Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
04.07.2022г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
24-ти състав в публичното
заседание на двадесет и пети май две
хиляди двадесет и втора
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ГОЛАКОВА
при
секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Голакова гр.дело №2901/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен
е иск с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът - Д.И.П. твърди, че по нейна искова молба в Районен съд - Шумен е образувано
гр.д.№1118/2016г. по описа на същия съд, като с определение №498/16.12.2016 г., делото е изпратено по подсъдност на СРС за присъединяване
към гр.д.№24705/2015г. по описа на СРС, 73 състав. Заявява, че на 31.05.2019
г., гр.д.№24705/2015 г. по описа на СРС, 73-ти състав е било обявено за
решаване. Посочва, че при извършване на справка в деловодството, направена на
25.02.2021 г., е установено, че решението все още не било влязло в законна
сила. Излага доводи, че вследствие на продължаващото производство са й
причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравето, което
наложило да потърси психологическа и психиатрична помощ, както и лечение в
лечебно заведение. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000лева. Претендира
разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в съдебното
заседание.
Ответникът
- Софийски районен съд поддържа, че при извършване преценка относно разумността
на срока на продължителност на производството по гр.д.№24705/2015 г. по описа
на СРС, 73-ти състав, следва да се вземат предвид всички извършени в процеса
действия и допуснати бездействия, в т.ч. и от страните по делото, които
действия и бездействия в своята съвкупност са довели до установената
продължителност на делото. Сочи се също, че в рамките на исковото производство
се е развило и частно въззивно производство. Посочва, че по отношение на
председателя на 73-ти състав на СРС е образувано дисциплинарно дело №26/2017
г., относно спазване на срокове за разглеждане и решаване на образуваните пред
него дела, по което е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва
причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба вреди и
бездействието на ответника. Моли да се постанови съдебно решение, с което се да
се отхвърли предявеният иск. Моли също да му бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
в направения доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като
безспорни между страните по делото и следователно ненуждаещи се от доказване в
настоящото производство следните факти: - образуване на гр. д. №24 705/2015г. по описа на
СРС, 73 състав,
- на 31.05.2019г.
делото е обявено за решаване и
- на 07.07.2020г.
съдът е постановил решение по делото.
От
приетите по делото две епикризи /л. 53 и л. 54 от делото/ се установява, че
ищцата е била приета двукратно в в Държавна психиатрична болница – Царев брод:
за периода 31.07.2020г. – 30.10.2020г. и за периода 12.04.2021г. – 10.06.2021г.
като анамнезата е отразено, че психиатричната проблематика е от настъпила
психотравма – смърт на сина й.
В
съдебното заседание по искане на ищеца са разпитани свидетелите: Х.Ж.Ж.– кум на
ищцата и И.П.И. – съпруг на ищцата. Първият споделя, че ищцата, поради забавянето на
производството пред Софийски районен съд, е изпитвала тревога и е имала
проблеми с нервната система. Налагало се е два пъти да влиза в психиатрия.
Свидетелства, че у ищцата се е създало чувство на неудовлетвореност от липсата
на решение по делото. Споделя, че след влизане в сила на решението, ищцата е
почувствала облекчение. Вторият свидетел – И.И., споделя, че ищцата след
случилото се със сина й и като е завела делото е била в „тотален срив“ – с
болки в гърдите, с влизане в болница два пъти за лечение и операция. Описва, че
същата се чувствала много тежко, като когато решението е влязло в сила малко й
е олекнало. Посочва, че тя е живеела заедно със съпруга си и семейството на
сина й в общо домакинство.
В
настоящото производство е прието като доказателство в заверен препис гр.дело №24705/2015г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти
състав. От документите, които се съдържат в него, се установява следното.
- гр.
д. №24 705/2015г. е образувано въз основа на подадена искова молба от Д.Г.П.срещу
„О.– С” ООД, с която е предявен иск от внука на ищцата с правно основание чл.
200, ал. 1 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди то смъртта на сина на ищцата, който е баща на Деян Петров,
- на 13.05.2016 г. ищцата е подала пред РС - Шумен
искова молба срещу „О.С“ ООД, въз основа на която е образувано гр.д.№1 118/2016г.
по описа на РС Шумен. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.
200, ал. 1 от Кодекса на труда. Относно исковата молба са дадени указания за
отстраняване на нередовности, което е направено от пълномощника на ищеца на
25.05.2016г.,
- с
определение от 25.05.2016г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса
за производството и е уважена и молбата му за допускане на обезпечение,
-
ищцата е обжалвала определението, с което е допуснато обезпечение при условие
на внасяне на парична гаранция пред ОС Шумен и в периода 03.06.2016г. –
09.06.2016г. е проведено производството по частната жалба,
- в
периода 08.11.2016г. – м.05.2017г. е проведено производство във връзка с
подадена частна жалба, първоначално от ответника пред Окръжен съд - Шумен и от
ищцата пред ВКС във връзка с разрешаване на въпроса за спор за подсъдност на
исковото производство,
- с определение
№498 от 16.12.2016 г. на ОС - Шумен, производството по гр.д.№1118/2016г. е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, като е
присъединено за общо разглеждане в едно производство с гр.д.№24705/2015 г. на
СРС,73-ти състав.
- в
периода 29.09.2017г. – 27.11.2017г. делото е изпратено на СГС за произнасяне по
частна жалба подадена от Д.Г.П./същата е
уважена/,
- с
определение от 27.11.2018г. е насрочено разглеждане на делото в открито съдебно
заседание на 01.03.2019г.,
- в
съдебно заседание на 01.03.2019г. не е даден ход на делото, тъй като ищцата Д.П.
не е била призована и делото е отложено за 31.05.2019г.,
- в
съдебно заседание на 31.05.2019 г. – ищцата се е представлява от процесуален
представител. Разпитани са трима свидетели, приключени са съдебното дирене и
устните състезания.
- на
07.07.2020г. е постановено съдебното решение по гр. д. №24 705/2015г. по
описа на СРС, 73 състав, което е влязло в сила на 29.07.2021г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
Съгласно
направения доклад по делото на основание ч. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
-
подаване на искова молба от ищеца, въз основа
на която е образувано посоченото гражданско дело пред Районен съд – Шумен,
-
постановяване на съдебен акт с който делото е прекратено пред Районен
съд – Шумен и изпращането му в СРС,
-
присъединяване на процесното гражданско дело
към посоченото гражданско дело по описа на СРС,
-
извършените процесуални действия по
последното посочено дело,
-
претърпяване от ищеца на описаните в исковата
молба неимуществени вреди и
-
причинно – следствена връзка между исковото
производство, развило се пред СРС и настъпилите неимуществени вреди на ищеца.
Според чл. 2б, ал.
1 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата
на чл. 6, § 1 от Конвенцията регламентира правото на справедлив
съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за
разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни
държавните органи, като разумният характер на продължителността на
производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства
по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението
на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, фактическата и правната му сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
От изложените по-горе данни
относно процесуалните действия, които са
извършени във връзка с предявения от ищцата иск по чл. 200, ал. 1 от КТ се установява, че първоначално
исковата молба от 13.05.2016г. е подадена от ищцата пред Районен съд – Шумен,
като образуваното дело е изпратено на СРС и постъпило там на 01.06.2017г.,
когато е и разпоредено същото да се докладва на председателя на 73 състав при
СРС. Доколкото не е предявен иск срещу Районен съд – Шумен, съдът не включва, при
определяне на продължителността на съдебното производство, периода от подаване
на исковата молба пред РС – Шумен от ищцата до изпращане на делото на СРС. С
оглед на това следва, че цялото производство пред СРС се е развило за период от
4 години и почти 2 месеца /01.06.2017г. – 29.07.2021г./, като постановеното
първоинстанционно решение не е обжалвано. Следва да се посочи, че при така
предявеният иск се изследва цялата продължителност на производството, а не
отделни действия на съда в него и същите да се съотнасят към определените в ГПК
инструктивни срокове.
Съдът счита, че обстоятелството, че към гр. д.
№24 705/2015г. е присъединено и второ дело, което е образувано от
настоящия ищец, има за последица повишаване на правната и фактическа сложност
на делото, както и необходимостта от събиране на нови доказателства.
Поведението на ищцата не е довело до забавяне на производството. Следователно
при тези факти следва да бъде направен извод, че действително е допуснато забавяне в съдебното производство по разглежданото дело над разумния
срок, поради което са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Софийски районен съд за заплащане на обезщетение за
настъпилите в резултат от това нарушение неимуществени вреди за ищцата.
За установяване на причинените неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които съдът
кредитира, тъй като се основават на непосредствените им впечатления за фактите, за
които свидетелства. От показанията им се установява, че ищцата
в настоящото производство многократно и в продължителни периоди от време е
изпитвала тревога и притеснение относно липсата на извършване на действия по
делото. Установява се, че у нея се е зародило чувство на безсилие и
невъзможност за постигане на възмездие за покойния й син. Относно представените
епикризи в съдебно заседание следва да се посочи, че в същите изрично е
посочено като причина – психотравма от личен характер /загуба на сина й при
катастрофа/. Но доколкото същите установяват продължителен престой на ищцата /2
и 3 месеца/ по време, в което се е развивало гражданското й дело по чл. 200,
ал. 1 от КТ и съответно събраните свидетелски показания, настоящият съдебен
състав приема, че забавянето в съдебното производство също е повлияло в този
момент на ищцата и до нейното влошаване на психическото й състояние.
Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на забавяне разглеждане на делото в разумен срок, съгласно § 1 от ПЗР
на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът взема
предвид предмета на
производството и неговата продължителност от една страна и
от друга - претърпените неимуществени вреди от ищцата. Съобразно практиката на
ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото R. v. Bulgaria по жалба № 18382/05,
решение от 13.07.2017 г. по делото V. v. Bulgaria по жалба № 1849/08), както и
практиката на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то
ГО на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то
ГО на ВКС) относно неимуществените вреди съществува презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското
съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в
правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява
настъпване на различни от описаните по-горе обичайни вреди.
Предвид гореизложеното съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от продължителността на процесното дело е в размер на 1 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно
направените разноски в производството
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
по делото разноски, съобразно с уважената част от иска. Представени са
доказателства за направени разноски от
тази страна в размер на: 2 000 лева – заплатен адвокатски хонорар съгласно представения
договор за правна помощ /л. 56 от делото/ и 10 лв. – заплатена държавна такса.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 67 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът
определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и цената на иска в размер на 100 лева. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 96, 67 лева.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с
адрес: гр. София, бул. ******да заплати на Д.И.П., ЕГН – **********, с адрес: *** на
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ сумата 1
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване на правото за разглеждане на гр.д.№24705/2015 г. по описа на
СРС, 73-ти състав, в разумен срок, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 67 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата над 1 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на
Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. ******на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 96, 67 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: