Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на
двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 1679 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.104, ал.1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по искова молба, подадена от М.Н.П., против
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ да й заплати обезщетение
за времето, през което е останала без работа за периода от 14.10.2018г. до
13.02.2019г. поради незаконосъобразното прекратяване на служебното й
правоотношение в размер на 4000.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 25.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, прави изменение на иска по отношение на размера, като вместо 4 000
лева, претендира обезщетение в размер на 879,44 лева, ведно със законната
лихва, считано от 28.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, чрез процесуалния си представител счита, че искът е неоснователен
и недоказан. Представя писмени бележки. Сочи, че по заявление с вх. № 94-00-6254/20.05.2019 г. на ищцата през месец юни 2019 г. е изплатено
обезщетение в размер на 4 работни заплати или сумата от 3600.00 лева /след направените
удръжки/ с фиш №1/юни 2019 г., справка -
извлечение от СЕБРА и от опис за превеждане на суми. Сумите са изплатени и
постъпили по посочената от П. банкова сметка. ***, П. не се е явила да заеме
длъжността, няма издадена заповед за възстановяване, съответно на същата не е
определен нов размер на основното месечно възнаграждение. Претендира отхвърляне на предявения срещу ИАРА иск и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за основателност
на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази
приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото не спори, че с решение № 665 от
01.04.2019 г. постановено по адм.д. № 2518/2018 г. по описа на Административен
съд - Варна е отменена Заповед № 122/13.08.2018 г. на изпълнителния директор на
ИАРА-Бургас с която на основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на М.Н.П., на длъжност „Главен инспектор РК“ в сектор
„Рибарство и контрол“ - гр. Варна, отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ в
ГД „Рибарство и контрол“ на ИАРА. Размерът на основната заплата преди
прекратяване на служебното правоотношение е бил в размер на 1000.00 лева.
Със заявление,
подадено до ИА „Рибарство и аквакултури“ ищцата е поискала да й бъде заплатено
обезщетение с правно основание чл.106, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗСДл за времето, през
което е останала без работа, но не повече от 2 месеца и е било изплатено
обезщетение в размер на 2 работни заплати за периода от 13.08.2018г. до
14.09.2018 г. и от 14.09.2018г. до 14.10.2018 г. От 14.10.2018г. до
13.02.2019г. (вкл.) ищцата продължавала да е без работа, видно от разпореждане
№031-00-4950-2 от 22.10.2018г., издадено от ТП на НОИ- Варна и разпореждане
№031-00-4950-3 от 18.02.2019г., издадено от ТП на НОИ-Варна. Със заповед
№ЧР-304/24.07.2019г, на изпълнителния директор на ИАРА е прекратено служебното
й правоотношение, поради неявяването й да заеме длъжността.
Със заявление с вх. № 94-00-6254/20.05.2019
г. по описа на ИАРА, до изпълнителния директор на ИАРА, ищцата е заявила, че с
решение № 665/01.04.2018 г. постановено по адм.д. № 2518/2018 г. по описа на АС
- Варна е отменена заповедта на изпълнителния директор, с която е прекратено
служебното й правоотношение и на основание чл. 121, aл. 1, т. 3 от ЗДСл има
право да получи обезщетение за времето през което не е била на служба поради
прекратяването, но за не повече от 6 месеца. В отговор на заявлението през
месец юни 2019 г. е изплатено обезщетение в размер на 4 работни заплати или
сумата от 3600.00 лева /след приспадане на ДОО/ видно от Фиш № 1 от м.юни 2019
г., справка - извлечение от СЕБРА и опис за превеждане на суми. Сумите били
изплатени по посочената от П. банковата сметка.
След отмяна на заповедта, ищцата не се явила
да заеме длъжността, не е издавана заповед за възстановяване, съответно на
същата не е определен нов размер на основното месечно възнаграждение.
От заключението
на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено в частта на фактическите
установявания е видно, че към 25.04.2019 г. е в сила ПМС № 6/14.01.2019, § 19 „увеличение на индивидуалната основна месечна
заплата въз основа на годишните оценки на
изпълнението на длъжностите за 2018г, в сила от 01.01.2019 г. При годишна оценка на изпълнението
„Изпълнението отговаря не напълно на изискванията „ -до 2 на сто; При годишна
оценка на изпълнението „Изпълнението отговаря напълно на изискванията до 10 на
сто; При годишна оценка на изпълнението „Изпълнението надвишава
изискванията" - до 15 на сто; При годишна оценка на изпълнението
„Изключително изпълнение“ - до 20 на сто. Посочената оценка на 13.08.2018 г. на
ищцата е във връзка с прекратяване на служебното й правоотношение.
Вещото
лице сочи, че ако ищцата би имала годишна оценка за 2018г. и съобразно текста
от поставената на 13.08.2018г. от оценяващия ръководител оценка на изпълнението
при прекратяване на служебното правоотношение: "3-Изпълнението напълно отговаря на
изискванията", съгласно
текста на чл.12 ал.2 увеличението на основната работна заплата би било до 10 на
сто. Към 31.01.2019 г. е направена годишна оценка на служителите от Главна
Дирекция „Рибарство и контрол", като със заповед № РД-177/27.03.2019г, гр.Бургас, е разпоредено да
се увеличат основните месечни възнаграждения на служителите в размери по
длъжности, съгласно справка. При оценка за 2018г.-„1”-процентно увеличение
върху ОМВ-12 на сто,; „2”-процентно увеличение върху ОМВ-10 на сто;
„3”-процентно увеличение върху ОМВ-8 на сто; „4”-процентно увеличение върху
ОМВ-3 на сто.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните
съображения:
Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск за
обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, може да
се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В
разглежданият случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на
П. е отменена от съда.
Предявеният
иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205
от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая това е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която е
юридическо лице на бюджетна издръжка. Съгласно
разпоредбите на чл.5 ал.1 и ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр.Бургас и териториални звена, към министъра на
земеделието и храните,посредством което се осъществяват управлението, наблюдението
и контрола върху рибарството, аквакултурите
и търговията с риба и други водни организми.
Съгласно чл.
104, ал.1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има
право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
От анализа на цитираната разпоредба се налага извода,
че предпоставките за търсене на обезщетение в размер на основната заплата са
наличието на влязло в сила съдебно решение, с което уволнението е признато за
незаконно, лицето да не е било назначено на друга работа и да не е получавало
възнаграждение.
За да е изпълнена хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл,
следва на първо място да е отменено с влязло в сила решение незаконното
прекратяване на служебното правоотношение.
В конкретния случай по делото е представено влязло в
сила съдебно решение, с което заповедта за уволнение е отменена.
На второ място, незаконно уволнения служител не следва
да е заемал друга длъжност, през периода, за който се търси обезщетението. Ищецът
няма сключени трудови или служебни правоотношения през посочения период.
Следователно са реализирани втората и третата
предпоставки за приложение хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл.
Според цитираната разпоредба, размерът на
обезщетението следва да бъде определен към момента на признаване на уволнението
за незаконно като база за определянето му, законодателят е посочил основната
заплата на служителя към този момент. По делото не е налице спор, че размерът
на основната заплата преди уволнението е в размер на 1000 лева.
От приобщените доказателства се установява, че
ответникът е начислил обезщетение по чл.104 ЗДСл в размер на 4000 лева и
изплатил по сметка на ищцата след приспадане на ДОО /400 лева/ сумата в размер
на 3600 лева.
С
Постановление № 6 от 14 януари 2019 г. е изменена и допълнена Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация. Последната визира случаи,
в които служителите са получили годишна
оценка на изпълнението към 31.01.2019г., съответно в трудови/служебни
правоотношения. Служебното правоотношение с П. е прекратено на 13.08.2018 г. и е
възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност, въз основа на влязло в сила решение, като поради
неявяване в срока по чл. 122, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение е
прекратено. Предвид горното и към
31.01.2019г. за П. не е била определена
оценка на изпълнението на длъжността. Последната годишна оценка за степента на изпълнение на длъжността от П.
е определена при прекратяване на служебното й правоотношение на 13.08.2018 г. за
периода от 01.01.2018г. до 13.08.2018г. Ищцата не се е явила в законоустановения
срок да заеме длъжността, няма издадена
заповед за възстановяване, правоотношението е прекратено поради неявяване на служителя за заемане на предишната
длъжност, със заповед № ЧР-304/24.07.2019г., съответно не е определен нов
размер на основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 67 ал.1 ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения. Минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7,
т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на
основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата
длъжност, квалификацията и професионалния опит. Ал.5 т.1 и т.4 на чл.67 от ЗДСл
сочи, че индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава: въз
основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността; при завръщане от
отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при
възстановяване на уволнен служител. Определянето и увеличаването на
индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител се извършва по
реда на наредбата по ал. 3. Съгласно чл.12 от Наредбата индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава
въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността с
изключение на случаите, когато годишната оценка е "Неприемливо
изпълнение". Максимално допустимото увеличение по ал. 1 е, както следва: 1.
при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря не напълно на
изискванията" - до 2 на сто; 2. при годишна оценка на изпълнението
"Изпълнението отговаря напълно на изискванията" - до 10 на сто; 3.
при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението надвишава
изискванията" - до 15 на сто; 4. при годишна оценка на изпълнението
"Изключително изпълнение" - до 20 на сто. Претенцията
на ищцата е за дължимо по-високо възнаграждение за посочения период, с 10 на
сто. Позовава се на приложената с исковата молба оценка на изпълнението на
длъжността от 13.08.2018г. От формуляра се установява, че е съставен
индивидуален работен план за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. определена
е междинна среща на 02.07.2018г. и на 13.08.2018г. – дата на прекратяване на
служебното правоотношение е посочена годишна оценка -3.
Вещото
лице в неоспореното от страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира в
частта на фактическите установявания сочи, че оценка от 13.08.2018г, не е
актуализирана към края на годината/2018г./ В евентуалност вещото лице сочи,
че ако ищцата би имала годишна оценка за
2018г. и съобразно текста от поставената на 13.08.2018г. от оценяващия
ръководител оценка на изпълнението при прекратяване на служебното
правоотношение:"3-Изпълнението
напълно отговаря на изискванията", съгласно текста
на чл.12 ал.2: „Изпълнението отговаря напълно на
изискванията до 10 на сто“, увеличението на основната работна заплата би било
до 10 на сто. Със заповед № РД-177/27.03.2019г. на основание чл.12,ал.2 от
Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и § 19 от
Преходните и заключителни разпоредби на ПМС №6 от 14.01.2019г., за изменение и
допълнение на Наредбата е разпоредено да се увеличат основните месечни
възнаграждения на служителите от Главна дирекция „Рибарство и контрол", в
размери по длъжности при получена оценка от 1-4 с различен процент. Оценяването
на изпълнението на конкретна длъжност следва да бъде извършвано по обективни
критерии, като хипотетично поставяне на една или друга оценка на изпълнението
на служителите е извън приложното поле, както на разпоредбата на чл.67
ал.5 т.4 ЗДСл, така и на Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация и ПМС №6/14.01.2019г. Настоящият състав
намира, че не следва да се присъжда обезщетение за посочения период, при
отчитане на оценка приравнена на 10 на сто увеличение. Увеличение на
индивидуалната основна месечна заплата на служителя се извършва въз основа на
оценка на изпълнението на длъжността. Отчитайки факта, че лицето от момента на
прекратяване на правоотношението до момента на отмяна на заповедта за прекратяването и при неявяването му да заеме службата няма как обективно
да е оценявано за изпълнението на заеманата длъжност. Безупречно изпълнение от
служителя на критериите при оценяване на възложен индивидуален работен план,
преценка на компетентност, годишна оценка не се презюмират от закона, при
определяне на възнаграждение при
възстановяване на уволнен служител. Както
бе посочено според ал.
3 на чл. 67 ЗДСл минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения, то и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на
основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата
длъжност, квалификацията и професионалния опит - чл.
67, ал. 4 ЗДСл. Следователно в хипотезата определяне на индивидуалното основно месечно
възнаграждение на възстановения служител ответникът действа при оперативна самостоятелност в рамките на минималните и максимални размери по ал. 3,
респ. от определените в Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите наслужителите в държавната
администрация основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно
приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, а ал. 3
определя, че нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на
длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията. В Закона за държавния служител е предоставена възможност на органа по назначаване да
увеличи основната заплата при възстановяване на уволнен служител.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че
в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаване е
определянето на конкретния размер на
основната месечна заплата в границите по Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, а по аргумент от чл. 67, ал. 5, т. 4 ЗДСл същата не може да бъде в по-нисък размер от тази определена към момента на
прекратяване на служебното правоотношение с отменения акт. Определеният от
органа по назначаването размер очевидно е в границите на нормата. След като
през визирания период лицето не е полагало труд по служебно правоотношение и
след като не е подлежало на атестиране за
този труд, определянето на основното възнаграждение в тези граници е изцяло в
дискреционната преценка на ответника. Именно поради тази причина не би могло да
се определи подобен вид упражняване на оперативната самостоятелност на
ответника като бездействие, което да послужи и като основание за уважаване на
исковата претенция, свързана с неактуализирането на служебното възнаграждение
на ищцата при изчисляването на обезщетение по чл.
104, ал.1 от ЗДСл.
Ето защо съдът намира, че полученото от
ищцата обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл е надлежно доказано от ответника и
претендираното обезщетение в размер на 879.44 лева е неоснователно. Предвид изложеното, съдът намира, че искът предявен от
П. претендираща обезщетение в размер на 879,44 лева, ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението е недоказан по
основание и размер и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, на ответника се дължи присъждане на сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 /сто/ лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от М.Н.П. ЕГН **********,***, против Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури за сумата в размер на 879,44 лева, ведно със законната
лихва, считано от 28.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Н.П. ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – Бургас сумата в размер на 100 /сто/лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: