№ 27
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение N 20010490/13.01.2021 г., постановено по гр. д. N 12179/20 г. по описа на
СРС, 65 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л. СТ. Р., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* N 23Б, сумата в размер
на 2156,40 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019 г.
до окончателното плащане, както и сумата в размер на 34,83 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2019 г. по
ч. гр. д. N 71370/19 г. по описа на СРС, 65 състав, като са отхвърлени искът с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 2156,40 лв. до пълния предявен размер от 2255,90 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. като погасен по давност, както и предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер на 257,80 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 02.12.2019 г., и за лихва за
забава върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение в размер на 5,82 лв. за
1
периода от 31.12.2016 г. до 02.12.2019 г. Със същото решение е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ, че М. СТ. Р.,
ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ******* N 23Б, сумата в размер на 2156,40 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 34,83 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. N 71370/19 г.
по описа на СРС, 65 състав, като са отхвърлени искът с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 2156,40
лв. до пълния предявен размер от 2255,90 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. като погасен по
давност, както и предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 257,80 лв. за периода от
15.09.2017 г. до 02.12.2019 г., и за лихва за забава върху главницата за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 5,82 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 02.12.2019 г. Освен
това Л. СТ. Р., ЕГН: **********, и М. СТ. Р., ЕГН: **********, са осъдени да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК поотделно сумата в размер на
356,20 лв., представляваща разноски за заповедното и исковото производство, съобразно
уважената част от исковете, а „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, е осъдена да заплати на Л. СТ. Р.,
ЕГН: **********, и на М. СТ. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
поотделно сумата в размер на 49,86 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 47 лв., представляваща разноски в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от Л. СТ. Р. и М.С. Р. срещу решение N
20010490/13.01.2021 г., постановено по гр. д. N 12179/20 г. по описа на СРС, 65 състав, в
частта му, в която са уважени предявените искове. Твърдят, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение
на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържат, че по делото не е
доказано, че ответниците са собственици на процесния имот или титуляри на друго вещно
право, поради което следва да се приеме, че същите не са били и потребители на топлинна
енергия през процесния период. Твърдят, че в решението си първоинстанционният съд не е
обсъдил всички доводи на ответниците, като по този начин е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно, и вместо това да
постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендират разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа, че решението
2
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му
част. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******” N
23Б, твърди, че ответниците Л. СТ. Р. и М. СТ. Р. са собственици на следния топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в гр. София, община Средец, ул. ******* *******, e**, и в
това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че
ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м.
04.2019 г., като не са заплатили дължимата цена. Твърди, че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. N 71370/19 г.
по описа на СРС, 65 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на процесните
вземания, срещу която са били подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от
длъжниците, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване
съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че дължат на ищеца разделно,
както следва: Л. СТ. Р. – сумата от 2255,90 лв., представляваща ½ от цената на доставената
топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в
размер на 257,80 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 02.12.2019 г., сумата от 34,83 лв.,
представляваща ½ от цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане,
и мораторна лихва в размер на 5,82 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 02.12.2019 г., и М. СТ.
Р. - сумата от 2255,90 лв., представляваща ½ от цената на доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 257,80 лв.
за периода от 15.09.2017 г. до 02.12.2019 г., сумата от 34,83 лв., представляваща ½ от цената
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в
размер на 5,82 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 02.12.2019 г. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците – Л. СТ. Р. и М. СТ. Р. са подали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, като
твърдят, че не са нито собственици, нито титуляри на вещно право на ползване върху имота.
Оспорват обема на доставената топлинна енергия. Оспорват да са изпаднали в забава в
3
погасяването на процесните вземания. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД поддържа становището,
че исковете са основателни.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирани страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми. Във връзка с доводите, изложени във въззивната
жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска следва да установи oт ищеца наличието на облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия с ответниците, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в
претендирания обем и на уговорената цена за процесния имот през процесния период, както
и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.
В тежест на ответниците е при доказване на горните факти, да установят
положителния факт на плащане.
С оглед възражението за погасяване по давност на част от вземанията, направено от
ответниците, в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на обстоятелства,
настъпването на които обуславя спиране, респ. прекъсване на давността, по см. на чл. 115 и
чл. 116 ЗЗД.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в **а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
4
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на **а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
В този смисъл са мотивите към т. 1 от ТР N 2/17 г. по тълк. дело N 2/17 г. на ОСГК на
ВКС.
На основание чл. 155 ГПК на съда му е служебно известно, че ОУ на ищеца за
продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесните периоди, са влезли в
сила.
По делото не се твърди и не доказва от ответниците да са възразили срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което те ги обвързват, без да е необходимо
изричното им приемане.
На следващо място, от представения като доказателство по делото заверен препис от
нотариален акт за дарение на недвижим имот N 119, том XXXXXVIII, дело N 11006/91 г.
на нотариус при СНС, се установява, че на 04.09.1991 г. С.Х.С., действаща чрез
пълномощника си И.Б. Р., е дарила на внучките си М. СТ. Р. и Л. СТ. Р., малолетни,
действащи чрез баща им и техен законен представител С.Н. Р., следния свой недвижим
имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. ******* *******, e**, с площ от 68,52 кв. м.
5
Въз основа на договора за дарение, обективиран в процесния нотариален акт,
ответниците се легитимират като собственици на процесния топлоснабден имот, и в това им
качество се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и ответниците е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
По арг. от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците следва да се
считат за равни, поради което всеки от ответниците отговаря за по ½ от задълженията за
цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001,
както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен път чрез преносим
„терминал“.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
ЕС на адрес: гр. София, ул. ******* N 2 – 4, е сключила договор за дялово
разпределение на топлинна енергия с третото лице – помагач по делото, за който няма данни
да е прекратен.
Видно от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, през процесния период ФДР е извършвала разпределение на топлинна енергия в
блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в СЕС.
През процесния период /01.05.2016 г. – 30.04.2019 г./ ФДР е отчитала уредите в
имота, с изключение на периода 2015 – 2016 г., когато ответниците не са осигурили достъп,
поради което за този период /2015 – 2016 г./ е изчислен служебен разход на максимална
мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5. от НТ. По време на отчетите /с
изключение на м. май 2016 г./ са попълнени документи за главен отчет, които са подписани
от потребител. Тези документи имат характер на частни свидетелстващи документи,
съдържащи неизгодни за потребителя факти, а именно – стойността на разхода на топлинна
енергия, и именно като частни документи, изходящи от потребителя, установяват обема на
разхода. Според заключението на СТЕ отчетите са отразени коректно в изравнителните
сметки.
По данни на ФДР в процесния имот е имало монтирани 4 отоплителни тела и
6
съответно са монтирани 4 топлоразпределители.
В имота се e ползвала топла вода и е имало водомер за топла вода, по който се е
отчитал разхода. За периода от 2015 г. до 2016 г. разходът за топла вода е изчислен на 1 бр.
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно Наредбата за
топлоснабдяването.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот има отопляем обем по
проект 151 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от
15.01.1993 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца, като на базата на този
отопляем обем се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно НТ. За периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула съгласно
приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба N 16 – 334. To зависи от вида на
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т. е. от общата
инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период.
Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.
ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка, изготвена от ФДР, съдържа: топлинна енергия за отопление,
включваща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/ и топлинна енергия за загряване на
топла вода. Топлинна енергия за общи части не се начислява.
От заключението на СТЕ се установява, че изчисленията са съгласно Методиката за
дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Тъй като се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне на
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури, представляващи
стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване.
Въз основа на заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че сумата за изразходваната топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е 4511,82 лв. или разликата от фактурираните суми
по прогнозни данни е 77,24 лв. за доплащане.
По делото не се твърди и не се доказва от ответниците посочената по – горе сума да е
погасена чрез плащане.
На следващо място, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница. Съгласно Тълкувателно
решение N 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
7
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. Искът е предявен в съда на
09.12.2019 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания за доставена топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила след
09.12.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
В случая, вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. са станали изискуеми преди 09.12.2016 г. и са погасени по
давност. Непогасената по давност главница за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. е в
размер на 4312,80 лв. /1/2 = 2156,40 лв./.
Предвид изложеното по – горе, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважат по отношение на всеки от ответниците до размера на
сумата от 2156,40 лв., представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019 г.
до окончателното плащане. За разликата над сумата от 2156,40 лв. до сумата от 2255,90 лв. и
за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. исковете са погасени по давност и следва да се
отхвърлят.
Предвид съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение N 20010490/13.01.2021 г., постановено по гр. д. N
12179/20 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта му, в която е признато за установено, че
всеки от ответниците Л. СТ. Р. и М. СТ. Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, разделно
сумата в размер на 2156,40 лв., представляваща ½ от стойността за доставената топлинна
енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
09.12.2019 г. до окончателното плащане, следва да се потвърди като правилно.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение
следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата
дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответниците е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общи условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на
чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното
възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл.
8
139а от ЗЕ, както и че тази услуга е извършена от него.
От представеното по делото извлечение от сметка /л. 36/ се установява, че за
извършените услуги за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. са
издадени фактури на обща стойност – 69,67 лв. /1/2 – 34,83 лв./.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане от ответниците.
Ето защо, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение N 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. Искът е предявен в съда на
09.12.2019 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания за възнаграждение за услугата дялово разпределение, чиято изискуемост е
настъпила след 09.12.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая, от вземанията за възнаграждение
за дялово разпределение, описани в извлечението от сметка, единствено вземането по
фактура N **********/30.11.2016 г. за сумата от 2,22 лв. /главница/ е станало изискуемо
преди 09.12.2016 г. и е погасено по давност.
Доколкото във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност
на решението на първоинстанционния съд във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането за възнаграждението за дялово разпределение, а
съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК по отношение на правилността на решението
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, то решението на първоинстанционния
съд в частта му, в която е признато за установено, че всеки от ответниците Л. СТ. Р. и М. СТ.
Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, разделно сумата в размер на 34,83 лв. – главница,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане,
следва да се потвърди като правилно.
Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част е влязло в сила
като необжалвано.
Предвид изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и в частта, в която всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото и в заповедното производство в размер на сумата от 356,20 лв.
Във въззивното производство всяка от страните претендира разноски. Въззиваемата
страна прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от въззивниците за въззивното производство.
Предвид изхода на спора в полза на въззивниците не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство.
В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за
9
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство, тъй като същата е подала
бланкетен отговор на въззивната жалба, а в откритото съдебно заседание пред въззивната
инстанция не е била представлявана.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 20010490/13.01.2021 г., постановено по гр. д. N
12179/20 г. по описа на СРС, 65 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10