№ 194
гр. Горна О., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100088 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК и чл.146 от СК.
Ищцата М. СК. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и
законна представителка ЕМ. Г. ИВ.(чрез адв.М. Андр.П. от ВТАК) твърди в исковата молба, че
ЕМ. Г. ИВ. и Л. СК. са родители на М. СК. – родена на **** в Р.Италия, с ЕГН**********. С
Решение oт 18.10.2016г. по гр.дело№321/2016г. ГОРС е осъдил Л. СК. да заплаща за
малолетното дете М. СК. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка ЕМ. Г.
ИВ. месечна издръжка в размер на 180.00лв., считано от влизане на решението в сила до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване. Ищцата счита, че са налице предвидените в
закона предпоставки за увеличаване размера на ежемесечната издръжка, като от решението, с
което е била определена издръжката са изминали повече от пет години. Ищцата е на 16години и е
ученичка Xклас в СУ“****” гр.Г.О. за учебната 2021г./2022г. Съществено се изменили
обстоятелствата, при които била присъдена издръжката, тъй като с увеличаване на възрастта и
несъмнено нараснали нейните материални и духовни потребности, което безспорно било свързано
с разходи за храна - закуска и обяд, облекло, повече и по-скъпи учебни пособия и помагала.
Социално-икономическата обстановка в страната за тези над пет години от определянето на
дължимата издръжка на свой ред се променила и се характеризира, както със значителното
повишаване на цените на стоките и услугите, така и с неголямо увеличаване доходите на
гражданите, още повече те били най-ниските сред страните-членки на Европейския съюз.
Допълнително усложнена била ситуацията, поради все още неотшумяващата пандемия от
коронавирус, съпътствано и от рязкото поскъпване на тока, газта, което има последици във всички
сфери на обществения живот, но най-вече спрямо увеличените разходи. Наложило се на М. СК. да
и направят и поставят брекети за изправяне на зъбите, поради проблеми с храненето, за което по
уговорка на родителите бащата дал около половината от сумата, която е от порядъка на 4000-
1
5000.00лв. Майката работела на трудов договор и получавала редовни доходи като служител в “На
чисто”ЕООД гр.В.Търново в рамките на минималната работна заплата, поради което не стигали за
задоволяване на нуждите на ищцата. Твърди се, че бащата не изпитвал финансови затруднения,
тъй като работел като международен шофьор с изпълнявани курсове в страната и чужбина, за
което получавал редовно заплата не само съответстваща, но значително надвишаваща стандартите
за живот в Р.България, както и командировъчни. Същият нямал други малолетни или
непълнолетни деца, за които да полага грижи и да прави разходи и затова нямало пречка да
заплаща по-висок размер на издръжка. Размерът на присъдената през 2016г. издръжка
понастоящем бил малко над размера на минимално установения за страната за едно дете предвид
изискванията на чл.142 ал.2 от СК, който за 2021г. е на стойност 162.50лв. , което било крайно
недостатъчно. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменен размерът на
издръжката, присъдена с Решение oт 18.10.2016г. по гр.дело№321/2016г. на ГОРС, като бъде
осъден бащата Л. СК. да изплаща издръжка на М. СК. с ЕГН**********, действаща със
съгласието на своята майка ЕМ. Г. ИВ., вместо досега заплащаната месечна издръжка в размер от
по 180.00лв., занапред месечна издръжка в размер на по 350.00лв., считано от датата на
предявяване на завеждане на исковата молба - 19.01.2022г. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на същата ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
считано от настъпване на изискуемостта до окончателното и погасяване. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът Л. СК.(чрез адв.П. Ст.З. от ВТАК) оспорва претенцията по размер. Твърди се,
че осигурявал и други средства освен месечната издръжка. Самият размер на издръжката от
180.00лв. бил доста повече от законоустановения минимум към момента на определянето му.
Счита, че нямало съществено изменение на обстоятелствата. По общодостъпните данни на
статистиката до 2020г. инфлацията и общото поскъпване на основните потребителски стоки в
Р.България били нулеви, а тези за последната една година не надвишавали 10%. Заради
извънредната епидемиологична обстановка и Ковид-кризата доходите на много хора намалели и
сред тези хора се оказал и ответникът Л. СК.. Цената на тока за битови нужди/ вкл. и за отопление/
била замразена и това водело до друга липсваща предпоставка за изменение на присъдената
издръжка. Предлага сключването на спогодба за месечна издръжка в размер на по 220.00лв., което
отговаряло както на обективните потребности на действително порасналото дете, така и на
получаваните доходи от ответника. В случай на непостигане на спогодба, претенциите за
увеличение следвало да бъдат отхвърлени изцяло или евентуално да бъде уважено увеличение
само до размер 200.00лв., кореспондиращо на натрупаната обща инфлация и да бъде отхвърлено
искането над този размер като неоснователно. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и
приема за установено следното:
Не се спори, че ЕМ. Г. ИВ. и Л. СК. са родители на М. СК. – родена на **** в Р.Италия, с
ЕГН**********, видно от удостоверение, издадено въз основа на Акт№419/19.06.2007г. за
раждане на Община Г.О.. Родителите на М. живеят в условията на фактическа раздяла от близо
шест години.
С Решение oт 18.10.2016г.(влязло в законна сила) по гр.дело№321/2016г. ГОРС е
прекратил брака между родителите, упражняването на родителските права спрямо детето М. е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Със същото
решение съдът е осъдил Л. СК. да заплаща за малолетното дете М. СК. с ЕГН**********, чрез
2
нейната майка и законна представителка ЕМ. Г. ИВ. месечна издръжка в размер на 180.00лв.,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Ищцата счита, че са налице предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на
ежемесечната издръжка, като от решението, с което е била определена издръжката са изминали
повече от пет години.
М. СК. е на 16години и е ученичка Xклас в СУ“****” гр.Г.О. за учебната 2021г./2022г.,
според служебная бележка от 05.01.2022г.
Майката ЕМ. Г. ИВ. работела на трудов договор и получавала редовни доходи като
служител в “На чисто”ЕООД гр.В.Търново в рамките на минималната работна заплата – брутен
доход към 669.50лв., видно от удостоверение от 05.01.2022г.
Според приложеното удостоверение от 01.02.2022г., издадено от „Торент Спедишън“ООД,
през периода: 01.01.2021г.-31.05.2021г. Л. СК. е работил по трудов договор в дружеството на
длъжността „шофьор товарен автомобил-международни превози“ и е получил брутен доход общо
за периода в размер на 3527.10лв.(среден осигурителен доход към 650.00лв.) и нетно
възнаграждение общо 2791.02лв. Според приложеното удостоверение от 02.02.2022г., издадено от
„Транспрес Грийн“ЕООД, през периода: 01.07.2021г.-31.12.2021г. Л. СК. е работил по трудов
договор в дружеството и е получил брутен доход общо за периода в размер на 3591.42лв.(средно
на месец към 660.00лв.).
Според служебно изисканата и приложена справка от информационната система на
ТД на НАП В.Търново от 07.03.2022г., относно актуалното състояние на всички трудови
договори на Л. СК.(в качеството му на работник/служител) се установи, че лицето няма
подавани ГДД по чл.50 от ЗДЦФЛ, респ. няма данни за начислени, респективно платени
данъци. Последният сключен и валидно действащ трудово договор от 20.07.2021г. е с
работодател „Транспрес Грийн“ЕООД.
Според справка-разпечатка от 08.03.2022г. от системата на АИС-КАТ-Регистрация в сектор
„ПП“ гр.В.Търново с данни за МПС, собственост на името на Л.С., се установява, че ответникът от
20.05.2020г. е собственик на лек автомобил „Фиат Седичи“ с ДК№****.
По делото е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето.
Според проведените проучвания и социални анкети основни грижи за детето М. СК. полага
майката ЕМ. Г. ИВ.. Констатирано е, че майката е в състояние да задоволява основните
потребности на дъщеря си, което включва осигуряване на храна и сън, подходящо и уютно
жилище, безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена - лична и на дома, здравни грижи
и лечение. Е.И. заедно с дъщеря си М. живеят в жилище, собственост на Е.И., намиращо се в
гр.Г.О. ул.**** ет.II. Апартаментът се състои от кухненски бокс, хол, спалня, детска стая, килер,
две тераси и самостоятелен санитарен възел. Всички стаи в жилището са стилно обзаведени, със
съвременни мебели и лични вещи, съобразно потребностите на членовете на семейството. Кухнята
разполага с необходимите електроуреди, мебели и вещи. Жилището е с много добри хигиенно-
битови условия. Детето М. има изграден приятелски кръг, както в училище, така и извън него.
Познава по близките си роднини по майчина и бащина линия. М. СК. споделя, че контактува с
баща си и под държа добри отношения с него. От средата на 2016г. и към момента бащата
осъществява съжителство на семейни начала с П.А. в дома на нейните родители на адрес: гр.Л.
ул.****. Съжителката на Л. СК. е със семейно положение: разведена, има една дъщеря, родена по
времето на сключения граждански брак, която вече е пълнолетна. В хода на социалното проучване
3
се установило, че за непълнолетната М. СК. се полагат необходимите грижи от страна на майката
и основните и потребности адекватно се задоволяват от нея. Има изградена силна емоционална
връзка между майката и детето. Бащата контактувал с М. СК. и емоционалната връзка между тях
не била прекъсната.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Г. С.И. твърди, че детето се
издържа изцяло от майката(месечните разходи били около 400.00лв.). Знаела, че за детето
получавала издръжка от 180.00лв. Детето почти нямало контакт с баща си. За рождени дни и
празници почти не търсел дъщеря си. За почивки не е дал един лев на детето. Детето има нужда от
храна, от облекло... По отношение парите за брекетите всеки месец детето ходело на ортодонт и
имало разходи най-малко от 100.00лв. за регулиране на брекетите. Бащата бил дал 2000.00лв. за
брекети(по информация от майката). От четири месеца бил спрял издръжката. П.Л.А.(живуща на
семейни начала с ответника Л. СК.) заявява, че винаги, когато е в Р.България Л. СК. се обаждал
на дъщеря си М., но тя не си вдигала телефона. За Коледа донесъл една чанта със сладки и дал
пари(50.00лв. „извън издръжката“). Твърди, че плащал издръжка. Съдът кредитира свидетелските
показания през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра(същите на противоречат на останалия
доказателствен материал, в т.ч. и по отношение на социалния доклад).
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение
за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката
е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.
Л. СК. е баща на детето М. СК. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи
издръжка независимо дали е трудоспособna и дали може да се издържа от имуществото си.
Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При
определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на
дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. Нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е
поддържал или който иска да поддържа. По-големите материални възможности на родителите
съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./.
Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при
положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира
определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от
ППВС№5/1970г./. При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о.
ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди повече от седем години,
като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето(от храна, облекло и други текущи
разходи). Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на
постановяване на Определение от 18.02.20214г. по гр.дело№1533/2013г. на ГОРС, нуждите на
детето са нараснали. Към датата на приключване на устните състезания М. СК. е на възраст от
16г.5м. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите
потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни
и културни занимания. Не без значение е и обстоятелството, че социално-икономическите условия
на живот в страната за последните години също драстично са се променили и за да може в
адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна социално-битовите нужди на детето
и от друга страна неговите духовни потребности, следва размерът на дължимата месечна издръжка
за него да бъде определен именно съобразно характерните за възрастта му нужди и жизненият
стандарт в страната. Детето М. СК. има обичайните за едно шестнадесет годишно момиче нужди,
свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие в извън
училищни форми за обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. В
случая не се касае някакви специални способности и таланти, а за обикновените за всяко
съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством участие в извън
училищни форми на занимания, а определената сума, далеч не би могла да осигури луксозен начин
на живот.
Наличието на здравословни проблеми и нужди, налагащи влагане на средства над нормално
необходимите за медицинско обезпечаване на детето, както и образователните му нужди от
платени извънкласни форми на обучение се квалифицират от съдебната практика като
изключителни нужди на детето, като представляват основание, съгласно чл.143 ал.4 от СК, за
определяне на добавка към издръжката, която обаче не се дължи безусловно, а ако родителят може
да я дава без особени затруднения. По отношение нуждите от средства за лечение на заболявания
на детето и поддържаща терапия съдът намира, че не всички от тях следва да се квалифицират
като изключителни по смисъла на чл.143 ал.4 от СК. Граматическото и логическото тълкуване на
понятието „изключителни нужди“ в правната норма на чл.143 ал.4 от СК налага извод, че се касае
за инцидентни, внезапно възникнали нужди на детето, надхвърлящи обичайните за неговите
потребности, чието съществуване може да бъде определено или определяемо в рамките на някакъв
срок. По отношение на здравословното състояние на детето такава би била например нуждата от
средства за оперативно лечение на внезапно възникнало заболяване, нуждата от средства за
зъболечение, поставяне на брекети и др. Нуждите на детето от средства за поставяне на брекети са
изключителни по смисъла на чл.143 ал.4 от СК, като същите не следва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на издръжката(могат да бъдат претендирани като добавка към
издръжката в друго производство).
При съпоставка на имущественото състояние на двамата родители е очевидно, че за двамата
получават почти еднакви доходи, но участието на бащата в издръжката на детето трябва да бъде
по-голямо от това на майката, доколкото същата полага ежедневни грижи за детето и отреагира
незабавно при проявена неотложност. При разпределяне на тази издръжка следва да се отчете, че
детето живее с майката си, която поема неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по
отглеждането и възпитанието. В същото време, законът не освобождава от задължение
отглеждащия родител да поеме своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е
по-малък, тъй като посреща ежедневните нужди през по-голямата част от времето. За това и по-
висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата. Родителят, при когото детето не е
5
ежедневно и не е натоварен с ежедневното му отглеждане, дължи да му дава парична издръжка
независимо от собственото си решение да му купи дрехи, обувки или друго необходимо нещо, а
подаръците изобщо нямат връзка с издръжката. При определяне размера на издръжката съдът
следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете не могат да бъдат изразени
стойностно в паричен еквивалент. Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира,
същият за основателен за размер от по 260.00лв. месечно за М. СК., считано от датата на завеждане
на исковата молба – 19.01.2022г. до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на заплащането на издръжката. Мотив за горния извод дава разпоредбата на чл.142
ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на страните и нуждите на детето. Според
общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г.
размерът на минималната работна заплата е 650.00лв. и на минималната часова работна заплата
3.92лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица
за пълен работен месец. Предвижда се, считано от 01.04.2022г. минималната работна заплата да
стане 710.00лв. Следва да се отбележи, че издръжката, която бащата следва да заплаща служи за
покриване на екзистенциалните нужди на детето и не би могла да осигурява покриването на
луксозни разходи за отглеждането и обучението им, надвишаващи средностатистическите
стандарти в държавата. При установения по-горе средномесечен доход, за бащата не е непосилно
да дава издръжка за дъщеря си в размер на по 350.00лв., като същевременно разполага с
достатъчно оставащи средства за собствените си нужди. Освен това, бащата е трудоспособен и
следователно е в състояние да положи, ако е необходимо, и допълнително усилия да осигури
необходимите средства за детето си. Искът в останалата част за месечна издръжка от по 260.00лв.
до пълния предявен размер от по 350.00лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и
неотложни нужди и във връзка с характера на вноските по издръжка – периодични плащания,
според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая
настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
По изложените съображения, съдът следва да измени размера на размера на издръжката,
постановена съгласно постановена съгласно Решение oт 18.10.2016г.(влязло в законна сила) по
гр.дело№321/2016г. на ГОРС, вместо който Л. СК. да бъде осъден да заплаща на М. СК. с
ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка
ЕМ. Г. ИВ., вместо досега плащаната месечна издръжка от по 180.00лв., занапред месечна
издръжка в размер на по 260.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
19.01.2022г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане
до окончателното и изплащане. Следва да се отхвърли иска в останалата му част до пълния
предявен размар от по 350.00лв. като неоснователен.
И двете страни претендират разноски, визирайки адвокатски възнаграждения(по
представени списъци за разноски по чл.80 от ГПК(съответно 150.00лв. за ищцовата страна и
350.00лв. за ответната страна). Съществуват две разбирания относно размера на разноските(в
случая адв.възнаграждения). Едното, че е допустимо да се определи размер на разноските, като се
отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без съдът да е обвързан нито от
6
уговорения размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвидени в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Според другото разбиране, основната цел на приетата от ВАдв.С наредба е да
установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Въвеждането на
минимален стандарт за размер на възнаграждението не създавало значителна диспропорция в
отношенията между страните по повод отговорността за разноски. В конкретния случай и двете
страни са уговорили с процесуалните си представители-адвокати възнаграждения под минимално
определените по Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл.21 от наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по
Глава IX, Глава X и Глава XI от СК - минималното възнаграждение е 400.00лв.). Съдът намира, че
е необходимо да взема становище дали принципно е допустимо или не да се определя адвокатско
възнаграждение под минималните размери посочени в чл.36 от ЗАдв. и наредбата, предвид
характера, правната и фактическа сложност на конкретното делото. При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът Л. СК. следва да бъде осъден да заплати на М. СК. с
ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка
ЕМ. Г. ИВ. сумата 150.00лв., представляваща направените по делото разноски(заплатено
адв.възнаграждение). На основание чл.78 ал.3 от ГПК ЕМ. Г. ИВ. следва да заплати на ответника
Л. СК. направените разноски(заплатено адв.възнаграждение) – 300.00лв.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Л. СК. следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 70.40лв., съставляваща ДТ върху присъдената
издръжка Тарифа за ДТССГПК(съобразена с факта, че детето навършва пълнолетие на
04.11.2023г.); сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, постановена съгласно Решение oт 18.10.2016г.(влязло в
законна сила) по гр.дело№321/2016г. на ГОРС, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Л. СК. - роден на **********г., с ЛНЧ:****, с адрес: гр.Л. ул.****, ДА
ЗАПЛАЩА на М. СК. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и
законна представителка ЕМ. Г. ИВ. с ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.II ап.5,
вместо досега плащаната месечна издръжка от по 180.00лв., занапред месечна издръжка в размер
на по 260.00лв./двеста и шестдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба –
19.01.2022г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане
до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размар
от по 350.00лв.
7
ОСЪЖДА Л. СК. - роден на **********г., с ЛНЧ:****, с адрес: гр.Л. ул.****, ДА
ЗАПЛАТИ на М. СК. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и
законна представителка ЕМ. Г. ИВ. с ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.II ап.5,
сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№88/2022г.
на ГОРС.
ОСЪЖДА М. СК. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своята майка и
законна представителка ЕМ. Г. ИВ. с ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.II ап.5, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. СК. - роден на **********г., с ЛНЧ:****, с адрес: гр.Л. ул.****, сумата
300.00лв./триста лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№88/2022г. на ГОРС.
ОСЪЖДА Л. СК. - роден на **********г., с ЛНЧ:****, с адрес: гр.Л. ул.****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 70.40лв./седемдесет лева
и четиридесет стотинки/, представляваща ДТ върху присъдената издръжка по Тарифа за
ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 05.04.2022г.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
8