Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №2

                       

                                             Гр . Видин 14.02.2020г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    търговска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  петнадесети януари

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.           

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.К.                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.     т.Д. №   33        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по искова молба на С.Г.Ш. ***“АД-С. като претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие телесни увреждания в резултат на ПТП на 18.11.2018г. за сума от 25 100лв.,частичен иск от общо 40 000лв.Претендира присъждане на  законната лихва от 26.11.18-датата на която изтича срока по чл.429,ал.3 КЗ,вр. с чл.430,ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.

Твърди,че в резултат на инцидента му е причинена травма в областта на дясна гривнена става,което е наложило гипсова имобилизация и последвало лечение,което е продължило няколко месеца,проведени са курсове на физиотерапия и въпреки продължителното лечение е налице трайно ограничение на горния десен крайник.В резултата от уврежданията от ПТП на 18.11.2018г. ищецът твърди,че търпи болки и страдания,което го е лишило от обичайният му начин на живот и към момента не е възстановен напълно.

В законния двуседмичен  срок по чл.367 ГПК  ответникът  ЗД „Б…“АД-С. чрез адв.Л.И. е подал отговор на ИМ,с който оспорва иска по основание и размер като го счита за прекомерен и неотговарящ на действително претърпените щети от ищеца.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия-ищец по делото,изразяващо се в това,че ищецът е шофирал с превишена скорост и не е задействал спирачната система на управляваното от него МПС и не е бил поставил предпазен колан.

С ДИМ и допълнителният отговор страните излагат становището си като не сочат нови доказателства.

 От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че на 18.11.2018г. около 07,50ч.  на път II… В.-М. при с. А. лек автомобил “А…“,управляван от Ц.Б.Ц.,който нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост от 123км./ч вместо максимално разрешената от 90км/ч загубил контрол върху автомобила и при десен завой навлезнал в насрещната пътна лента в резултат на което станал причина за ПТП като ударил насрещно движещият се автомобил „Ф…“-модел „П…“,управляван от С.Г.Ш.,след което напуснал пътното платно и се преобърнал в затревената площ встрани от пътя и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Б. И.Образувано е НОХД №146/2019г. на ВОС ,приключило с Присъда №92 от 18.09.2019г.,с която Ц.Б.Ц. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3г. и 6м.,отложено по чл.66,ал.1 НК за срок от 4г.Присъдата е влязла в сила на 03.10.2019г.

По делото е назначена САТЕ и ВЛ Р.И. е представил заключение,прието от съда като обективно и компетентно.Описвайки механизма на ПТП ВЛ е посочило,че водачът на л.а.„Ф…“ е направил опит да спре аварийно и да напусне дясното платно,но поради високата скорост на л.а.“А.“ и надвлизането му в насрещната лента на завоя не е има време и възможност за това и сблъсъкът е бил неизбежен като ударът е настъпил изцяло в лентата на движение на  л.а.„Ф…“.ВЛ е посочило,че  по време на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан,установено от ДП,който е предотвратил удар в гърдите на водача във волана,а фрактурата  в ръката е нямало как да предотврати.

По делото е назначена и СМЕ и ВЛ д-р И.К.-ортопед травматолог след като се е запознал с медицинската документация и е извършил личен преглед на ищеца е представил заключение,прието от съда като обективно и компетентно.В резултат на ПТП от 18.11.2018г.на ищеца са нанесени травматични увреждания,изразяващи се в охлузни рани на челото и на лявата ръка и  и счупване на лъчева кост на дясна ръка,което е наложилогипсова имобилизация.Издаден е болничен лист за 14 дни.На 06.03.18г. след преглед е насочен за физиотерапия,която е повел до края на м. април.Поради оплаквания е провел физиотерапии и през м.юли и декември 2019г.Получените увреждания с в причинно-следствена връзка от ПТП на 18.11.18г. като раната в главата и лявата ръка се преценяват като временно разстройство на здравето,не опасно за живота,а счупването на дясна лъчева кост е довело до трайно ограничение на движението на горен десен крайник.Проведеното лечение е правилно и е довело до добри резултати като не ес очаква да доведе в бъдеще до затруднения в бита или работата.Ищецът е преживял болки и страдания.В с.заседание ВЛ  поддържа заключението си и потвърждава,че лечението е в обичайни срокове и възстановяването е нормално с благоприятен за ищеца изход.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Б. С. Ш.-син на ищеца - се установява,че когато е отишъл на място на инцидента е заварил баща си целия в кръв от раната на главата и дясната ръка много го е боляла и в болницата се е разбрало,че е счупена,била е наместена и гипсирана.Провел е лечение,но ръката и до днес го боли,налага се близките и приятели да му помагат за ежедневни дейности и за работата по двора.Инцидентът му се е отразил и психически,нощем сънува кошмари,преживял е стрес от гледката на загиналото момче и тази картина е все пред очите му.

Свидетелят Л. Л. Л. също е пристигнал на мястото на   инцидента  и е видял в какво състояние е ищецът.Според него ищецът има проблеми и до днес и с травмата на ръката и психически и начинът му на живот е коренно променен. Свидетелят ходи да му помага в работата по двора и други дейности,които ищецът не може да върши сам поради затруднено движение на дясната ръка,а и нсихически е нестабилен и сънува кошмари от деня на инцидента.

Свидетелят Ц. Б. Ц., причинил ПТП на 18.11.18г.,заявява,че не помни нищо от ин;цидента,тъй като е дощъл в съзнание в линейката.

Свидетелят М.П.Т. е присъствал на инцидента ,тъй като  е пътувал в колата с ищеца.Потвърждава за твамите на ищеца,от него знае,че изпитва затруднения да върши определени дейности по двора-да реже дръвчета,да си гледа животните и се налага да вика човек за му помага.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД 146/2019г. съдът приема, че водачът на л. а. "А.“ Ц. Б. Ц. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие,станало на 18.11.18г., в резултат на което на С.Г.Ш. са причинени травматични увреждания. Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В мотивита към присъдата на наказателния съд е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и причинения вредоносен резултат.

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,причинен вредоносен резултат  и наличие на причинна връзка между деянието и вредите.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на л. а. "А…“  и ЗД“Б…“АД.В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение за водачите на л. а"А….“ и ответника към 18.11.2018 г. е  безспорно между страните обстоятелство.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

В случая отговорността на ответното дружество следва да  бъде ангажирана при установаното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  и наличие на валидно застрахователно отношение между застрахования и застрахователното дружество-ответник.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52 от ЗЗД.По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от преживените болки и страдания и стрес . При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на делото субективни негативни преживявания на ищеца, посредством събраните свидетелски показания,заключението на ВЛ лекар ортопед и представените писмени доказателства.

Безспорно  ищецът е преживял болки и страдания от причинените травматологични увреждания и значителни неудобства за времето на назначеното лечение,изразяващо се в гипсова имобилизация на десен горен крайник и последващи три курса на физиотерапия.ВЛ-ортопед е посочил,че лечението е протекло при обичайни срокове и резултати за такъв вид травма и изходът за ищеца е благоприятен,т.е. той няма да търпи за в бъдеще ограничения в движението на дясната си ръка,дори и към момента все още да изпитва болка понякога.Прогнозата е здравословното състояние,което и към момента е добро да се възстанови напълно и ищецът да не търпи ограничения в дейностите си.

Установи се от свидетелските показания,че ищецът е изпитал стрес от самия инцидент и гледката на загиналото момче и това се е отразило на психиката и характера му-започнал е да сънува кошмари,станал е по-сприхав.Съдът приема,че тези негативниемоции са стествени и нормални след подобно преживяване и вероятно с времето също ще отмине тяхното въздействие.

Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост, определят втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).

При така изложените съображение, отчитайки  обема на вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение в размер от  8 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие причинените болки и страдания от ищеца С.Г.Ш..

За разликата над определонотот съда обезщетение от  8 000 лева за неимуществени вреди  до пълния размер на претенцията – искът следва да бъде отхвърлен.

Върху присъдената сума като обезщетение следва да се  присъди  законната лихва така,както е претендирана в ИМ –от от 26.11.18-датата на която изтича срока по чл.429,ал.3 КЗ,вр. с чл.430,ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Той е бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК и не е внесъл държавна такса.Разноските за адв.възнаграждение са при условията на чл.38,ал.1т.2 от Закон за адвокатурата ,които при заявен материален интерес от 25 100лв. възлизат на 325лв.,от които следва да му бъдат заплатени от ответника до размер от 82лв.-съобразно уважената част от иска.

 Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 200 лева –държавна такса и 250лв.-депозит за ВЛица по назначените експертизи,които ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира  направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,но тъй като ищецът е освободен от задължението да внесе съдебни такси и разноски то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА ЗД“Б….“АД,ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.С…,р-н Л…,бул.“Д…“№…,представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на С.Г.Ш.,ЕГН ********** *** на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил "А…" с рег. № М …,управляван от Ц.Б.Ц., за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдание от причинени травматични увреждания-охлузване на главата и лява ръка и счупване на лъчева кост на дясна ръка и преживян стрес при ПТП на 18.11.2018 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 26.11.18-датата на която изтича срока по чл.429,ал.3 КЗ,вр. с чл.430,ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата, както и  82лв.направени от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от С.Г.Ш.,ЕГН ********** ***  иск по чл.432 КЗ против ЗД“Б….“АД в частта за разликата над присъдената сума  от 8 000лв.  до пълния предявен размер от 25 100 лева, като част от претенция за 40 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД“Б…“АД,ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.С….,р-н Л…,бул.“Д…“№…,представлявано от С.С. П. и К. Д. К. да заплати по сметката на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса в производството и 250лв.-депозит за вещи лица по назначените съдебни експетизи, от заплащането на които ищецът е освободен.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                        Окръжен съдия: