Р Е
Ш Е Н
И Е №285
град
Пловдив, 26.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Михаела БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Светлана СТАНЕВА
Миглена МАРКОВА
при секретаря
Таня ЗЛАТЕВА и прокурора Анна ВИКОВА, като разгледа докладваното от съдия
Станева ВНОХД №907 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда №24/15.11.2016 г., постановена
по НОХД №156/2016 г., Районен съд – Пловдив, I наказателен състав, е признал
подс. О.Р.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК – за това, че на 26.06.2016 година в село Б.,
община П., област Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Волво С40” с ДК №****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5
на хиляда, а именно 2.60 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA - 0058, след като е осъден с влязла в
сила присъда за деяние по ал.1 на чл.343б НК (с определение №83/12.05.2010
година по НОХД №244/2010 година на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на
12.05.2010 година), като е наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК - лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца и глоба в размер
на осемстотин лева. На основание чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е
определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Приспаднато е на основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК от определеното наказание
лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият е задържан, считано от 03:00 часа до 17:00 часа на 26.06.2016
година.
На основание чл. 343г вр. с чл. 343б,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият А. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем
месеца, а на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив
сумата от 120 лева, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу съдебния акт е постъпила жалба от адв. Т.А. –
защитник на подс. А., като се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, оправдателна.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подсъдимият лично и чрез адв. В. поддържа жалбата.
От защитника се излагат
съображения, че следва да се уважи жалбата, но не следва да се постановява нова
присъда, тъй като, с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е
доказано. Иска се изменение на съдебния акт, с оглед и на постановената
реабилитация, като се приложи разпоредбата на чл.66 НК, и се намали наказанието
лишаване от права за определен от съда срок. Изтъква се, че подсъдимият е
съдействал за разкриване на обективната истина, съдействал за установяване на
нарушението, спрял е веднага, не са застрашени животи на пешеходци или на
служителите на реда. Настъпила е и съдебна реабилитация, която е заличила факта
на осъждането му, а и той е личност с ниска обществена опасност. Допуснатите
нарушения по ЗДвП са леки. Всички глоби са платени. Ясни са и мотивите за
извършване на престъплението. Подсъдимият е със заболяване, а и се грижи за
майка си.
Подсъдимият А. поддържа
изложеното от защитника си и моли за отлагане изпълнението на наказанието.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна, присъдата - за правилна и
законосъобразна, наложеното наказание е справедливо, като следва да се
потвърди.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди направените в жалбата оплаквания, изложените пред въззивната
инстанция становища и след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо
от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената от РС – П. присъда е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съставът на районния съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. е осъждан до момента с
влезли в сила съдебни актове, както следва:
1. С присъда №40/30.07.2003 година по
НОХД №99/2003 година на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 15.08.2003
година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 30.06.2002 година, му е наложено
наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено
по реда на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК за срок от две години.
2. С определение за одобряване на
споразумение №83/12.05.2010 година по НОХД №244/2010 година на Районен съд –
Асеновград, влязло в сила на 12.05.2010 година, за престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК, извършено на 07.05.2010 година, му е определено наказание от четири
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, като е приспаднато
времето, през което лицето е задържано по ЗМВР и е лишено от право да управлява
МПС по административен ред.
За първото си осъждане подс. А. е
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, считано от
16.08.2005 година, но от изтичане на изпитателния срок по второто ангажиране на
наказателната му отговорност не е изтекъл срокът по чл.88а, ал. 3 във връзка с
ал.1 във връзка с чл.82, ал.1, т.4 от НК, който е до 12.05.2018 г.
Вечерта на 25.06.2016 година (съботен
ден) свидетелите З. З. и Ж. Й. – ****в РУ на МВР – П., били патрул и
изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред и безопасност на
движението в село Б., община П., област Пловдив, във връзка с провеждане на
общоселски събор.
Полицаите застъпили на смяна в 19:00
часа, като по изготвен от Началника на РУ план трябвало да останат до
приключване на събитието. Двамата били с униформи със светлоотразителни пагони,
емблема на МВР и надписи „Охранителна полиция” на джоба и на ръкавите.
След 02:00 часа на 26.06.2016 година
служителите на реда били на централния площад на селото, в непосредствена
близост до стълбището на хранителния магазин от западната страна на Кметството
– осветено от уличното осветление и от панаирните събитията място, когато
видели фаровете на приближаващ ги автомобил. Наоколо имало пешеходци и нямало
други моторни превозни средства, а на полицаите направило впечатление, че
колата не се движи към главната улица, а е насочена към мястото с музиката и
отива към масите на близко заведение.
С изпъната нагоре с длан напред дясна
ръка свидетелят З. направил знак на водача да спре, а с лявата си ръка му
посочил мястото, където това да стане. Автомобилът преустановил движението си
на около 5-
Двамата го приближили и установили, че
лекият автомобил е „Волво С40” с ДК №*******, управляван от О.А., когото
свидетелят Й. разпознал, тъй като село Б. е район, който обслужва. Полицай ****
взел ключовете от таблото, тъй като подсъдимият бил във видимо нетрезво
състояние, а колегата му казал, че трябва да изпробват лицето за алкохол,
защото преди това го е видял да пие в кафе-аперитив „****” в селото.
Свидетелят З. се обадил в оперативната
част на Районно управление - П. за изпращане на служител на КАТ, от подсъдимия
са изискани документите и той представил свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство и личната си карта, но не и свидетелството си за
правоуправление.
О.А. е отведен в сградата на кметството
до изчакване на автопатрула от град П. – свидетелите Т.В. (****) и Г.К.(полицай
по охрана на обществения ред).
Подсъдимият е изпробван с техническо
средство „Дрегер Алкотест
Подсъдимият
отказал да изпълни талона, след което свидетелите В. и К. го отвели в РУ на МВР
– П., където е задържан на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а свидетелите
Й. и З. останали да изпълняват задълженията си по охрана на обществения ред и
безопасност на движението до към 04:40 часа.
В хода на
съдебното следствие е приобщен протокол рег. №3386р - 20819/01.06.2016 година
на Лаборатория за проверка на средства за измерване, според който „Дрегер
Алкотест
Назначена е и е
изготвена съдебно-почеркова експертиза №624/28.10.2016 година, като според
заключението ú подписите, положени срещу реквизита „подпис” на двете
места в Акт за установяване на административно нарушение (серия Г, бланка №
729387) от 26.06.2017 година, съставен на подсъдимия, са изпълнени от него;
подписът, положен срещу реквизита „Водач на МПС” в талон за медицинско
изследване №0045247, издаден на О.А., вероятно е изпълнен от него.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за
установена частично от обясненията на подсъдимия А., от показанията на
разпитаните свидетели В., З., Й. и К., от приобщените писмени доказателства
и доказателствени средства: протокол рег. №3386р-20819/01.06.2016 година,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване, акт за установяване
на административно нарушение, талон за медицинско изследване, справка за
съдимост, характеристична справка, справка за нарушител от региона, справка от
Централна база КАТ за лек автомобил, заповед.
Така установената
фактическа обстановка е правилно установена и се подкрепя от събраните по
делото доказателства, подробно обсъдени от състава на районния съд, включително
и от почерковата експертиза.
Пред въззивната
инстанция подсъдимият даде обяснения, в които не отрича, че е управлявал
превозното средство след употреба на значително количество алкохол, но посочва,
че е имал уговорка с приятели да върнат автомобила му, което не е осъществено,
а се е притеснявал за имуществото си. Представено е и протоколно определение
№284/12.09.2017 г., постановено по ЧНД №541/2017 г. на РС Асеновград, влязло в
сила на 20.09.2017 г., с което е постановена съдебна реабилитация на подс. А.
за осъждането му по НОХД №244/2010 г. на същия съд. Според удостоверение от
Кметство Б. има добри характеристични данни, а според удостоверение от ТД на
НАП няма задължения. Има заболявания, видно от приложените два амбулаторни
листа.
Тези нови
доказателства обаче не водят до промяна в установените от първата инстанция
факти, както и в анализа на доказателствата, направен от контролираната
инстанция.
Правилно съдът се е доверил частично на
обясненията на подсъдимия. Настоящата инстанция също се доверява отчасти на
изложеното от него, а именно, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, но
не и в останалата част – какви са били мотивите да отиде на събора с автомобила
си, наличните уговорки, това, че се е прибирал към дома си и какво е налагало
това да стане с автомобила. В тази част твърденията са нелогични /защо се е
налагало да отиде на 200 метра от дома си с кола, а не се е придвижил пеша,
причината да употреби алкохол, налични уговорки с лица, които не са посочени,
както и защо е трябвало да се върне с превозното средство/ или противоречат на
свидетелските показания /че е отивал към дома си, а не към ново питейно
заведение/.
Правилно съдът се е доверил на свидетелските
показания, на заключението на експертизата, на писмените доказателства и
доказателствени средства, като са изложени и подробни съображения за това.
Доводите напълно се споделят, като не следва да се преповтарят.
Пред
настоящата инстанция се представи определение за постановена съдебна
реабилитация. Без да се навлиза в подробно обсъждане на акта на РС Асеновград,
е необходимо да се отбележи, че той е в противоречие с трайната съдебна
практика, включително и с тълкувателни решения, които са задължителни за
съдилищата, и според които тригодишния срок по чл.87, ал.1 НК трябва да е
налице и към момента на постановяване на съдебния акт, но, въпреки това, се
ползва с формална законна сила, доколкото е влязъл в сила и съответно е
задължителен. Въпреки това, обаче, в съответствие с чл.85, ал.1 НК
реабилитацията действа за в бъдеще – за деяния, извършени след влизане в сила
на съдебния акт, не и преди това. Аргумент в тази насока – че основополагащ е
момента на извършване на деянието – е и факта, че, ако лицето е било неосъждано
към момента на извършване на деянието, последващите осъждания преди
постановяване на присъда не оказват влияние върху правното му положение –
спрямо него може да се приложи разпоредбите на чл.78а, ал.1 НК, на чл.66, ал.1 от НК и други. Към момента на
извършване на деянието – предмет на настоящето производство, подсъдимият не е
реабилитиран за осъждането си по НОХД №244/2010 година на Районен съд –
Асеновград, а същото оказва влияние върху правната квалификация на настоящето
деяние. Ето защо постановената съдебна реабилитация, която е последващ факт, не
оказва влияние върху правната квалификация на деянието – предмет на настоящето
производство.
От състава на първоинстанционния съд са изложени
подробни, обосновани и логични съображения за реда, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС - Наредба №
30/27.06.2001 година, как е станало това в конкретния случай - посредством данните от техническото
средство, заради нежеланието на лицето да даде кръв за изследване, което се
установява от показанията на свидетелите. Пред настоящата инстанция не се и
оспорва от подсъдимия и защитата авторството на деянието – факта на управление
на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол. Възраженията касаят единствено
начина на изтърпяване на наложеното наказание.
Въз основа на установената и възприета
фактическа обстановка правилно съставът на районния съд правилно е приел, че от
обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил съставомерните
признаци на престъплението по
чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 НК - за това, че на 26.06.2016 година в село Б.,
община П., област Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Волво С 40” с ДК №****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда, а именно 2.60 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA - 0058, след като е осъден
с влязла в сила присъда за деяние по ал.1 на чл. 343б от НК (с определение
№83/12.05.2010 година по НОХД №244/2010 година на Районен съд – Асеновград,
влязло в сила на 12.05.2010 година).
Колкото до това, налице ли е повторност: според
решения №588/17.12.2012 г. по н.д. №1831/2012 г. на ВКС, I н.о.,
№184/08.04.2013 г. по н.д. №462/2013 г. на ВКС, I н.о., за разлика от
състава на престъплението по ал.1 на чл.
343б от НК, в чл. 343б, ал.
2 от НК е криминализирано управляването на МПС след употреба от
водача му на алкохол с концентрация в кръвта му над 0.5 промила, но след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, като по този начин е създаден отделен състав на
престъпление. Макар да наподобява на "повторно" извършване на
престъплението по ал.1, се касае за особен вид "специален рецидив",
който се отличава със следното: а) достатъчно е установената по надлежния ред
концентрация на алкохола в кръвта на дееца да е над 0.5 промила и б) необходимо
е деецът да се счита за "осъден" с влязла в сила присъда за
"деянието по ал. 1"
(по чл. 343б, ал. 1 от НК). Престъплението по чл. 343б, ал.
2 от НК не е "такова" ("едно и също", според
тълкуванието в раздел II, т.
1 от ППВС № 2/70 г.), за каквото е бил осъден деецът преди това с
влязла в сила присъда, както изисква чл.28, ал.1
от НК, което обяснява и защо законодателят не го е квалифицирал
изрично като "повторно", макар да е предвидена по-сериозна санкция от
тази за престъплението по ал. 1 на чл.
343б от НК. По тези съображения настоящата инстанция не възприе, че
е налице повторност, като подсъдимият следва да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение в тази му част.
За да се квалифицира едно деяние по
чл.343б, ал. 2 от НК,
от обективна страна, както вече се посочи, деецът следва да се счита за осъден
за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК. Безспорно към момента на извършване на деянието подсъдимият
е бил осъден – признат е за виновен по НОХД №244/2010 година на Районен съд –
Асеновград и му е наложено наказание за извършено престъпление именно по
посочения текст. Вече се изложиха съображения защо постановената съдебна
реабилитация има действие за в бъдеще /а такава е и разпоредбата на закона/,
като не отменя в конкретния случай осъждането. Към момента на извършване на
деянието подсъдимият не е реабилитиран, като именно това е и правната квалификация.
Нарушени
са обществените отношения, свързани с безопасността и сигурността по пътищата.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – управление /привеждане в
движение/ на МПС – описания автомобил. Безспорно е установено и това, че
управлението е станало след употреба на алкохол – установена по надлежния ред с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰, а именно 2.60‰.
Престъплението е на просто извършване, без да е необходимо настъпване на
резултат.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е желаел тяхното
настъпване. Знаел е, че управлението на МПС след употреба на алкохол е
забранено, че вече е осъждан за такова престъпление, и въпреки това е предприел
забраненото действие след употреба на значително количество алкохол, още
повече, че това не е било необходимо.
Относно наказанието:
При определяне на същото следва в
съответствие с чл.54 от НК да се отчетат степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Според настоящия състав престъплението е с висока степен на обществена
опасност, а и самият деец не е с ниска такава. Правилно са определени
отегчаващите вината обстоятелства - допуснатите от подсъдимия многобройни
нарушения на правилата за движение и изключително високата концентрация на
алкохол – повече от пет пъти над съставомерната. Правилно е посочено и това, че
липсват смекчаващи обстоятелства.
Колкото до твърдението, че допуснатите
нарушения по ЗДвП са леки – нито НК, нито ЗДвП правят разграничение на
нарушенията като „леки“ и „тежки“, а само се посочва, че това са нарушения. От
всяко от тях, дори и „най – лекото“, могат да настъпят изключително тежки
последици.
От защитника пред настоящата инстанция се посочи,
че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина и за установяване на
нарушението, спрял е веднага, не са застрашени животи на пешеходци или на
служителите на реда. Тези доводи не могат да се възприемат. Подсъдимият даде
достоверни обяснения /макар и частично/ едва пред настоящата инстанция, като до
този момент не може да се приеме, че е съдействал за разкриване на обективната
истина, а само е упражнявал правото си на защита.
Изпълнението на едно принципно дължимо
поведение по силата на специалното законодателство – съдействието при
осъществяване на проверка от полицейските служители - не може да бъде считано
за изключително доблестна проява, която да води до толериране на поведението на
осъдения при определяне на наказанието /решение №230/03.05.2012 г. по н.д.
№624/2012 г. на ВКС, II н.о./.
Колкото до това, че не са застрашени
живота и здравето на пешеходци или на служителите на реда – и този довод не
може да се сподели, тъй като е имало пешеходци, макар и в посочения късен час,
а и подсъдимият, независимо от твърденията му, се е насочил с автомобила не към
дома си, а към поредно заведение. Освен това, за съставомерност на деянието, не
е необходимо настъпване на резултат.
Не се възприемат и доводите, че подсъдимият
е личност с ниска обществена опасност.
Колкото до твърдението, че всички глоби
са платени – този факт е имал отношение към производството пред РС Асеновград,
но не и към настоящето производство.
Не се възприема и това, че подсъдимият е
извършил престъплението, тъй като е
искал да се прибере, за да се грижи за болната си майка – същият живее на
близко разстояние от мястото на събора, като това не би му попречило да се
придвижи пеша. Освен това, с установеното количество алкохол е трудно да се грижи
за себе си, а още по – малко и за болната си майка, за която обаче не се и
представиха доказателства, че се нуждае от специално внимание.
Колкото до наличното у подсъдимия
заболяване – без да се оспорва
нуждата от лечение, не може да се възприеме, че най – добрата комбинация на
отбелязаните в амбулаторните листове лекарства е с алкохол. Ето защо не се
възприеха доводите на защитника, че са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства – напротив – такива от въззивната инстанция не се съзряха.
Предвиденото наказание за престъпление по чл.343б,
ал.2 НК е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева. При наличните отегчаващи и липсата на смекчаващи
вината обстоятелства, съобразно с обществената опасност на деянието и дееца,
неправилно е определен размер на наказанието близо до минимума – една година и
шест месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 800 лв. Настоящето производство обаче е образувано единствено по
жалба на подсъдимия, като не са налице основания за увеличаването му. Не следва
и да се намалява размерът, доколкото, както вече се посочи, липсват основания
за това.
Споделя се и извода, че на основание чл.343г, вр. с
чл.343б, ал.2 вр. ал.1, вр. с чл.37, т.7 от НК подсъдимият А. следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца,
считано от влизане на присъдата в сила. На първо място, този размер е съобразен
с нормата на чл. 49, ал.2 НК, тъй като се налага заедно с наказание лишаване от
свобода, като срокът не може да бъде по – малък от определения на основното
наказание. Същевременно не го надвишава значително, а само с два месеца. Това
наказание е съобразено с високата концентрация на алкохол в кръвта, установена
от техническото средство, като именно по този начин ще се осъществи превенцията
на наказанието – да се въздейства предупредително – възпиращо върху дееца,
върху социалната му среда, а и обществото като цяло.
Правилно е приспаднато на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което подс. А. е бил задържан, на 26.06.2016 г., от
наказанието лишаване от свобода.
Според този състав за поправяне и превъзпитание на
дееца е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание, като не са
и налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК. Това е така, тъй като преценката се
основава към момента на извършване на деянието /за което се изложиха мотиви,
като в случая постановената съдебна реабилитация не променя този извод/.
След постановяване на присъдата е налице изменение
в ЗИНЗС, като
вече не следва да се определя типа затворническо заведение, а и основанието
вече е различно от посоченото от първоинстанционния съд – чл.61, т.2 вр. чл.60,
ал.1 ЗИНЗС – първият текст е отменен, а втория – изменен. Същевременно по
отношение на подсъдимия може да се определи и по – лек първоначален режим. Ето
защо присъдата в посочената част следва да се отмени, като в съответствие с чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС
следва да се определи първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Напълно се споделят доводите на първоинстанционния
съд, че именно с посочената съвкупност от наказания в най – пълна степен ще се
осъществят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Правилна е и присъдата в
частта, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
Поради изложените
съображения жалбата е неоснователна, като следва да се остави без уважение.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК въззивният съд намира, че са
налице основания за изменение на присъдата, поради което и на основание чл.337,
ал.1, т.2 във вр. чл.334,
т.3 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №24/15.11.2016 г.,
постановена по НОХД №156/2016 година на
Районен съд Пловдив, І наказателен състав, както следва:
-
Признава подс. О.Р.А. за невинен в
това, да е извършил деянието по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК и във връзка с
чл.28, ал.1 от НК и го оправдава по повдигнатото му обвинение в тази му част.
-
Отменя я в частта, в която на основание чл.61, т.2 вр.
чл.60, ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален режим и тип затворническо заведение,
като вместо това постановява:
На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определеното наказание лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ú
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест.
Да
се изпрати
съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: