№ 248
гр. Ботевград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101839
по описа за 2024 година
С исковата молба от „Т. С.“ ЕАД срещу А. В. Д. и Й. К. Д. са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно
основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
654,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., начислена за абонатен № 100349, топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., общ. „Т.“, ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8; 2.) с правно
основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 97,69
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до
16.05.2024г.; 3.) с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,15 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.; 4.) с правно основА.е чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
30.05.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на вземА.ята, за които суми е издадена Заповед № 817/15.07.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1288/2024 г. по описа
на БРС. Исковете за всяка от посочените суми са предявени срещу ответниците в
условията на разделност, като от всеки ответник се претендира по ½ от главницата за
доставена топлинна енергия (т.е. по 327,11 лв.), мораторната лихва върху същата (т.е.
по 48,85 лв.), главницата за дялово разпределение (т.е. по 20,58 лв.) и мораторната
1
лихва върху същата (т.е. по 4,50 лв.). Ответниците били клиенти на ТЕ по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият им имот бил присъединен към абонатната
станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни
Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за текущия месец се заплащали най – късно 45
дни след изтичане на периода, за който се отнасят. След тази дата клиентът изпадал в
забава. Върху задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва
за забава, съгл. ОУ. Собствениците на процесния имот имали сключен договор за
извършване на дялово разпределение на „Т. С.“ ЕООД. Сумите за процесния имот
били начислявА. по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ответниците използвали доставяната ТЕ през процесния период, но не погасили
задълженията си към ищцовото дружество. По същество искането към съда е да се
признае за установено, че ответниците дължат на „Т. С.“ ЕАД процесните суми в
условията на разделна отговорност, а именно всеки от тях по 1/2. Претендират се и
разноски.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения
срок поотделно са депозирали отговори с идентично съдържА.е. Оспорват с подробно
развити аргументи допустимостта и основателността на исковете. Акцентират, че
валиден писмен договор между насрещните стрА. липсва, поради което и между тях
не е възникнала обвързаност по договорно правоотношение. Предявявали се чужди
вземА.я. Издадената заповед по чл. 410 ГПК била нищожна, тъй като била издадена в
разрез с чл. 410, ал. 3 ГПК. Оттам и настоящото исково производство било
недопустимо. По същество на спора се сочи, че процесните суми са недължими,
оспорва се и размерът им като завишен на монополен принцип и неотговарящ на
реалното потребление. Методиката, по която се изчислявали доставените количества
ТЕ и тяхната цена, била отменена, поради незаконосъобразност. Цялостният подход и
нормативна уредба на Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация, бил в
разрез с конституционния принцип на неприкосновеност на частната собственост, а и в
разрез с общностното право. Излагат се подробни съображения за противоречие на
цялата нормативна уредба, касаеща топлоподаването, с Конституцията на РБ и с
общностното право. Нарушавали се права на потребителя чрез неравноправни клаузи.
Ищецът не разполагал с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира
количествата продавана ТЕ според потребностите на купувача. Ответниците ползвали
ТЕ на БГВ, но имотът не се отоплявал. Отново е изразено становище за недопустимост
на исковете, а по същество се настоява за тяхното отхвърляне. Претендират се и
сторените съдебно – деловодни разноски.
В откритото съдебно ищецът, редовно призован, не се представлява. Ответникът
А. В. Д., чрез своя процесуален представител, заявява, че поддържа доводите и
2
искА.ята си от отговора на исковата молба, като настоява за отхвърляне на исковете.
Подробни аргументи развива и в писмени бележки. Ответникът Й. К. Д., редовно
призован, не се явява и не се представлява. В предварително депозирано писмено
становище заявява, че поддържа доводите и искА.ята си от отговора на исковата
молба, като настоява за отхвърляне на исковете. Третото лице помагач, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгл. НА № 87/22.02.2005 г. за договорна ипотека върху недвижим имот, том I,
рег. № 1318, дело № 80 от 2005 г по описа на нотариус З. Т. рег. № 438 по РНК,
ответниците по делото А. В. Д. и Й. К. Д. са учредили ипотека върху собствения си
апартамент № 88, на шести етаж, находящ се в гр. С., в жилищна сграда на блок *, вх.
„Г“, находящ се в комплекс „Г. Д.“. В нотариалния акт е изрично отбелязано, че за
удостоверяване правото на собственост е представен Договор за продажба на държавен
имот по реда на НДИ от 21.04.1988 г. на СНС – Благоевски РНС.
Съгл. Удостоверение изх. № 68-00-1033/21/22.08.2012 г., изд. от ГИС С., стар
адрес: ул. „Н.К.“, блок *, стар адрес: ул. „Л. А.“, бл. * и стар адрес: ж.к. „К. с.“, блок *,
са идентични с настоящия адрес: ж. к. „Г. Д.“, бл. * с вх. *, вх. *, вх. *, вх. *, вх. * и вх.
*.
Видно от приложените Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.
С.“ ЕАД на клиенти в гр. С., същите са публикувА. във вестник „Монитор“ на
11.07.2016 г.
По силата на Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. между „Т. С.“ ЕАД и „Т. С.“
ЕООД, ищецът е възложил на ТЛ – помагач извършването на услугата дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост (СЕС).
При съвкупното разглеждане на Договор № 3232/30.08.2002 г. между „Т. С.“
ЕООД и на представителите на етажните собственици в ул. „Л. А.“, бл. *, вх. 3,4,5,
Протокол от 24.07.2002 г. от Общо събрА.е на етажните собственици от ул. „Л. А.“, бл.
* и приложение към същия с подписите на етажните собственици, се установява, че
етажните собственици надлежно са взели решение да подпишат договор за топлинно
счетоводство с третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД.
Според Фактура № **********/31.07.2022 г., ответниците дължат на ищеца
сумата от общо 320,30 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и
подгряване на вода за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
Според Фактура № **********/31.07.2023 г., ответниците дължат на ищеца
сумата от общо 333,92 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и
подгряване на вода за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
3
Съгласно заключението от съдебната инженерно – техническа експертиза,
ежемесечните отчети по общия топломер в сградата етажна собственост за процесния
период са извършени коректно и съответстват на тези по издадените месечни фактури.
Разликите между старо и ново показА.е са изчислени правилно, като е приспадната и
мощност за технологични разходи, съгл. Наредбата за топлоснабдяване и
температурите на подаване и връщане на топлоносителя и почвата. Вещото лице прави
извод, че дяловото разпределение на ТЕ през процесния период е в съответствие с
нормативната уредба. За процесния период м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. ответниците са
осигурили достъп до отоплителните тела в имота си. Начислена била и сума за разхода
на енергия за сградна инсталация в зависимост от отопляемия обект, съгл. чл. 61, ал. 1,
т.6.1.3 от Наредбата. За целия процесен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. са
издадени две изравнителни сметки, включващи суми за битово и горещо
водоснабдяване, за отопление и за сградна инсталация. По отношение на отчисленията
за технологични разходи в абонатната станция, такива са извършвА. за сметка на
ищцовото дружество, като пресмятА.ята и приспадА.ята са извършени коректно и в
съответствие с нормативната уредба. Съгл. експертното заключение, общият топломер,
монтиран в абонатната станция, е изправен, в процесния период е преминал
необходимите метрологични проверки с периодичност две години. Съдът се доверява
изцяло на заключението по СТЕ, тъй като същото е подробно аргументирано, на база
обективен и обстоен анализ.
Според заключението по ССчЕ, за процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. няма извършени погашения от страна на ответниците. За двата процесни
подпериода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. са издавА.
изравнителни сметки, като вещото лице е посочило и сумите за изравняване по
подпериоди. Според експертните изводи, главницата за ТЕ за подпериода 01.05.2021 г.
– 30.04.2022 г. възлиза на 320,30 лв. (с вкл. ДДС), а за подпериода 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. възлиза на 333,92 лв. ( с вкл. ДДС), т. е. сумарно за целия процесен
период е 654,22 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за подпериода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е 67,03 лв., а за подпериода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е
30,66 лв., или общо за целия процесен период сумарно е 97,69 лв. Сумата, дължима за
дялово разпределение за целия период, е 41,15 лв. (с вкл. ДДС). Мораторната лихва за
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г. е
8,99 лв. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като обективно и професионално
изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта
Неоснователни са възраженията, че ответниците не са пасивно легитимирА. да
4
отговарят по предявените искове, тъй като между тях и ищеца липсвал договор.
Предпоставка за наличието на надлежна пасивна легитимация е единствено в исковата
молба да се съдържа твърдение, че ответниците са в договорно правоотношение с
ищеца, което в случая е изпълнено. Дали действително помежду им е налице договор,
това е въпрос по същество, който подлежи на доказване в процеса.
Неоснователни са възраженията, че ищецът предявявал чуждо вземане
касателно сумите за дялово разпределение. Съгл. чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Конкретният начин, по който се осъществява дялово разпределение е
нормативно уреден в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ. Услугата дялово разпределение се извършва
от изпълнител (третото лице помагач), съгл. договор между ищеца „Т. С.“ ЕАД и „Т.
С.“ ЕООД, за което „Т. С.“ ЕАД дължи възнаграждение на изпълнителя. Следователно,
това води до оскъпяване на услугата за доставяне на топлинна енергия, поради което
ищецът не предявява чуждо, а свое вземане.
Неоснователно е и възражението, че настоящото исково производство е
недопустимо, тъй като е подадено възражение срещу издадената заповед, а самата тя
била нищожна и издадена в нарушение на чл. 410, ал. 3 ГПК. Именно депозирането на
възражение е законово основА.е за провеждане на исково производство, в което да се
докажат задълженията, предмет на издадената заповед. В нормативната уредба няма
легална дефиниция за нищожен съдебен акт. В съдебната практика се е наложило
схващането, че нищожно е онова съдебно решение, в което липсва надлежно
волеизявление, което е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен
състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,
когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда е абсолютно
неразбираема (в този смисъл - решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009
г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО и
др.). В конкретния случай издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не страда
от нито един от така визирА.те пороци.
По същество
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основА.е чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150, ал.
1 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
5
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирА.я размер.
По исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е.
облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и
топлофикационното дружество възниква по силата на закона, без за това да е
необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия
на ищеца са публикувА. и са влезли в сила, който факт е публично известен,
установява се от събрА.те по делото доказателства, а и в тази насока няма изрично
наведено възражение.
Отделно от изложеното, нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда възможност за
потребителите, които не са съгласни с Общите условия, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, за които се сключват допълнителни писмени
споразумения. В случая това не е сторено, поради което ответниците се считат приели
Общите условия и обвързА. от тях.
По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.
54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за
установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията
принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване
върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта
принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху
имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
В настоящия случай чрез система от косвени доказателства, които са
еднопосочни, се доказва, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден
имот, включително са били собственици в процесния период. Двамата са придобили
имота в режим на семейна имуществена общност (СИО) и са го ипотекирали за
обезпечаване на банков кредит, за което в нотариалното производство са представили
титул за собственост - Договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от
21.04.1988 г. на СНС – Благоевски РНС, съгласно отразеното в НА № 87/22.02.2005 г.
за договорна ипотека върху недвижим имот, том I, рег. № 1318, дело № 80 от 2005 г по
описа на нотариус З. Т. рег. № 438 по РНК. Ответникът Й. К. Д. е положил саморъчен
подпис като собственик в Приложение № 1 към Протокол от 24.07.2002 г. от Общо
събрА.е на етажните собственици за процесния топлоснабден имот. Отделно от това,
ответниците не оспорват изрично правото си на собственост върху процесния имот, а
съсредоточават защитата си около доводите, че исковите претенции са в завишен и
незаконосъобразно изчислен размер.
Неоснователни са възраженията на ответниците за противоречие на цялата
6
нормативна уредба, касаеща топлоснабдяването, с Конституцията на РБ, с
общностното право и с правата на потребителите, поради следните съображения:
Ответниците възразяват, че цените на услугите са едностранно определени от
ищеца въз основа на неравноправни клаузи, като се позовава на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. Съгласно практиката на СЕС, националният съд е длъжен
служебно да следи за неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато дадена
договорна клауза не е индивидуално уговорена, се счита за неравноправна, когато
същата създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженият на
стрА.те по договора, която неравноправност ощетява икономически по – уязвимата
страна – потребител. В случая Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на
Директивата и/или на ЗЗП. Отделно от това, в случая не се касае за клаузи, върху
чието съдържА.е потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл. 150, ал. 3
ЗЕ възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.
Ответниците неоснователно твърдят нарушение и на чл. 13 и др. от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година.
Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия
резултат, но не и по начина на въвеждането им в националното право. Те нямат пряко
действие, когато са транспонирА. в българското право в указА.я срок. Единствено
когато дадена директива не е транспонирана в срок в националното законодателство, е
допустимо пряко позоваване на директивата пред националния съд. Процесната
хипотеза обаче е различна. По – конкретно, Директива 2012/27/ЕС, с която е отменена
Директива 2006/32/ЕО, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за
енергетиката (§ 1а ДР на ЗЕ). Цитираната Директива въвежда принципа за реалното
отчитане на потребената топлинна енергия, който в конкретния случай е спазен, тъй
като в Закона за енергетиката е възпроизведен принципът на реално отчитане и
изготвяне на изравнителни сметки, т. е. гарантиран е мехА.зъм за определяне
стойността на реално потребената топлинна енергия за съответния отчетен период.
На следващо място, ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС дава задължителни разяснения относно правоотношенията при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост. В
тълкувателното решение е прието, че за тези правоотношения се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, за които изрично е посочено, че не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на
решението е изтъкнато, че съгласието за доставката и нежелА.ето за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по
смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие.
По отношение на сумата за сградна инсталация, същата е винаги дължима,
независимо дали потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота
си или не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи
от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от
външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното
7
количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена
топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите ù топлинната енергия да достига
до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава
топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава
температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата
по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права (в този смисъл – Решение №5/22.04.2010г. по к.д.15/2009г. на
Конституционния съд на РБ). Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в
тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на обект в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е трудно
или дори невъзможно да се определи с точност количеството топлинна енергия,
отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност това количество топлоенергия
включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния обект от физическите
компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават
през него, но и топлообменът между отоплявА.те и неотоплявА.те обекти. В този
смисъл отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост не
са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отоплявА.те и по-
малко отоплявА.те или съвсем неотоплявА.те помещения. Затова и няма пречка в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата
пропорционално на обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и №
С-725/17.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на грА.цата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирА. на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая коректното от нормативна страна изчисление на процесните
задължения за главница за ТЕ и за дялово разпределение е доказано от заключението
по СТЕ, в което е съобразена приложимата законова и подзаконова уредба,
извършения отчет на уредите, извършеното изравняване. Дължимите суми са
изчислени и математически коректно, което се доказва от заключението по ССчЕ.
Действително, с Решение № 7276 от 3 юли 2023 г. по административно дело №
746 от 2021 г. на Върховния административен съд (ВАС) – тричленен състав на Второ
отделение, е отменена т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ E-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. С Решение № 1037 от 10
8
февруари 2025 г., по административно дело № 85 от 2024 г., (обн. ДВ, бр. 16 от 2025 г.,
в сила от 25.02.2025 г.) Върховният административен съд на Република България -
петчленен състав - II колегия, е оставил в сила Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на
Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело №
746/2021 г. Тук е мястото да се отбележи обаче, че възражението на ответниците за
неприложимост на Методиката, поради нейната отмяна по съдебен ред, е
неоснователно. Съгл. чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Съдебното решение по
дело № 746/2021 г. на ВАС, е потвърдено от петчленнен състав на ВАС с Решение №
1037 от 10.02.2025 г., следователно съдебното решение е влязло в сила едва след
исковия период.
Предвид всичко гореизложено, предявените искове от „Т. С.“ ЕАД за главници
за ТЕ и дялово разпределение са основателни, доказА. по основА.е и размер и като
такива следва да бъдат изцяло уважени. Предвид доказаността на главните задължения
и изпадането в забава на ответниците, основателни се явяват и акцесорните искове за
мораторна лихва. Последните са доказА. по размер от заключението на ССчЕ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че поначало съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството,
съгл. чл. 32, ал. 2 СК. В случая обаче ищецът е предявил претенциите си разделно за ½
от процесните задължения срещу всеки от ответниците, което е допустимо, тъй като не
влошава положението на ответниците, а напротив – вместо от всеки съпруг да се търси
отговорност за цялото задължение солидиарно, отговорността е ангажирана разделно
за половината от дълга. Затова, съгл. принципа на диспозитивното начало, исковете
следва да бъдат уважени, както са предявени, а именно в условията на разделност.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски в
исковото и в заповедното производство има „Т. С.“ ЕАД. Всеки ответник в условията
на разделност следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 797,50 лв.
(седемстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски
в исковото производство, от които 187,50 лв. – държавна такса, 335,00 лв. – депозит за
СТЕ, 225,00 лв. – депозит за ССчЕ и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както
и сумата от общо 37,50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, от които 12,50 лв. – държавна
такса и 25,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
общ. Т., ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8, дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ *, по иск с правно основА.е чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 327,11 лв. (триста
двадесет и седем лева и единадесет стотинки) - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
начислена за абонатен № 100349, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. „Т.“,
ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8; по иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 48,85 лв. (четиридесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 16.05.2024г.; по иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 20,58 лв. (двадесет лева и петдесет и осем
стотинки) – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; по иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 4,50 лв. (четири лева и петдесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземА.ята, за които суми е издадена Заповед №
817/15.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1288/2024 г. по описа на БРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. К. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
общ. Т., ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8, дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ *, по иск с правно основА.е чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 327,11 лв. (триста
двадесет и седем лева и единадесет стотинки) - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
начислена за абонатен № 100349, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. „Т.“,
ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8; по иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 48,85 лв. (четиридесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 16.05.2024г.; по иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 20,58 лв. (двадесет лева и петдесет и осем
стотинки) – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; по иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК
10
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 4,50 лв. (четири лева и петдесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземА.ята, за които суми е издадена Заповед №
817/15.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1288/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК А. В. Д. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., общ. Т., ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8, да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ *, сумата от общо 797,50 лв.
(седемстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
разноски в исковото производство, от които 187,50 лв. – държавна такса, 335,00 лв. –
депозит за СТЕ, 225,00 лв. – депозит за ССчЕ и 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от общо 37,50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 12,50 лв. –
държавна такса и 25,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК Й. К. Д. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., общ. Т., ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8, да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ *, сумата от общо 797,50 лв.
(седемстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
разноски в исковото производство, от които 187,50 лв. – държавна такса, 335,00 лв. –
депозит за СТЕ, 225,00 лв. – депозит за ССчЕ и 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от общо 37,50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 12,50 лв. –
държавна такса и 25,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД с ЕИК: ********* в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на стрА.те.
Преписи от решението да се изпратят на стрА.те, включително на третото лице -
помагач!
11
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
12