Р Е Ш Е Н И Е
№….…/……05.2022г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая И.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1604 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от УниКредит
Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу О.И.А. и В.Е.А.,
граждани на Р. ф., с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно следните суми, както
следва: сумата от 38072,50 евро, представляваща главница по договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №301/0812 от 11.11.13г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 27.09.19г. до
окончателното погасяване на вземането; сумата от 1896,62 евро, представляваща
лихва върху редовна главница за периода 25.04.18г. - 26.09.18г.; сумата от
1099,88 евро, представляваща наказателна лихва при просрочие за периода
25.04.18г. - 26.09.19г.; сумата от 6680 евро, представляваща лихва върху
просрочена главница за периода 25.04.18г. - 26.09.19г.; сумата от 82,09 евро,
представляваща такси по кредита.
Ищецът твърди, че между страните е
сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №301/0812 от 11.11.13г.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя О.А. кредит в
размер на 42000 евро с цел закупуване на недв.имот. Солидарно задължено лице по
договора бил В.А.. Излага, че кредитът бил надлежно усвоен на 20.11.13г. по
сметка на кредитополучателя, като крайният срок за погасяването му бил
11.11.2033г. Сочи, че съгласно т.4а от договора ГЛП се формирал от БЛП, определен на база
тримесечния EURIBOR, който към сключването на договора бил 0,224%, и надбавка
от 8,967%, или общо 9,2%. Излага, че при просрочие на изискуема вноска за
главница и/или лихва съгл. т.11.1.2 вр. т.4.1 от договора се начислявал ГЛП в
размер на 11,2%, състоящ се от променлив БЛП плюс ценова рискова премия / в
размер на 2,224%/ и фиксирана надбавка в размер на 8,976%. При просрочие на
главница съгл. т.11.1.3 вр. т.4.2 от договора върху просрочената главница се
начислявал ГЛП от 21,2%, състоящ се от БЛП, увеличен с ценова рискова премия и
надбавка / в общ размер на 12,224%/ и фиксирана надбавка в размер на 8,976%.
Съгласно т.5 кредитополучателят дължал такса за администриране на кредита при
отпускане в размер на 0,95% и комисионна за управление за всеки месец от
0,043%. Твърди, че кредитополучателят е изпаднал в просрочие като не заплатил
вноските за периода 25.03.18г. - 25.09.18г. Като се позовава на разпоредбата на
т.17 и т.17.1 от договора излага, че обявил кредита за предсрочно изискуем,
като длъжниците били уведомени за обявената предср.изискуемост чрез покани,
връчени по реда на чл.47 ГПК, на 23.05.19г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът О.И.А.,
чрез назначения особен представител адв.М.С., е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице уведомяване за
настъпила предср.изискуемост. Прави възражение за недействителност на договора
като противоречащ на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК, тъй като бил с шрифт, който
е нечетлив и неясен, както и по-малък от 12. Липсвала информация в погас.план
за начина на формиране размера на всяка погас.вноска. Не било ясно още как е формиран
и какво включвал ГПР, а уговорката за лихва надвишавала трикратния размер на
законната лихва и противоречала на добрите нрави. Намира за нищожни клаузата на
чл.9.3.5 от ОУ и следващите, предвиждащи че банката може едностранно да променя
лихвения процент. Твърди, че ответницата не била запозната с условията по
договора и ОУ, тъй като не говорела езика, на който те са съставени, а не бил
ползван лицензиран преводач, което противоречало на чл.21 и чл.22 ЗПК и на
добрите нрави и обуславяло нищожност на договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Е.А.,
чрез назначения особен представител адв.А.А., е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за недействителност
на договора поради липсата на съгласие за сключването му, тъй като не разбирал
съдържанието на договора, който бил изготвен изцяло на бълг.език без превод, и
не изразил ясно, че приема условията на банката. Счита, че е нарушено
изискването на чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, както и на чл.3, §1 от нея относно
индивидуалното договаряне на клаузите. Счита, че ответниците не са разбирали
бълг.език, поради което са имали нужда от преводач, поради което и извежда
извода, че не са били наясно с детайлите на договора, в т.ч. и с вписания адрес
за призоваване, който не съответствал на този по даденото пълномощно. Твърди,
че са налице неравноправни клаузи по договора, а именно чл.9.3.5 и сл. от ОУ,
определящи правото на банката да променя БЛП, като липсвала и конкретна
методика за това. Оспорва да е налице надлежно уведомяване за настъпила
предср.изискуемост.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице от 11.11.2013г., между „Уникредит
Булбанк“ АД и О.И.А.
като кредитополучател, и В.Е.А., като солидарен длъжник, е сключен договор, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в
размер на 42000 евро, с цел покупка на недв.имот, с краен срок за погасяването
11.11.2033г. Договорено е в чл.11.1, че кредитополучателят при редовно плащане
на задълженията заплаща договорената лихва по т.4 от договора, а именно годишен
лихвен процент от 9,2%, формиран от БЛП, формиран от тримесечен EURIBOR /
който към датата на договора е 0,224%/,
и фиксирана надбавка в размер на 8,976%. В чл.11.1.2 е договорено, че при
просрочие се дължи годишна лихва върху редовен дълг, уговорена в т.4.1, а
именно ГЛП от 11,2%, формиран от БЛП, увеличен с ценова рискова премия от 2% /
т.е. към датата на договора - 2,224%/, и фиксирана надбавка в размер на 8,976%.
Договорено е още в чл.11.1.3, че при просрочие се дължи годишна лихва върху
просрочената главница, уговорена в т.4.2, а именно ГЛП от 21,2%, формиран от
БЛП, увеличен с ценова рискова премия от 2% и надбавка за просрочена главница
от 10% / т.е. към датата на договора -12,224%/, и фиксирана надбавка в размер
на 8,976%. В чл.11.3 вр. чл.5 от договора е уговорено задължението за заплащане
на дължими такси и комисионни, а именно такса за администриране на кредита при
отпускане в размер на 0,95% и комисионна за управление за всеки месец или част
от него в размер на 0,043%. Изрично в договора е предвидено за обезпечаване на
вземанията по кредита учредяването на ипотека в полза на кредитора върху имота,
подробно описан в т.8.
С отговорите на исковата молба от
ответниците са релевирани възражения за нищожност на договора поради липсата на
съгласие за сключването му и поради противоречие с добрите нрави, обосновани с
твърдението, че ответниците не владеят български език. Липсата на съгласие по
см. на чл.26, ал.2 ЗЗД е порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т.нар.съзнателна липса на съгласие, т.е. при
автора на волеизявлението съзнателно отсъства воля такова волеизявление да бъде
направено, съответно то да породи последици. Действително от разпитаните по
делото св.С.Р. и св.О.Е. се установява факта, че ответниците не са говорили
свободно на бълг.език, но същите са разбирали бълг.език в достатъчна степен, за
да подготвят документите по договора и да разберат неговото съдържание,
съответно последиците от сключването му. Безспорно е, че процедурата по
отпускане на кредит е продължителна и изисква предварително запознаване с
условията на кредита. Св.Р. сочи, че ответниците са се явили в банката с цел
получаване на ипотечен кредит за закупуване на жилище, като са провели няколко
срещи, на които са обсъждани условията по кредита, като на срещите са били
придружавани от св.Е., която от своя страна свидетелства, че ответниците са
разбирали бълг.език и всичко им е било ясно, както и че същите са водили диалог
със служителите на руски език. Видно е, че договорът за банков кредит и общите
условия са съставени на български език и са подписани от ответниците на всяка
страница, което е индиция че същите са разбирали съдържанието на сключения от
тях договор за кредит. В подкрепа на този извод е и факта, че в подписания нотар.акт за продажба от 11.11.13г. , който е
бил прочетен на страните от нотариуса, изрично е посочено, че заплащането на
продажната цена е със средства, предоставени от ищеца по договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице от 11.11.2013г. Показателно за
знанието на ответниците за клаузите на договора и задълженията по него е и
факта, че те са се интересували от състоянието на кредита / според показанията
на св.Е./, както и са извършвали плащания на погас.вноски по него. Ето защо
възражението на ответниците за
нищожност на договора, обосновано с твърдението, че те не знаят български език,
съдът намира за неоснователно.
За неоснователно съдът намира и
наведеното възражение за недействителност на договора като противоречащ на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК. Тези разпоредби на ЗПК, както и нормите на чл.21
и чл.22 ЗПК, не се прилагат към настоящия казус с оглед ограниченията в обхвата
на закона и конкретно - чл.4, ал.1, т.2 / в редакцията му към датата на
сключване на договора/, а именно същите са неприложими за договори за кредит,
обезпечени с ипотека върху недв.имот, какъвто е и процесния договор.
Неприложими са и разпоредбите на Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители с оглед §4 на ПЗР на ЗКНИП / Обн. ДВ бр.59/16г./.
Независимо от това
обаче доколкото ответниците се
явяват потребители на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, то в
случая приложение следва да намери общата потребителска защита по ЗЗП.
В отговорите си ответните страни са
релевирали възражения за неравноправност на клаузата на чл.9.3.5 от ОУ, даваща
възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката.
Видно от заключението на вещото лице за периода на обслужване на кредита ГЛП е
променян с всяка промяна на БЛП, представляваща изменение с повече от 0,25
процентни пункта, като данните сочат само на намаляване на ГЛП в сравнение с
ГЛП, определен в договора. Ето защо съдът намира, че това възражение в случая
се явява без правно значение, доколкото тази разпоредба не е довела до промяна
на договорните отношения, нарушаваща справедливия баланс на права и задължения
в ущърб на потребителя, а напротив довела е единствено до намаляване на
лихвения процент, а оттам и до намаляване на размера на месечните вноски и
дължимата лихва.
Съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза сумата по договора е била усвоена
от кредитополучателя в пълния размер от 42000евро на 20.11.13г., като
последното плащане по кредита е извършено на 25.04.18г., а след тази дата няма
извършвани плащания. По делото не са ангажирани други доказателства за
заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски, нито са наведени
твърдения в тази връзка. С оглед на така установеното следва да се приеме
настъпването на предвидения в чл.17 и 17.1 от договора факт, пораждащ правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразно разясненията,
дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника– кредитополучател, и то преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки –
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Или за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита е
необходимо волеизявлението за обявяването й да достигне до длъжника.
Волеизявлението на ищеца за обявяване
на цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо е
обективирано в покани за доброволно изпълнение от 03.12.18г., отправена от
банката до кредитополучателя и солидарния длъжник, с която последните се
уведомяват за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Видно от представените протоколи за извършено уведомление от
10.06.19г. на ЧСИ П.И., адресът на длъжниците в ***, е трикратно посетен, вкл.
в неработен ден, като са събрани сведения, че лицата никога не са живели на
адреса, а живеят в чужбина, като е залепено и уведомление по чл.47 ГПК на
09.05.19г. и до изтичане на срока -23.05.19г. книжата не били получени. При
тези данни и доколкото липсват други доказателства съдът намира, че не може да
се приеме за доказан факта на уведомяване на кредитополучателя и солидарния
длъжник за обявяването на кредита за предсрочно изискуем към датата на изтичане
на срока на уведомлението- 23.05.19г. Същевременно с исковата молба ищецът е
упражнил правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно
изискуемо. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, доколкото са налице уговорените в договора за кредит условия за
нейното настъпване / така Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на
ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване на препис от исковата
молба на ответниците чрез особените им представители и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът
намира, че вземанията на банката по договора следва да се считат за предсрочно
изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за това предпоставки, като
момента на предсрочната изискуемост
следва да се определи именно към момента на узнаването на изявлението на
кредитора – 14.12.21г. Съдът съобразява в тази
връзка, че защитата, която се осъществява от назначения по делото особен
представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.
Безспорно е установен факта, че
кредитополучателя е получил и усвоил сумата по кредита, като поради обявената
предсрочна изискуемост за него се е породило задължение да върне същата в пълен
размер. Доколкото ответникът В.А. е поел
задължението по договора за кредит в качеството си на солид.длъжник, и предвид
не доказването на изплащането на това задължение, то неговата отговорност за
последното също следва да бъде ангажирана, и то в условията на солидарност
съгл. общите разпоредби на чл. 121 ЗЗД.
От възприетото заключение на
назначената съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда, се установява, че непогасената по договора главница
възлиза на 38072,50евро, а непогасените такси по кредита са в размер на
82,09евро, като изрично вещото лице сочи, че дължимата такса за управление на
кредита , определена в договора, не е променяна през периода на кредита. С
оглед изложеното предявеният иск за тези вземания се явява основателен и
доказан в посочения размер и следва да се уважи.
Що се касае до вземането за лихва
върху редовна главница / т.е. възнаградителната лихва / съгласно заключението
на вещото лице за периода 25.04.18г. - 26.10.18г. същата възлиза на 1896,62
евро. Доколкото обаче с оглед диспозитивното начало съдът е обвързан от
исковата претенция, която е за периода 25.04.18г. - 26.09.18г., то следващия се
размер на възнагр.лихва за исковия период възлиза на 1625,48 евро и в този
размер иска за нея следва да бъде уважен. В останалата му част за горницата до претендирания от кредитора размер от 1896,62
евро, претенцията като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията за наказателна
лихва при просрочие за периода 25.04.18г. - 26.09.19г. съгласно заключението
същата възлиза на 1099,88 евро и в този размер тя следва да бъде уважена. Що се
касае до претендираната сума от 6680 евро- лихва върху просрочена главница за
периода 25.04.18г. - 26.09.19г., тъй като същата съвпада по основание с
претенцията за наказателна лихва при просрочие,
т.е. в случай на наличие на просрочени суми по
главница е предвидено начисляване на две наказателни лихви /по т.4.1 и по т.4.2
от договора/, то присъждането на двете би довело до неоснователно обогатяване
на банката, а длъжникът би претърпял двойна имуществена санкция за едно и също
неизпълнение, което нарушава основни правни принципи и се намира в противоречие
с морала и добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. По тези
съображения претенцията за 6680 евро- лихва върху просрочена главница за
периода 25.04.18г. - 26.09.19г. следва да бъде изцяло отхвърлена.
Следва да се присъди и законната лихва
от предявяване на иска върху главницата.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане
на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената
част от исковете, въз основа на представените писмени доказателства, като
следващите се на ищеца разноски възлизат на 12856,31лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
О.И.А., гражданка на Р.
ф., родена на ***г., с постоянен адрес ***, и В.Е.А., гражданин на Р. ф., роден
на ***г., с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на УниКредит Булбанк АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, пл.
Света Неделя 7, следните суми : СУМАТА от 38072,50 евро
/ тридесет и осем хиляди седемдесет и две евро и 50е.ц./, представляваща главница
по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №301/0812 от 11.11.13г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.09.19г. до окончателното погасяване на вземането; СУМАТА от 1625,48 евро / хиляда
шестстотин двадесет и пет евро и 48 е.ц./, представляваща лихва
върху редовна главница за периода 25.04.18г. - 26.09.18г.; СУМАТА
от 1099,88 евро / хиляда деветдесет
и девет евро и 88 е.ц./, представляваща наказателна лихва при просрочие за
периода 25.04.18г. - 26.09.19г.; СУМАТА от 82,09 евро / осемдесет и две евро и 9
е.ц./, представляваща такси по кредита,
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за лихва
върху редовна главница за разликата над 1625,48 евро
до пълния претендиран размер от 1896,62 евро и за сумата от 6680 евро,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода 25.04.18г. -
26.09.19г., като неоснователни.
ОСЪЖДА О.И.А., гражданка на Р. ф., родена на
***г., с постоянен адрес ***, и В.Е.А., гражданин на Р. ф., роден на ***г., с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на УниКредит Булбанк АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, пл.
Света Неделя 7, СУМАТА от 12856,31лв. / дванадесет хиляди осемстотин петдесет и шест лева
и 31 ст/ , представляваща направените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: