О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 312
гр. Пещера, 06.06.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на шести юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска П.
като
разгледа докладваното от съдия П. гр. д. №490/2019 г. по описа на РС- Пещера,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК/проект за
доклад/.
Предявен е от "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД с
ЕИК201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" N°
17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев - управител чрез юрк. Ал. Г. ,със съд. адрес *** -
1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, aп. 1,против Д.П.П. с ЕГН **********; адрес:
*** иск по чл. 422 от ГПК.
Твърди ищеца, че на 20.04.2018г.,
сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние N° 207393. Договора
е сключен при условията на ЗПФУР.Сключването на самия договор се извършва въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си
и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Твърди ищецът, че потвърждаването
става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той
получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето
му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод
клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като отново
потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. При кандидатстване ответника е посочил следния телефонен номер:
********** и следният имейл: dpeikovska@abv.bg . Кода за активация е бил 7215.
По този начин кредитополучателят сключвал договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по
телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения
от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в
резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2 200.00
лв. /две хиляда и двеста лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е
преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на
„Изипей" АД. Доказателство е представената разписка.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит
вземането на главница е разсрочено на 12 броя вноски за периода 20.05.2018г. -
15.04.2019г.. Поради това се претендират вземанията за главница за целия период
на договора. От тях вноската за главница за 20.05.2018г. е изцяло платена.
Дължими остават вноските за периода от следните месеци: 19.06.2018г. -
15.04.2019г. в размер на 2 016.67 лв.. С известие получено от
ответника на 12.02.2019г. и лично подписано от нея, на същата е обявена
надлежно предсрочна изискуемост по чл. 8 от Договора за кредит. Дори да се
прецени, че няма надлежно обявена предсрочна изискуемост, следва да намери
приложение т. 1 от TP № 8 от
2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава
искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на
входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна
изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи
към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т, 2 от цитираното
решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде
обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съда не приеме, че
вземането е надлежно обявено за
предсрочно изискуемо, молят да се определят като изискуеми всички вземания за
главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. В случай, че към
този момент всички са падежирали то въз основа на цитираната практика, следва
да се уважи цялата ни претенция по заявление и по настоящата искова молба, а
именно сума в размер на 2 016.67 лв..
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да
преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е
уточнена в Договора.Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него фиксиран лихвения
процент е в размер на 40.15 %. Лихвения процент е съобразен с по-високия риск
на кредит отпуснат по ЗПФУР, дължащ се на следните обстоятелства: одобрението
се дава до 30 минути след подаване на заявлението, което влияе на преценката
при проучване, не се придобива визуална представа за кредитополучателя като в
пълнота, дори не може да се установи, дали не е налице злоупотреба с лични
данни. Вноската за периода 20.04.2018г. - 20.05.2018г. е напълно изплатена.
Дължима за периода 25.05.2018г. - 14.02.2019г., като е в размер на 381.15 лв.
Ответницата П. чрез адв. Филипова във възражението си
е признала вземането за главница в размер на 1 940.00 лв.. Съгласно т. 11 а/ от
TP 4/2013г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК,
това волеизявление следва да се приеме за разглеждане в настоящето, исково производство.
Същото, следва да се квалифицира като признание, по чл. 175 от ГПК, на следните
факти: 1/ дължимостта на главницата в размер на 1 940.00 лв. и 2/ признание на
факта за наличие на договор за кредит между страните (допускане на противното
твърдение води до абсурда, че няма яснота на какво основание се признава част
от главницата). Видно е, че единствените оспорвания са на главницата над 1
940.00 лв. до 2 013.67 лв. и на вземанията за лихва и неустойка, като тези
неустойка не претендираме с настоящата искова молба. От това волеизявление е
видно, че конклудентно може да се изведе воля, че ответницата не оспорва друго
освен изрично посоченото във възражението. Моля, при постановяване на решението си съда да вземе предвид
гореизложеното и най-вече изричното признание на фактите, че главницата е
дължима в размер на 1 940.00 лв. и че между страните е сключен договор за
кредит.
Отношенията не са били уредени извънсъдебно и е образувано ч.гр.д. № 285/2019гРС Пещера. По
същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника
по делото. Той е подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал да
предяви заявителя установителен иск, като довнесе дължимата държавна такса.
Поради това за ищеца се пораждал правен интерес да заведем настоящето дело.
С оглед гореизложеното, молят
на основание чл. 415 от ГПК да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника Д.П.П. с ЕГН **********, че същата
дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
Борислав Николчев чрез юрк. А. Г. сумата от 2 397.82 лв., от които: 2 016.67
лв., главница по предоставения кредит, 381.15 лв., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство
до пълното погасяване на дължимата сума, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 285/2019г. на Районен съд Пещера.Претендират разноски.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ответника.Твърди че предявеният установителен иск за
главница от 2 016, 67лв. е частично недопустим, поради наличието на процесуална
пречка - влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С възражението
по чл.414 ГПК по ч.гр.д. № 285/19г. по описа на ПРС, т.к. ответницата е признала дължимо. главница в
размер на 1940 лв. и сме оспорили единствено разликата над 1940 лв. до 2 016,
67лв. Длъжникът в заповедното производство имал право да оспори само част от
претендиралите вземания /така т. 5 „б" от TP № 4/13г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл. 416 ГПК,
заповедта за изпълнение влиза в сила, когато възражение срещу обективираните в
нея вземания не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С депозираното по
ч.гр.д. № № 285/19г. по описа на ПРС възражение не сме оспорили дължимостта на
вземането за главница, а сме признали същото, поради което заповедта по чл. 410 ГПК се е стабилизирала по силата на чл. 416 ГПК в признатата част за главничния
дълг. Влязлата в сила заповед съставлява абсолютна отрицателна правна пречка
правният спор да бъде пререшаван в производството по чл. 422 ГПК.
По
отношение на ооснователността на исковата молба:
Исковете за главница над 1940 лв. до 2 016, 67лв. и за
договорна лихва се твърди, че са неоснователни поради това, че вземанията
произтичат от договор за потребителски кредит, който е нищожен на основание чл.
22 ЗПК поради неспазване на нормите на чл. 11., ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК с
произтичащите правни последици по чл. 23 ЗПК.
Ответницата била изплатила сумата от 381,15лв.
Ищецът е признал с исковата молба този неизгоден факт, поради което същият
следва да се счита за безспорен в отношенията между страните и за доказан.
Поради изначалната недействителност на кредитната сделка извършеното плащане
следва да бъде отнесено за погасяване на предоставената в заем сума.
Кредитната
сделка не е породила правен ефект поради нищожността като противоречаща на
добрите нрави на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент от
договорното съдържание съгласно чл. 11, ал. 1,пр 9 ЗПК
Възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Твърди че, при заем с
кратък срок на ползване /12 месеца/, уговарянето на възнаградителна
лихва от 40,15 % не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Освен това, реалният размер на дължимата
договорна лихва е на по-голяма стойност от предвидените в договора 40,15
% , поради скритото увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включването
в падежните и на договорената в чл. 3, ал. 2 от договора неустойка в
размер на 617, 82 лева, за която излагат съображения по - долу,
В настоящият случай договорената между
страните лихва в размер на 40,15 % годишно, към която следва да се
добави уговорената в чл. 3, ал. 2 от договора неустойка надхвърля повече от три
пъти законната, а с неустойката от 1
489, 32лв. - представляваща скрита лихва - повече от осем пъти -
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за
норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза на договора,
накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави
в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата
се явява нищожна.
Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно
договор да бъде само частично недействителен. Неприложима е и втората хипотеза
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без
недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като възмезден и
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит,
поради което следва да се отрече изцяло валидността му. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по- пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК
- чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за
кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл, 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1,
т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло
недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на
уговорката относно цената на заемните средства - поради възмездния характер на
договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне
на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита
на интересите им в потребителският контракт трябва да бъде уговорен лихвения
процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/. Нищожността на клаузата,
регламентираща част от реквизитите на договора за потребителски кредит -
лихвения процент- представляваща част от същественото съдържание на договора
прави цялото заемно съглашение нищожно.
Договорената
с чл. 3, ал. 2 от договора неустойка съставлява скрита
лихва - допълнителна облага за кредитора /така Решение от 31.10.2017г.
по в.т.д. № 835/17г. на
ОС-Варна, ТО/.
Възразяваме, че са нищожни на основание чл. 143, т. 5
и т. 19 ЗПК и като противоречащи на добрите нрави клаузите на чл.З. ал. 1 и ал.
2 от договора, съгласно които потребителката е задължена да предостави банкова
гаранция в срок до пет дни, считани от сключването на процесния договор, които
следва да бъдат за сума в размер на дължимите по заема.Кредиторът е създал
предпоставки потребителката да не може да изпълни задълженията си за
осигуряване на банкова гаранция и поръчители, поради което уговорената
неустойка е скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния
лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради което не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с произтичащите правни последици по чл. 22 във вр. с чл. 23 от ЗПК
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения,
създаващи условия кредитополучателката да не може да изпълни договорното си
задължение да учреди лично обезпечение:Ограничение в процесния договор за заем
е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да
поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.;
Налице е ограничение относно броя на лицата - те следва да бъдат минимум двама,
независимо от обстоятелството, че едно лице с високи доходи и с имущество на
значителна стойност може да удовлетвори кредитора в случаите на неизпълнение на
договорните задължения на кредитополучателя; Гарантите трябва да получават
минимален осигурителен доход от 1000
лв., произтичащ само от трудов
договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граящански
правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски
дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което
ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.; Ограничително условие и гарантите
да не са учредили друго поръчителско правоотношение, тъй като лица със
значително имущество и/или високи доходи могат да обезпечат изпълненията по
множество кредитни сделки; алтернативно условие за осигуряване на банкова гаранция.
Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на
задълженията по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението е
законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на
законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните
задължения по кредитното правоотношение. От неосигуряването на поръчители,
респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност
е по-голяма от тази при пълно неизпълнение. Предвиждането в процесния договор,
че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително
размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов
легитимен интерес и внасяеравноправност в договорното съдържание с цел неговото
облагодетелстване в ущърб на потребителя.
По изложените съображения, неустойката е излязла в
разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита.
Твърдим,
че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от
посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,3 %% е
заблудил потребителката, като използваната заблуждаваща търговска практика е
довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата
за ГПР с произтичащите правни последици по чл, 22 ЗПК- нищожност на кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски
кредит по чл. 11, ал.1, пр 10 от ЗПК
Уговорената неустойка представлява скрита лихва и като
такава е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.
19, ал. 1 и 2 ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48,3 % лихвата, която
търговецът получава под формата на неустойка.
Твърди ищецът, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.
143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в договора размер на ГПР от 48, 3 %
съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно
действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на
действие на договора, С това кредиторът недобросъвестно е увредил
потребителката, която е сключила кредитната сделка при планирани разходи в
размер на 48, 3 % ГПР. На ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин
и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора
какъв е размера на всички разходи, за която тя следва да заплати. Принципът за
обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки,
регламентирано в чл. 5 от Директива 93/1 З/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1
от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем
език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС.
Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и
граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието
на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и
връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи
На следващо място, в процесния договор, кредиторът се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 3 % /. Съгласно чл. 10,
ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират
такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане
за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Поради това, че
като внасяща неравновесие в кредитното отношение уговорката за ГПР е нищожна,
на основание чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК, кредитната сделка не е
произвела правен ефект.Молят да се отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът намира,
че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от
ГПК във вр. с чл.415 ал.1
от ГПК, във вр чл. 79, и чл.86 от ЗЗД.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ищеца: налието на изискуемо вземане по
отношение на ответника, както по отношение на главницата, така и по отношение
на акцесорните вземания за лихви за забава.
Ответникът
следва да докаже всички свои възражения, с които отблъсква правата на ищеца и
черпи благоприятни за себе си права.
По доказателствата
Ищецът прави
доказателствено искане пред съда за допускане на писмени
доказателства, съдът намира, че същото е редовно, допустимо, и следва да бъде
уважено.
Ответникът прави
искане за назначаване на счетоводна експертиза, което съдът намира за относимо
и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 05.09.2019 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА следните
писмени доказателства-Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207393
от 20.04.2018г.; Общи условия за
предоставяне на кредит от разстояние;Разписка за извършено плащане от
20.04.2018г.; Коресподенция по повод сключване на сключване на договор за
кредит от разстояние;Известие за обявена предсрочна изискуемост от 08.02.2019г.
– копие и копие на обратан разписка.
ДОПУСКА изслушване на
съдебно икономическа експертиза със задача поставена от ответника.
ОПРЕДЕЛЯ
за
в.л. Цветанка Ковачка.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника
в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе депозит за експерта в
размер на 150,00 лева.
ПРИЛАГА ч.гр.д№ 285/2019г. по описа на РС
Пещера
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Определението да се връчи на страните, като на ищца да се връчи и
препис от отговора на ответника.
Вещото лице
да се призове след внасяне на депозита.
Районен съдия: