МОТИВИ
от 02.05.2017 г. по НОХД № 161/2017 г. на
РС-Айтос
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу А.Р.С.:
роден на *** ***, обл. Б., към настоящия момент живее в с. К., български
гражданин, неженен, неграмотен, неосъждан, работи в Кравеферма в с. К., ЕГН **********
в това, че на неустановена дата през месец юни 2015 г., около 13:30 часа-14:00
часа в гориста местност с наименование „Мангите“, находяща се в землището на с.
Я., общ. Р., обл. Б. /Айтоска Стара планина/, извършил действие с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст, а именно с малолетната Б.И.Т. на 11-години, родена на ***
г., като й свалил панталоните, положил я по корем на земята и притъркал няколко
пъти половия си орган между краката й, като деянието е извършено чрез употреба
на сила, нанасяйки й удар с плесник по лицето и избутвайки я против волята й да
легне на земята – престъпление по чл.149
ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Айтос в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира
изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
като след редукцията с една трета бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от шестнадесет месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, като акцентира върху смекчаващите обстоятелства – оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина по наказателното производство.
Защитникът на
подсъдимия пледира за определяне на наказание на подсъдимия при условията на
чл.66, ал., от НК, като също подробно анализира смекчаващите обстоятелства,
наблягайки върху личността на дееца и съдействието му за протичане на
наказателното производство както на досъдебната фаза, така и в съдебната фаза.
Подсъдимият, в
производство по чл.370 и следв от НПК, признава при условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено:
На
неустановена точно дата през месец юни 2015 година около 13.30 ч. - 14.00 ч. подсъдимият А.Р.С.
***, заедно с доведената си дъщеря – малолетната Б.И.Т. ненавършила към него момент 14 годишна възраст, също от с.Я.,
обл. Б., се намирали в гориста местност в землището
на с. Я., обл. Б. в
Айтоския баир. Въпросното място А.С. посетил с намерение да си набави колчета
за домати, които в последствие да продаде, за да изкара пари за препитание. Същия ден жената, с която жевеел на семейни
начала, свидетелката Я.Х.Д. – майка на
малолетната Б.И.Т., отсъствала, тъй като отишла да работи, като участва в
беритба на череши.
Около 13.30 ч - 14.00 ч. подсъдимият С. бил подготвил вече около
30 - 35 бр. колчета, при което решил да предложи на малолетната Б. да правят
секс, като й отправил предложението с репликата " ... хайде да легнем с
теб ... ". Първоначалното намерение на С. било да прави секс с
малолетната, но същата го уведомила, че е девствена. Подсъдимият й казал, че ще
се постарае да не й причинява болка, като освен това посочил, че под връхната
си долна дреха – панталон, с който била облечена, Б. не носила бельо.
Подсъдимият нанесъл плесница по лицето на малолетната, като освен това
използвайки сила я избутал към земята, поставяйки я по корем. След това
подсъдимият С. свалил "гащите" си, като протъркал на няколко пъти
половия си член между краката на малолетната Б., на която свалил панталоните.
Докато осъществавял описаните действия момичето го молело, казвайки му "
... недей така, недей ... ". След като осъществил тези действия подсъдимият
С. казал на Б. да не казва на майка си за случилото се. В последствие
свидетелката Б.И.Т. споделила за случилото се със своята сестра - свидетелката М.
И.Т., която от своя страна уведомила техния баща И. Т. И.. Свидетеля И. Т. И. е
баща на Б. и М., които били родени от съвместното му съжителство със
свидетелката Я.Х.Д., майка на двете момичета, които се явяват две от общо петте
им родени деца.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че хименалният
пръстен на пострадалата е със запазена цялост, без клинични данни за извършен
полов акт.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които се допълват и кореспондират със самопризнанието на
подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 от НК, а именно: събраните на
досъдебното производство показания на свидетелите Я.Х.Д., М. И.Т., И. Т. И. и Б.И.Т.,
протокол за следствен експеримент, ведно с албум към него, заключението на
вещото лице П. П. по съдебно медицинската експертиза, назначена на досъдебното
производство и справки за родствени връзки.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
При така описаната по-горе фактическа обстановка
съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл.149,
ал.2, т.1 от НК, тъй като на на неустановена дата през месец
юни 2015 г., около 13:30 часа-14:00 часа в гориста местност с наименование
„Мангите“, находяща се в землището на с. Я., общ. Р., обл. Б. /Айтоска Стара
планина/, извършил действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Б.И.Т. на 11-години, родена
на *** г., изразяващи се в сваляне на панталоните и притъркване на няколко пъти
на половия си орган между краката й, като деянието е извършено чрез употреба на
сила – нанасяне на удар с плесник по лицето и избутване да легне на земята –
престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК.
Престъплението „блудство“
обхванато от нормата на чл.149, ал.1 от НК се характеризира с особеното
качество на пострадалото лице, в случая малолетно лице, при което липсата на
съгласие е без правно значение. Това е така, тъй като дори и ако бе налице
съгласие, то това не би довело до отпадане на престъпния характер на деянието
на подсъдимия С., а същевременно употребата на сила е свързана с по-висока степен
на обществена опасност на деянието, което е отчетено от законодателя чрез
създаване на квалифицирания състав по чл.149, ал.2, т.1 от НК. Безспорно е, че
към периода, в който е осъществено инкриминираното деяние пострадалата Б.Т. не
е била навършила 14 години и осъществяването на деянието от подсъдимия е
съпътствано с употреба на сила, което го прави съставомерно по чл.149, ал.2,
т.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при
форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, предложение 1 от НК. Това
е така, тъй като подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
Изпълнителното деяние на престъплението било
извършено с действие – сваляне на панталоните и
притъркване на няколко пъти на половия си орган между краката й, като деянието
е съпътствано с употреба на сила – нанасяне на удар с плесник по лицето и
избутване на пострадалата да легне на земята.
Тези действия били извършени от подсъдимия С. с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление у себе си. Целта била
обективирана от описаните по-горе действия на подсъдимия.
Изпълнителното деяние било извършено по отношение
на лице ненавършило 14 годишна възраст. Както към момента на деянието, така и
към настоящия момент подсъдимият бил пълнолетен и психически здрав. Разбирал
свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи своите постъпки.
Съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал настъпването на тези последици. Подсъдимият съзнавал, че
пострадалата не е навършила 14 годишна възраст и не желае да участва в
извършването на блудствени действия. Нежеланието на пострадалата за полова
близост с подсъдимия било демонстрирано пред него словесно, като пострадалата
ясно и категорично е показала отношението си към деянието му. Въпреки че
съзнавал това подсъдимият осъществил деянието си със специалната цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление, като за сломяване на волята на
постралата същият употребил сила, изразяваща се в нанасяне
на удар с плесник по лицето и избутване да легне на земята.
За престъплението на подсъдимия С. по чл.149, ал.2, т.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода”
от две до осем години.
При определяне
на наказанието на подсъдимия С. за посоченото престъпление, съдът съобрази
поотделно смекчаващите вината
обстоятелства - чистото му съдебно минало, доказано чрез приложената справка за
съдимост, изключителното му съдействие за разкрИ.е на обективната истина и самопризнанията
му на досъдебното производство, направени в подробни обяснения, изразеното
съжаление и разкаяние за стореното, а също така към момента на постановяване на
присъдата има трудова ангажираност.
Налице са и отегчаващи вината обстоятелства – ниската възраст на пострадалата,
която към момента на деянието е била едва на 11 години, както и
обстоятелствата, при които е извършено самото деяние – по отношение на
малолетна от семейната среда на подсъдимия и на място, отдалечено от населени
места, което като цяло сочи по-висока степен на обществена опасност на деянието.
При превес на смекчаващите обстоятелства съдът определи наказанието към минимума
от три години лишаване от свобода, което след задължителната редукция с една
трета по чл.58а, ал.1 от НК се налага от съда в размер на две години лишаване
от свобода.
Следва да се
отбележи, че предвид особеностите на конкретно извършеното деяние не са налице
предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за налагане на наказание лишаване от
свобода под предвидения минимум от две години.
Съдът възприема
становището на прокурора и защитника, че изтърпяването на наказанието следва да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като няма пречка за прилагане
на този институт - подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода, а
поведението му, последвало деянието, изразяващо се в активното съдействие,
оказано за разкриване на обективната истина по делото и проявеното искрено
разкаяние, обосновава извод в насока, че подсъдимият подлежи на поправяне. От
друга страна съдът счита, че изпитателният срок следва да бъде за срок от пет
години, а не три години, каквото е предложението на прокурора и защитника. С
тази продължителност изпитателният срок се явява определен в максималния размер
от пет години, определен от законодателя, като по този начин се осигурява
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК, свързани с индивидуалната
и генералната превенция. Касае се до престъпление с висока степен на обществена
опасност, тъй като негов обект са обществените
отношения, свързани с осигуряване на половата неприкосновеност, както и
обезпечаване на нормалното психическо, физическо здраве и морално развитие на
подрастващите, което налага засилената им охрана, поради
което в предложения от прокурора и защитника размер срокът би се явил занижен с оглед особеностите
на деянието и в разрез с целите на превъзпитателната
и предупредителната превенция, залегнали при определяне на наказанието.
Съдът намира, че
така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на
обществена опасност на извършеното от С. престъпление
като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на
чл.36 от НК.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК разноските са в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: