№ 219
гр. Плевен , 15.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Наказателно дело от общ
характер № 20214430201100 по описа за 2021 година
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - редовно уведомена,
представлява се от наблюдаващия прокурор Ч.Ш..
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Р. Г. - редовно уведомен, явява се лично и с
адв. ПЛ. В. – АК-Плевен, с пълномощно от досъдебното производство.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Г. Р. Г. – роден на ***, български гражданин, със завършен трети
клас, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Съдът разяснява на страните правата им по чл.274 и 275 НПК,
както и останалите им процесуални права.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да правя отвод на съдебния състав, нови
доказателствени искания нямам.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на съда, нямам нови искания.
Моля да одобрите споразумението, което сме представили.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. – Няма да правя отвод на съда, нямам нови
искания. Моля да бъде одобрено споразумението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА споразумението. Същото е постигнато при следните
параметри:
Обвиняемият Г. Р. Г. – роден на ***, български гражданин, със
завършен трети клас, неженен, осъждан, ЕГН: ********** се ПРИЗНАВА ЗА
ВИНОВЕН в това, че на *** област Плевен, нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората — т.5 и т.6 от Заповед №РД-
01-278/2021г. на *** на здравеопазването на Република България, свързана с
предотвратяването, разпространението на вируса „***“ на територията на
страната, като лице по т.10 от цитираната заповед, поставен под карантина с
предписание № 23-123770/08.05.2021 г. на Столична РЗИ, за поставяне под
карантина, не изпълнил задължението си да не напуска дома си, находящ се в
с. Горни Дъбник, обл. Плевен, ул. „***, за който адрес е посочил в саморъчно
попълнена от него декларация, че ще пребивава в посочения в предписанието
2
10-дневен срок от 08.05.2021 г., като деянието е извършено по време на
извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение №325 на МС от
14.05.2020 г., върху цялата територия на Република България, свързано със
смъртни случаи, във връзка с разрастваща се пандемия от „***“ –
престъпление по чл. 355 ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
За така извършеното престъпление, на обвиняемия Г. Р. Г. се
налага наказание на основание чл. 355 ал.2 вр.ал. 1 във вр. с чл. 54 ал. 1 НК -
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на
основание чл.66 ал.1 НК СЕ ОТЛАГА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Имуществени вреди от престъплението не са причинени.
Веществени доказателства няма приобщени.
Разноски по делото няма направени.
Обвиняемият Г. Р. Г. декларира, че е съгласен с параметрите на
настоящото споразумение, разбира последиците от същото, отказва се от
разглеждане на делото по общия ред, както и че ДОБРОВОЛНО подписва
споразумението.
Като взе предвид докладваните параметри на споразумението,
Съдът намира следното:
На първо място, видно е, че представеният от страните
диспозитив, който следва да бъде разгледан от Съда и евентуално одобрен, не
кореспондира с цитираната разпоредба от Особената част на НК. Съобразно
чл.355 ал.2 НК, „Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия
или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е
лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди
лева.“. За разлика от изчерпателно изброените от Законодателя „епидемия,
пандемия или извънредно положение“ обаче, в диспозитива се сочи, че
деянието е извършено „по време на извънредна епидемична обстановка“,
какъвто квалифициращ признак по чл.355 ал.2 НК, не е предвиден. В тази
връзка и при съобразяване на изложеното в настоящия абзац, възниква
3
въпроса за какво престъпление е ангажирана отговорността на обвиняемия –
въпрос, по който не може да има допускания, предположения и др.подобни.
На второ място, представеният от страните диспозитив е
неправилно изграден и от гледна точка на това, че цитираните в него „т.5 и
т.6 от Заповед №РД-01-278/2021г. на *** на здравеопазването на Република
България“, се явяват напълно неотносими към обстоятелствата на случая.
След запознаване с представената в официалния сайт на МЗ посочена Заповед
е видно, че т.5 гласи „Лицата, извън тези по т. 1, които влизат на територията
на Република България, независимо от тяхното гражданство и от държавата,
от която пристигат, се допускат на територията на страната, при
представянето на един от следните документи: а) документ за завършена
ваксинационна схема срещу ***. За завършена ваксинационна схема се
приема поставянето на съответен брой дози от ваксини срещу ***, посочени в
Приложение № 1 и изтичането на 14-дневен период, считано от датата на
поставяне на последната доза. Документът трябва да съдържа имената на
лицето, изписани на латиница, съгласно документа за самоличност, с който
пътува, дата на раждане, дати на които са поставени съответните дози
ваксина, търговско наименование и партиден номер на поставената ваксина
срещу ***, наименование на производителя/притежателя на разрешението за
употреба, държава от която е издаден и наименованието на издаващия
компетентен орган; б) документ, показващ положителен резултат от
проведено изследване по метода на полимеразна верижна реакция или бърз
антигенен тест за *** - за лицата, преболедували от *** за периода от 15-тия
до 180-тия ден, считано от датата на проведеното изследване, вписана в
документа. Документът трябва да съдържа имената на лицето съгласно
документа за самоличност, с който пътува, данни за лечебно заведение,
извършило изследването (наименование, адрес или други данни за контакт),
дата на която е извършено изследването по метода на полимеразна верижна
реакция или бърз антигенен тест за ***, изписани на латиница метод (PCR
или RAT) и положителен резултат (Positive), позволяващи интерпретация на
документа.“. На свой ред, т.6 гласи „Българските граждани, гражданите на
държави членки на Европейския съюз (ЕС), на страните по Шенгенското
споразумение (включително ***) и членовете на техните семейства
(включително лицата, които са във фактическо съжителство с тях);
4
гражданите на ***; лицата със статут на постоянно, дългосрочно или
продължително пребиваване на територията на Република България и
членовете на техните семейства; лицата, притежатели на българска виза за
дългосрочно пребиваване вид „D“, както и лицата, които имат разрешение за
пребиваване в държава- членка на Европейския съюз или в страна по
Шенгенското споразумение (включително ***) и членовете на техните
семейства, извън случаите по т. 1, могат да влизат на територията на
Република България, освен с документ по т. 5, и при предоставяне на
документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция
или отрицателен резултат от проведен до 48 часа преди влизането в страната
бърз антигенен тест за доказване на ***, считани от датата на проведеното
изследване, вписана в документа.“. Некоректно се посочва и това, че т.10 от
Същата Заповед има отношение, тъй като от материалите по делото се
установява, че се касае за неизпълнение на мярка по издадено съответно
предписание на Столична РЗИ, което предписание несъмнено е издадено въз
основа на Заповед №РД-01-278/2021г. на *** на здравеопазването, но именно
от така наложената мярка персонално на обвиняемия, за него е възникнало и
задължението за нейното спазване. Такова задължение не може да произтича
пряко от Заповедта на *** на здравеопазването, в какъвто смисъл е
представеният диспозитив.
Следва да бъде напомнено, че в производството по реда на Глава
Двадесет и девета от НПК страните представят диспозитив, който в
досъдебното производство има характера на обвинителен, но евентуалното му
одобряване от Съда в хода на посоченото производство, го превръща в
осъдителен такъв. Поради това, от особено значение е представянето на
диспозитив, който е в необходимата степен прецизен, непораждащ неясноти и
отговарящ на фактите и обстоятелствата, установени по делото, още повече,
че в настоящия особен съдопроизводствен ред, не може да намери
приложение разпоредбата на чл.287 НПК. Наложително е представеният
диспозитив да бъде щателно преосмислен от страна на Прокуратурата и да
бъде предприето надлежно прецизиране и при необходимост - изменение на
обвинението, съобразно чл.225 НПК.
Ето защо Съдът намира, че одобряването на споразумението в
5
настоящия му вид, довело до нарушение на материалния закон.
Водим от тези мотиви Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА внесеното споразумение между Районна
прокуратура - Плевен, представлявана от прокурора Ч.Ш. и адв. ПЛ. В., като
защитник на подсъдимия Г. Р. Г..
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 1100/2021 година по
описа на Плевенски районен съд и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура –
Плевен – за последващи процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в
10:03 часа.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6