Р Е Ш Е Н И Е №455
11.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 7240/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Иск на Н.Д.И., ЕГН **********,***. К. Я.,
против П.Б.Б., ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 57 ал. 2 от
Семейния кодекс във връзка с чл. 232 и следващите от Закона за задълженията и
договорите.
Според изложеното, страните са съпрузи до
дата **********, когато бракът им е прекратен чрез развод, с решение № 17/26.07.2017г., постановено по брачно дело 219 по описа на РС
Кърджали. С решението, родителските права върху двете непълнолетни към този
момент деца от брака – Д. и Б., са предоставени да се упражняват от майката и на основанние чл. 56 ал. 5 от СК, на
Б. е предоставено и ползването на семейното жилище – апартамент в *******************.
Жилището е съсобствено на страните, всяка от които притежава след развода по
½ ид. част от него – обикновена съсобственост като резултат на
трансформация при прекратяването на съпружеска имуществена общност. В
бракоразводното решение страните не уредили отношението си по повод ползването
на семейното жилище. Затова на основание чл. 57, ал. 1 от СК е претендирано с
исковата молба ползвалата имота
ответница да заплати на ищеца по 60 лева за всеки от месеците от 01.09.2017 год. – 03.05.2018 год. (датата на подаване на исковата молба, по 60
лв.) - до 19.01.2019 год. включително, когато РС Кърджали изменил режима на
ползването на процесното жилище , предоставяйки го на ищеца. Искането се
съразмерява с 1/6 част от пазарния наем
на цялото жилище, като се отчита , че И. е собственик на половината от имота, но за
двете непълнолетни деца наем не се дължи.
Ответника оспорва иска, не ползвала жилището,
тъй като се преместила да живее в друго населено място, а фактическото ползване
на имота се извършвало от И. още от юли
2017 год., когато ключовете от него били
предадени на ищеца. В хода на процеса е предявила – и е бил уважен от
компетентния РС Кърджали - насрещен иск
ползването на жилището да се предостави на ищеца, считано от 19.01.2019г. Моли
се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените от нея разноски .
Вещото лице по проведената за оценка на
пазарния наем на жилището експертиза зава заключение , че за периода 01.09.2017г до 19.01.2019г месечния пазарен наем на имота е 370
лева, общо 16 месеца и 19 дни, за които
се дължат 6147 лева. При 370 лева месечно , 1/6 част е
Иск с правно основание чл. 57 ал. 1 от СК, допустим като осъдителен.
По същество, касателно съществуването на
правоотношение между страните:
Не се спори ,че страните са били в брак,
прекратен с развод на дата **********. , и че родителските права върху
непълнолетните деца от брака, а оттам – и ползването на семейното жилище - са били предоставени за упражняване от
ответника. С влизането в сила на съдебното решение, с което жилището е
предоставено на Б. по реда на чл. 56 ал. 5 от Семейния кодекс, между страните
възниква наемно отношение по силата на закона – чл. 57 от с.к. , а с
изменението на обстоятелствата, довело до предоставянето на жилището на ищеца с
решението № 555 /21.12.2018г, в сила от 19.01.2019г., това правоотношение е
прекратено, отново по силата на закона.
За настоящия състав остава да определи
размера на дължимия наем, доколкото
бракоразводното решение липсва
уговорка касателно наема на това жилище и
страните не са си уредили отношенията по този повод по друг начин.
От значение са няколко факта. На първо място,
съдът кредитира заключението на вещотото лице по оценъчните експертизи, че
месечния наем на имота за целия период е в размер на 370 лева. На следващо място, не се
спори, че страните са съсобственици на имота, като всяка притежава по ½
ид. част; за частта си , ответника не дължи наем, доколкото наемното
правоотношение по реда на чл. 56 и 57 от Семейния кодекс предполага с
бракоразводното решение да е предоставена вещ, собствена на друго лице – съпруг
или негов роднина. Страните имат две непълнолетни, включително към крайната дата на процесния
период, деца , за ползваната от които част наем също не се дължи, по силата на
закона.
Съдът приема , че е вярно казаното от ответника, че реално не ползва
семейното жилище , считано от юли 2017г, и това
е така , тъй като по делото са представени доказателства –
официални ( тоест, ползващи се с формална
доказателствена сила ) свидетелстващи документи за адресна регистрация на Б. и
децата на територията на П., за това , че децата посещават учебни заведения в
същия град. Това обстоятелство не може да доведе обаче до извод за недължимост
на наема - за наличието на хипотеза по
реда на чл. 57 от Семейния кодекс, е достатъчно да има възлагане на жилището по
този ред. Дали жилището се ползва изобщо и от кого , са обстоятелства без
значение за наличието на правоотношение – то е възникнало по силата на закона
със възлагането, а и при всички положения , до юли ищецът е бил лишен от
ползването на жилището.
По размера:
С исковата молба са предявени два иска – иск
да се осъди ответника да заплати на ищеца сума от 480 лева, равностойност на наем на 1/6 ид. част от
процесното жилище за периода от 01.09.2017до 03.05.2018г , и иск с правно
основание в чл. 124 ал. 2 от ГПК във
връзка с чл. 57 ал. 1 от СК се осъди ответника да изпълни повтарящото се
ежемесечно за периода след подаването на исковата молба задължение за заплащане
на същата сума на същото основание, до настъпване на основание за прекратяване
на това плащане. Доколкото в хода на производството такова е настъпило (
ползването на Б. е прекратено с решението на РС Кърджали под № 555/21.12.2018г.,
като вместо това е предоставено на И.), което
обстоятелство следва да бъде зачетено по реда на чл. 235
ал. 3 от ГПК , и между периодите на първоначалните искове няма
промеждутък, то следва да се приеме , че
искането е да се осъди Б. да плати наемната цена за целия период от
01.09.2017г до 19.01.2019г. Ищецът претендира по 60 лева за всеки от
месеците, през които наемното правоотношение е съществувало; исковете не са
изменяни с оглед размера си. Според
заключението на вещото лице, действителния пазарен размер е по – висок, 61.67
лева, което означава , че исковете са основателни в пълния си претендиран
размер; съобразно искането на И., следва да му се присъдят общо 996.77 лева за
целия период, ( 16 месеца х 60 лева + 36.77 лева пропорционално за 19 дни от
януари 2019). Или искът е основателен в
пълния си размер, еквивалентен на 1/6 част от пазарната цена на наема на целия
апартамент; при липса на друг критерий,
твърдения или доказателства, съдът следва съобразно чл. 5 от ГПК да използва
разпоредбата на чл. 10 от Закона за наследството , за да определи ползваната от всяко дете част от
жилището.
По обезщетението за забава, на основание чл.
86 от Закона за задълженията и договорите:
За забавата ответникът дължи законната лихва.
Това обезщетение , в частта от вземането
в размер от 480 лева, дължима за периода от 01.09.2017 до 03.05.2018г, се се дължи от датата на подаването на исковата
молба, така, както е претендирана. За останалата част, представляваща наемна цена за периода от
04.05.2018 до 19.01.2019 г, обезщетение следва да бъде присъдено от
20.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като не се касае за
вземане за париодични плащания.
Разноските се понасят от ответната страна, с
оглед изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
П.Б.Б. , ЕГН **********,***, да заплати на Н.Д.И., ЕГН **********,***. К . Я., сумата
от 996.77 лева – цена по договор за наем на жилище – апартамент в *******************
**** , за периода 01.09.2017г до
19.01.2019г., ведно със законната лихва върху частта от това вземане ( в размер
на 480 лева за периода 01.09.2017 до
03.05.2018г ) , считано от 03.05.2018г,
до окончателното изплащане на вземането , и ведно със законната лихва върху
сумата от 516.77 лева , считано от 20.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда
П.Б.Б. , ЕГН **********,***, да заплати на Н.Д.И., ЕГН **********,***.**********,
сумата от 700 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ