Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16835 по описа за 2018 г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 460156/30.07.2018г. по гр.д. № 44822 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав ”Р.Т.”ООД, вписано във фирмения регистър на ОС на окръг Веспрем,
Република Унгария с рег. № Cg.19-09-501812, със седалище и адрес на управление:
Република Унгария, гр. Балатонфюред, ул. „*******и съдебен адрес: адв. И.М.,***
над-партерен е осъдено д заплати на „СХ”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 403 от ГПК сумите, както следва:
сумата от 317,35лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увеличение на
такса за обслужване на запорирани банкови сметки на С.”ООД в Централна
кооперативна банка”АД от допуснато обезпечение
на предявен от „Р.Т.”ООД иск, отхвърлен като неоснователен с Решение №
1895/28.11.2016г. по дело № 7729/2015г. на РС-Бургас; сумата от 437,06лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в курсови разлики по курс купува в евро на
Централна кооперативна банка”АД и
„Инвестбанк”АД от допуснато обезчениние на предявен от „Р.Т.”ООД иск, отхвърлен
като неоснователен с Решение № 1895/28.11.2016г. по дело № 7729/2015г. на
РС-Бургас, както и на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 268,09лв. съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 437,06лв. до предявен размер от 455,95лв., както и
сковете за заплащане на 1908,45лв., представляващи законна
лихва за периода от 25.05.2015г. до 05.01.2017г. върху сумата от 12020лв.,
върху която е допуснато обезпечението; за сумата от 1688,58лв., представляваща банкови такси по левова сметка на С.”ООД
в Инвестбанк”АД; сумата от 896,34лв.,
представляваща банкови такси по еврова сметка на С.”ООД в Инвестбанк”АД; сумата
от 161,33лв., представляваща
разноски за набавяне на документи за откриване на нови банкови сметки и за
осъществяване на кореспонденция във връзка с тях, като С.”ООД е осъдено да
заплати на Р.Т.”ООД на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
560,84лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5139782/04.09.2018г. по регистъра на СРС, изпратена
по пощата на 03.09.2018г. от ищеца „СХ”ЕООД,
ЕИК ******* в частта, в която
исковете са отхвърлени за сумата от
18,89лв. представляваща курсова разлика евро-лева; за сумата от 1980,65лв. като законна лихва върху запорирана сума;
за сумата от 1688,58лв. и сумата от 896,35лв. като банкови такси. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че в о.с.з. вещото лице по счетоводната експертиза
е уточнило заключението си и е отстранило техническа грешка в него, поради
което основание за отхвърляне на иска за 18,89лв. не съществувало. По делото било установено, че част от
запорираната сума е била налична по запорираната банкова сметка ***.09.2015г. и
изцяло налична от 11.09.2015г. до вдигането на запора, поради което неправилно
бил отхвърлен иска за 1980,65лв.
Сметката била разплащателна и изискуемостта на сумата не се определяла
от падежна дата. Характер на вреди бил доказан. Основателен бил и иска за
банковите такси. По делото било установено че за ищецът възникнала необходимост
да открие нови сметки поради запориране на откритите пред това такива, такива
били открити за да може да извършва ищец търговската си дейност и такси за
откриването им са вреди в причинна връзка с процесното обезпечение. Посочило е,
че оперирането през запорираните сметки за горница над запориран размер
изисквало време и документи, което не съответствало на интензивността на търговската
му дейност. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете”Р.Т.”ООД,
вписано във фирмения регистър на ОС на окръг Веспрем, Република Унгария с рег.
№ Cg.19-09-501812, е оспорил
жалбата. Изложило е съображения, че решението на районния съд е правилно. Посочило е, че по делото не било
установено ищецът да е претърпял вреди и причинно-следствената връзка между
обезпечението и процесните вреди. По
делото не било установено запорираната сума да е била изискуема за процесния период,
поради което и вреди в размер на законна лихва не били претърпени от ищеца.
Законната лихва била предвидена като обезщетение за забава на изпълнение на
парично задължение, а налагането на запор върху парично вземане не пораждало
задължение за престиране на сума, поради което и обезщетение за забава на
такова задължение също не било възникнало. Невъзможността да оперира с тази сума не била
равнозначна на задължение за престирането й.
По делото ищецът не доказвал да е пропуснал ползи от запорирането на
тази сума , не доказал и характер на претърпени вреди, поради което правилно
иск за 1980,45лв. бил отхвърлен. Ищецът нямал право да търси платени от негови
банкови такси. Теоретично би могъл да претендира само разлика между такси
на ЦКБ”АД и тези на „Инвестбанк”АД, но такъв иск за разликата не
бил предявен, а и доказателства за причинна връзка между обезпечението и такава
разлика в таксите не била установена. Тези суми, както и сумата от 18,89лв.
правилно районният съд приел, че не се дължат, защото не била доказана
причинно-следствената връзка между тях и обезпечението на исковете. Ищецът
можел свободно да оперира с банковата си сметка над размера на запорирана сума,
не било нужно да открива нови банкови сметки. Ищецът имал в ЦКБ”АД още две
банкови сметки освен запорираната- в евро и в лева. Ищецът можел да избере
друга банка с по-изгодни курсове лева-евро от „Инвестбанк”АД. Други банки в
България имали и по-ниски такси от Инвестбанк”АДЗ за преводи и обслужване на
банкови сметки. Такива били Ти би Ай България”АД, Бакб”АД, Токудабанк” АД,
БАБР”АД, „Интернешънъл асет Банк”АД, „Тексимбанк”АД и други. Претендирало е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 6045/14.02.2017г. по регистъра на РС-Бургас,
изпратена по подсъдност на СРС, от„СХ”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу ”Р.Т.”ООД, вписано във фирмения регистър
на ОС на окръг Веспрем, Република Унгария с рег. № Cg.19-09-501812, със
седалище и адрес на управление: Република Унгария, гр. Балатонфюред, ул. „*******и
съдебен адрес: адв. И.М.,*** над-партерен , с която е поискало то съда да осъди
ответника на основание на чл. 403 от ГПК
да му заплати сумите, както следва: сумата от
317,35лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увеличение на такса за 20 месеца за обслужване на запорирани
две банкови сметки в лева и една банкова сметка *** С.”ООД в Централна
кооперативна банка”АД от допуснато обезпечение
на предявен от „Р.Т.”ООД иск за 12020лв. по ч.гр.д. № 27097/2015г. на СГС чрез
налагане на запор върху банковите му сметки
, който иск бил отхвърлен като неоснователен с Решение №
1895/28.11.2016г. по дело № 7729/2015г. на РС-Бургас; сумата от 455,95лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в курсови разлики по курс купува в евро на
Централна кооперативна банка”АД и
„Инвестбанк”АД от допуснато обезпечение на предявен от „Р.Т.”ООД иск, отхвърлен
като неоснователен с Решение № 1895/28.11.2016г. по дело № 7729/2015г. на
РС-Бургас; сумата от 1908,45лв., представляващи законна
лихва за периода от 25.05.2015г. до 05.01.2017г. върху сумата от 12020лв.,
върху която е допуснато обезпечението;
сумата от 1688,58лв.,
представляваща платени банкови такси по левова сметка на С.”ООД в
Инвестбанк”АД, включваща такси за входящи и изходящи преводи, такса за
обслужване на сметка; сумата от 896,34лв.,
представляваща платени банкови такси по еврова сметка на С.”ООД в Инвестбанк”АД
включваща такси за входящи и изходящи преводи, такса за обслужване на сметка;
сумата от 161,33лв., представляваща
разноски за набавяне на документи за откриване на нови банкови сметки и за
осъществяване на кореспонденция във връзка с тях. Навело е твърдения, че по
ч.гр.д. № 27097/2015г. на СГС било допуснато обезпечение на искове на Р.Т.”ООД срещу „С.”ООД за 12020лв. чрез налагане на
запор за тази сума по банкови сметки
на С.”ООД в „Централна коопреативна банка”АД, „Банка ДСК”ЕАД,
Уникредит Булбанк”АД, „Райфайзенбанк”АД, Сосиете Женерал Експресбанк”АД, Банка
Пиреос България”АД, „ПИБ”АД, „Прокредит Банк България”АД, „Общинска банка”АД,
обезпеченият иск бил отхвърлен с влязло в сила Рна 03.01.2017г. Решение от
28.11.2016г. по дело 7729/2015г. на РС-Бургас. Посочил е, че обжалвал
определението за обезпечение, искал замяна на обезпечителните мерки, но Р.Т.”ООД
възразявал и исканията били отхвърлени от съда.
Посочил е, че в ЦКБ”АД имал две левови сметки, една сметка в евро,
нямало банкови сметки в други банки и така обезпечението блокирало дейността
му, защото дейността му била свързана с ежемесечни банкови разплащания, защото
дейността му била свързана с поддръжка на сгради и плащане на консумативи за
тях, отделно клиентите в по-голямата си
част били чужденци и плащанията се извършвали по банков път. Посочило е, че
налагането на запора довело до увеличение на таксата за обслужване на банковите
му сметки в ЦКБ”АД с по 5лв. месечно за сметка в лева и по 3 евро месечно за
сметка в евро. Тази обезпечителна мярка довела и до необходимост за откриване
на нови банкови сметки, за да не се забавят разплащанията по дейността му. Оперирането
със сметки в ЦКБ”АД със суми над запорираните изисквало допълнителни разрешения
и потвърждения от банката, които забавяли и усложнявали извършването на
банковите операции. Обезпечителни мерки били за банкови сметки в 9-те
най-големи банки в страната и ищецът нямал голям избор в коя банка да открие
нови банкови сметки, включително и да договори достатъчно изгодни условия като
тези на ЦКБ”АД, така избрал Инвестбанк”АД където открил една сметка в лева и
една сметка в евро. Наложило се да информира клиентите си за новите банкови
сметки. Претендирало е разноски.
Ответникът Р.Т.”ООД, вписано във фирмения регистър
на ОС на окръг Веспрем, Република Унгария с рег. № Cg.19-09-501812 в
предоставения срок е оспорило исковете. Посочил е, че към налагането на
обезпечителната мярка 28.05.2015г. наличността по банковата сметка на ищеца в
ЦКБ”АД не била достатъчна, за да обезпечи исковете, в останалите банки ищецът
нямал банкови сметки. Запорното
съобщение до другите банки било върнато, поради което и при откриване на
банкови сметки в последствие такъв нямало да бъде наложен, тоест ищецът е имал
избор къде да открие банковите си сметки. Поведението му по делото за
обезпечение и по исковото дело било добросъвестно, поискал отмяна на
обезпечението след отхвърляне на исковете,
не следвало да се ангажира отговорността му за сумите, предявени по
делото. Нямало задължение за парично притезание, което да не е изпълнено в
срок, поради което и вреди в размер на законна лихва за забава не били
претърпени от ищеца. Ищецът можел да
обедини авоарите си по една сметка, а не да поддържа няколко такива и така да
плаща увеличени такси по няколко банкови такси, ако такова увеличение изобщо
имало. Увеличаването на таксите не се дължало на обезпечението на исковете.
Ищецът можел свободно да оперира с банковите си сметки в ЦКБ”АД над запорирана
сума и нямало между от откриване на банкови сметки в друга банка. Разликите във
валутните курсове се дължало само на избора на ищеца в коя банка да открие
сметките си, а не на обезпечението на исковете. Претендирало е разноски.
По делото са приети
неоспорени от страните определение от 20.05.2015г., обезпечителна заповед от 25.05.2015г.,
издадена по гр.д. № 27097/2015г. на СРС, 33-ти състав, определение от
14.08.2015г. по дело № 10345/2015г. на СГС, Решение от 28.11.2016г. по дело
7729/2015г. на РС-Бургас, съгласно които на 25.05.2015г. е издадена
обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Р.Т.”ООД
срещу „С.”ООД за заплащане на сумата от 12020лв., представляващи дължими наеми
по договор за наем от 26.09.2014г. в С.Б.”, представляващи апартаменти В1, L1, G1, В3, С 4 чрез налагане на запор до размер на тази
сума в в „Централна кооперативна банка”АД,
„Банка ДСК”ЕАД, Уникредит Булбанк”АД, „Райфайзенбанк”АД, Сосиете Женерал
Експресбанк”АД, Банка Пиреос България”АД, „Първа инвестиционна банка”АД,
„Прокредит Банк България”АД, „Общинска банка”АД, определението за допускане на
обезпечението е обжалвано от С.”ООД, но жалба е отхвърлена, така предявените
искове са отхвърлени с влязло в сила на
03.01.2017г. решение на РС-Бургас, с Определение от 19.01.2017г. по дело 27097/2015г. на СРС по молба на Р.Т.”ООД по реда на чл. 402 от ГПК обезпечението е
отменено.
По делото са приети
обезпечителни запори, съобщение по изпълнително дело 20157900400669, отговори
по обезпечителни запори, съгласно които
изпълнителното дело е образувано за налагане на обезпечителните мерки по
обезпечителната заповед от 25.05.2015г. по дело 27097/2015г. на СРС, като запор
върху три банкови сметки на ищеца в ”ЦКБ”АД е наложен на 26.05.2015г., но по две от тях
не е имало никаква наличност, такава е имало по третата банкова сметка, ***.
, сметки са блокирани за цялата сума от
12020лв., като към 07.01.2016г.
авоар по тези сметки е достигнал 12020лв. и запор реално бил наложен върху
цялата сума.
Прието е извлечение от сметки
на ищеца, съгласно което от 16.08.2015г.
до 31.08.2015г. блокираната сума по сметка в ЦКБ”АД е била 11881,79лв.
По делото е прието
извлечение от сметки, съгласно което за периода от 26.05.2015г. до 16.08.2015г. блокирана сума по левова сметка на
ищеца в ЦКБ”АД е била 10940,07лв.
По делото са приети
извлечения от сметки на С.”ООД в ЦКБ” ООД, съгласно които ищецът е имал три
банкови сметки в тази банка, , таксите за
поддръжка на които са били по 15лв. месечно за двете сметки в лева , но
след запора таксата е увеличена с 5лв. месечно, а по сметката в евро е била с
месечна такса от 6 евро, след запора е увеличена с 3 евро месечно, като са
плащани и такси за получени валутни преводи от по 6,50 евро и по 10 евро., за януари 2017г. таксите за поддръжка са били съответно 18лв. и 9 евро, а на
31.01.2017г. таксата за поддръжка на 10лв. , съответно 6 евро, на 28.08.2015г-
е била 15лв.
С прието по делото основно
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи
по делото и проверки при ищеца, в ЦКБ”АД и „Ивнестбанк”АД е посочило, че банковите сметки на ищеца в ЦКБ
са били с такси за обслужване от по 10лв. месечно по левови сметки и 6 евро
месечно по еврови сметки преди налагане на запора, а след това същите са били
съответно по 15лв. месечно и по 9 евро. Считано от май 2015г. За 20 месеца
цената на увеличението била по 100лв. за
всяка от двете банкови сметки в лева и 117,35лв. за банковата сметка в евро,
общо 317,35лв. Посочило е, че в периода
от 01.05.2015г. до 31.01.2017г. ищецът бил платил на ЦКБ”АД такси за обслужване
на банковите сметки и за изходящи преводи от общо 1839,18лв., а за същия период бил платил на Инвестбанк”АД такива такси по една сметка в лева и по една
сметка в евро в размер на 2679,74лв.
Към момента на налагане на запора ищецът имал две банкови сметки в лева и една
банкова сметка ***”АД, наличност имало по банкова сметка ***. и тя била блокирана. Посочило е, че
оборота по сметките на ищеца в
Инвестбанк”АД за този период бил 174 825,46 евро валутните курсове
купува евро на двете банки за този период бил различен, като разликата била 455,95лв. В заключението вещото лице е
посочило 437,06лв., но в о.с.з. пред СРС при изслушването му е посочило, че е
допуснало грешка в изчисленията и тази разлика била 455,95лв. Посочило е, че размер на законна лихва върху
запорирана сума за процесния период била 1980,65лв. Още на 11.09.2015г. по банкова сметка ***2020лв. , преди това сумата била
по-малка, независимо че сметки били блокирани за цялата сума, реално едва на
11.09.2015г. 12020лв. били запорирани.
Ищецът можел да оперира със суми над запорирания размер и такова
опериране било извършвано от ищеца, но транзакции по сметка в евро били в
минимално количество – само за обезпечаване на плащането на режийни разноски на
ищеца, задължения към НАП, НОИ, съдебни разноски и счетоводно обслужване.
Посочило е, че за извършване на операции по запорирани сметки над запорираната
сума е било нужно да има разрешение от главния счетоводител на банката за всяка
операция със запорираните сметки. Посочило е, че при откриване на банкови
сметки в други банки, посочени в определението по налагане на запорите, запор е
щял да важи за тях и така ищецът не е можел да си открие такива сметки.
Посочило е, че тези банки са имали по-ниска такса за поддръжака на банкова
сметка, ***”АД с такса от 22лв. и ПИБ”АД и Общинска банка”АД с такса от 15лв.
Посочило е, че таксите за изходящи преводи и за обслужване на банкови сметки на
ищеца за периода в ЦКБ”АД и в Инвестбанк”АД , за установени транзакции на ищеца
в Инвестбанк”АД, биха били с незначителна разлика.
С приетото по делото
допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е
посочило, че таксите за изходящи преводи в лева за процесния период по
разплащателната система Бисера са в интервал от 1лв. до 4лв., преобладаващите
са по 2 лв., почти всички банки не начисляват такса за входящи транзакции.
Такива са начислени по сметки за трансфери във валута, защото те били свързани
с основна дейност на ищеца. Условията на банките били приблизително еднакви,
защото при по-ниски такси за изходящи преводи по-високи били таксите за входящи
трансфери или за такси за обслужване на банкова сметка. *** на информация
сочели, че могат да предложат и по-изгодни условия на евентуални клиенти, които
да осъществят значителни банкови операции, чрез преговори с тях.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с
правно основание чл. 403 вр. с чл. 45 и
сл. от ЗЗД вр. с чл. 390 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД .
Отмяната на обезпечителната мярка се изчерпва с
преустановяване на действието на наложената обезпечителна мярка. Отмяната на
обезпечителната мярка е акт, обратен на този по допускането й, като той предпоставя първоначална липса или последващо
отпадане на предпоставките за допускане на обезпечението. Защитата срещу процесуално незаконосъобразно допуснато
обезпечение се провежда чрез обжалване на определението, с което обезпечение е
допуснато по реда на чл. 396 от ГПК. При процесуално законосъобразно допусната
обезпечителна мярка, за която в последствие се разкрива, че тя не е оправдана, отмяната се извършва по реда на чл. 402 от ГПК. Причините мярката да не е оправдана
е несбъдване на очаквано уважаване на обезпечения иск, тоест искът е отхвърлен
или делото по него е прекратено, или исковете, обезпечени като бъдещи, изобщо не са предявени. Отмяната по реда на
чл. 402 от ГПК е способ за защита срещу материално
неоправдано допускане на обезпечение. При успешно провеждане на
производството по чл. 402 от ГПК за
ответника се поражда притезание за обезвреда по чл. 403 от ГПК. Това притезание
е уредено на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане по реда на
чл. 45 от ЗЗД, но за разлика от нея отговорността по чл. 403 от ГПК е безвиновна. Молителят по чл. 389 и чл. 390 от ГПК не може да се освободи от отговорността по
чл. 403 от ГПК като докаже, че е проявил дължима грижа да провери допустимост и
основателност на исковете, чието обезпечение е постигнал. Отговорността по чл.
403 от ГПК е обективна и при несбъдване
на очакването, че бъдещият иск е основателен, то иницииралият обезпечението ще
понесе риска от това несбъдване, защото той търси и получава облагата от
обезпечителната мярка. Молителят в производството по чл. 390 от ГПК отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, които обезпечението е причинила на ответника съобразно
чл. 51 от ЗЗД - обезценяване на запорирана/възбранена вещ, разлика между лихви
по ползвани по заеми суми и лихви,
получени по запорирани банкови сметки. Отговорността на молителят по чл. 390 от ГПК, обаче е ограничена във времето. Тя
се разпростира до деня на настъпване на някой от фактите, обуславящи
възможността на ответника да поиска отмяна на обезпечението по реда на чл. 402
от ГПК. Вреди настъпили след този момент, се дължат на собственото бездействие
на ответника, поради което и същият не може да търси обезщетение за вреди за
същото от лицето, инициирало производството по чл. 390 от ГПК. Само ако в хода
на производство по чл. 402 от ГПК иницииралият допускането на обезпечението
злоупотреби с процесуални права, то тогава той би могъл да носи отговорност за
претърпени вреди от лицето, в чиято сфера е въздействала обезпечителната мярка.
(В този смисъл проф. Ж.Сталев, Българско гражданско процесуално право).
При вреди от обезпечение на исковете, които не попадат
в хипотезата на чл. 403 от ГПК, за увреденият от обезпечението се открива
възможността да търси обезщетение по общия ред на чл. 45 от ЗЗД, но
основателността на тази претенция би могла да се докаже, само ако се установи , че молбата за
обезпечение е злоупотреба с права, което е в тежест на доказване на увредения..
Такъв би бил случая при отмяна на обезпечението по реда на чл. 396 от ГПК. (В
този смисъл решение № 257/14.07.2011г.
по гр.д.№ 1149/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай по делото е установено че обезпечението
на бъдещите искове
на Р.Т.”ООД срещу „С.”ООД за
заплащане на сумата от 12020лв., представляващи дължими наеми по договор за
наем от 26.09.2014г. в С.Б.”, представляващи апартаменти В1, L1, G1, В3, С 4 чрез налагане на запор до размер на
тази сума в в „Централна коопреативна
банка”АД, „Банка ДСК”ЕАД, Уникредит Булбанк”АД, „Райфайзенбанк”АД, Сосиете
Женерал Експресбанк”АД, Банка Пиреос България”АД, „Първа инвестиционна
банка”АД, „Прокредит Банк България”АД, „Общинска банка”АД, е било допуснато процесуално законосъобразно. Това е така, защото по делото не се спори, а
и се установява от приети
по делото Определение на СРС, определение на СГС, че определението на СРС, с което е
допуснато обезпечението е потвърдено по реда на инстанционния контрол.
Съдът приема, че в случая по делото е установено , че
допуснатото обезпечение е било материално неоправдано. Това е така, защото с
влязло в сила на 03.01.2017г. Решение по дело 7729/2015г. на
РС-Бургас исковете, чието
обезпечение, е допуснато като бъдещи такива, са отхвърлени, тоест
наложената обезпечителната мярка се явява неоправдана.
По делото се установи от писмото на ЦКБ“АД от 26.05.2015г., че
запор на банковите
сметки на С.”ООД в ЦКБ”АД е наложен на 26.05.2015г., към който момент наличност е
имало само по една от трите сметки,
като на 03.01.2017г. е
възникнала възможността за ответника за постигне
отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 от ГПК, обезпечението е отменено
от съда на 19.01.2017г. по инициатива на Р.Т.”ООД, молба за вдигането на запорите до ЧСИ е
подадена от С.”ООД на 04.01.2017г.
Решението на СРС в частта, в
която исковете са уважени е влязло в сила поради което силата на пресъдено нещо
на решението н тази част обвързва страните и съда и така по делото е установено,
че молителят в производството
по чл. 390 от ГПК отговаря за всички
преки и непосредствени вреди, които обезпечението е причинила на ответника
съобразно чл. 51 от ЗЗД, част от които вреди са платеното
увеличение на таксите по запорираните банкови сметки в размер на 317,35лв., както
и курсовите разлики по „курс купува в
евро” в ЦКБ”АД и в „Инвестбанк”АД за периода от 25.05.2015г. до януари 2017г. Решението на СРС се обжалва в
частта, в която иска за вреди, представляващи курсови разлики е отхвърлен в
частта за 18,89лв. Съдът приема, че
решението на СРС в частта, в която иск е отхвърлен за тази сума е неправилно.
Вещото лице е посочило с изготвеното заключение , че дебитния оборот на С.”ООД
по банковите му сметки в Инвестбанк”АД за периода е 182 380,06 евро , че е
имало курсови разлики по курс купува в този период в Инвестбанк и в ЦКБ”АД,
която разлика е 0,0025 лв. за едно евро
и така общата разлика е 455,95лв.
Вещото лице е уточнило в о.с.з. , че посочената в заключението сума от 437,06лв.
е за по-кратък период с 1 месец и затова и основата е посочена като 174825,46
евро, но коректно за целия процесен период е сумата от 455,95лв., определена
въз основа на оборот за период с начален момент 25.05.2015г. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, поради което и съдът приема, че иск следва да бъде уважен и за
сумата от 18,89лв., представляващи
разлика по „курс купува в евро” в ЦКБ”АД и в „Инвестбанк”АД за периода от 26.05.2015г.
до януари 2017г.
По иска за сумата от 1980,65 вреди в размер на мораторна лихва за забава:
Пропусната
полза е вреда от неизпълнение на задължение, в следствие на което кредитора
пропуска възможността да увеличи имуществото си, въпреки че е имало такава
възможност. Пропусната полза е онова приращение на имуществото на кредитора,
което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът не беше провел
противоправното си поведение. Установяването на факта, че действително е
пропусната възможността да се реализира конкретна полза и че това е във връзка
с поведението на длъжника предпоставя установяване от страна на кредитора на
обстановката, която би била, ако вредоносното събитие не беше настъпило, както
и че кредиторът би предприел или вече е предприел поведение, с оглед
реализиране на тази полза. Кредиторът следва да установи, че именно поведението на длъжника е причината да се
пропусне ползата. Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което на имуществото на кредитора би било, ако
длъжникът беше провел законосъобразно поведение, съпоставено с имуществото към
момента на провеждане на противоправното поведение. Пропусната полза е реална
вреда и това предположение следва да се обоснове с доказана по делото
възможност за сигурно увеличение на имуществото. Такова доказване е налице
тогава, когато са доказани обективни факти , които при обичайното развитие на
дейността на кредитора позволяват обоснован извод, че имуществото на кредитора би се увеличило. В
този смисъл ТР № 3/12.12.2012г. на ОСТГК на ВКС).
В хипотеза, в която се
претендира вреда от неправомерно задържана сума в резултат от материално
незаконосъобразно обезпечение, размерът на вредата е съизмерима със законната
лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск следва да се докаже,
че не е имало пречка кредиторът да изтегли тази сума и да оперира с нея освен
запора, тоест следва да се докаже, че той е можел да разполага с нея и само наложения
запор го е препятствал да стори същото. В хипотеза, в която тази сума е била по
банкова сметка, ***, че вземането му по тази банкова сметка ***. В хипотеза на неправомерно задържана сума (
запорирана банкова сметка, ***лна мярка, парична гаранция в наказателно
производство, иззета сума с акт за митническо нарушение, основание за
налагането на които мерки в последствие е установено че не съществува), се
дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими като минимален
размер с размера на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Невъзможността на ищеца
да ползва тази сума е съизмерима с размера на законната лихва, защото се касае за
парично вземане. Запорът върху банковата сметка изважда от разпоредителната
власт на титуляра на банковата сметка сума в размер на запорираното. Има забава
на плащането на сумата поради наложения запор. Това препятства възможността му
да я ползва по предназначение и това води до понесена вреда под формата на
пропусната полза, минималния размер на която е съизмерим със законната лихва.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД въвежда необоримата презумпция, че при парично
задължение, независимо от произхода му, гарантираната подлежаща на обезщетяване
вреда , която ищецът е освободен от задължение да доказва по размер и която е
винаги законната лихва, освен ако размер на вреди е по-голям и който ще подлежи
на доказване.(В този смисъл Решение № 156/18.12.2017г. по т.д. № 449/2017г. на
ВКС, ІІ-ро Т.О.; ; Решение № 101/05.08.2013г. по т.д. № 1029/2012г. на ВКС,
І-во Т.О., Решение № 281/04.10.2011г. по
гр.д. № 1684/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 432/27.12.2011г. по гр.д. №
1380/2011г. на ВКс, ІІІ-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая по делото се
установи, че запоринана сума в резултат
на материално неоправдано обезпечение е била по разплащателни сметки на ищеца,
поради което и съдът приема, че вземането на ищеца към банката за изплащането
на тази сума е било изискуемо в момента на налагането на запора. Това се
установява от заключението по счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като вярно и задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото.
Вещото лице е посочило, че по сметките е имало входящи и изходящи нареждания,
поради което и с оглед липса на доказателства в обратния смисъл, то съдът
приема, че тези банкови сметки са разплащателни. Не са ангажирани доказателства
в обратния смисъл. Съдът кредитира този извод, като задълбочен и подкрепен от приети
по делото извлечения по банковите сметки на ищеца в ЦКБ”АД . При така
установеното съдът приема, че ищецът е имал възможност да се разпорежда със запорираната сума до
размера, в който е била налична по банковите сметки и само запорът, наложен за
обезпечение на искове на „Р.Т.“ е препятствал разпореждането с тази сума. При
така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че размер на пропусната полза от
ищеца в следствие на невъзможността да се разпорежда със запорираната сума е
съизмерима с размер на законната лихва.
По делото е установено че за
периода от 01.09.2015г. до 05.01.2017г.
е била запорирана сметка с наличност по нея от 12020лв., поради което и като съобрази заключението по счетоводната
експертиза и на основание на чл. 162 от ГПК съдът приема, че законна лихва за
този период върху запорирана сума е 1647,50лв.
и за тази сума иск е основателен.
За периода от 16.08.2015г. до 31.08.2015г. по делото
е установено от прието извлечение по банкова сметка (***), че блокираната сума
е била 11881,79лв. При така
установено и по съображения, изложени по-горе то съдът приема, че за този
период върху реално запорирана сума лихва за забава е 52,91лв., определена по размер от съда на основание
на чл. 162 от ГПК и за тази сума иск също е основателен.
За периода от 26.05.2015г. до 16.08.2015г. блокирана
сума по левова сметка на ищеца в ЦКБ”АД е била
10940,07лв., което се установява от прието извлечение от сметка ( л. 27 от
дело на РС-Бургас). При така установено и по съображения, изложени по-горе то
съдът приема, че за този период върху запорирана сума лихва за забава е 252,62лв. определена по размер
от съда на основание на чл. 162 от ГПК и за тази сума иск също е основателен.
За други налични суми и
периоди по банкови сметки на ищеца в ЦКБ”АД по делото не е установено да е бил
наложен реално процесния запор. В подкрепа на извода на съда са писма от ЦКБ”АД, банкови извлечения, заключението по счетоводната експертиза,
сочещи че преди 11.09.2015г. по банкови сметки не е имало достатъчна сума за
достигане на пълния размер на обезпечените искове. Блокирането на банкова
сметка ***, която не е налична по тази сметка не може да обоснове извод, че са
претърпени вреди. Това е така, защото за сума, която не е налична по банкова
сметка ***аст в следствие на запора.
При така възприето решението
на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за сумата от 1953,03лв. следва да се отмени като неправилно и за тази сума иск
следва да се уважи. За горницата над 1953,03лв. до предявен размер от
1980,54лв. решението на СРС е правилно следва да се потвърди.
По иска за платени банкови такси по новооткрити сметки в Инвестбанк”АД:
По делото е установено от приети
по делото извлечения от банкови сметки, основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, че през
процесния период ищецът е поддържал трите си банкови сметки в ЦКБ”АД , както след
запора е открил и две банкови сметки в „Инвестбанк”А.Установено е и че платени
банкови такси по тези банкови сметки за периода са 1839,18лв. за сметки в
ЦКБ“АД и 2679,74лв. за сметки в
„Инвестбанк“АД. По делото, обаче не е установено, че наложеният запор е довел
до необходимост за ищеца да открие банковите сметки в Инвестбанк”АД и така е
причинил пряка е непосредствена вреда в размер на платените такси за
новооткритите сметки. Приети заключения по
счетоводните експертизи, извлечения от банкови сметки на ищеца
установяват, че той е разполагал с възможност да оперира със средствата си по
банковите сметки в „ЦКБ”АД за горница над запорираните суми. Така установеното
не позволява извод, че запор е наложил откриването на нови банкови сметки. Действително,
установено е от заключението на вещото лице, че оперирането със средства по
запорирани сметки над 12020лв. е изисквало
освен обичайните действия на ищеца и на банката и разрешение от главния
счетоводител на ЦКБ”АД. По делото обаче
не е установено това разрешение от главния счетоводител да е довело до
конкретни затруднения при оперирането със средства, за които са наведени
твърдения, поради което и съдът приема, че откриването на сметки в друга банка
и плащането на такси по тях не са пряка и непосредствена последица от наложения
запор върху банковите сметки на ищеца в „ЦКБ” АД. При така възприето съдът приема,
че правилно районният съд е отхвърлил исковете за платени банкови такси по банкови сметки в
ЦКБ”АД.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема,
че решението на СРС в частта с която на ответника са присъдени съдебни разноски
от 233,03лв. следва да се отмени, на ищеца следва да се присъдят съдебни
разноски за производство пред СРС в размер на още 700,75лв.
За производството пред СГС на
въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 39,44лв. Други
разноски въззивникът не е направил по делото и такива не му се следват.
Въззиваемият не направил и претендирал
разноски за производство пред СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 460156/30.07.2018г. по гр.д. № 44822 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете на СХ”ЕООД,
ЕИК ******* срещу ”Р.Т.”ООД, вписано
във фирмения регистър на ОС на окръг Веспрем, Република Унгария с рег. №
Cg.19-09-501812 с правно основание чл.
403 от ГПК вр. с чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД за заплащане на сумата от 18,89лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
курсови разлики по курс купува в евро на Централна кооперативна
банка”АД и „Инвестбанк”АД за периода от
26.05.2015г. до януари 2017г. от допуснато обезпечение на предявен от „Р.Т.”ООД
иск, отхвърлен като неоснователен с Решение № 1895/28.11.2016г. по дело №
7729/2015г. на РС-Бургас; за заплащане на сумата от 1953,03лв. представляващи законна лихва върху запорирана сума по
банкови сметки на С.”ООД в „Централна кооперативна банка”АД за периода от 25.05.2015г. до 05.01.2017г. по
допуснато обезпечение на иск на „Р.Т.”ООД
иск, отхвърлен като неоснователен с Решение № 1895/28.11.2016г. по дело №
7729/2015г. на РС-Бургас, както и в частта, с която С.”ООД е осъдено на заплати на ”Р.Т.”ООД
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски за производството пред СРС в размер на 233,03лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ”Р.Т.”ООД, вписано във фирмения регистър
на ОС на окръг Веспрем, Република Унгария с рег. № Cg.19-09-501812, със
седалище и адрес на управление: Република Унгария, гр. Балатонфюред, ул. „*******и
съдебен адрес: адв. И.М.,*** над-партерен да заплати на „СХ”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 403 от ГПК вр. с чл. 49вр. с чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД
сумите, както следва: сумата от 18,89лв.,
(осемнадесет лева и 0,89лв), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в
курсови разлики по курс купува в евро на „Централна кооперативна
банка”АД и „Инвестбанк”АД за периода от
26.05.2015г. до януари 2017г. , които вреди са причинени от наложена
обезпечителна мярка, допусната като обезпечение на иск на „Р.Т.”ООД срещу С.”ООД,
отхвърлен като неоснователен с Решение № 1895/28.11.2016г. по дело №
7729/2015г. на РС-Бургас; сумата от 1953,03лв.
(хиляда деветстотин петдесет и три лева и 0,03лв), представляващи законна лихва
за забава върху запорирана сума по банкови сметки на С.”ООД в „Централна кооперативна
банка”АД за периода от 26.05.2015г. до 05.01.2017г. по наложена
обезпечителна мярка, допусната като обезпечение на иск на „Р.Т.”ООД срещу С.”ООД,
отхвърлен като неоснователен с Решение № 1895/28.11.2016г. по дело №
7729/2015г. на РС-Бургас допуснато обезпечение
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460156/30.07.2018г. по гр.д. № 44822 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Т.”ООД, вписано във фирмения регистър на ОС на окръг Веспрем, Република Унгария с
рег. № Cg.19-09-501812, със седалище и адрес на управление: Република Унгария,
гр. Балатонфюред, ул. „*******и съдебен адрес: адв. И.м.,*** над-партерен да заплати на „СХ”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 740,19лв. (седемстотин и четиридесет лева и 0,19лв), представляващи
съдебни разноски, направени в производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.