РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 763

 

 

гр. Пловдив, 01.06. 2020 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделние, ІІ състав, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №  2047 по описа за 2014 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано е по повод искане, обективирано в молба с вх. № 5835/04.05.2020г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, предявено от юрисконсулт М.М. – в качеството на процесуален представител на Национална агенция за приходите, с което се иска изменение на Решение № 709 от 13.04.2020г., постановено по адм .дело № 2047/2014г. по описа на Административен съд Пловдив, като се осъди ищеца да заплати на ответника възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 450 лв.

Твърденията на които се основа искането са, че съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС под „разноски“ следва да се разбират направените от страните разходи по водене на делото,включително и разноските за правна защита. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2016г. на ВАС молителят сочи, че задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор, поради което не може да бъде поставено в зависимост от качеството на страна в процеса - на жалбоподател или ответник.Сочи се, че пак според въпросното тълкувателно решение, тезата, че при всички обстоятелства, дори при издаването на законосъобразни актове,разноските за процесуална защита при тяхното оспорване, са за сметка на административния орган, е в нарушение на принципа за равенство на страните в административния процес, прогласен в чл.8, ал.1 от АПК, които  в съдебното производство имат равни процесуални права и съответно задължения, включително за разноски.Поддържа се, че с оглед материалния интерес, проведените множество съдебни заседания, събрания значителен обем писмени доказателства и приети шест съдебни експертизи, последните три от които с голяма сложност, са налице предпоставките на чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и следващото се юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено при завишение с още 50 на сто от максимално предвидения размер по чл.25, ал.1 от Наредбата.

Насрещната страна в депозиран по делото писмен отговор с вх.№ 7325 от 01.06.2020г. от процесуалния представител адвокат И.Д. застъпва становище неоснователност на искането.

За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното:

Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

    С решението, чието изменение се иска, съдът е оставил без уважение претенцията на процесуалния представител на Национална агенция за приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. За да стигне до този правен извод, съдът, позовавайки се на установената до този момент практика на ВАС, е приел, че, предвид разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ /явяващи се специални по отношение разпоредбата на чл.78 от ГПК/ на ответника по делото, дори в случаите на отхвърляне на предявения срещу него иск,  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита производство по смисъла на ЗОДОВ не се дължи.

Изводите на съда относно недължимостта на претендираното юрисконсултско възнаграждение са в съответствие с установената практика на ВАС по аналогични казуси, намерила израз в редица постановени съдебни актове, посочени в съдебното решение. Въпреки законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./, същите действат занапред, предвид липсата на изрична законова разпоредба, даваща обратно действие на този законов текст. С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл.10 от ЗОДОВ /преди изменението с ДВ бр.94 от 29.11.2019г./, съдът в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното решение материален закон е оставил без уважение искането на Национална агенция за приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и не намира основание да ревизира този извод.

Ето защо претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството, е неоснователна, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските, ще следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ІІ състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба с вх. № 5835/04.05.2020г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, предявено от юрисконсулт М.М., в качеството на процесуален представител на Национална агенция за приходите, с което се иска изменение на Решение № 709 от 13.04.2020г.,постановено по адм .дело № 2047/2014г. по описа на Административен съд Пловдив,  като се осъди ищеца да заплати на ответника възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 450 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: