О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260640
гр.Пловдив, 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа ч.гр.д.№2534/2020 г. по описа на ПОС, за
се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.83, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Р.Ш.Д., ЕГН ********** *** против определение №260085 от 16.09.2020 г. по гр.д.№246/2019 г.
на АРС, 2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ал.2 от ГПК в размер на 660.51 лв.
Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и уважаване на
подадената молба.
В
ЧЖ се излагат оплаквания, че определението на РС е незаконосъобразно, тъй като
съдът не е отчел, че получаваните от молителя парични средства не са достатъчни
за посрещане на ежедневните му нужди и заплащане на дължимата ДТ от 660,51 лв.;
РС не е отчел, че МПС- Опел е бракувано; че имотът, който е посочил, че притежава е в съсобственост със
сестра му; че разходите на лицето, с което живее на съпружески начала получава
минималнтата РЗ; че доходите , които той получава като таксиметров шофьор са
под линията на бедност на страната за 2020 г., които заедно с пенсията му от
176 лв. месечно за инвалидност не са достатъчни , тъй като има разходи за
лекарства и храна; С-но ПМС №275/01.11.2019 г. линията на бедност за 2020 е 363 лв.; че той е на 61г., пред пенсия, и
има заболяване – 5 стенда на сърцето, за което е представил ЕР на ТЕЛК, с което
му е определена 50% трайно намалена работоспособност с диагноза „други форми на
хронична исхемична болест на сърцето“; че купува лекарства на сима му Ш., за
което предстваля рецепта; че съдът не е съпоставил цената на иска и размера на
ДТ.
РС
е приел, че искането за освобождаване от ДТ по делото е неоснователно, тъй като
от представените доказателства се установява, че предвид възрастта,
здравословното и материалното състояние, молителят и съжителката му получават
месечен доход от 800 лв., притежава недвижим имот и 2 бр.МПС, както и
допълнителен доход от 978 лв. годишно, поради което разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата ДТ от 660,51 лв.
По направените
доводи ПОС намира следното:
Съгласно
чл.83, ал.2 ГПК по молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на
лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с ДСИС,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и
други.
От
представената ДСИС е видно, че семейството на Р.Д. се състои от него и жената,
с която живее на семейни начала; съжителката му получава 610 лв. месечен доход,
притежава по ½ ид.ч. от апартамент в гр.Асеновград с площ от 93,58 кв.м.
и ¼ от ПИ в гр.А., ул.“Ч.м.“№., ет… с площ 409 кв.м., 2 бл. лек
автомобили, единият от които в процес на
бракуване; получава доходи от пенсия в размер на 176 лв. масечно и от работа
като таксиметров шофьор , за което е декларирал годишен доход от 978 лв. за
2019 г.; декларирал е, че страда от заболяване, за което плаща по 70 лв.
месечно за лекарства; твърди, че заплаща лекарства на пълнолетният си син Ш..
От представените по делото
доказателства и представените декларация за материално и гр.състояние е видно,
че семейството на молителя е двучленно, тъй като сина му е пълнолетен . От ДСИС е видно, че молителя и неговото
семейство притежава движимо и недвижимо имущество, има доходи.От представената
рецептурна книжка не може да се установи какви суми заплаща Д. за лечението си,
поради което това обстоятелство е недоказано от него. Представени са касови
бележки за закупени лекарства, за ниски суми, от които не може да се направи
извод, че са заплатени от молителя лекарства за неговия син, не са представени
доказателства за заболяването на последния и за необходимостта бащата да
заплаща лекарствата на своя пълнолетен син.
По отношение на довода, че л.а.Опел е бракуван, от ДСИС е видно, че не е
бракуван, а е „в процес на бракуване“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че молбата за освобождаване от ДТ и разноски е неоснователна -не е налице основание за освобождаването
молителя от внасяне на ДТ за въззивно обжалване, тъй като за да се уважи
молбата, чл.83,ал.2 ГПК изисква да са налице в кумулативен план: лицето и
неговото семейство да получават доходи под минималните /а в случая общият
месечен доход на семейството е от 800 лв.- над минималния без допълнителния
годишен доход на молителя от 978 лв. от таксиметрова дейност/, притежава ид.ч.
от 2 недвижими имота и 2 бр.МПС, както и да нямат недвижимо имущество, които
изисквания в настоящия случай не са налице, тъй като молителите притежават
недвижими имоти и л.а. и доходи, както е
посочено по-горе.
Поради изложеното ПОС намира,
че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК –
определението е обжалваемо.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на Р.Ш.Д., ЕГН ********** *** против определение №260085 от 16.09.2020 г. по гр.д.№246/2019 г.
на АРС, 2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ал.2 от ГПК в размер на 660.51 лв.
Определението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: