Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2285 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
След влизане в сила на определението от 13.02.2019 г. по настоящото дело в прекратителната част, производството по делото е висящо по предявени от “Е.” ЕООД, ЕИК ********против П.Д.Д. и В.М.С. да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 39 699,44 лева, представляваща платена сума по договор № BIO10715 от 24.04.2012 г., сключен между страните, подлежаща на връщане съгласно споразумение от 11.07.2012 г. във връзка с договор № BIO10715 от 24.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба (19.07.2017 г.) до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са съдружници в ДЗЗД “БИО П.Д.Е.К.”, както и че П.Д.Д. действа като едноличен търговец с фирма “П. 4 – П.Д.”.
Твърди, че между него и ответниците е
сключен договор № BIO10715 от 24.04.2012 г., с който ищецът е възложил на ответниците, а те са се
съгласили да доставят оборудване, да извършат проектиране, да организират и
извършат строително-монтажни работи в изпълнение на обект “фотоволтаична система с капацитет от 69000 Wp”,
която ще бъде изградена в землището на гр. Дряново, община Габрово, в ПИ
23947.41.28 в землището на гр. Дряново, местност “Матея”. Твърди, че е изпълнил точно задълженията
си, като е платил напълно и в срок договореното задължение, но изпълнителят не
е извършил доставката и монтажа в уговорения срок. Твърди, че поради това на
11.07.2012 г. ищецът и ответниците постигнали споразумение, с което са приели
за установено между тях, че изпълнителят не е изпълил в срок, поради което
платената от възложителя ищец сума в размер на 39 699,44 лева с ДДС се
счита платена без основание и следва да бъде върната на възложителя в срок от
седем работни дни от подписването на споразумението, което не е сторено.
Ответникът П.Д.Д.
подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца
за главница и лихви, считано от 11.07.2012 г. (датата на споразумението).
Счита, че същата е изтекла най-късно на 11.07.2017 г., т.е. преди датата на
подаване на исковата молба. Въвежда доводи, че съществува обща функционална
обвързаност между електрическите фотоволтаични централи на няколко търговски
дружество, с които били сключили идентични договори, между които и ищцовото
дружество. Сочи, че на терена на “Б и Н Е.”
ЕООД е изграден бетонен комплекс с трансформаторен пост, който бил общ за
осемте централи, за да могат да бъдат свързани към електропреносната мрежа за
средно напрежение, а към централите били положени кабелни връзки – ниско
напрежение. Сочи, че поради забавяне на плащанията по договора от страна на “Б и Н Е.” ЕООД и от страна на “Бобсън Солар” ЕООД, панелите за централите на ищцовото
дружество и тези две дружества били комбинирани в една доставка. Описва
доставянето на панелите, както и че монтажът на панелите бил започнал от
28.07.2012г. Сочи, че до 03.07.2012 г. бил приключил с монтажа на панелите на
всички фотоволтаични станции и е успял да получи протокол (образец) 16, за да
успеят възложителите да се възползват от преференциалните цени за изкупуване на
произведената от тях електроенергия, определяни от ДКЕВР.
Ответникът сочи, че
съгласно чл. 3, ал. 1 от процесния договор доставката и приемането на активите
се извършва в срок до 35 дни от получаване на първото авансово плащане по чл.
2, ал. 2, т. 1 от договора, но след заплащането на цената по чл.2, ал. 2, т. 2
по ескроу сметка и срещу издадена фактура за 43 684,60 лева от страна на
изпълнителя. Ответникът сочи, че договорът за доверителна (ескроу) сметка е
подписан от страните на 19.05.2012 г., а сума от 30 236,90 лева е внесена
на 22.05.2012 г. Сочи, че поради това доставката на панелите е следвало да бъде
извършена до 26.06.2012 г., а не до 02.06.2012 г., както неправилно считал
ищецът. Сочи, че представеното от ищеца споразумение несправедливо ощетявало
ответната страна и запазването му противоречало на справедливостта.
В дадения срок ответникът В.М.С. представя отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Въвежда доводи, че не е надлежно легитимирана
страна в производството, тъй като към датата на сключване на споразумението –
11.07.2012 г., е бил изтекъл срока на гражданското дружество. Сочи, че същото е
било учредено със срок от 24 месеца, изтекъл на 03.06.2012 г. и дружеството е
прекратено съгласно чл. 363, б. “б” от ЗЗД. Сочи, че
поради прекратяването на гражданското дружество претенцията не следва да бъде
насочена към нея в качеството й на съдружник в същото. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца за главница и лихви. Излага
доводи, че дори да се приеме, че давността е прекъсната с подписването на
споразумението на 11.07.2012 г., то тя е изтекла съответно на 11.07.2017 г.,
т.е. преди датата на подаване на исковата молба. Излага доводи относно доставката
на панелите, възложеното на обекта и забавата в плащанията по договора от
страна на възложителя, които са сходни с описаните по-горе доводи на ответника П.Д.Д..
В допълнителната искова молба, наречена “допълнително становище”, ищецът поддържа предявените искове. Сочи,
че исковата молба е подадена преди изтичането на общата петгодишна давност,
видно от пощенското клеймо. Твърди, че всички посочени от ответника възражения
са взети предвид при подписването на споразумението от 11.07.2012 г., с което
ответникът бил признал фактите. В отговора на исковата молба били посочени само
причините за неизпълнението на задълженията по договора.
В допълнителния отговор
всеки от ответниците поддържа направените оспорвания и възражения срещу
предявените искове. В допълнителния отговор ответникът В.М.С. твърди, че
споразумението от 11.07.2012 г. не е подписано от нея.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че е сключен договор № BIO10715/24.04.2012 г. между “Е.” ООД като възложител и като изпълнител - ДЗЗД “Био П.Д.Е.К.”, чрез П.Д.Д., и П.Д.Д., действащ като едноличен търговец с фирма “П. 4 – П.Д.”. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява срещу възнаграждение да достави оборудването, да извърши проектирането, да организира строително-монтажните дейности в изпълнение на обект: фотоволтаична система с капацитет от 69 000 Wp, която ще бъде изградена в гр. Дряново, община Дряново, област Габрово, ПИ 23947.41.28 в землището на гр. Дряново, местност “Матея”.
Съгласно чл. 2 от договора, цената на фотоволтаичната инсталация (материали, съоръжения, строителство и монтаж до въвеждане в експлоатация) е в размер на 174 865,25 лева без ДДС, като плащането се извършва разсрочено.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, доставката и приемането на активите се извършва в срок до 35 дни от получаването на пълното авансово плащане по чл. 2, ал.2, т. 1, след заплащането по чл. 2, ал. 2, т. 2 и срещу издадена фактура от страна на изпълнителя, за което се съставя протокол, подписан от страните по договора, а срокът за монтажа е до 7 дни от датата на доставката и приемането на активите след подписване на окончателен двустранен протокол.
Не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че на 11.07.2012 г. е подписано споразумение към договор № BIO10715/24.04.2012 г. между “Е.” ООД като възложител и като изпълнител - ДЗЗД “Био П.Д.Е.К.” и П.Д.Д., действащ като едноличен търговец с фирма “П. 4 – П.Д.”, в което страните констатират извършената и неизвършена част от възложеното по договора, намаляват цената на договора на 109 879,66 лева без ДДС или 131 855,59 лева с ДДС.
Приемат в чл. 1.1. от споразумението, че възложителят не дължи остатък от цената по договора, възлизащ на 22 894,94 лева с ДДС или 19079,11 лева без ДДС.
Приемат в чл. 1.2. от споразумението, че заплатената от възложителя по договора сума в размер на 39 699,44 лева с ДДС или 33 082,87 лева без ДДС ще бъде възстановена от изпълнителя на възложителя като получена без правно основание в срок от 7 работни дни от подписването на споразумението, за което ще бъдат издадени необходимите дебитни известия съгласно данъчното законодателство.
Представен е и договор, сключен на 03.06.2010 г. между съдружниците П.Д.Д. и В.М.С. за учредяване на ДЗЗД “Био П.Д.Е.К.”. В чл. 5 от договора е прието, че дружеството се учредява за срок одо 30.12.2012 г.
Представени са от ответника договор за продажба от 21.05.2012 г., по силата на който ответникът П.Д.Д., действащ като едноличен търговец с фирма “П. 4 – П.Д.”, закупува от продавача “Р.П.Ко.” следните продукти: 980 бр. соларни модули “Поли”, RF-230P60, както и товарителница за превоза на 10 палети соларни модули.
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че по отношение на обекта, предмет на договор № BIO10715/24.04.2012 г. и споразумението от 11.07.2012 г., разрешението за ползване с оглед извършените СМР е издадено на 29.06.2012 г. от съответния компетентен орган.
По делото са представени от ищеца писмени
доказателства за превод на суми към отвеника в периода м. април – м. юни 2012
г.
Във връзка с възражението за погасяване на вземането по давност, ищецът представя писмо от “Български пощи” АД, че пратка с подател: “Е.” ЕООД и получател: Софийски градски съд е изпратена на 18.07.2017 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза
на вещото лице Н.Б.. Вещото лице дава заключение, че обектът в ПИ 23947.41.28
се намира в гр. Дряново и е част от имоти с монтирани фотоволтаични централи
(ФЕЦ). От извършения оглед на място вещото лице констатира, че съществува обща
функционалност на осемте централи чрез изграждане на обща кабелна връзка средно
напрежение – СрН 20 kV
към електроразпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие, бетонен
комплектен трансформаторен пост (БКТП) и кабелни линии ниско напрежение към
всяка от тях към БКТП, където става приъединяването на произведената от
отделните централи ел.енергия. Вещото лице дава заключение, че БКТП е изградено
в имот 23947.41.27, собственост на “БиН Е.” ЕООД.
Вещото лице дава заключение, че не е възможно да е било издадено разрешение за ползване, без да бъдат изпълнени БКТП, кабели СрН, кабелни линии НН към всяка една от тях с място за измерване на произведената ел.енергия.
Вещото лице дава заключение, че съгласно извършената проверка в Публичния
регистър на издадените от ДНСК разрешения за ползване (РП), на 29.06.2012 г. е
издадено разрешение за ползване за обекта на ищеца, което представлявало
достатъчно основание за сключване договор за изкупуване на произведената ел.
енергия на преференциална цена по Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. Вещото
лице посочва, че съгласно
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР относно преференциални цени за ФЕЦ с
мощност над 30 до 200 kWp, до 30.06.2012 г. цената
е 567,41 лева/kWp, а съгласно Решение № Ц-18/28.06.2012
г. на ДКЕВР, от 01.07.2012 г. цената е 260,77 лева/kWp. Вещото лице посочва, че поради
непредставяне на копие от фактура за заплащане на произведената от ФЕЦ ел. енергия, не може да се произнесе
категорично на каква цена е договора за изкупуване на произведената ел.
енергия.
Вещото лице дава заключение, че съгласно договор за доставка от 21.05.2012 г. и
фактура от 15.06.2012 г. цената на фотоволтаични модули е 0,56 евро/Wp, а при доставените фотоволтаични
панели (Соларен модул RF-230P60) с мощност 230 Wp, цената е 128,80 евро/брой. Изчислява, че общата
цена на 192 броя панели х 128,80 евро е равна на 24 729,60 евро или
48 470,02 лева без ДДС. Вещото лице дава заключение, че в световен мащаб
цената на панелите от 2012 г. се е понижила и към настоящия момент е около 0,35 евро/Wp, което за панел с мощност 230 Wp, цената е 80,50 евро/брой. За
192 броя х 80,50 евро = 15 456,00 евро или 30 293,76 лева
без ДДС.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице М.С.. Вещото лице дава заключение, че съгласно представените
банкови извлечения плащанията към ЕТ “П. 4 - П.Д.” по Договор № ВIO10715/24.04.2012 г.
с възложител “Е.” ЕООД са с общ размер 163 421,52 лева, от които: сума в размер на 56 421,52 лева са
постъпили в разплащателната сметка на ЕТ “П. 4 - П.Д.” и сума в размер на 107 000
лева са постъпили в доверителната ескроу сметка на ЕТ
“П. 4 - П.Д.”. Вещото
лице посочва, че за изследвания период от 01.01.2012 г. до 06.12.2012 г. не е
установена банкова транзакция за прехвърляне на средства от ескроу сметката към разплащателната сметка на ЕТ “П. 4 - П.Д.”, съгласно договореното в чл. 2, ал. 2
от договора от 24.04.2012 г.
Съдът намира за неотносими към предмета на спора представените от ответника разрешение за ползване за строеж в ПИ с идентификатор 23947.41.26, както и договор от 23.04.2012 г. с възложителя “Б.-С.” ЕООД, тъй като същите не касаят процесния строеж на ищеца.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въпреки първоначално неправилно дадената от съда в доклада по делото
правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че в случая предявеният главен иск е с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД. Това следва от постигнатите договорки между страните в споразумението от
11.07.2012 г., с което страните се договарят да избегнат последиците на
неоснователно обогатяване. В случая съдът намира, че по делото са събрани
необходимите доказателства, поради което не се налага провеждане на съдебно
дирене касателно релевантните за спора факти.
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Съдът намира,
че правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен
договор, който покрива елементите на договора за изработка по смисъла на чл.
258 и сл. от ЗЗД. Изпълнението на
възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ответника да получи и задържи съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият
трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая договорът е сключен между “Е.” ЕООД, като възложител, от една страна и от друга страна, като изпълнител - ДЗЗД “Био П.Д.Е.К.”, чрез П.Д.Д., и П.Д.Д., действащ като едноличен търговец с фирма “П. 4 – П.Д.”. С оглед на това следва да се определят страните по договора и в частност изпълнителя по договора.
Както съдът е
посочил в определение от 13.02.2019 г., постановено по настоящото дело, регистрирането на едно дееспособно физическо лице
като едноличен търговец по реда на Търговския закон разширява правоспособността
на физическото лице, разкривайки пред него възможността същото да бъде страна и
по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице
възникване на нов правен субект с отделно обособено имущество. Едноличният
търговец отговаря за всички свои задължения (по търговски и граждански
правоотношения) с едно и също свое имущество (така в Решение № 80/26.07.2012 г.
по т.д. № 287/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Коментар
на Търговския закон. Книга първа, проф. д-р О.Г., 2000 г., стр. 184).
Доколкото няма разделност на физическото лице и едноличния търговец, то в случая задължението по договора се счита поето от ответника П.Д.Д..
По отношение на ДЗЗД “Био
П.Д.Е.К.” следва да се отбележи, че гражданското
дружество по ЗЗД не е юридическо лице. То е форма на обединение на две или повече лица за постигане на
обща стопанска цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с договор съгласно чл. 357 и сл. от ЗЗД. При гражданското дружество правата и
задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на
гражданското съучастие. Страни по сделките с трети лица
не е самото гражданско дружество, а отделния
съдружник, респ. съдружници. Пред трети лица
съдружниците действат от свое име и носят лична отговорност за поетите
задължения. В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското
дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава солидарна отговорност. Солидарност за задължения съдружниците
могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с третото
лице, какъвто не е настоящият случай (така в Решение №
131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Третите лица могат да
осъществят правата си спрямо всички членове на гражданското дружество, ако
задължението е прието от съдружник в
дружеството, който по условията на дружествения договор или по пълномощно може да задължава останалите съдружници в
дружеството. Следва да се разгледа дали разпоредбите на
договора за консорциум
налагат да се приеме, че лицето, посочено от съдружниците като управител има право да представлява
другите съдружници и да ги ангажира с последиците от своите действия. Гражданското дружество не е
самостоятелен правен субект, поради което упълномощаването
трябва да е направено от всеки един от съдружниците. Съгласно разпоредбата на
чл. 18 и чл. 19 от представяния договор за ДЗЗД, управителят П.Д.Д.
представлява гражданското дружество пред трети лица, но не се установява оправомощаване на същия да
сключва договори и да поема задължения от името и за сметка на другия съдружник
В.М.С.. Липсва волеизявление на съдружника В.М.С., с което да овластява П.Д.Д. с право да сключва договори от нейно име и за нейна
сметка, както и да я задължава по договори. Този извод не се опровергава и от
използваното в договора понятие – управител, тъй като в случая оправомощаването
касае организирането и ръководенето на дейността на гражданското дружество, но
не и упълномощаване за извършване на правни действия от името и за сметка на другия
съдружник С.. В
случая и договора от 24.04.2012 г., и
споразумението от 11.07.2012 г. са подписани като изпълнител от П.Д.Д. и само
той е поел договорните задължения по същите.
От събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът П.Д.Д., действащ като едноличен търговец с фирма “П. 4 – П.Д.” е получил сумите, преведени по негова банкова сметка *** “Е.” ЕООД. Такива не са получавани от ответника В.М.С., за да дължи същата връщането им, а и тя не е поемала задължения по сключените договор и споразумение.
Със споразумението, подписано на 11.07.2012 г. между възложителя “Е.” ЕООД и изпълнителя П.Д.Д., се намалява дължимата цена по договора от 24.04.2012 г. от 174 865,25 лева без ДДС на 109 879,66 лева без ДДС или 131 855,59 лева с ДДС. Страните се споразумяват недължимо платената сума в размер на 39 699,44 лева да бъде върната от изпълнителя в срок до 7 работни дни от подписването на споразумението, като по този начин избягват последиците на неоснователно обогатяване, т.е. изпълнителят да задържи получена сума, без да е изпълнил насрещната престация.
Подписаното споразумение от 11.07.2012 г. има правната характеристика на извънсъдебно признание от страна на ответника П.Д.Д. на възникналите между страните правоотношения, както и за дължимост на претендираната от ищеца сума в размер на 39 699,44 лева.
В случая не
се установява ответникът изпълнител да е изпълнил точно и в срок поетите
задължения по договора от 24.04.2012 г., а признание на ответника Д. за
обратното се съдържа и в споразумението от 11.07.2012 г. От изслушаното и
прието заключение на съдебно-техническата експертиза се установява изпълнение
на фотоволтаични модули, чиято общата цена за 192 броя панели х 128,80 евро възлиза
на 24 729,60 евро или 48 470,02 лева без ДДС, т.е. 58 164,02
лева с ДДС.
Възражението на ответника Д., че споразумението от 11.07.2012 г. ощетявало ответната страна, е неоснователно. Както се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза ответникът Д. е извършил разходи за закупуването на фотоволтаични модули, които са в общ размер два пъти по-нисък от намалената договорена цена за СМР по споразумението. Други извършени разходи по договора не се установяват по делото.
Без правно значение за спора е на какви цени продава електрическа енергия ищцовото дружество, тъй като това не е договорено като цел на договора или на възникналите правоотношения между страните.
Правоотношенията на ответника П.Д.Д. с други търговски дружества, които имат строежи до строежа на ищеца, дори и при техническо свързване чрез БКТП, и евентуалното неизпълнение от страна на такива дружества на техни договорни задължения, са ирелевантни за настоящия спор.
Поради горното и като взема предвид общата платена
от ищеца сума съгласно закючението на
съдебно-счетоводната експертиза, както и установеното между страните със
споразумението от 11.07.2012 г., съдът намира, че заплатената по
договора от ищеца сума в размер на 39 699,44 лева с ДДС подлежи на връщане
от ответника П.Д.Д..
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск срещу ответника П.Д.Д. е основателен.
Поради основателността на иска срещу ответникът П.Д.Д. следва да бъде разгледано направеното от него в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането на ищеца с изтичането на петгодишен давностен срок на основание чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на подписване на споразумението – 11.07.2012 г.
Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Това правило се прилага, като се зачитат конкретните договорености между страните, свързани с настъпването на изискуемостта. Вземането става изискуемо след изтичането на дадения срок за доброволно изпълнение и следователно от този момент започва да тече давностния срок съгласно чл. 110 от ЗЗД (така в Решение № 103/08.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; Решение № 116/03.10.2011 г. по т.д. № 868/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Съгласно чл. 1.2. от споразумението, подлежащата на връщане сума в размер на 39 699,44 лева с ДДС следва да бъде върната от изпълнителя П.Д.Д. в срок от 7 работни дни от подписването на споразумението, т.е. до 20.07.2012 г. (петък – работен ден). Исковата молба е постъпила в съда на 19.07.2017 г., от която дата искът се счита предявен съгласно нормата на чл. 125 от ГПК. Поради това неоснователно се явява възражението на този ответник за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Поради изложените съображение съдът намира, че искът срещу ответника П.Д.Д. следва да бъде уважен като основателен.
Доколкото от събраните по делото доказателства и предвид изложеното по-горе, не се установява ответникът В.М.С. да е поемала задължения по договора и споразумението, нито да е получавала платената от ищеца сума, съдът намира, че предявеният срещу нея иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради уважаването на главния иск срещу ответника П.Д.Д., следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата от 39 699,44 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба (19.07.2017 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 3 592,98 лева, от които 1 587,98 лева - държавна такса, 5 лева– държавна такса за съдебно удостоверение и 2 000 - адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, поради което следва да се приеме, че по делото са представени доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора и предвид горното, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 3 592,98 лева.
Ответникът В.М.С. претендира разноски по делото, но до приключване на съдебното дирене не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването на такива, поради което разноски в настоящото производство не му се присъждат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***2, да заплати на “Е.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 39 699,44 лева (тридесет
и девет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща платена
от “Е.” ЕООД на П.Д.Д.
сума по сключения между страните договор № BIO10715 от 24.04.2012 г., подлежаща на връщане съгласно
сключеното между страните споразумение от 11.07.2012 г. във връзка с договор № BIO10715 от 24.04.2012 г.,
ведно със законната лихва за забава от 19.07.2017 г. до окончателното й плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от “Е.” ЕООД, ЕИК ********със седалище
и адрес на управление:***, против ответника В.М.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***2, да заплати на “Е.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 592,98 лева (три хиляди петстотин деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки) – разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :