РЕШЕНИЕ
№ 2004
гр. Пловдив, 27.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 1601
по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на С.Р. К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат М.К., срещу принудителна административна
мярка – принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № ***, извършено на 10.06.2021 г. в 16:00 часа,
от ул. „***“ гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба, поставено от
блокиращ оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община
Пловдив. В жалбата
се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Поддържа се, че автомобилът не бил спрян в зона за платено паркиране, поради
което не били налице и предпоставките за принудителното му блокиране.
Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
3. Ответникът - Д. И. Д. в
качеството на блокиращ оператор в общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител - адв. Д.,
поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли жалбата да бъде
отхвърлена. Иска се присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалба е подадена от лице с
правен интерес в предвидения преклузивен процесуален срок срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. На 10.06.2021 г., в 16:04 часа, след установяване на нарушение от
инкасатора Б. Т., длъжностни лица при ОП „Паркиране и репатриране“ към община
Пловдив (Александър Кънев – водач на блокиращ автомобил и Д. Д. – блокиращ
оператор) съставили Протокол № 0085515 от същата дата, в който било отразено
действие по принудително блокиране на пътно превозно средство с рег. № ***,
марка Тойота, водач С.К.,***. Според съдържанието на протокола за установяване
на нарушението са направени 5 броя снимки. Протоколът бил подписан от водача и
посочените длъжностни лица.
Видно от представената по делото схема на вертикална
сигнализация на ул. “***“, при кръстовището с бул. „Марица“ е поставена
сигнализация „Синя зона“ - табела Т17,
указваща принудително блокиране на неправилно паркирани пътни превозни
средства.
Според карта на „Синя зона“ в гр. Пловдив, публикувана
на интернет адрес: https://www.google.com/maps/d/viewer?msa=0&mid=16e4B9UhqSnH0MsJB3I5CJeWcPhY&ll=42.1474282454988%2C24.749965649999922&z=14, участъкът от ул. „***“, започващ от кръстовището с бул. „Марица“, до
пресечките с ул. „Ибър“, е определена като „Синя зона“.
Според Приложение № 1 към Наредба за организация на
движението и паркирането на територията на община Пловдив (приета с Решение №
14, взето с протокол № 1 от 19.01.2021 г. на общински съвет Пловдив), в обхвата
на „Синя зона“ в гр. Пловдив под т. 6 е включена ул. „***“.
7. От представения към преписката
снимков материал, обозначен с дата 10.06.2021г., 16:04 часа, се установява, че
лек автомобил с рег. № *** е бил
паркиран от дясно по посоката на движението до тротоара, като предната му част
навлиза в положена пътна маркировка, сочеща зона за платено паркиране. От
дясната страна на автомобила е видим стълб за вертикална сигнализация с пътен
знак и табела в гръб, които по разположение съвпадат с отразеното сигнализиране
в схемата на вертикална сигнализация на ул. “***“ при кръстовището с бул.
„Марица“.
8. По делото се събраха показанията на
свидетеля М. П. П. , която заявява, че на процесната дата и час в работен ден
автомобилът на оспорващата бил паркиран на ул. „***“, която е пресечка на бул.
„Марица“. Според свидетеля, автомобилът бил паркиран на 2 - 3 метра преди знака
за синя зона. Очертанията на синята зона не били настъпени. При предявяване на
приложения по делото снимков материал, свидетелят потвърждава, че
разположението на автомобила отговоря на преките му впечатления.
9. За удостоверяване на компетентността
да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед №
12ОА680/23.03.2012г. на кмет на община Пловдив, с която на основание чл.44 ал.2
от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 от ЗДвП и чл.27 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства /ППС/ на територията на град Пловдив, ОП
„Паркиране и репатриране” е определено за звено при община Пловдив, което да
осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране - „блокиране на
колелото на неправилно паркирало ППС, на територията на община Пловдив. Според
т. II от заповедта определените от директора на предприятието служители на ОП
„Паркиране и репатриране” използват техническо средство за принудително
задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Според
трудов договор № 09/24.02.2016 г. и длъжностна характеристика за длъжност
„инкасатор плащания“ код 4214 2004 от 01.03.2016 г. Д. Д. е с място на работа -
ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив, направление „ПП“ – синя зона,
длъжност „инкасатор плащания“.
Със заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на кмета на община Пловдив, Д. Д. е
определен сред длъжностните лица от ОП „Паркиране и репатриране”, които да
използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип
„скоба“ на ППС и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на
ППС на територията на град Пловдив.
ІV. От правна страна:
10. Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието;
местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; общинският
съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и
реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на
юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на
което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния
инвестиционен план.
Съгласно
чл.10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, на територията на града
се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране /„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник
до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа. За паркиране в „Синя
зона” се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив. Обхватът на „Синя зона” се определя от Общински съвет - Пловдив,
съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията и редът за
паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна
сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на
действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на
движението в гр. Пловдив.
Каза
се, в цитираното Приложение № 1 „Списък на булеварди, улици и площади с
разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)” към Наредбата, под т. 6 е
включена ул. „***“, гр. Пловдив.
Разпоредбата
на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от
кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане
на техническото средство. Съгласно чл. 27 от Наредбата поставянето на „скоба”
може да се извършва само от звеното на общината, определено със заповед на
кмета на общината, на основание чл.167 ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл.
35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на
общината или определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни
лица осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
Принудителното
задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е
принудителна административна мярка. По своя характер тази мярка е форма на
държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по
своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган
едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и
следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК.
Фактическият
състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране
на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във
време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към
установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва
да са налице кумулативно.
Законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия
– използване на техническо средство за принудително задържане.
Налага се извод, че фактическият
състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна
принуда изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона,
определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това
плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите
на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
По делото безспорно се установи, че
процесният автомобил е бил паркиран в участък от пътя, определен за платено
паркиране. Това обстоятелство е било обявено както с вертикална, така и с
хоризонтална маркировка и сигнализация. Разположението на автомобила в обхвата
на „синя зона“ се потвърждава от съставения при проверката снимков материал.
Последният е изготвен по реда, предвиден в Инструкция за правилата за работа на
служителите, упражняващи дейност по блокиране на колелата на неправилно
паркирани ППС чрез техническо средство тип „скоба“, приета в изпълнение на
заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на кмет на община Пловдив, като по смисъла на
чл. 39, ал. 1 от АПК представлява годно доказателствено средство.
Достоверността на отразената в него фактическа обстановка се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел. Не се спори и относно
обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран в работен ден, в часовия диапазон от
08.30 до 17.30 часа. При това положение са налице всички кумулативни
елементи от фактическия състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
поради което същата се явява законосъобразно приложена.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира че оспорената принудителна административна
мярка е валидна, приложена при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу нея жалба се явява неоснователна.
V. По
съдебните разноски:
11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски, които се доказват в размер на 300 лева за осъществената
адвокатска защита.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.
К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат М.К., срещу принудителна
административна мярка – принудителното задържане на пътно превозно средство с
рег. № ***, извършено на 10.06.2021 г. в
16:00 часа, от ул. „***“ гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба,
поставено от блокиращ оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при община Пловдив.
ОСЪЖДА С.Р. К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
община Пловдив, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: