ОПРЕДЕЛЕНИЕ №123
гр. Варна, 24.02.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 66/20г., намира следното:
Производството е образувано по три частни жалби, подадени срещу различни части
на определение № 11/10.01.20г.,
постановено по гр.д. № 127/19г. на ОС-Силистра, както следва:
-
частна жалба вх. № 191/21.01.20г. по вх. регистър на ОС-Силистра,
подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество /КПКОНПИ/, гр. София, насочена против определението, в
частта му, с която производството по делото е било прекратено като недопустимо.
-
частна жалба вх. № 150/16.01.20г. по вх. регистър на ОС-Силистра,
подадена от адв. Н.Н. в качеството му на особен представител, назначен на
ответника Е.Ш.М. на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, насочена против определението, в
частта му за разноските, с която вместо пълния размер на дължимото на адвоката
адвокатско възнаграждение от 6239.23 лв., е определено изплащането на сума в
размер от 4679 лв.
-
частна жалба вх. № 185/20.01.20г. по вх. регистър на ОС-Силистра,
подадена от адв. В.В. в качеството му на особен представител, назначен на
ответника Н.Ш.С. на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, насочена против определението, в
частта му за разноските, с която вместо пълния размер на дължимото на адвоката
адвокатско възнаграждение от 5404.10 лв., е определено изплащането на сума в размер
от 4053 лв.
В частната жалба, подадена от
КПКОНПИ се поддържа, че определението в прекратителната му част е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие на
материалния закон. Счита се, че цитираното от ОС-Силистра в обжалвания му акт
определение № 2042/19.06.19г. по в.ч.гр.д. № 2207/19г. на Апелативен съд-София,
е неотносимо към настоящия случай, тъй като то е било постановено при действието
на ТР № 4/16г. от 07.12.18г. на ОСГК на ВКС, с което е било прието, че
прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в чл.
22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ГПК,
представлява абсолютна пречка за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на
държавата. Сочи се, че след постановяване на цитираното ТР на ВКС е налице
изменение на ЗПКОНПИ с ДВ, бр. 1/03.01.19г. и е изменена нормата на чл. 153,
ал. 6. Освен това, след като съдът е приел, че приложимият ЗПКОНПИ противоречи
на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в ЕС, същият е следвало да отправи преюдициално запитване до
СЕС за установяване съответствието на националиня закон с посочената Директива
и да спре производството пред себе си до постановяването на решение на СЕС, но
не и да прекрати производството по делото. Цитирано е определение на ВКС в
съответствие с изложената от частния жалбоподател теза – определение №
370/09.09.19г. по ч.гр.д. № 1321/19г. на ВКС, ІV г.о.
В предвидения срок са депозирани
писмени отговори на тази частна жалба от насрещните страни Е.Ш.М. чрез особения
му представител адв. Н.Н. и Н.Ш.С. чрез особения ѝ представител адв. В.В..
В същите се поддържа, че частната жалба на КПКОНПИ е неоснователна като са
изложени подробни съображения, извлечени от мотивите на определение №
2042/19.06.19г. по в.ч.гр.д. № 2207/19г. на Апелативен съд-София за
задължението на сезираният национален
съд да не приложи разпоредба от националното право, която противоречи на
правото на Съюза. Претендират отхвърляне на частната жалба на КПКОНПИ срещу
прекратителното определение на първоинстанционния съд и присъждане на
възнаграждение на всеки от назначените особени представители за настоящата
инстанция, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 на ВАдв.С,
съобразно предмета на делото и интереса на всяка от страните.
В частните жалби на особените
представители на ответниците, назначени от съда на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК,
се поддържа, че обжалваното първоинстанционно определение в частта му за
разноските е неправилно, тъй като се дължи пълният определен от съда размер на
адвокатските възнаграждения на всеки от особените представители, тъй като те са
извършили в пълен обем всички дължими по делото процесуални действия, вкл. и
чрез оспорване допустимостта на иска, което е било възприето и от исковия съд.
Претендират отмяна на определението в тази му част и присъждането на
възнагражденията в пълния им определен първоначално от съда размер.
Частните жалби на насрещните
страни са оспорени като неоснователни от насрещната страна КПКОНПИ чрез
подадени в съответния срок отговори.
По частната жалба на КПКОНПИ.
Производството пред ОС-Силистра е
било образувано въз основа на подадената на 09.05.19г. искова молба от КПКОНПИ,
гр. София против Н.Ш.С. и Е.Ш.М. и двамата от гр. Дулово за отнемането в полза
на държавата на имущество на стойност 429 166.70 лв. на осн. чл. 154 от ЗПКОНПИ. В исковата молба са били изложени твърдения за наличието на съответни
актове на органи на КПОНПИ въз основа на които е била образувана проверка /на
20.06.18г./ срещу ответниците при наличието на предвидените в закона
предпоставки /уведомление от 14.06.18г. за извършено престъпление от всеки от
тях, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ/, приключила в
предвидения срок с установен размер на несъответствието между имущество и нетен
доход от 587 851.58 лв., наличието на взето решение за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобитото имущество /на 20.02.19г./,
както и решение за внасяне на иска в съда /от 24.04.19г./.
В предвидения срок са депозирани
отговори на исковата молба от ответниците, изготвени и подадени от назначените
им особени представители на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, в които е поддържана
тезата за недопустимост на иска, тъй като наказателното производство срещу
всеки един от ответниците е било прекратено – срещу Е. М. на 21.09.18г. и срещу
Н. С. – на 08.02.19г.; евентуално – за неоснователност на иска.
За да прекрати производството по
делото първоинстанционният съд е приел, че съгласно Директива 2014/42/ЕС за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС,
която се прилага директно, независимо от
противоречие с националното законодателство, на отнемане подлежи единствено
имущество на лице, което е осъдено с влязла в сила присъда. Тъй като в
настоящия случай наказателните производства против ответниците са били
прекратени, то и условието за допустимост на исковото производство „осъдителна
присъда“, не е налице.
На настоящия съд е служебно
известно наличието на две висящи пред СЕС дела по отправени преюдициални
запитвания от СГС, имащи за предмет тълкуването на посочената Директива
2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в ЕС, чрез което да се установи и съответствието на националното ни
законодателство, изразено чрез ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ с нейните стандарти,
вкл. и относно това дали е допустимо националният законодател да регламентира
възможност за конфискация на имущество, неоснована на присъда /така изрично в
нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗПКОНПИ/ – това са дело С-234/18г. и дело
С-319/19г. на СЕС.
Въпросите от българския съд са
отправени, защото е безспорно, че единственият, който е компетентен да тълкува
/да изяснява съдържанието и приложното поле/ на конкретни норми от общностното
право, това е СЕС. Доколкото се касае до отправено преюдициално тълкувателно
запитване, то има за цел да установи точното значение на посочените в него
общностноправни норми. Постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения
се ползват със задължителна сила на тълкувания акт на общностното право, която
обхваща както диспозитива, така и мотивите им. При това задължителната сила не
се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички
национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело.
Преюдициалните тълкувателни заключения имат и обратно действие /освен ако Съдът
изрично не ограничи действието им във времето/.
Затова, при отправено запитване,
преди постановяване на решение от СЕС по тълкуване на съответната норма от
общностното право, сочи на хипотеза, при която не е налице недопустимост на
исковото производство, а на наличието на абсолютна процесуална пречка за
упражняване на правото на иск – налице е временна недопустимост на развитието и
завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се
извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към
решаване на спора по същество. Поради това в такава хипотеза се дължи от съда
спиране, а не прекратяване на исковото производство /в този смисъл са
определение № 370/09.09.19г. по ч.гр.д. № 1321/19г., ІV г.о. на ВКС и
Определение № 72/05.02.20г. по ч.гр.д. № 143/19г., ІІІ г.о на ВКС, с което е
отменено цитираното от първоинстанционния съд определение № 2042/19.06.19г. по
в.ч.гр.д. № 2207/19г. на САпС/.
Обжалваното определение в
прекратителната му част се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, а
делото да се върне на първоинстанционния съд, който следва да съобрази посоченото по-горе и да прецени наличието на
хипотезата на чл. 631, ал. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.
С оглед изхода на спора по настоящото дело е безпредметно произнасянето по поставените
от особените
представители въпроси чрез подадените от тях частни
жалби, касаещи размерите на дължимите им се възнаграждения.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 11/10.01.20г., постановено
по гр.д. № 127/19г. на ОС-Силистра и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за съобразяване на дадените в
мотивите на настоящото определение указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: