 200 Д“ с рег. № В 3335 СМ, който бил управляван от жалбоподателя А.К.Т..

Св. П.Ц.П. помолил жалбоподателя да отклони автомобила по ул. „Витоша“, тъй като в момента се поставя маркировка за синя зона. Жалбоподателят Т. отказал, при което св. П. се обърнал с гръб, в който момент усетил, че гумата на автомобила опира в десния му крак, при което се опрял с десния си лакът на левия калник на автомобила и паднал на земята. В резултат на удара св. П. получил леко ожулване и леко зачервяване на десния прасец на десния крак.

Полагащите маркировка св. Б.Ю.Б. и св. Д.Ю.Д. видели падналия служител на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, при което веднага си доближили до мястото на инцидента.

Жалбоподателят Т. не слязъл от автомобила, а продължил и паркирал между паркинга и блока, след което влязъл в блока и се показал на една от терасите с изглед към паркинга.

На място пристигнал св. П.Д.Г., който установил свидетелите П., Б. и Д., които възпроизвели събитието, на което били очевидци. Св. Г. извършил оглед на автомобила и установил отнемане на прах в предната му лява част. Св. П. отказал медицинска помощ. Св. Г. съставил протокол за ПТП, направил снимки и снел сведения от намиращите се на място очевидци. По-късно съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

На жалбоподателя А.К.Т. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП, който подписал без възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят посочил, че когато се прибирал към дома си забелязал хора, които извършвали неправомерно маркиране на синя зона в имот, прилежащ към сграда с отстъпено право на строеж. На следващо място се сочи, че намиращите се на място служители не са имали компетентност да осъществяват временна организация на движението, каквато компетентност имали само служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. Поради това, че бил заплашен от едно от лицата, намиращи се на мястото, побързал да се прибере вкъщи, след което в първия работен ден подал сигнал в Районна прокуратура – Варна.

На 21.07.2020 г. началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. П.Д.Г., св. Б.Ю.Б., св. Д.Ю.Д., св. П.Ц.П. и св. П. Ставрев С. (частично) и писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи; протокол за ПТП; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; справка за нарушител/водач; прокурорска преписка № 6326/2020 г.по описа на Районна прокуратура – Варна и веществени доказателства – 2 бр. снимки.

          Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автомобила и нанесените телесни наранявания се установяват изцяло от показанията на св. П.П., които са източник на преки доказателства. Показанията на св. П.П. са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същият последователно и в необходимата пълнота  възпроизвежда фактите, свързани с възникналия инцидент, като неговите показания напълно съответстват и се подкрепят от показанията на на св. П.Г., св. Б.Б., св. Д.Д., св. П.П. и св. П. С. (в кредитираните части). Действително св. Б. и св. Д., които също са свидетели очевидци, заявяват, че не са видели удар между автомобила и св. П.. Това обаче не изключва настъпването на такъв, доколкото св. Б. и св. Д. са били ангажирани с полагането на маркировка. Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта, в която заявява, че през цялото време е имал видимост към автомобила и не е имало съприкосновение между автомобила и св. П.П. и че последният не е падал на земята, тъй като в тази част показанията на св. С. противоречат на показанията на св. Б. и св. Д., които еднопосочно заявяват, че св. П. е бил паднал на земята и са отишли да му помогнат. В този смисъл съдът кредитира показанията на св. Б., св. Д. и св. С. в частта, в която заявяват, че е възникнал конфликт между жалбоподателя и св. П., като изключва показанията на св. С. в частта в която заявява, че не е видял съприкосновение между автомобила и падане на св. П. на земята.

Показанията на св. П. се подкрепят и от показанията на св. П.Д.Г., които са източник на производни доказателства и служат за проверка на първичните такива. Св. Г. не е свидетел очевидец на процесното събитие, но непосредствено след инцидента е провел разговори със свидетелите очевидци и е снел сведения, които напълно съответстват на показанията на св. П., дадени в съдебно заседание. Освен това св. Г. не познава нито една от страните в конфликта, поради което се явява напълно незаинтересован от изхода на делото, поради което съдът намира неговите показания за напълно достоверни. От тях се установява, че когато е пристигнал на място, установил св. П., който посочил, че е ударен от автомобила, управляван от жалбоподателя. Св. Г. извършил оглед на автомобила, при който установил, че има отнемане на прах от лявата предна страна на автомобила. Пострадалият отказал медицинска помощ, поради което св. Г. само заснел автомобила и съставил протокол за ПТП.

          При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

          Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

 

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от НП):

Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП задължава всеки водач на пътно превозно средства да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил посочената забрана, като на 09.05.2020 г. около 14,30 часа в гр. Варна, на паркинг зад бл. 63 на ул. „Братя Миладинови управлявал лек автомобил „Мерцедес 200 Д“ с рег. № В 3335 СМ, където блъснал пешеходеца П.Ц.П., който вследствие на удара паднал на земята.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на нарушението. Същият е съзнавал, че пред автомобила му има пешеходец и въпреки това го е привел в движение напред, при което настъпило съприкосновение с тялото на пешеходеца св. П..

По изложените съображения правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.К.Т. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

 

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП (пункт 2. от НП):

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП всеки водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, до пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Дефиницията за пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Предвид наличието на ожулване и зачервяване по десния крак на св. П. настъпилото събитие следва да бъде квалифицирано като пътно-транспортно произшествие съгласно дадената в закона дефиниция. Посочените наранявания макар и леки попадат в хипотезата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради което за водача на пътното превозно средство е възникнало задължение да окаже помощ на пострадалия, което не е сторил, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП.

От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. В конкретния случай автомобилът е ударил както автомобила, така и намиращия се на място конус, което води до единствения възможен извод, че жалбоподателят е съзнавал участието му в настъпилото пътно – транспортно произшествие, но въпреки това не е оказал помощ на пострадалия.

По делото не са налице доказателства за наличието на опасност за жалбоподателя, което би изключило неговата наказателната отговорност.

Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на А.К.Т. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП.

 

По приложението чл. 28 ЗАНН:

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за нито едно от двете нарушения, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават някое от тях като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типични нарушения. Нещо повече – касае се за нарушения, свързани с управление на МПС, която дейност винаги е източник на повишена опасност. Освен това са извършени едновременно две нарушения. Тези обстоятелства ги отличават като такива с висока степен на обществена опасност, поради което и неприложима се явява разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

 

По възраженията на въззивната страна:

Възражението, че на място се е извършвало неправомерно маркиране на синя зона в имот, прилежащ към сграда с отстъпено право на строеж и намиращите се на място служители не са имали компетентност да осъществяват временна организация на движението, каквато компетентност имали само служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, съдът намира за ирелевантно, доколкото водачите на пътни превозни средства са задължени да бъдат внимателни и предпазливи към всички пешеходци, независимо дали поведението на същите е съобразено с правилата за движение по пътищата.

Недоказано се явява твърдението на жалбоподателя, че е бил заплашен и затова е побързал да се прибере, поради което и не са налице основания за изключване на неговата административнонаказателна отговорност за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП.

Съдът намира, че нарушенията са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какви административни нарушения е привлечен към административнонаказателна отговорност. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушенията, индивидуализиран е автомобилът, управляван от жалбоподателя, и изрично е посочено в какво се състои съставомерното му поведение.

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление, защото от една страна всяка от страните е длъжна да посочи всички доказателства в подкрепа на своите становища и от друга страна, защото съдът решава делото от същество. Т.е. съдът никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган. В административнонаказателното производство съдът е задължен да прояви процесуална активност като указва на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случай, че се наложи, съдът е задължен и служебно да съдере необходимите за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства. По тези съображения непълнотата на доказателствата във фазата по установяване на административното нарушение и фазата по налагане на административното наказание не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление от районния съд (в този смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг АД, с автори проф. д-р К.Н.и доц. д-р И.Т., стр. 386).

Неоснователно е и възражението, че нарушението е извършено на ул. „Рила“, а не на ул. „Братя Миладинови“, доколкото свидетелят П.Д.Г. изрично посочва, че паркингът, на който е станал инцидента се намира ул. „Братя Миладинови“ – зад бл. 63.

Цитираните от процесуалния представител на въззивната страна обяснения, докладни записки и постановление на РП – Варна, доколкото нямат доказателствена стойност относно съставомерните обстоятелства, не следва да бъдат обсъждани.

Съдът не намира за основателно възражението, че по делото няма доказателства за наличието на наранявания по отношение на св. П.. Същият е разпитан в качеството на свидетел и е посочил, е получил леко ожулване и леко зачервяване на десния прасец на десния крак. В тази насока са и показанията на св. Б., който заявява, че св. П. е накуцвал и се е оплакал, че има болка в крака. Посочените наранявания не са установени от лекар, но това не изключва доказателствената стойност на показанията на св. П. и св. Б. относно тяхното наличие, като § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП не поставя определени изисквания към нараняванията, поради което и тяхното установяване и квалифициране от лекар не е необходимо за целите на административнонаказателното производство.

Недоказано се явява възражението на процесуалния представител на въззивника, че според показанията на трима свидетели св. П. е ритнал гумата на автомобила, доколкото такива показания не се установиха от съда.

 

По отношение на наказанията:

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

Следователно в частта по пункт 1. наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП  са предвидени административни наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

При индивидуализацията на административното наказание съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че причинените при произшествието наранявания са малко на брой и леки.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наказването на водача за други нарушения на ЗДвП.

При наличието на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказващият орган е следвало да определи  административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в средния предвиден в закона размер: глобата в размер на 125 лв. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, които биха се явили справедливи и напълно съответстващи на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в тази част по пункт 2.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение.  С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция предвид представянето само на писмени бележщи е в размер на 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0819-002580 от 21.07.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на А.К.Т. са наложени следните административни наказания: на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП;

ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

                             СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: