Р Е Ш Е Н И Е № 24
Гр. Сливен, 15.03.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ
и при секретаря ВАНЯ
КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 203 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 862 по описа на Районен
съд - Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 273/19.11.2021
г. по АНД № 862/2021 г. на Районен съд – Сливен е отменено Наказателно постановление № Сл-2/28.06.2021 г. на Началника
на РДНСК - Сливен, с което на и. С.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 142 ал. 5 т. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 2 от Наредба за специално
ползване на пътищата (НСПП) и на основание чл. 233 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател ДНСК, чрез процесуален
представител го обжалва в срок с доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на същото. Твърди се, че разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ
намира приложение при ангажиране административнонаказателната
отговорност на физически лица, като в акта и наказателното постановление
наказващият орган е изразил своята воля, като санкцията е приложена като по –
благоприятна за нарушителя в качеството му на у.на дружеството – к.. Това било
допустимо и съобразено и с нормата на чл. 24 ал. 2 от ЗАНН, съгласно която за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени. Моли съда да отмени
атакуваното първоинстанционно решение и потвърди наказателното постановление.
В открито съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище упълномощен процесуален представител поддържа
касационната жалба и моли съда да я уважи.
В открито съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се
явява лично и с надлежно упълномощен адв. И. Б. от АК – С., който оспорва
жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение.
Заявява, че процесното трасе от уличната мрежа не попада в категорията
„републикански път“, което би било условие за активиране на хипотезата на чл.
142 ал. 5 т. 7 от ЗУТ. Оценката, давана от строителния надзор се извършвала по
представена от инвеститора документация. В тази връзка не можело да се вменява
в отговорност и във вина на строителния надзор той да събира доказателства. Ш.
като у.на дружеството – к. получил папка с документи, в която липсвали каквито
и да било данни от какъв характер е пътят, който трябва да се пресече с
отклонението за водопровода. От тази гледна точка за него нямало никакво знание
или задължение да изследва дали някоя отсечка от трасето има друг характер, а
не показания пред него със събраните документи. Обстоятелство, че тази отсечка
от бул. „Цар Симеон“ е част от републиканската пътна мрежа не било установено
по делото, а и било твърде спорно.
В открито съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната
жалба е основателна, а в решението на Районен съд - Сливен са налице неясноти и
противоречиви констатации, които не почиват на изцяло изяснени факти и
обстоятелства. В тази връзка моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е установено следното от фактическа страна:
С Разрешение за
строеж № 21/10.03.2021 г. на Главния архитект на Община Сливен на общината и
„ВиК – Сливен“ ООД било разрешено изграждане на обект първа категория, както
следва: „Уличен водопровод, водопроводно отклонение и канализационно отклонение
за УПИ XXXVIII, отреден „за комплексна автоснабдителна станция“ в кв. 23 по плана на Промишлена
зона, гр. Сливен“, имот с идентификатор 67338.603.432 по КК на гр. Сливен –
уличен водопровод от тръби D90мм ПЕВП с дължина
26 м по бул. „Цар Симеон“ с о.т. 99и – о.т.99з със захранване от водопровод D150ммС, минаващ южно от имота и пожарен хидрант; СВО с
тръби D32мм и дължина 10м от нов уличен водопровод, през ТСК
1“ до нова водомерна шахта в захранвания имот; СКО с тръби Ф315мм и Ф250мм PVC, заустено в съществуваща
улична канализация Ф800ммБ по бул. „Цар Симеон“ и две РШ за захранване на УПИ XXXVIII в кв. 23, Промишлена зона. На основание
чл. 149 ал. 5 от ЗУТ разрешението за строеж било изпратено до РДНСК – Сливен,
като при извършена по реда на чл. 156 от ЗУТ служебна проверка по неговата,
същото (ведно с одобрения инвестиционен проект) било отменено като
незаконосъобразно в частта „Канализационно отклонение за УПИ XXXVIII, отреден „за комплексна автоснабдителна станция“ в кв. 23 по плана на Промишлена
зона, гр. Сливен“ със Заповед № ДК-11-Сл-2/26.03.2021 г. на Началника на РДНСК
– Сливен. Едновременно с това до С.Ш. била изпратена покана по чл. 40 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, с
позоваване на изготвения от адресата като у. на „Новел“
ЕООД комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект с
основните изисквания към строежите. На 28.04.2021 г. длъжностно лице при РДНСК
– Сливен съставило срещу Ш. Акт за установяване на административно нарушение №
Сл-2, според който, съгласно одобрената проектна документация, трасето на
канализационното отклонение (КО) започва от ревизионна шахта в УПИ XXXVIII, кв. 23, продължава на изток до ревизионна
шахта (РШ)1 и на юг по улица с о.т.99з – о.т.99и до втора РШ, от която чупи на
изток по улици с о.т.99и-о.т.179а и с о.т.179а-о.т.180б, пресичайки уличното
платно в участъка от о.т.179а-о.т.181 до заустване
под 45⁰ в съществуваща улична канализация. Съществуващата улична канализация
минава успоредно от изток на съществуващия източен тротоар на улицата с
о.т.179а-о.т.181 през съществуващите зелени площи и през предвидения ПУП паркинг. Улицата с о.т. 179а-о.т.181,
която се пресича от разширеното КО представлява участък от републикански път II-53, преминаващ през територията на гр. Сливен с начин на
трайно ползване на ПИ 67338.605.172 – за първостепенна улица по арг. от чл. 76 ал. 2 от ЗУТ“. При така описаното актосъставителят приел още, че е налице хипотезата за
„специално ползване на пътищата“ по смисъла на § 1 т. 8 от ДР на Закона за
пътищата (ЗП), изразяващо се в изграждане на ново подземно линейно съоръжение,
като съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗП, специалното ползване на пътищата се
осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща
пътя, а такова в случая от АПИ не е налице. Според възприетото от съставителя
на акта, разрешението за строеж е издадено въз основа на изготвена от и. С.Ш. –
у. на к.а „Новел“ ЕООД комплексен доклад от
24.02.2021 г. за оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните
изисквания към строежите по чл. 142 ал. 6 т. 2 от ЗУТ. В последния било дадено
заключение, че инвестиционният проект съответства на необходимите изисквания
съгласно чл. 142 ал. 5 от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове“, като не било
съобразено, че уличното платно в участъка от о.т.179а-о.т.181, което се пресича
от КО попада в републиканската пътна мрежа – път II-53
и за да е налице съответствие с другите специфични изисквания, следва да е
налице разрешение за специално ползване на пътя, каквото липсва. Така описаното
от фактическа страна било квалифицирано като административно нарушение по чл.
142 ал. 5 т. 7 от ЗУТ, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 2 от
НСПП. Актът бил връчен на адресата Ш. в деня на неговото съставяне – 28.04.2021
г., като срещу констатациите в същия било подадено Възражение вх. №
РС-СЛ-198-00-560/05.05.2021 г. В същото управителят на „Новел“
ЕООД заявил, че съставеният АУАН не е относим към
обстоятелствените заключения на изготвения комплексен доклад от 24.02.2021 г. и
цитирал разпоредбите на чл. 83 ал. 1, чл. 125 ал. 1, чл. 128 ал. 6, чл. 140а,
чл. 144 ал. 1, 2 и 7 и чл. 161 ал. 4 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт било
издадено и процесното Наказателно постановление № Сл-2/28.06.2021 г. на Началника
на РДНСК - Сливен, с което на и. С.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 142 ал. 5 т. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 2 от Наредба за специално
ползване на пътищата (НСПП) и на основание чл. 233 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция са приобщени Заповед № РД15-2262/28.07.2020 г.
на Кмет на Община Сливен, с която е одобрено изменение на ПУП в част ПР за УПИ XXXVIII „За производствена и складова дейност“ с
идентификатор 67338.603.432 по КК, кв. 23 по плана на Промишлена зона, гр.
Сливен, с промяна на предназначението в „За комплексна автоснабдителна
станция“, ведно с графична част към нея, Констативен протокол (с нечетлив
номер) за извършена служебна проверка на разрешението за строеж, с вписани
заключения, измежду които и формирано такова, че в Комплексния доклад в
оценката по чл. 142 ал. 5 т. 8 от ЗУТ не са посочени необходимите
административни актове по Закона за пътищата – разрешение за специално
ползване, предвид пресичането на път II-53. Видно от
доказателствата, събрани пред първата съдебна инстанция, към същите е приобщен
Комплексен доклад за съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания
към строежите, изготвен от к.а „Новел“ ЕООД със
заключение, че представения инвестиционен проект за обект „Външни ВиК връзки
към УПИ XXXVIII, кв. 23 по плана на Промишлена зона на гр.
Сливен съответства на необходимите изисквания, съгласно чл. 142 ал. 5 от ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове и може да се представи заедно с необходимите
документи, съгласно чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ на Главния архитект на община
Сливен на основание чл. 145 ал. 1 т. 1 от ЗУТ да одобри представения проект и в
съответствие с това да издаде разрешение за строеж. Комплексният доклад е
изготвен от „Новел“ ЕООД, в качеството на к. по чл.
166 ал. 1 т. 1 от ЗУТ и подписан от правоспособните лица и. Виктор Божимиров Урумов – част „ВиК“ и и.
Господин Георгиев Митев – част „ПБ“, както и от представляващия и у.на
дружеството и. С.Ш.. Към доказателствата е приобщен и Технически проект за
обект „Външни ВиК връзки към УПИ XXXVIII, кв. 23 по плана
на Промишлена Зона на гр. Сливен с проектант и. Боряна Видинова,
включващ Обяснителна записка и графична част, съгласуван в част ВиК на
10.03.2021 г. от Община Сливен и съответно – одобрен на същата дата от Главния
архитект на общината, с печат и подпис за оценка на съответствието на „Новел“ ЕООД – от управителя Ш. и на и. Урумов.
От данните по
делото се установява, че Заповед № ДК-11-Сл-2/25.03.2021 г. на Началника на
РДНСК – Сливен, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж
№ 21/10.03.2021 г., ведно с одобрения инвестиционен проект в частта „Канализационно
отклонение за УПИ XXXVIII, отреден „за
комплексна автоснабдителна станция“ в кв. 23 по плана
на Промишлена зона, гр. Сливен“ е влязла в законна сила като необжалвана.
За да отмени
наказателното постановление решаващият състав на Районен съд – Сливен е приел,
че е извършено административно нарушение, тъй като улицата с о.т. 179а –
о.т.181, която се пресича от разрешеното канализационно отклонение представлява
участък от републикански път II-53, преминаващ през
територията на гр. Сливен и е следвало комплексният доклад за оценка на
съответствието да бъде съобразен със специфичните изисквания, които се
определят в Закона за пътищата и НСПП. Неправилно обаче актът бил съставен
срещу С.Ш., доколкото от доказателствата се установява, че комплексният доклад
е съставен от к.а „Новел“ ЕООД и именно на дружеството
е следвало да се ангажира административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение. При такива изводи Районен съд – Сливен е
отменил процесното наказателно постановление.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, при следните
съображения:
Видно от събраните
по делото доказателства, установено е от фактическа страна административно
нарушение, изразяващо се в извършена оценка на инвестиционен проект за
съответствие с основните изисквания към строежите, чието заключение е за
наличие на такова с оглед чл. 142 ал. 5 от ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове, като при това заключение не е съобразено, че определен участък от
уличното платно (о.т. 179 – о.т. 181) се пресича от канализационно отклонение,
но същият съставлява участък от републиканската пътна мрежа, поради което и за
изграждането на КО е необходимо разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 142 ал. 5 т. 7
от ЗУТ, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 2 от НСПП. Според
чл. 142 ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и
одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. За да послужи
като годно основание за издаване на разрешение за строеж, инвестиционният
проект следва да премине предварителна процедура по оценка на неговото
съответствие с всички относими и необходими
административни, законови и подзаконови изисквания. Това условие е нормирано в
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от закона, според която идейният инвестиционен
проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него
е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с
изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност,
транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и
за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от
органа по чл. 145; В тези случаи одобреният идеен проект служи и за възлагане
на строеж по Закона за обществените поръчки; Следващите фази на проектиране се
одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните
строително-монтажни работи и подлежат на оценка съгласно изискванията на ал. 5;
Върху всяка част от инвестиционните проекти се вписва номерът на разрешението
за строеж, към което се одобряват. В ал. 5 на същата норма са вписани
изискванията към съдържанието на оценката, като съгласно приложената от
наказващия орган т. 7, задължителен елемент от същата са други специфични изисквания към определени
видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива. Такива
безспорно са въведените с приложения чл. 19 ал. 1 т. 2 от НСПП, според чието
съдържание разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на нови и
ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се изисква при пресичане на
пътя от подземни или надземни линейни съоръжения. Очевидно е в случая, че
изготвилият оценката е дал заключение за
съответствие на процесния инвестиционен проект с административните и
нормативни изисквания, без да съобрази необходимостта от издаване на разрешение
за специално ползване на пътя по реда на цитираната норма на чл. 19 ал. 1 т.
2 от НСПП. Очевидно е от разписаните в
чл. 142 ал. 2 от ЗУТ задължение и компетентност на к.а, че за съставяне на
комплексен доклад за съответствието на инвестиционния проект е изискуемо и
извършването на всички необходими и относими за
изготвянето на обективно заключение проверки. Този извод се обуславя и от
вменената по силата на закона отговорност за съдържанието на доклада, доколкото
последният е изискуема предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Както
правилно е приел първоинстанционният съд, нарушението е установено и доказано
по безспорен и несъмнен начин. Изложените в тази насока мотиви на Районния съд
напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат
приповтаряни. На следващо място, правилни и обосновани са и отменителните
аргументи на решаващия състав. Видно от приобщения по доказателствата Договор
за к. дейност – изготвяне на оценка за съответствието със съществените
изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор, страна по същия в
качеството на изпълнител е „Новел“ ЕООД, т.е. посоченото
търговско дружество. Ш., чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана в настоящия случай, е у. и з. п.на дружеството, но не
и идентичен със същото правен субект. Представеният пред първата съдебна инстанция
Комплексен доклад – оценка за съответствието на инвестиционен проект с
основните изисквания към строежите е изготвен от дружеството, като видно от
неговото съдържание и авторство, е подписан от екип от правоспособни лица – и.
Виктор Урумов в част „ВиК“, и. Господин Митев в част
„ПБ“ и и. Ст. Ш. като у.на дружеството – к.. Следователно, отговорността за
извършената проверка за съответствие на инвестиционния проект, респ. за неговото
съдържание и заключение е на изготвилия го екип от специалисти и не може да
бъде вменена само на настоящия ответник като физическо лице. Наказващият орган
е подходил неправилно, ангажирайки административнонаказателната
отговорност на представляващия дружеството, доколкото с констатациите в доклада
е обвързано именно то като самостоятелен правен субект. В този смисъл,
извършител на административното нарушение, както правилно е приел Районният
съд, е „Новел“
ЕООД, а не посоченият в процесното наказателно
постановление и. С. Ш.. В случая деецът не е идентифициран коректно, съобразно
нормата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, а приложеното административно наказание
„глоба“ неправилно е обосновано със санкционната разпоредба на чл. 233 от ЗУТ.
Административните наказания за този вид нарушения – извършване на оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142,
ал. 5 са изрично регламентирани от законодателя като отговорност на
юридическото лице в нарочна санкционна норма – чл. 237 ал. 1 т. 6 от ЗУТ, във вр. с ал. 1, в която ясно е разписан видът на наказанието –
имуществена санкция, приложим само при правни субекти с посочена в разпоредбата
правно – организационна форма (еднолични търговци или търговски дружества).
Като е достигнал до
горните правни изводи, Районният съд е постановил правилно и обосновано решение,
което следва да бъде оставено в сила. Изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни. Същото е
постановено при спазване на материалния закон и всички съществени
съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен
съд – Сливен намира, че релевираните от касационния
жалбоподател отменителни основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил
обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление №
Сл-2/28.06.2021 г. на Началника на РДНСК - Сливен, с което на и. С.Н.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушение по чл. 142 ал. 5 т. 7 от Закона за устройство на
територията, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 2 от Наредба
за специално ползване на пътищата и на основание чл. 233 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 273/19.11.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 862/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.