Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17997 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***срещу Е.Н.Б., ЕГН ********** за
приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК, че
ответника дължи сумата от :
2070,23 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
заем № *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 01.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, 325,67 лева- възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г. до
20.06.2018г., 188,22 лева- мораторна лихва за периода 20.10.2017г. до
11.09.2018г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14 738/2018г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата
на сключен договор за потребителски заем № PLUS-14175923/06.12.2016г. е
отпуснал на Е.Б. паричен кредит за сумата от 3324 лева. Сумата от 551,72 лв. е
послужила за рефинансиране на стар кредит и 105 лв. за такси ангажименти по
кредита. Останалата сума от 2 343,28 лв. се твърди, че е усвоена съобразно
уговореното по чл.1 от договора, като е удостоверила получаването й с подпис.
Ответницата е следвало да погаси заема си на
18 месечни вноски от по 239,59 лв., като вноските съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишен процент на
разходите-44.38% и годишен лихвен процент-32.98%, посочени в параметрите на
договора.
Ищецът твърди, че ответницата е преустановила
плащането по кредита на 20.09.2017г.,
като към тази дата е погасила 8 месечни вноски. Поради неизпълнение на
задължението си ищецът предявил вземането си по реда на чл.410 от ГПК.
Правният интерес от предявяване на
установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с редовното връчване на
заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Е.Б., чрез назначения от съда
особен представител изразява становище за неосноветалност на иска. Оспорва задължението по основание и размер.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Предвид изложеното се настоява за отхвърляне и на предявените
искове.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 14738/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, Е.Н.Б., ЕГН ********** да заплати на „*** сумата от 2070,23лева,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски заем №
PLUS-14175923/06.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 01.10.2018г. до окончателното изплащане
на задължението; 325,67лева- възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г. до
20.06.2018г.; 188,22лева- мораторна лихва за периода 20.10.2017г. до
11.09.2018г., както и сумата от 101,68лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 51,68лева и
50лева юк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
Видно от приложеният по
делото заверен препис от Договор за потребителски кредит с номер PLUS-14175923
от 06.12.2016 г., на посочената дата същият
е сключен между ***
и Е.Н. ***
в качеството й на кредитополучател. По силата на сключения между страните
договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на
3000 лв. и закупуване на застраховка от 324 лв. Сумата, предмет на
горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.
1 от договора, с което "***
е изпълнил задължението си по него. Въз основа на сключения между страните
договор, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни
вноски - всяка по 239,59 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите –
44,38% и годишния лихвен процент – 32,98 %, посочени в параметрите по договора.
От заключението на вещото
плице по назначената и приета от съда неоспорена от страните ССЕ се установява,
че сумата по договор за потребителски заем PLUS-14175923 от 3000 лв. е
усвоена,както следва 551.72 лв. за покриване на задължение по кредит
CREX-14011749 на
06.12.2016г., 105 лв. за покриване на такса ангажимент и 2343.28 лв. преведени
по банкова сметка *** Е.Б. на 07.12.2016г. по договора за кредит е платена общо
сумата от 1916.72лв. Към датата на изготвяне на ССЕ задължението по договора е
общо 2584,12 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договори за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
От събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните между "*** /тогава "***и Е.Б.. В тази насока са всички
събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от
Договор за потребителски кредит и погасителния план към него. От приетите по
делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа
обстановка, от която е видно, че ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит
на ответницата в уговорения размер от 3000 лв. Сумата, предмет на горепосочения
договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора.
Съдът приема, че на
ответницата Б. й е била предоставена заемната сума, като между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит от
06.12.2016 г. между страните, по който е била предоставена от ищеца на ответника
твърдяната парична сума под формата на паричен кредит, преведена по посочената
от ответницата банкова сметка.
***орен краен срок за връщане
на заема, но в конкретния случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изисуемост по кредита на 20.09.2017 г., като се позовава на чл. 5 от Договора
за потребителски кредит, съгласно който страните са уговорили, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
За вземания по договор за
потребителски кредит (какъвто е настоящият) с клауза за предсрочна изискуемост
при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично
заявено в заповедно производство по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и то преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Началният момент на
изискуемостта на вземанията при такава договореност, не настъпва автоматично, а
е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита /в този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. по описа на ВКС,
II т. о. и Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. по описа на ВКС,
ІІ т. о. /.
В конкретния случай по делото
не се установява ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова
полза клауза за автоматична предсрочна изискуемост, като е отправило изрично
волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, което да е
достигнало до ответника преди подаване на заявлението.
Независимо от което към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 02.10.2018 г. цялото вземане по договор за потребителски заем №
PLUS-14175923/06.12.2016г. е с настъпил падеж.
Договорът за
потребителски кредит
обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно от процесния договор за потребителски заем,
кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по
заема, годишният процент на разходите на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 44, 38 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни
елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му
разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното, остават неясни както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема.
Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи съответните
правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. При
така установената нищожност на договорни разпоредби, на които се основава
значителна част от претендираните като дължими суми по договора, приложение
намира по арг. на обратното правилото на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно което нищожността на отделни части води до
нищожност на целия договор, тъй като в случая не може да се предположи, че
сделката би била сключена без недействителните й части. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът е недействителен,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че до датата на подаване на
заявлението по чл.
410 ГПК- 02.10.2018 г., в периода 24.01.2017г.-21.08.2017г. е заплатена сумата от
1916.72 лв. С получената сума са погасени 15 погасителни вноски, или главница в
общ размер на 1253,77 лв. и лихва в размер на 662,95 лв. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение е настъпил падежът на последната вноска по
договора за кредит, поради и което предоставената главница се явява изискуема.
С оглед недължимостта на възнаградителната лихва и законната лихва за забава,
предвид законово уредената поредност на погасяване на задълженията, с платената
от ответника сума е погасено частично задължението за главница. Към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се установява, че
дължимата главница е в размер от 2070,23 лв. от която следва да се приспадне
сумата от 662,95 лв. внесена от ответницата, съотнесена по ССЕ за погасяване на
договорна лихва, поради и което искът за главница следва да се уважи в размер
на 1407,28 лева и отхвърли за горницата над тази сума до претендираните 2070,23
лв..
Съответно следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност.
Относно направеното
възражение за изтекла погасителна давност безспорно в съдебната практика се
приема, че давностният срок за погасяване на задълженията по банковите кредити
е общия петгодишен срок по чл. 110
от ЗЗД, считано от датата на падежа на задължението – чл.
114, ал. 1 от ЗЗД, като за лихвите срокът е тригодишен – чл.
111, ал. 1, б. "в" от ЗЗД.
Безспорно е, че заявлението
по чл.410 от ГПК, подадено от ищецът е входирано в съда на 02.10.2018 г. за
издаване на заповед за изпълнение, което действие, принципно прекъсва давността
от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като
съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно вземанията не са погасени по давност.
Доколкото установената
главница е за лихвоносно вземане, то следва да се уважи искането за присъждане
на законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, от която дата се считат предявени и исковете, предмет на
настоящото производство.
Съответно иска следва да се
отхвърли за за горницата над сумата от 1407,28 лв. до претендираните 2070,23
лв. и сумите 325,67 лева- възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г. до
20.06.2018г.; 188,22 лева- мораторна лихва за периода 20.10.2017г. до
11.09.2018г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -131,13 лв. д.т.,
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП , 397,71 лв. депозит за особен представител и 160 лв.
за ССЕ или общо 429,59 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да
се присъдят в пълен размер 51,68 лв. внесена д.т. и 50 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска или сумата от 55,37 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска. Тъй като, липсва направено такова искане, както и представяне на
доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК, че Е.Н.Б., ЕГН ********, с адрес *** дължи на „*****вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 14738/2018 г. на ВРС за сумата от 1407,28
лева (хиляда четиристотин и седем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски заем № ***.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 01.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за горницата над 1407,28
лв. да претендираните 2070,23 лева, както и за сумите 325,67 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода
20.09.2017г. до 20.06.2018г.,както и 188,22
лева претендирана за мораторна
лихва за периода 20.10.2017г. до 11.09.2018г.
ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН ********, с адрес *** да заплати на „***
сумата от 429,59
лв. (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН ********,
с адрес *** да заплати
на „***
сумата от 55,37 лв. (петдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. *** на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: