№ 14043
гр. С., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110108873 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и ФИРМА на управление
ФИРМА, представлявано от A.А, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Н. П. С.-Д., ЕГН: **********, с ФИРМА ФИРМА, че същия дължи на ищеца
следните суми:: сумата от 6 380,96 лв. /шест хиляди триста и осемдесет лева и 96 стотинки/
- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на ФИРМА: гр. С., ж.к. „Л.“,
АДРЕС, отчитан под абонатен № 109049, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –08.10.2021г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 969,47 лв. /деветстотин шестдесет и девет
лева и 47 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до
24.09.2021 г., сумата от 49,01 лв. /четиридесет и девет лева и 01 стотинка/, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
10,21 лв. /десет лева и 21 стотинки/ за периода от 31.10.2018г. до 24.09.2021 г..
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Навежда се, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите
условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат
месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
1
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответникът не е депозирал такъв.
С определение от 20.09.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 58087/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от на 6 380,96 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
имот, находящ се на ФИРМА: гр. С., ж.к. „Л.“, АДРЕС, инсталация **********/аб. №
109049, ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер
на 969,47 лв. за периода от 15.09.2019г. до 24.09.2021 г., сумата от 49,01 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 10,21 лв. С възражение от 06.01.2022 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
С Нотариален акт за собственост върху жилище, построено на държавно място от
ЖСК „С.“, гр. С. №90/03.09.1981 г, ответника е придобил правото на собственост процесния
недвижим имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ФИРМА“ АД на клиентите в гр. С., се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от гр.С., ж ж.к. „Л.“, бл.53, вх.Д,
ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили
дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ООД и със
същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 02.11.2001г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г., от
01.05.19г. до 30.04.20г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., обща фактура №
**********/31.07.2020г., справка за задължения на абонатен № **********,
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем Сървисис“ ООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла
топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 6286,10 лв..
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че е установило плащане на
сумата от 840,91 лв. от ответника за процесния период, с която са погасени мораторни
лихви. Вещото лице дава заключение, че мораторната лихва върху главницата за ТЕ възлиза
на 995,68 лв. Експертът е определил и размера на дължимите суми за дялово разпределение
и лихва в размер на главница от 49,01 лв. и лихва от 10,43 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
2
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт №90/03.09.1981 г, се установява по
категоричен начин, че ответника е собственик на процесния недвижим имот, за който
ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение
на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153
от ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с решение на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 6286,10 лв. или иска следва да бъде уважен до
този размер, като за разликата до пълния предявен размер от 6 380,96 лв., иска следва да
бъде отхвърлен.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 109049, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по
фактура № **********/31.07.2019г., / до 24.09.2021 г., която сума, съобразно заключението
по ССЕ, възлиза на сума в размер на 995,68 лв. От тази сума следва да бъде приспадната
заплатената в хода на процеса сума от 840,91 лв. Или предявения иск следва да бъде уважен
3
до размера от 154,77 лв., поради извършено плащане в хода на процеса.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение и доколкото същите не
се оспорват от ответната страна, същите следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 58087/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1146,39 лв., от които сумата от 296,39
лв. за внесена държавна такса, 600 лв. за депозит за екпертизи и 250 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. С.-Д., ЕГН: **********, с
ФИРМА ФИРМА, че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и ФИРМА
на управление: гр. АДРЕС представлявано от A.А, сумата от 6286,10 лв. /шест хиляди
двеста осемдесет и шест лева и 10 стотинки/ - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за
имот, находящ се на ФИРМА: гр. С., ж.к. „Л.“, АДРЕС, отчитан под абонатен № 109049,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 08.10.2021г. г. до окончателното плащане
на дължимото, сумата от 154,77 лв. /сто петдесет и четири лева и 77 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 24.09.2021 г., сумата от
49,01 лв. /четиридесет и девет лева и 01 стотинка/, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 10,21 лв. /десет лева и
21 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпредеоление за периода от 31.10.2018г. до 24.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№15284/15.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
58087/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 6380,96 лв. и иска за обезщетение за забава въху главницата за незаплатена ТЕ за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 969,47 лв.,
ОСЪЖДА Н. П. С.-Д., ЕГН: **********, с ФИРМА ФИРМА, да заплати на
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и ФИРМА на управление: гр. АДРЕС
представлявано от A.А, сумата от 1146,39 лв. (хиляда сто четиридесет и шест лева и 39
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
58087/2021 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 58087/2021 г. по описа на СРС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5