Р Е
Ш Е Н
И Е N
324
гр.
Сливен, 18.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на осемнадесети
ноември през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 679 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба против първоинстанционно
решение № 665/10.07.2020г. по гр.д. № 4483/2019 г. на СлРС,
поправено с решение № 260106/28.09.2020г. по гр.д. № 4483/19Г. на СлРС и станало част от него, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от С.Й.Й. против Областна
дирекция на МВР – Сливен: иск с правно основание чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата 1 799, 55
лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода от 20.08.2016г. до 31.08.2019г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2019г.
до окончателното й изплащане, иск с правно основание. чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 239, 22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законовата лихва до подаването на исковата молба и са присъдени разноски на ответника
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.,
а ищецът е осъден да заплати по сметка на съда разноски за вещо лице в размер
на 250 лв.
Решението е обжалвано от ищеца
в първоинстанционното производство.
Въззивникът се оплаква от постановения акт, като
го счита за необоснован, неправилен и незаконосъобразен. твърди, че аргументацията
на съда, послужила му да отхвърли исковате, касаеща прилагането на преобразуващ коефициент спрямо
нощния труд и приравняването му на дневен такъв, е несъстоятелна-. Излага
подробни съображения относно приложимостта на коефициента, твърди, че са
доказани и всички значими за спора факти – наличие на служебно правоотношение,
изпълнение на служебни задължения при сумирано изчисляване на работното време,
полагане на труд над установената норма, полагане и на нощен такъв и съответно
– необезщетяването му в пълен раззмер.
Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно
и да постанови ново, с което уважи претенциите му. претендира разноски за двете
инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени
или други процесуални искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.
Въззиваемият намира постановеното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на
съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита,
че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е неприложима, поради което въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски. прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за тази инстанция на въззивника.
В отговора не са направени
нови доказателствени ил
други процесуални искания.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмено становище процесуалният му представител по пълномощие
по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и
моли съда да я уважи, оспорва отговора, като развива сходни на изложените до
момента доводи. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.
В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален
представител по закон, с писмено становище процесуалният представител по
пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва въззивната
жалба като неоснователна, поддържа отговора, няма доказателствени
или други процесуални искания. Моли въззивния съд да
потвърди атакуваното решение, като го счита за правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна..
Въззивният съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Въззивникът през претендирания период
за заплащане на извънреден труд, е в служебно правоотношение с дирекцията, работи
като полицай, със статут на държавен служител в ОД на МВР-Сливен, като местоизпълнението на служебните му задължения е в
териториалната структура на ответника – РУ Сливен. През процесния
период е работил на сменен режим, при сумирано изчисляване на работното време. Категорично
е установено посредством СИЕ, че за процесния период ищецът
е полагал нощен труд. Също така се
установява, че за този период ищецът е положил труд, надвишаващ индивидуалната
му норма. Разликата между действително изработените часове и индивидуалната
норма на ищеца, получена при прилагане на коефициент 0,143, преобразуващ
нощните часове в дневни, при съобразяването на ограничението до 70 часа
извънреден труд на тримесечие, както и при отчитане на изплатените му часове,
възлиза на 267 часа и 6 минути, представляваща извънреден труд, за който му се
дължи допълнително възнаграждение в размер на 1799, 55 лв.
Обезщетението
за забава до завеждането на исковата молба върху тази сума е 239, 22 лв.
Единственият аргумент за
отхвърляне на исковете е неприложимостта на преобразуващия нощните часове в
дневни такива коефициент 0,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива.
В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за
извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и
редът за заплащане на последното се
определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени,
то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188
ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
През
периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и
обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР
в по неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения. Това представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. А както
вече бе посочено – изрично в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по въпроса за правата на
държавните служители на МВР във връзка с положения нощен труд, се препраща към
закрилата по КТ, описана по-горе. Следователно – приложимият и в настоящия
случай коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 0.143, получен
като частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че
трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една
страна завишено почасово заплащане за нощния си
труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 0.143
се явява доказана по своето
основание – правилно е приложена субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Единствената корекция,
което следва да бъде приложена, е тази, предвидена в разпоредбата на чл. 187 ал.
5 т. 2 от ЗМВР. Сумата би следвало да бъде редуцирана до размер на
възнаграждението за отработени 70 часа на тримесечен период, доколкото
законодателят е въвел задължение за работодателя за компенсиране на работа
извън редовното работно време чрез заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд при работа на смени, само до отработени 70 ч. на тримесечие.
В случая е видно от
приетото експертно заключение, че такова превишаване няма.
Така, с оглед казаното дотук, главният иск следва да се уважи в пълен
размер от 1 799, 55 лв., предвид допуснатото изменение. Върху сумата се дължи и
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до
изплащането й.
Обезщетението за забава върху тази сума за посочения период, предхождащ
подаването на исковата молба следва да се уважи в заявения размер от 239, 22
лв., предвид допуснатото изменение.
Поради това въззивната жалба се явява основателна
и атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено
ново, с което исковете бъдат изцяло уважени.
На ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 400 лв.,
който съдът определя на базата на Наредба №1/04г. в приложимата редакция, въз
основа на направено възражение за прекомерност от насрещната страна, като
отчита вида и сложността на спора.
Ответникът следва да заплати по сметка на съдебната власт сумата 250 лв.
възнаграждение за вещо лице и държавна такса в размер на 121, 98 лв.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски за въззивната инстанция
следва да се възложи на въззиваемия, който следва да
понесе своите както са направени и заплати тези на въззивника
в размер на 400 лв., който, с оглед вида и характера на спора, не е прекомерен.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно
решение № 665/10.07.2020г. по
гр.д. № 4483/2019 г. на СлРС ПОПРАВЕНО с решение №
260106/28.09.2020г. по гр.д. № 4483/19Г. на СлРС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЖЪДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СЛИВЕН, с адрес гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев“
№ 5 да заплати на С.Й. СТЕФАНОВ, ЕГН ********** *** на основание чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР, сумата от 1 799, 55 лв.,
представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд в размер на 267 ч. и 6 м. за периода от 20.08.2016г. до 31.08.2019г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законоватаа
лихва, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2019г. до окончателното й
изплащане, на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 239, 22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до подаването
на исковата молба.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Сливен да заплати на С.Й.Й.
направените разноски по делото за първоинстанционното
производство в размер на 400 лв., а по сметка на съдебната власт – 250 лв.
възнаграждение за вещо лице и 121, 98 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Сливен да
заплати на С.Й.Й. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: